Р Е Ш Е Н И
Е
гр. София, 31.10.2017 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГК, І-18 състав, в публично заседание на деветнадесети
октомври две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРИСТИНА ФИЛИПОВА
при секретаря И. Апостолова, като разгледа
докладваното от съдията гр. дело № 7752 по описа за 2016 г., за да се произнесе
взе предвид следното:
Предявен e иск с правно
основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) вр. чл. 10 Президентски указ № 237/1986 г.
(Гърция).
Ищецът С.М.Н.,***, твърди, че
на 27.11.2014 г. около 10.20 ч. при управлението на л.а. „Форд“, модел
„Ескорт“, рег. № ******по магистрала Нераида-Сагиада, Гърция, пътувайки в
посока от Нераида е претърпял ПТП. Край гр. Ф. насрещно движещият се л.а.
„Тойота Корола“, рег. № ******, управляван от Г.Е.Л.,
занесъл на хлъзгавата настилка и се ударил в него. В резултат на преживяното
ищецът получил травма на гръдния кош и фрактура на 2-ра, 3-та и 4-та метатарзална
кост на дясното ходило, получил също насинявания и натъртвания в областта на
гърдите. В болница в Гърция му била поставена шина, а в България бил опериран и
била поставена метална остеосинтеза и гипсова имобилизация. Твърди се, че
повече от три месеца не можел да стъпва на крака си и ходил на ежедневна смяна
на превръзките, а след това на рехабилитация. След изваждането на една от
иглите се е наложило да ходи още два месеца с патерици. Сочи, че претърпял
неимуществени вреди - страдания, болки, неудобство и стрес, за което претендира
ответникът (посочен като застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“
на виновния водач) да му заплати обезщетение в размер на 60 000 лв., ведно със
законната лихва от деня на увреждането – 27.11.2014 г. до окончателното
изплащане. Претендира разноски.
Ответникът „А.Х.“ АД, оспорва
иска, като сочи, че не е налице причинна връзка, че ищецът е виновен за
инцидента, че е пътувал без колан и че е напуснал болницата самоволно. Поддържа,
че приложимо е гръцкото право. Претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните
по делото доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено
следното от фактическа и правна страна:
Няма спор, че в случая е налице
валидно застрахователно правоотношение.
В хода на настоящото производство са
приобщени (л. 145 и сл.)
свидетелските показания, дадени пред гръцки съд от св. Г.Е.Л., събрани по реда
на Регламент № 1206/2001 г. относно събиране на доказателства по граждански и
търговски дела. Следва да се изтъкне, че заявката за изпълнение на тази съдебна
поръчка, е изпратена с оглед попълване с доказателства на гр.д. № 2217/16 г.,
СГС, І -18 с-в, образувано по иск на друг пострадал от процесния инцидент. С
оглед процесуална икономия и предвид идентичността на събираните доказателства,
и при изричното съгласие на страните по делото, съдът приема, че няма пречка и
в настоящият процес да бъдат използвани свидетелските показания на св. Л.,
дадени пред съдия в съда в Теспротия. Свидетелят е заявил, че е участвал в ПТП
на 27.11.2014 г. като управлявал Тойота Корола, рег № ******, в посока от с. Елеа към с. Аетос,
в дясната част на своето платно със скорост от около 30-35 км/ч. Насреща на
зиг-заг се движел другият автомобил с бясна скорост от около 140 км/ч. Според
свидетеля л.а. Форд влезнал в неговата лента и го ударил малко по към средата
от левия преден фар, при което автомобил „Тойота“ влезнал в средата на лентата
за насрещно движение. След това другият автомобил завил и ударил „Тойотата“ в
десния преден фар и в дясно предно колело, след това в цялата дясна страна на
автомобила, след което „Форда“ излезнал извън платното за движение. Св. Л.
разказва, че след инцидента двамата пътници в колата нямали видими увреди, сами
се качили в линейката, а той останал на място да изчака автокрана за колата си
около час и половина. После се срещнал с тях в болницата, в момента, в който те
я напускали.
Разпитан е свидетеля П.М.Н., който е
пътувал в процесния автомобил, управляван от ищеца – негов брат. Същият
разказва, че времето било хубаво, а
автомобилът се движел със скорост от 50 км/ч. На място според свидетеля имало
знак „Забранено изпреварването“. Според св. Н. гъркът навлезнал в тяхната лента
с бясна скорост от 130-140 км/ч, като ги ударил челно и след това и странично
от страна на шофьора. След това автомобилът напуснал пътното платно и се
установила на 3 м. от него. Ищецът излезнал от колата и почти не можел да ходи,
като му отнело около 10 минути за да отвори вратата на св. Н.. Линейката взела
двамата братя и ги закарала в болница, където лекували ищеца-водач, като му
сложили шини и му казали да се прибере в България за да се лекува. Св. Н. сочи,
че те нямали осигуровки и пари и не можели да платят. В Русе казали на
пострадалия, че трябва незабавно да го оперират и да му сложат импланти.
Болничното лечение продължило около 20 дни, като той лежал след това 4-5
месеца, не можел да иде до тоалетна, за него се грижела майка му и жена му. Да
се изправя с патерици започнал чак след януари, като едва след март-април можел
да се движи без тях. Ищецът изпитвал адски болки, не можел да кашля, в момента
още куцал, трудно се раздвижвал сутрин, не можел да шофира.
Приетата по делото КСМАТЕ е дала
становище, че в следствие на пътна злополука на 27.11.2014 г. в Гърция, ищецът С.М.Н.,
35 г., е получила контузия и охлузване на предна част на гърдите, както и
счупване на 2-ра, 3-та и 4-та предходилни кости на дясното ходило. Тези увреди
са посочени като типични за водачи или пътници на предна дясна седалка в МПС.
Установено е, че пострадалият е получил болнична помощ в хирургичното отделение
на областна болница в гр. Филиятес, където били констатирани увреди на гърдите
и десния глезен, като били почистени раните и поставена гипсова лонгета на
десния крак. По свое желание пациента е напуснал болницата на 28.11.2014 г.,
като от 1.12.2014 г. до 8.12.2014 г. е провел оперативно лечение в болница в
гр. Русе. На 2-ра и 3-та кост са поставени винтове и плаки, а на 4-та – К.игла,
а гипсовата имобилизация е била продължена за още 25 дни. Травмите в гърдите са
отшумели за 2 седмици, счупените кости са зараснали за 25 дни, а общо лечебният
и възстановител период е приключил в рамките на 2 месеца. През първите 2
седмици след ПТП и след операцията на дясното ходило ищецът изпитвал интензивни
болки, които извън тези периоди били спорадични, при преумора и влошаване на
времето. Отразено е, че през първите 30 дни пострадалият не е можел да стъпва
на оперирания крак и е ползвал патерици, което е затруднявало придвижването му.
Изтъкнато е обаче, че травматичните увреждания не са били тежки по вид и не
са обуславяли ползване на чужда помощ. Състоянието на ищеца понастоящем е
възстановено, костите са окончателно зараснали,
той се придвижва самостоятелно и няма данни за негативни последици.
В експертизата е посочено, че
инцидентът е настъпил на магистрала Нераида – Сагиада на 27.11.2014 г. около
10.20 ч., при валеж и хлъзгава пътна
настилка. Л.а. Форд Ескорт, рег. № ******се движел по пътя към с. Елеа. Л.а.
Тойота Корола, рег. № ******, при маневра десен завой и поради
високата скорост и хлъзгав път, невлезнал в лентата за насрещно движение, при
което осъществил челен удар с предна дясна част върху предна част на първият
автомобил. В резултат на този сблъсък автомобилът „Тойота“ се завъртял и
нанесъл втори удар върху страничната дясна част на л.а. „Форд“, като го
изхвърлил от пътното платно. Вещото лице-автоексперт е посочило, че намира за
неправдоподобни данните изнесени от гръцкия водач в разпита пред гръцкия съд,
тъй като при посочените от него вероятни скорости, последствията са щели да
бъдат други. Установено е, че в л.а. „Форд“ са налице фабрични колани на
предните седалки. Отразено е, че предпазните колани са ефективни при челен удар
със скорост до 60 км/ч, тъй като над тази стойност са възможни други сериозни телесни
увреди – счупване кости, разкъсване на вътрешни органи и пр. В експертизата е
прието, че водачът е бил с колан, тъй като травмите са в областта на гърдите
(от коланната лента), а тези на ходилото – от педала на спирачната система. Ако
ищецът е пътувал без колан той е щял да получи тежки увреди на главата и
гърдите (от волана). Отразено е, че травмите не са били сериозни и пострадалият
е бил транспортабилен.
При така установената фактическа
обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Компетентен да разгледа предявения иск е
българският съд. Съгласно разпоредбите на чл. 11, т. 2, вр. чл. 9, т. 1, чл. 10
и чл. 8 от регламент /ЕО/ № 44/2001 г., за преките искове, предявени от
увредената страна срещу застрахователя по застраховка "Гражданска
отговорност”, е предвидена изборна подсъдност - в държава-членка по
местоживеенето на застрахователя, в държава-членка по местоживеенето на ищеца
или по местонастъпване на вредоносното събитие. С решение на Съда на ЕО от
13.12.2007 г. по дело С-463/06, постановено по повод преюдициално запитване,
отправено до съда във връзка е тълкуването на чл. 9, т. 1, б.”б” и чл. 11, т. 2
от регламент № 44/2001 г ., е прието, че препратката на чл. 11, т. 2 към чл. 9,
т. 1, б.”б” от регламента трябва да се тълкува в смисъл, че пострадалото лице
може да предяви иск направо срещу застрахователя пред съда по своето
местожителство в държавата - членка, когато такъв пряк иск е възможен (предвиден
по националното право) и застрахователят е с адрес на управление на територията
на държава-членка на ЕС. В настоящият случа делото има за предмет предявен пряк
иск на увредено лице с местоживеене на територията на България срещу
застраховател по застраховка "Гражданска отговорност”, който е със
седалище и адрес на управление на територията на Германия, и такъв иск е
предвиден в българското законодателство (чл. 226 от КЗ). Поради това и предвид
цитираните по-горе разпоредби и приетото в решението на CEO по отправеното
преюдициално запитване, следва да се приеме, че българският съд е компетентен
да разгледа спора.
Приложимото право следва да се определи съгласно Регламент
№ 593/2008 г. относно приложимото право към договорни задължения /Р.
І/, предвид договорния характер на задължението на застрахователя за изплащане
на обезщетение пряко на пострадалото лице. В този смисъл е заключението на
генералния адвокат от 24.09.2015 г. по съединени дела С-359/14 и С-475/14 на ЕС
- § 81, както и мотивите към решението на Съда от 21.01.2016 г. по съединени
дела С-359/14 и С-475/14 на ЕС, § 54 - "…задължението на застрахователя да
обезщети причинената на пострадалото лице вреда произтича не от тази вреда, а
от договора, който го обвързва с отговорното застраховано лице. Това
обезщетение следователно произтича от едно договорно задължение, поради което
приложимото към това задължение право трябва да бъде определено в съответствие
с разпоредбите на Регламент "Р. І"". Съгласно чл. 7, § 3, изр.
последно от Регламент 593/2008 г., застрахователният договор се урежда от
правото на държавата-членка, в която е разположен рискът към сключване на
договора, а съгласно чл. 7, § 6 от регламента и чл. 2, б. "г" от
Втора директива 88/35/Е. на Съвета от 22.06.1988 г. "държава-членка,
където е разположен рискът" означава държавата - членка по регистрация,
когато застраховката се отнася до моторни превозни средства от всякакъв вид.
Този извод не се опровергава от разпоредбата на чл. 18 от Регламент № 864/2007
г. /"Р. ІІ"/, според която увреденото лице може да предяви пряк иск
срещу застрахователя на лицето, чиято отговорност се търси, ако приложимото към
застрахователния договор право предвижда това.
(В горния смисъл и решение № 617 от
01.04.2016 г. по гр. д. № 460/2016 г. на САС).
Като взе предвид, че в случая страните
не спорят, че договорът, с който е застрахована гражданската отговорност на
водача Л. (гръцки гражданин), е сключен с гръцки застраховател (ответното
дружество) и същият има действие на територията на РГърция, където е настъпило
процесното ПТП, съдът прима, че приложимо е правото на Гърция. От проведените
процедури по установяване на чуждото право е видно, че застрахователят покрива
гражданската отговорност на собственика, ползвателя и всеки шофьор, като
застрахователното покрие включва отговорността срещу трети лица за настъпили
физически увреди – чл. 6 от Президентски указ № 237/1986 г. В същият указ се
съдържа и разпоредба съответстваща на чл. 226 КЗ (отм.), според която
пострадалото лице има право на собствена претенция срещу застрахователя.
Настоящият състав приема, че не е налице нарушение на правата на страните, като
в определението за насрочване е посочил, че предявеният иск има своята правна
квалификация в чл. 226 КЗ (отм.), доколкото предпоставките за възникването на
гражданската отговорност са идентични и в българското и в гръцкото право, а
разпределението на доказателствената тежест между страните е направено в
съответствие именно с тези предпоставки.
По основателността на иска съдът
намира следното:
Установява се, че при пътен инцидент
на 27.11.2014 г. е пострадал ищеца, като приетата по делото КСМАТЕ е
установила, че причина за ПТП е поведението на гръцки водач – същият е
управлявал МПС със скорост, която не му е позволила да контролира превозното
средство и е довела до необосновано навлизане в насрещното платно, където е
нанесен удар на намиращия се там автомобил, управляван от ищеца. Липсват
основания да се приеме, че са налице причини, които да изключат виновното
поведение на водача Л.. Като пряка последица от инцидента ищецът е претърпял
телесни щети.
Не се установява с поведението си
пострадалият да е съпричинил последиците от ПТП. В КСМАТЕ е изтъкнато, че
водачът е пътувал с колан, а в случай, че такъв не е бил използван то
уврежданият са щели да бъдат по-тежки.
Съдът приема за доказано, че в
резултат на инцидента ищецът е претърпял травма в гърдите и фрактури в областта
на дясното ходило, които са били с лек характер (съгласно становището в
експертизата) и са били лекувани в рамките на 2 месеца,до пълно възстановяване,
без да се налагат обездвижване, ползване на чужда помощ и пр. Ето защо съдът не
кредитира показанията на заинтересования свидетел (брат на ищеца), в частта, в
която същият е посочил, че 4-5 месеца пострадалият бил на легло, че за него
полагали грижи други хора, че не можел да ходи сам до тоалетна и пр. Ето защо
като взе предвид тези данни, обичайната практика, принципа за справедливост,
възрастта на ищеца, момента на настъпване на ПТП и обществено икономическите
условия към него, съдът намира, че справедливо обезщетение за търпените вреди е
сумата от 10 000 лв. За горницата искът от 60 000 лв. следва да бъде
отхвърлен.
Що се касае до лихвата за забава,
съдът приема, че в случая следва да се приложи нормата на чл. 346 от посочения
по-горе Президентски указ. Доколкото ищецът не установява предпоставките за
присъждане на лихва по гръцкия закон считано от датата на ПТП, то такава следва
да се определи отново според цитирания указ „от връчването на иска“ – в настоящият
случай от 22.11.2016 г. – л. 57 от делото. Размерът на лихвата подлежи на
изчисляване по правилата на чл. 346 от Президентския указ.
Предвид изхода на спора за
адвокатска защита по чл. 38 ЗА на адв. Г. се следва сумата от 830 лв. На ищеца се
следват разноски от 200 лв. за такса и 55, 50 лв. за разходи по делото. На
основание чл. 78, ал. 3 ГПК (с оглед факта, че по-голямата част от иска е
отхвърлена) на ответника се следват разноски за адвокат в размер на 2030 лв. определени
с оглед възражението за прекомерност и стойността на отхвърлената част от
претенцията. Ответникът има право и на разноски в размер на 561,67 лв., като на
основание чл. 78, ал. 6 ГПК следва да заплати по сметка на СГС такса в общ
размер на 200 лв.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА „A.H.” SA, да заплати на С.М.Н.,***,
ЕГН **********, сумата от 10 000 лв., като обезщетение на
неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 27.11.2014 г., ведно със законната
лихва от 22.11.2016 г. изчислена по чл. 346 от Президентски указ на Гърция №
237 от 1986 г. до окончателното
изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над 10 000 лв. до пълния предявен
размер от 60 000 лв.
ОСЪЖДА „A.H.” SA на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да
заплати на С.М.Н. разноски от 255, 50 лв.
ОСЪЖДА „A.H.” SA на основание чл. 38 ЗА да заплати на
адв. М.Г. сумата от 830 лв.
ОСЪЖДА „A.H.” SA да заплати по сметка на СГС сумата
от 200 лв., на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
ОСЪЖДА С.М.Н. да заплати на „A.H.” SA разноски в размер на 561, 67 лв. и на 2030 лв.
Решението може да се обжалва пред
САС в двуседмичен срок от получаване на съобщението.
ГРАДСКИ
СЪДИЯ: