М О Т
И В
И
по НЧХД №
16 / 2020 г., по
описа на КРС
гр.Костинброд, 26.07.2021 година
Частният тъжител Д.З.Т., ЕГН **********, с адрес: ***, с настоящ
адрес:*** е повдигнал обвинение срещу И.В.Н., ЕГН **********,***, ****, ****гражданин,
****, ****, ****от ********по реда на чл.78а от НК, за това, че на 22.09.2019 година в град К.му е причинил лека
телесна повреда-множество охлузвания, повърхностни разкъсно-контузи рани и
контузии по лицето и ушните миди, спряло кръвотечение от носа, избиване на
терапевтичните коронки на първи и втори зъби горе в дясно, кръвонасядания от
двете страни на ларинкса, данни за контузия на ларинка, положително сукусио
реналис двустранно, довела до разстройство на здравето извън случаите на чл.128
и чл.129 от НК - престъпление по член 130, ал.2 от НК.
В съдебно заседание повереникът на частния тъжител поддържа обвинението си срещу подсъдимия Н., като иска
от съда: да му наложи наказание за така извършеното престъпление, да уважи
предявения граждански иск по основание, като го присъди в размер на 3000,00
(три хиляди) лева, ведно със законната лихва върху сумата, от датата на
увреждането - 22.09.2019 година, до окончателното й изплащане.
Подсъдимият Н. не се признава за виновен, дава обяснения, като твърди, че
частният тъжител го е ударил пръв, а преди това е обидил жена му, която пък е
ударила с железен прът в главата сина му, в резултат на което той изпаднал в
афект и му отправил два удара с ръце в главата.
Защитникът на подсъдимия пледира за оправдателна присъда, тъй като
обвинението не било доказано по категоричен начин, предвид противоречивите
показания на съпругата на частния тъжител св.Тончева. Алтернативно искат съда да приеме, че е била налице
хипотезата на чл.12, ал.1 от НК, тъй като частния тъжител пръв нападнал
подсъдимия с удар. Инвокират се и доводи за приложение от съда на разпоредбата
на чл.132, ал.1 от НК спрямо подсъдимия, тъй като конфликтът е бил предизвикан
от пострадалия с обиди към жена му и удар с железен прът в главата на сина му,
което породило у подсъдимия състояние на силно раздразнение. Алтернативно моли
съда да освободи подсъдимия от ****отговорност, с приложение на разпоредбата на
член 78а, ал.1 от НК, тъй като били налице всички изискуеми предпоставки за
това.
Частният тъжител е предявил граждански иск срещу подсъдимия, в размер на
3000 (три хиляда) лева - неимуществени вреди от престъплението, за което е
повдигнато обвинението, ведно със законната лихва върху сумата, от датата на
увреждането - 22.09.2019 година, до окончателното й изплащане. Претендира
заплащане и на направените съдебни разноски за един адвокат в размер на 1300,00
лева.
След като се запозна с материалите по делото, поотделно и в тяхната
съвкупност, вземайки предвид становищата на страните, съдът достигна до
следните фактически и правни изводи:
На
22.09.2019 година пострадалият Д.Т., заедно със семейството си - двете им деца,
съпругата му Мая Тончева и нейната майка - Елена
Борисова, се намирали в дома си, находящ се в град Костинброд,
ул.“Г.М.Димитров“ № 26. Докато извършвал монтажна дейност на външната
страна на оградата, чул детето си да вика. Прибрал се в двора, а дъщеря му
заявила, че е искала да отиде при него, но кучето на съседите й тръгнало към
нея и тя много се изплашила и се прибрала обратно в двора. Тогава
Т. тръгнал да излиза с дъщеря си и видял кучето, което се
намирало на улицата пред къщата им. Двамата прекрачили прага на вратата и
кучето започнало да ръмжи и лае, като пострадалият го изпъдил. Стопанката
на кучето – св.Илиана Недкова се появила и започнала да обижда тъжителя, казвайки
му, че е долен и проклет, препоръчала му да се премести да живее в гората,
където нямало кучета, назовала го селянин и нещастник. Свидетел на случилото
се
била съпругата на тъжителя – Мая Тончева, която помолила
мъжа й да влезе в къщата и да не отговаря на нападките на съседката. Следобяд на същия ден,
около 16,00 часа пострадалият се насочил към автомобила си, марка „Фолксваген“, модел „Голф“, с рег.№ СА
2654 СХ, за да отиде на работа. След като се качил в автомобила,
тъжителят видял, че към него се запътил сина на подсъдимия - св.Асен Н., носейки
кучето, порода „Джак Ръсел териер“ с него на ръце. Последният запитал тъжителя
дали кучето, което носи на ръце е ухапало детето му и дали от него се
страхуват. Тъжителят от своя страна го помолил да си връзва кучето, защото
миналата седмица, докато дъщеря му карала колело, кучето я било ухапало по
крака. По време на разговора се включила и съпругата на подсъдимия и започнала
да крещи, отправяйки обидни думи към тъжителя. В този момент се появил
подсъдимия, псувайки и назовавайки го селяк. След като
тъжителят слязъл от колата, подсъдимият започнал да го удря с
юмруци в областта на лицето, като отправил около седем
- осем удара. Междувременно синът на подсъдимия държал тъжителя за
едната ръка и гърлото, а съпругата на подсъдимия му държала другата ръка.
Пострадалият не могъл да се защити, а подсъдимият му
нанасял последователни юмручни удари в областта на лицето. Пострадалият
бил облят с кръв по лицето, а съпругата му се развикала и тръгнала към
подсъдимия и неговия син. Тогава подсъдимият се отдръпнал от
пострадалия, взел един голям камък и го хвърлил по задното стъкло на лекия
автомобил. В този момент съпругата на пострадалия го хванала за ръката и му
помогнала да се приберат в къщата и да се
дистанцират от нападателя.
След
инцидента съпругата на подсъдимия сигнализирала на телефонен номер 112 за
нанасен побой над съпруга й. Скоро пред къщата на тъжителя пристигнали
полицейски служители. Пристигналият екип на спешна помощ
започнал да преглежда ч.тъжител и пострадал Д.Т.. Дошъл
и втори полицейски патрул, който задържал подсъдимия. Пострадалият със съпругата и
децата си се насочили към „Пирогов“, където бил прегледан и били
установени телесните увреждания.
Видно от приетата от съда и неоспорена от страните съдебно - медицинска
експертиза и от изразеното експертно мнение на вещото лице в съдебно заседание от
29.04.2021 година, в резултат на инцидента, на частния тъжител са били
причинени следните травматични увреждания: множествени охлузвания и
кръвонасядания по лицето, повърхностни разкъсноконтузни рани по лицето и ушните
миди, вляво и в дясно на шията, от двете страни на ларинкса, контузия на носа и
травматичен кръвоизлив, избиване на коронкови протези на първи втори горни зъби, в дясно.
Особеностите на локализацията на уврежданията и положението на пострадалия
спрямо подсъдимия според свидетелските показания, дават основание да се приеме,
че същите са получени в резултат на бързо нанесени един след друг удари от
побой.
Посочените увреждания представляват леки телесни повреди, без разстройство
на здравето, по смисъла на чл.130, ал.2 от
НК.
Предвид изложените факти и обстоятелства, съдът намира, че с действията си
подсъдимият Н. безспорно е осъществил от обективна и субективна страна състава
на престъпление по член 130, ал.2 от НК, за това, че на 22.09.2019 година в град К.му е причинил лека
телесна повреда-множество охлузвания, повърхностни разкъсноконтузи рани и
контузии по лицето и ушните миди, спряло кръвотечение от носа, избиване на
терапевтичните коронки на първи и втори зъби горе в дясно, кръвонасядания от
двете страни на ларинкса, данни за контузия на ларинка, положително сукусио
реналис двустранно, довела до разстройство на здравето, извън случаите
на чл.128 и чл.129 от НК - престъпление по член 130, ал.2 от НК.
От субективна страна, престъплението е реализирано от подсъдимиs при
условията на чл.11, ал.2, предл.І НК - пряк умисъл - същият е съзнавал
обществено - опасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на
противоправните последици и е искал, целял тяхното настъпване.
Неоснователен се явява доводът на защитата на подсъдимия за недоказаност по
категоричен начин на обвинението, поради противоречие в показанията на
свидетелите, както и за наличие на предпоставките за осъществена неизбежна
отбрана и/или афект.
Съдът приема, че свидетелските показания на св.Тончева изцяло съответстват
с констатациите и заключението на СМЕ, като вид, характер и начин на получаване
на травматичните увреждания на съпруга й от страна на подсъдимия. Травмите по
шията на пострадалия напълно съответстват с описания от нея начин, по който
синът на подсъдимия го е стискал в тази област, докато последният е нанасял
последователни удари с юмруци в лицето на частния тъжител, в резултат на което
той получил множеството травматични разкъсноконтузни увреждания в областта на
главата, описани по-горе.
Съдът не следва да кредитира показанията на св.Илиана Тончева и св.Асен Н., както и обясненията на
подсъдимия, дадени в последното по делото съдебно заседание на 14.07.2021
година, тъй като св.Тончева твърди, че Т.
пръв ударил мъжа й с ръка в главата, но не паднал; подсъдимият, че Т. го е
ударил с ръка в рамото и той паднал на земята, а синът му св.Асен Н., че Т.
пръв е бутнал баща му с ръце. Същите са противоречиви и взаимоизключващи се по
отношение на последователност на действия, начин, място и резултат от
получаване на травматични увреждания, причинени от частния тъжител спрямо подсъдимия,
поради което не следва да ги цени при изясняване на фактическата обстановка по
казуса. Ето защо съдът не приема за установено, че
Д.Т. е ударил пръв подс.Н., поради което се явяват неприложими институтите на
неизбежната отбрана или афект.
Междувременно всички свидетели, вкл.подсъдимият потвърждават, че последният е нанесъл юмручни
удари в областта на главата на частния тъжител Д.Т..
В случая са налице всички необходими и предвидени в разпоредбата на чл.78а
от НК кумулативни предпоставки, обуславящи освобождаването на подсъдимия Н. от ********за
извършеното деяние и налагане на административно наказание глоба от 1000,00
(хиляда) лева: за умишлено извършеното престъпление по чл.130, ал.2 от НК се
предвижда наказание лишаване от свобода до шест месеца или
пробация, или глоба от 100 до 300 лева; деецът не е осъждан за
престъпление от общ характер и не е освобождаван от ********по реда на този
раздел, а от извършеното престъпление не са причинени имуществени вреди.
По отношение на предявения граждански иск, съдът счита, че размерът на
причинените с деянието неимуществени вреди -
претърпени болки и страдания на частния тъжител, в резултат на
уврежданията, съобразени с техния вид, характер, интензитет и период на
отшумяване, следва да бъдат определени по справедливост, в размер на от 3000,00
(три хиляди) лева, ведно със законната лихва върху сумата, от датата на
увреждането - 22.09.2019 година, до
окончателното й изплащане, на основание чл.310, ал.1, т.10 от НПК.
С оглед изхода на делото и на основание чл.301, ал.1, т.12 от НПК, съдът постанови разноските по делото в
тежест на подсъдимия.
В резултат на горното, съдът изложи
мотивите си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: