РЕШЕНИЕ
№ 315
гр. Велико Търново , 10.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVIII СЪСТАВ в публично
заседание на десети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:ДИМО КОЛЕВ
при участието на секретаря АЛБЕНА П. ШИШМАНОВА
като разгледа докладваното от ДИМО КОЛЕВ Гражданско дело №
20204110101525 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.
422 ал. 1 вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 79 ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ал. 1 ЗЗД.
Ищецът основава претенциите си на твърдения, че ответникът е потребител на
ел. енергия с клиентски номер ***, която е доставяна в обект, с абонатен номер ***,
находящ се в гр. ***, ул. „***” № ***, както и че съществуващите между тях
облигационни отношения за продажба на ел. енергия са регламентирани от ОУ на
ДПЕЕ, приети на основание чл. 98а ЗЕ. Ищецът уточнява, че ответницата по силата на
закона /Закона за енергетиката/ е станала страна по договора за продажба на ел.
енергия с придобиването на процесния имот на 20.12.2017г. Изтъква, че същата не е
изпълнила задължението си по чл. 17 ал.2 от ОУ на ДПЕЕ и не е подала заявление за
встъпване в договорни отношения, поради което партидата на обект се води на стария
собственик и издадените за исковия период фактури са на негово име. Ищецът
посочва, че в периода 13.02.2019г. – 26.03.2019г. е издал фактури за консумирана ел.
енергия в процесния обект на обща стойност 202, 01 лв., който не са заплатени,
въпреки настъпилата изискуемост на вземанията по тях. Твърди, че това неизпълнение
е породило правото му на обезщетение за забава в размер на 17, 95 лв., считано от
падежа на всяка фактура до 17.01.2020г. Ищецът изтъква, че се е снабдил със заповед за
1
изпълнение за горепосочените суми по ч.гр.д. № 377/2020г. на ВТРС срещу която
ответникът в срока по чл. 414 ал. 2 ГПК е подал възражение. Предвид изложеното
отправя искане до съда да приеме за установено в отношенията между страните, че
ответникът му дължи сумата от 202, 01 лв., представляваща стойност на
консумираната ел. енергия в процесния обект по фактури издадени в периода
13.02.2019г. – 26.03.2019г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението в съда, както и сумата от 17, 95 лв. мораторна лихва върху нея.
Претендира разноски за исковото и за заповедното производство.
С отговора на исковата молба ответникът, чрез особения си представител,
оспорва исковите претенции като неоснователни и недоказани. Възразява, че в
процесния период не е бил клиент на ищцовото дружество във връзка с доставката на
ел. енергия за горепосочения обект, тъй като го е продала на трето лице на 02.09.2018г.
Оспорва, че между страните по делото няма сключен писмен договор за продажба на
ел. енергия, че фактурите са издадени на друго лице и че не са представени
доказателства за реалната доставка на количествата ел. енергия, чието заплащане се
претендира от ищеца. Възразява, че от септември 2018г. в имота не е живяно и не е
потребявана ел. енергия. По тези съображения моли за отхвърляне на иска.
Съдът, като взе предвид наличните по делото доказателства и становищата на
страните, намира за установено следното:
От приложените по делото справки от Агенцията по вписванията /листи 5-6 от
ч.гр.д. № 377/2020г. на ВТРС и листи 76-82 от настоящото производство/ се
установява, че на 20.12.2017г. ответницата е придобила собствеността върху
процесния имот, находящ се в гр. ***, ул. „***” № ***, чрез договор за покупко –
продажба на недвижим имот, обективиран във формата на нотариален акт. Липсва спор
по делото, че в ищцовото дружество във връзка с доставката на ел. енергия в този
обект е разкрита партида на името на праводателя на ответника с абонатен номер *** и
с клиентски номер ***. Не е спорно, че през исковия период облигационните
отношения между доставчика и купувачите на ел. енергия се регламентират от Общите
условия на договорите за продажба на ел. енергия на „Енерго - Про Продажби” АД
/ОУ на ДПЕЕ/, одобрени с решение ОУ – 061/07.11.2007г. на ДКЕВР, които са
публикувани в един централен и един местен ежедневник /листи 11-23/. От
приложената към отговора на исковата молба справка от Агенцията по вписванията
/листи 76-82/ се установява, че ответницата по делото се е разпоредила с процесния
имот като го е прехвърлила на трето за делото лице /***/ с договора за покупко –
продажба от 25.09.2018г., оформен с нот. акт № 132, том 18 /лист 76/.
От представените по делото писмени доказателства – справка за потребление,
извлечение за фактури и плащания към 15.06.2020г., извлечение от сметка към
2
17.01.2020г. и три броя фактури издадени в периода 13.02.2019г. – 26.03.2019г., се
установява, че ищцовото дружество е начислило по партидата на праводателя на
ответника сумата от 202, 01 лв., представляваща стойността на потребена в процесния
имот ел. енергия за периода 28.12.2018г. – 20.03.2019г. За тази сума, както и за сумата
от 17, 95 лв. – мораторна лихва за периода от падежа на всяка фактура до 17.01.2020г.,
ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение от 05.02.2020г. по ч.гр.д. № 377/2020г.
на ВТРС, която е връчена на длъжника при условията на чл. 47 ал. 5 ГПК.
От заключението на изслушаната по делото ССчЕ се установява, че в
счетоводството на ищеца вземанията по процесните три броя фактури за консумирана
ел. енергия в общ размер на 202, 01 лв. са осчетоводени като просрочени и неплатени.
Вещото лице е изчислило, че дължимата лихва за забава върху неплатената главница
по всяка фактура от падежа й до 17.01.2020г. възлиза на 18, 01 лв., като е посочило, че
крайната цена на фактурираното количество ел. енергия съответства на утвърдените от
КЕВР цени за продажба на същата, съгласно решение от 01.07.2018г.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Предявеният иск за установяване вземането на ищеца към ответника е
процесуално допустим, доколкото е предявен в срока по чл. 415 ал.1 ГПК от кредитор,
в чиято полза е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, връчена на длъжника
при условията на чл. 47 ал. 5 ГПК. Предмет на установителния иск по чл. 422 ГПК е
съществуване на вземането по издадената заповед за изпълнение и успешното му
провеждането предполага установяване на дължимостта на сумите по същата на
посоченото в нея основание. В тази връзка и по изложените в последното по делото
съдебно заседание съображения съдът е оставил без уважение искането на ищеца за
замяна на ответника по реда на чл. 228 ал. 3 ГПК с последния купувач на процесния
имот.
В случая ищецът основава претенцията си на твърдения, че през исковия период
между страните по делото е съществувало продажбено правоотношение за доставка на
ел. енергия, тъй като ответникът е бил титуляр на вещното право на собственост по
отношение на процесния обект на потребление. В тази насока е и константната
съдебна практика, намерила израз в Решение № 205/28.02.2019г. по гр.д. № 439/2018г.
на III г.о., на ВКС, съгласно която, страна - купувач по продажбеното правоотношение
респ. длъжник на цената на потребената ел. енергия е собственика или носителя на
ограниченото вещно право на ползване върху електроснабдения имот, ако друго не е
уговорено с крайния снабдител. Подобно изключение в случая не се твърди, а и по
делото не се доказва наличието на сключен индивидуален договор за доставка на ел.
енергия между крайния снабдител и друго лице, вкл. ответника, различно от
3
собственика на имота, за което да е налице дадено от последния съгласие в нотариално
заверена форма /арг. чл. 6 ал. 2 от ОУ на ДПЕЕ/. Следователно през процесния период
28.12.2018г. – 20.03.2019г. краен клиент на ел. енергия по смисъла на ЗЕ и длъжник на
цената й е собственикът на имота, находящ се в гр. ***, ул. „***” № ***.
От събраните по делото доказателства, а и това обстоятелство не се оспорва от
ищеца, изводимо от направеното от него искане по чл. 228 ал. 3 ГПК, категорично се
установява, че ответникът по иска се е разпоредил с процесния имот на 25.09.2018г.,
като го е продал да трето за делото лице. С изгубването на собствеността ответникът е
изгубил качеството на купувач на доставената в него ел. енергия и на длъжник на
цената й. След разпоредителната сделка, същият е престанал да бъде страна по
продажбено правоотношение, имащо за предмет доставката на ел. енергия в процесния
обект за периода 28.12.2018г. – 20.03.2019г., поради което не е материалноправно
легитимиран да отговаря по предявения иск за заплащането й.
Мотивиран от изложеното настоящият състав на ВТРС намира, че предявения
срещу ответника иск за установяване дължимостта на сумата от 202, 01 лв.,
представляваща дължимата цена на консумираната през исковия период ел. енергия в
процесния обект, за изцяло неоснователен и недоказан. Неоснователността на главния
иск води до неоснователност и на акцесорната претенция за мораторна лихва, тъй като
липсата на главен дълг по отношение на ответника, изключва изпадането му в забава.
В тази връзка искът с правно основание чл. 86 ал. 1 ЗЗД за сумата от 17, 95 лв. също
подлежи на отхвърля като неоснователен и недоказан.
При този изход на делото и по аргумент на противното от чл. 78 ал. 1 ГПК
претенцията на ищеца за присъждане на разноски, както в исковото, така и в
заповедното производство се явява изцяло неоснователна.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ЕНЕРГО – ПРО ПРОДАЖБИ” АД, със седалище и
адрес на управление гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258, Варна тауърс Г,
ЕИК: ********* против Р. П. Д., ЕГН: **********, с адрес: гр. ***, ул. „***” № ***,
искове с правно основание чл. 422 ал. 1 вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 79 ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ал.
1 ЗЗД за приемане на установено в отношенията между страните, че Р. П. Д. дължи на
„ЕНЕРГО – ПРО ПРОДАЖБИ” АД сумата от 202, 01 лв. – главница, представляваща
общ размер на стойността на незаплатена ел. енергия за обект на потребление с
4
абонатен номер *** и с клиентски номер ***, находящ се в гр. ***, ул. „***” № ***, за
което за съставени фактури в периода 13.02.2019г. – 26.03.2019г., ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението в съда – 03.02.2020г. до окончателното
изплащане на главницата, както и СУМАТА от 17, 95 лв. - мораторна лихва, считано от
падежа на всяка фактура до 17.01.2020г., за които вземания има издадена заповед за
изпълнение на парично задължение от 05.02.2020г. по ч.гр.д. № 377/2020г. на ВТРС,
като неоснователен.
Препис от решението, след влизането му в сила, да се приложи по частно
гражданско дело № 377/2020г. по описа на ВТРС.
Решението подлежи на обжалване пред ВТОС в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
5