Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260351
гр. Пловдив, 09.10.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски районен съд, ХХІV
н.с., в публичното заседание на шести октомври през две хиляди и двадесета
година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: НИКОЛАЙ ИНГИЛИЗОВ
при участието на секретаря
ВИОЛИНА ШИВАЧЕВА, като разгледа докладваното от съдията АНД № 4848/2020 г. по описа на
ПРС, ХХІV н.с., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.53 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано
е Наказателно постановление № 20-1030-002398 от 10.03.2020 г. на Д.Г.В.– Началник Група към ОД на МВР
Пловдив, Сектор „Пътна полиция“,
с което на О.Н.Р.,
ЕГН ********** са били наложени административни наказания на основание
чл.175а,
ал.1, пр.3 от ЗДвП – глоба в
размер на 3000
лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12
месеца за нарушение на чл.104б, т.2 от ЗДвП, на основание чл.183, ал.1, т.1 и 2 – глоба в размер на
10 лева за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП и глоба в размер на 10 лева
на основание чл.183, ал.1, т.3 за нарушение на чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП.
С жалбата се прави искане за
отмяна на наказателното постановление, като се твърди, че нарушение не е извършено, липсват каквито и да било
доказателства за ползване на пътя не по предназначение, сочи се че наложената
санкция е явно несправедлива, сочи се че издаденото наказателно постановление е
незаконосъобразно и неправилно.
Жалбоподателят О.Р., редовно и своевременно призован не се явява в съдебно
заседание, представлява се от адв.В.М.,
който
излага аргументи за недоказаност на нарушението,
допуснати съществени процесуални нарушения и иска отмяна на наказателното
постановление в частта му за извършено нарушение по чл.104б, т.2 от ЗДвП и да
се остави в сила санкцията за непредставяне на СУМПС.
Въззиваемата страна – Сектор „Пътна полиция“
при ОД на МВР Пловдив, редовно призована, не изпраща представител и не взема
становище по делото.
Съдът като съобрази и прецени
доказателствата по делото по отделно и в тяхната съвкупност прие за установено
следното:
На 20.02.2020 г. жалбоподателят О.Р. управлявал лек
автомобил „БМВ 318 И”
с рег. № **, собственост на Ф.Я.в
гр.Пловдив. Около 20.20 часа същият се
намирал в района на кръстовището
на
бул. „В. ***. По същото време на червен сигнал на светофара изчаквали
със служебния автомобил служителите на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР
Пловдив – св. С.Д. и колегата му Д.М.. Последните възприели как управлявания от
жалбоподателят Р. лек автомобил излиза на висока скорост на бул. „В. ***, като
поднася задните гуми и се завърта. След като възприели това полицейските
служители извършили проверка и установили самоличността на водача. При
проверката не били представени от водача свидетелство за управление на МПС и
контролен талон към него, както и свидетелство за регистрация на управляваното
МПС. За действията на О.Р. му бил съставен АУАН за нарушение на чл.104б от ЗДвП, чл.100, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от ЗДвП от св.Д.. Същият бил подписан
без възражение от жалбоподателя М.Г..
В законоустановения срок не било подадено възражение. Наказващия орган,
възприел описаните в АУАН факти и издал процесното НП.
Горната фактическа обстановка
съдът приема за установена от
приобщените по делото писмени доказателства – АУАН, НП, оправомощителни
заповеди, справка АНД, както
и от показанията на св. С.Д.,
които съдът кредитира като логични, обективни и непротиворечиви.
Като прецени изложената
фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните
отношения и при цялостната служебна проверка на акта, на основание чл.313 и
чл.314 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН, настоящият
състав достигна до следните правни
изводи:
Жалбата се преценява като
ДОПУСТИМА, тъй като е подадена в срок от лице, което има правен интерес от
това.
Разгледана по същество, жалбата
се преценя като НЕОСНОВАТЕЛНА.
АУАН и НП са
издадени от компетентни органи с оглед на приложените по делото оправомощителни
заповеди. От друга страна са спазени и законовите изисквания относно сроковете
на съставяне на АУАН и издаване на НП.
При така изяснената фактическа
обстановка и с оглед на приложените по делото доказателства съдът намира, че следва да се приеме за
безспорно доказано осъществяването на визираното в НП нарушение по чл.104б, т.2 от ЗДвП доколкото
от материалите по делото може да се
извади категоричен извод, че действително на 20.02.2020 г., около 20.20 часа
жалбоподателят е управлявал МПС – лек автомобил „„БМВ 318 И” с рег. № **, собственост на Ф.Я.в гр.Пловдив, на кръстовището на бул. „В. ***, като лекият автомобил управляван от жалбоподателят излязъл с
висока скорост на бул. „В. ***, като поднасъл задните гуми и се завъртял.
Тези факти не се оспорват от жалбоподателят и неговия
процесуален представител и не се оборват от каквито и да било доказателства.
По същество
действията на жалбоподателят Г.следва да е приемат такива, с които се използват
пътищата отворени за обществено ползване за други цели, тъй като очевидно е
липсвала причина за управление на автомобила с висока скорост, което да е
довело до превъртане на задните гуми и поднасяне задницата на автомобила не са
действия предприети за превоз на хора или товари.
С оглед
преценката на всички събрани доказателства съдът счита, че няма как да не бъде
прието за безспорно доказано осъществяването на сочените в АУАН и НП действия
от жалбоподателя Г., респективно да бъде прието, че същият не е извършил
нарушение по чл.104б, т.2 от ЗдвП.
Неоснователно е
и възражението за неясно описание на нарушението в АУАН и НП. Това е така, тъй
като и в двата акта са подробно описани действията на жалбоподателят, с които
се счита да е осъществил описаното нарушение. Доколкото в АУАН и НП са описани
конкретните действия на водача, съдът счита че няма как да се направи извод, че
е допуснато съществено процесуално нарушение като е ограничено правото на защита
на жалбоподателят. Това е така, тъй като се сочат фактите, от които се прави
извод за осъществяване на нарушението. Ето защо не може да се приеме, че непосочването
на т.2 от разпоредбата на чл.104б от ЗДвП е ограничило правото на защита на
нарушителя. Достатъчно според съда е от доказателствата по делото и от
описаните факти да може да се направи извод, че с действията си водачът е
преследвал различна цел от нормалната за използване на пътищата – превоз на
хора и товари, а в конкретния случай това е така. В конкретния случай според
съдебния състав е налице основание да се приеме, че НП е издадено при условията
на чл.53, ал.2 от ЗАНН, тъй като е доказана по безспорен начин извършването на
нарушението по чл.104б, т.2 от ЗДвП и вината на нарушителя.
По отношение на
наложената санкция следва да се посочи, че правилно е приложена санкционната
разпоредба, а наложените наказания са предвидени в твърд размер в закона,
поради което и не могат да се индивидуализират от наказващия орган или пък да
бъдат редуцирани от съда.
Що се касае до
останалите нарушения, то същите не се оспорват от жалбоподателят, а в съдебно
заседание адв.М. сочи, че иска отмяна единствено на наложената санкция за
нарушението по чл.104б, т.2 от ЗДвП. С оглед на това и съдът се счита за десезиран
за тези наложени наказания и следва да се считат за влезли в сила.
По отношение на
приложението на чл.28 от ЗАНН следва да се посочи, че според настоящия съдебен
състав липсва основание за това. Следва да се има предвид, че обществената
опасност на констатираното нарушение е висока по принцип. От друга страна водачът
е санкциониран и друг път за нарушения по ЗДвП, като същият не може да бъде
приет за примерен водач на МПС. Трябва да се отчита и това, че в конкретния
случай не са доказани някакви извънредни обстоятелства, които да са мотивирали
нарушителя да осъществи действията си, за да защити по-важни обществени
отношения, т.е. не е налице крайна необходимост. С оглед на всичко изложено
дотук съдът счита, че случаят не се отличава със значително по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с аналогични нарушения и следователно не се
явява маловажен по смисъла на закона.
С оглед на всичко изложено обжалваното
НП следва да бъде потвърдено
като правилно и законосъобразно.
Мотивиран от изложеното и на
основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № 20-1030-002398 от 10.03.2020 г. на Д.Г.В.– Началник Група към ОД на МВР
Пловдив, Сектор „Пътна полиция“,
с което на О.Н.Р.,
ЕГН **********, в частта за наложените административни наказания на основание
чл.175а,
ал.1, пр.3 от ЗДвП – глоба в
размер на 3000
лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12
месеца за нарушение на чл.104б, т.2 от ЗДвП
Решението подлежи на обжалване
в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му пред
Административен съд гр.Пловдив по реда на АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА
В.Ш.