Р Е
Ш Е Н
И Е №
гр.Враца, 24.05.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският районен съд, ІІ наказателен състав в
публично заседание на двадесет и седми януари, две хиляди и двадесета година в
състав :
Председател : Васил
Ганов
При секретаря Милена Софронова и в присъствието на
прокурора
като разгледа докладваното от съдията НАХ дело № 1120
по описа за 2019г. за да се произнесе взе предвид следното :
Производството
е по реда на чл. 59 – 63 от ЗАНН и е образувано по жалба от В.И.П. *** срещу Наказателно постановление №19-0967-001347 от
21.10.2019 г. на началник група към ОД на МВР Враца, сектор „Пътна полиция” - Враца,
с което за нарушение на чл.20, ал.2 от
Закона за Движение по пътищата /ЗДвП/ на осн. чл.179, ал.2, пр.1 от ЗДвП й е
наложена глоба в размер на 200.00лв. и за нарушение на чл.5, ал.3, т.2 от ЗДвП
на осн. чл.177, ал.1, т.4, пр.1 от ЗДвП й е наложена глоба в размер на 100.00лв.
Жалбоподателката оспорва наказателното
постановление като незаконосъобразно и постановено при нарушение на
административно производствените правила и при противоречие с обективната
действителност. Твърди се, че не са извършени посочените нарушения.
Ответната страна не взема становище по жалбата.
След като се запозна с депозираната жалба съдът
установи, че същата е подадена от активно легитимирано лице и в
законоустановения срок по чл. 59, ал.2 от ЗАНН, поради което е процесуално
допустима, а разгледана по същество същата е ОСНОВАТЕЛНА.
Въз основа на
събраните по делото доказателства съдът приема са установена следната
фактическа обстановка:
На 09.10.2019 г.
около 14:30ч. по път 4-10134 в района на км. 29+500, с посока на движение към гр.Криводол, В.П.
управлявала собствения си лек автомобил Опел Корса с регистрационен номер *******
и вследствие движение с несъобразена скорост с характера и интензивността на
движението изгубила контрол над МПС, като се обърнала с лекия автомобил извън
платно вляво по посока на движението, с което реализирала ПТП с материални
щети. След инцидента П. била откарана в Спешна помощ – гр.Криводол. На място бил изпратен полицейски екип
в състав: свидетелите
С.Н. и Х.К..
При пристигане на място полицейските служители С.Н.
и Х.К. установили лекия автомобил, който се бил обърнал извън пътното платно в
посока гр.Криводол. свидетелите направили справка, от което установили, че автомобилът, претърпял ПТП е спрян от движение. В същото
време на местопроизшествието имало и полицейски екип от гр. Криводол, които
споделили, че водачът е вдигнат с линейка и е закаран в спешен център
гр.Криводол. На място бил и съпруга на жалбоподателката, който потвърдил, че тя
е управлявала автомобила.
За констатираното нарушение бил издаден АУАН от 09.10.2019 г., съставен от С.Н. – мл. автоконтрольор при сектор Пътна полиция към ОД
на МВР Враца, в коъто било
отразено, че на 09.10.2019г. около 14:30ч. по път 4-10134 в района на км. 29+500 с посока на
движение към гр.Криводол, жалбоподателката управлява собствения си лек автомобил Опел
Корса с регистрационен номер ******* и вследствие движение с несъобразена
скорост с характера и интензивността на движението губи контрол над МПС, като
се обръща извън пътното платно вляво по посока на движението, с което
реализира ПТП с материални щети. Констатирано е, че водачът управлява пътно превозно средство, което е
спряно от движение по надлежния ред на 04.02.2016г. по чл.171, т.2, буква „б“ от ЗДвП.
Впоследствие било издадено и
обжалваното в настоящото производство наказателно постановление с идентична
фактическа обстановка, с което на жалбоподателката за нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП на осн.
чл.179, ал.6, т.2от ЗДвП й е наложена глоба за това, че не избира скоростта на движение
съобразно атмосферните условия, релефа, условията на видимост, интезивността на
движение и други обстоятелства за да спре пред предвидимо препятствие или
създадена опасност за движението. ПТП. На жалбоподателката и за
нарушение на чл.5, ал.3, т.2 от ЗДвП на осн. чл.177, ал.1, т.4, пр.1 от ЗДвП й
е наложена глоба в размер на 100.00лв. за това, че управлява МПС, спряно от
движение.
По делото е представено свидетелство за регистрация, Част I от 15.07.1998 г., според който
претърпелият ПТП автомобил Опел Корса с регистрационен номер ******* е
собственост на жалбоподателката В.П..
По делото е приложена и справка, според която
автомобилът е спрян от движение по чл.171, т.2, б.“и“ от ЗДвП.
Приложено е и удостоверение за техническа
изправност на автомобила от 28.12.2018
г., според което автомобилът е технически изправен и се допуска да се движи по пътищата
отворени за обществено ползване.
Изложената фактическа обстановка
съдът прие за установена с оглед събраните по делото доказателства: АУАН от
09.10.2019 г., съставен от С.Н.–мл. автоконтрольор при сектор Пътна полиция към
ОД на МВР Враца, Наказателно постановление №19-0967-001347 от 21.10.2019 г. на
началник група на ОД на МВР Враца, сектор „Пътна полиция” Враца, справка за
нарушител/водач, Заповед №8121з от 14.05.2018 г. на министъра на външните
работи, свидетелство за
регистрация Част I от 15.07.1998 г., на лек автомобил Опел Корса с
регистрационен номер *******,
справка, според която автомобилът е спрян от движение по чл.171, т.2 б“и“ от ЗДвП, удостоверение за техническа изправност на автомобила от 28.12.2018 г., показанията на полицейските служители С.Н. /мл. автоконтрольор към ОД към сектор Пътна полиция на ОД на
МВР-Враца - съставител на АУАН/ и Х.К. /мл. автоконтрольор – свидетел
по АУАН/.
Тълкувайки
събраните по делото доказателства съдът приема следното:
По отношение на нарушението на чл.20, ал.2 ЗДвП
Разпоредбата
на чл.20 ал.2 от ЗДП задължава водачите на ППС да избират такава скорост
на движение, която да бъде съобразена със всички посочени в законовия текст
фактори, за да могат за спрат или намалят при възникване на опасност.
На първо място, в обжалваното наказателно
постановление административно-наказващия орган е приел, че жалбодателката при
движение с несъобразена скорост „губи контрол”, след което формално е преписал
разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДвП. Формулираното от
административно-наказващият орган „губи контрол” означава, че
жалбоподателката е допуснала нарушение на разпоредбата на чл.20, ал.1 от ЗДвП,
каквото обвинение на нея не й е предявено. Налице е смесване на нормите на
чл.20, ал.1 и ал.2 от ЗДвП в обжалваното наказателно постановление, като е
взета част от ал.1 - не е контролирала непрекъснато МПС, което е управлявала -
респ. „губи контрол”, което управление е било загубено вследствие на управление
с „несъобразена скорост” - ал.2 от ЗДвП.
На второ място съгласно разпоредбата
на чл.20 ал.2 от ЗДвП, която е посочена в акта за установяване на
административно нарушение и в наказателното постановление като нарушена,
водачът на пътно превозно средство е длъжен при избиране скоростта на
движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността,
със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с
характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за
да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са
длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато
възникне опасност за движението. В наказателното постановление е записано, че
водачът не избира скоростта на движението съобразно характера и интензивността
на движението, което било нарушение на чл.20 ал.2 от ЗДвП. В обстоятелствената
част на НП е описано,че жалбоподателката се обръща извън пътното платно в ляво
по посока на движение. В настоящия случай от страна на жалбоподателката не се
оспорва, че се е обърнала извън пътното платно, но не може да се
приеме, че контролът при управлението на автомобила непременно е бил загубен от
жалбоподателката вследствие на несъобразена скорост.
Съобразно чл.20, ал.1 от ЗДвП водачите са
длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват.
Тази разпоредба изисква от водача да следи непрекъснато пътната обстановка и да
борави с превозното средство по начин, осигуряващ правомерното му
движение. Изгубването на контрол може да се дължи на заспиване на
водача, отклоняване на вниманието му, разсейването му, в резултат на което
превозното средство се отклонява от праволинейното си движение, опасно се
скъсява дистанцията с движещо се странично или пред него превозно средство и
т.н. Отсъствието на постоянно упражняван контрол върху
автомобила е самостоятелно нарушение на правилата за движение и може да
бъде осъществено само, доколкото не е налице нарушение на режима на скоростта.
След като липсват доказателства, а и
твърдения за несъобразена скорост на движение, то няма основание да се налага
санкцията по чл.179, ал.2, предл.1 от ЗДвП, още повече, че това би
съответствало на нарушение по чл.20, ал.2 от ЗДвП, която правна норма не
съответства на правната квалификация на нарушението (по чл.20, ал1 от ЗДвП), за
което е следвало да бъде ангажирана административно-наказателната отговорност
на П.. Следователно за нарушението по чл.20, ал.1 от ЗДвП е предвидена
санкцията, визирана в нормата на чл.185 от ЗДвП, която е следвало да приложи
административно-наказващият орган. Като не е отчел това, същият съществено е
нарушил правото на защита на жалбоподателката, за който не става ясно какво
точно нарушение е извършила и за какво е наказана. Допуснатото противоречие
между нарушеното правило за поведение и наложената санкция за отклонение
от него е съществено, тъй като накърнява основен принцип на административното
наказване, въведен с нормата на чл.2, ал.1 от ЗАНН, за всяко
административно нарушение да бъде наложено съответното по закон наказание, а
това обуславя отмяна на НП, като незаконосъобразно. Следва да се посочи, че има
извършено нарушение от жалбоподателката, но то е по чл.20, ал.1 от ЗДвП. Да й
се наложи наказание за това нарушение в тази фаза на производството е
невъзможно, защото противното би означавало жалбоподателят да бъде наказан за
нарушение, в което не е обвинен. Също така, за да се твърди, че една
скорост на движение е несъобразена трябва преди това да е установена нейната
величина и тя да бъде сравнена с отрицателно действащите фактори по чл.20 ал.2
от ЗДвП.
По отношение на нарушението на чл. 5, ал. 3, т. 2 от ЗДвП.
Съгласно чл. 5, ал. 3, т. 2
от ЗДвП на водачите е забранено да управляват пътно превозно средство,
спряно от движение. В НП е посочено, че водачът управлява МПС спряно от
движение по надлежния ред на 04.02.2016 г. по чл.171, т.2, буква „б“ от ЗДвП.
В конкретния случай по делото безспорно се
установи, че на 09.10.2019 г.
жалбоподателката е управлявал собствения си лек автомобил Опел Корса с
регистрационен номер *******, който съгласно приложената по делото справка е
бил спрян от движение по реда на чл.171, т.2 б. „и“ от ЗДвП.
Съгласно текстът на тази разпоредба, действащ към датата на нарушението, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага ПАМ "временно спиране от движение на пътно превозно средство" на собственик, който допуска или предоставя управлението на моторно превозно средство на лице, което не притежава съответното свидетелство за управление и/или е употребило алкохол с концентрация в кръвта над 0,5 на хиляда или друго упойващо вещество - за срок до един месец. Следователно към датата на извършване на проверката - 09.10.2019г. действието на наложената принудителна административна мярка - временно спиране от движение на лек автомобил Опел Корса с регистрационен номер ******* вече е било изтекло, тъй като срокът на наложената санкция е до един месец от издаването ѝ, а именно – 30 дни, както е посочено в ЗППАМ. В случая е без значение кога заповедта е била връчена на жалбоподателката, дали същата е била обжалвана и кога е влязла в сила, тъй като жалбата не спира изпълнението на приложената административна мярка. Без значение е и обстоятелството кога точно е направена служебна промяна на регистрацията на автомобила, а именно пускането му в движение, тъй като както бе посочено и по-горе, действието на ПАМ "временно спиране от движение на пътно превозно средство" е за срок от 30 дни, считано от издаването на заповедта, с която е наложена. С изтичането на този срок се преустановява и действието на санкцията.
С оглед изложеното съдът
счита, че жалбоподателката не е осъществила вмененото й административно
нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 2 от ЗДвП, тъй като към 09.10.2019г.
управляваното от нея пътно превозно средство не е било спряно от движение.
При тези съображения атакуваното
наказателно постановление следва да бъде отменено в цялост.
Така мотивиран съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Наказателно постановление №19-0967-001347 от 21.10.2019 г. на началник група на
ОД на МВР Враца, сектор „Пътна полиция” Враца, с което за нарушение на чл.20, ал.2 от Закона за
Движение по пътищата, на осн. чл.179, ал.2, пр.1 от ЗДвП на В.И.П.
с ЕГН ********** е наложена глоба в размер на 200.00лв. и за
нарушение на чл.5, ал.3, т.2 от ЗДвП на осн. чл.177, ал.1, т.4, пр.1 от ЗДвП й
е наложена глоба в размер на 100.00лв.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред
Административен съд-гр.Враца, в 14 дневен срок от съобщението на страните, че е
изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: