№ 782
гр. Стара Загора, 07.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесети юли през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Генчо Атанасов
при участието на секретаря Живка М. Димитрова
като разгледа докладваното от Генчо Атанасов Гражданско дело №
20255530102142 по описа за 2025 година
Предявени са следните обективно съединени искове: за признаване
уволнението за незаконно и неговата отмяна по чл.344, ал.1, т.1 от КТ, за
възстановяване на предишната работа по чл.344, ал.1, т.2 от КТ и за заплащане
на обезщетение за времето, през което ищецът е останал без работа поради
уволнението, по чл.344, ал.1, т.3 от КТ, вр. с чл.225 от КТ.
Ищецът С. Х. С. твърди в исковата си молба, че по силата на Трудов
договор № 14/10.04.2020 г. работел като „...“ при ответника „Напоителни
системи“ ЕАД - клон Г.Т. - Стара Загора. Работел на пълен работен ден.
Последното допълнително споразумение, което подписал било №
30/30.01.2024 г., с което на ищеца се определяло основно месечно трудово
възнаграждение в размер на 1 950 лв., с допълнително възнаграждение за
продължителна работа - 15,60 %. В споразумението било посочено, че
длъжността, която заемал била „...“. Тази промяна в наименованието на
длъжността му не довела до промяна в характера на работата на ищеца, в
трудовите му задължения или условията, при които ги изпълнявам. От
началото на трудовите правоотношения на ищеца до прекратяването им той
управлявал само една и единствена ПСМ - комбиниран багер, с която
извършвал възложеното по трудов договор: почистване на и около каналите и
1
там, където било необходимо. С ЕР № 90190 от 30 от 12.02.2025 г. на ТЕЛК II
състав при „МБАЛ - Шумен“ АД - гр. Шумен на ищеца била определена 92 %
трайно намалена работоспособност, с водеща диагноза: .............. Решението
било изпратено служебно на работодателя след издаването му и оттам разбрал
съдържанието му. На 28.03.2025 г. ищецът бил повикан в кабинета на
Управителя. Последният му казал, че заради ЕР на ТЕЛК, получено при тях
прекратявал трудовото му правоотношение. Казал, че трябвало да му връчи
заповед за това и ищецът да я подпише, като му подал и написан лист. Ищецът
се стреснал, притеснил се, обяснил, че бил запознат с ЕР на ТЕЛК от 2025 г.,
но там пишело, че можел да изпълнява заеманата от него длъжност.
Управителят настоял ищецът да подпише заповедта, но последният отказал.
Управителят извикала две колежки, които се подписали вместо ищеца, след
което той си тръгнал. На 31.03.2025 г. постъпил по спешност в лечебно
заведение, на 03.04.2025 г. бил изписан и на 04.04.2025 г. отишъл до
предприятието да си вземе трудовата книжка и съответните документи за
бюрото по труда. Получил екземпляр от връчената му при условията на отказ
Заповед № 09/28.03.2025 г. за прекратяване на трудовото правоотношение,
считано от 01.04.2025 г. В нея било посочено, че на основание чл. 325, ал. 1, т.
9 КТ, във връзка със становище от „СТМ - Валжан“ ЕООД с вх. №
765/05.03.2025 г. се прекратявало трудовото правоотношение на ищеца поради
„невъзможност на последния да изпълнява възложената му работа поради
болест, довела до трайно намалена работоспособност и здравни
противопоказания въз основа на заключение на ТЕЛК“. Това бил единствения
мотив. Извършеното уволнение било незаконосъобразно, не били налице
предпоставките за извършването му. Работодателят се задоволил в Заповедта
за прекратяване просто да препише първата предпоставка по чл. 325, ал. 1, т. 9
КТ, като заменил съюза „или“ с „и“.
Посоченото в Заповедта не било налице. В нея липсвала идентификация на
соченото заключение на ТЕЛК, но ищецът предполага, че работодателят имал
предвид ЕР № 90190 от 30/12.02.2025 г. на ТЕЛК II състав при „МБАЛ -
Шумен“ АД. Действително съгласно решението на ищеца била определена
над 50 % трайно намалена работоспособност, но изрично в същото било
посочено, че лицето можело да работи като машинист ПСМ, при спазване на
описаните в т. 14 противопоказни условия на труд в ЕР на ТЕЛК.
Единственият компетентен орган да се произнася за това можел ли
2
трудоустроеният работник да заема конкретна длъжност или не, била именно
ТЕЛК. Предвид това заключение не била налице сочената в заповедта като
основание невъзможност на работника да изпълнява възложената му работа
поради болест, довела до трайно намалена работоспособност, точно
обратното. За ищеца липсвала яснота кои били здравните противопоказания
въз основа на заключение на ТЕЛК, сочени в заповедта. Единствените
противопоказания били посочените в т. 14 от решението. Ищецът, при
изпълнението на трудовите си задължения и в рамките им, определени от
работодателя не полагал труд при никои от изброените в т. 14
противопоказания, като не полагал тежък физически труд, не полагал нощен
труд, не работил при неблагоприятни климатични фактори, вкл. не извършвал
и работа на открито, с оглед обстоятелството, че трудовите му задължения
включвали управлението на съответната машина, което се осъществявало в
кабина с джойстици, не работил с токсични вещества и смеси (разчиствали
клони, наноси и др. подобни). За да било налице соченото в Заповедта
основание за прекратяване на трудовия договор на ищеца в заключението на
ТЕЛК трябвало не само да се определи болестта, довела до инвалидност или
съответните здравни противопоказания, но и в него изрично да се посочело,
че това съС.ие пораждало невъзможност за ищеца да изпълнява точно
определената работа по трудовото му правоотношение. А това не било така, в
решението изрично било посочено че можел да работи на заеманата длъжност.
Ответникът, като работодател по смисъла на § 1, т. 1 ДР на КТ бил с повече от
50 работници и служители. Поради това на основание чл. 315 КТ, той бил
длъжен да определя работни места за трудоустрояване. При и/или преди
прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца не била предложена
друга работа, която да заяви съгласен ли бил или не да заеме. Действително в
експертното заключение не се сочело, че следвало да заема друга длъжност,
но разпоредбата на чл. 325, ал. 1, т. 9 КТ обуславяла законността на
уволнението от изпълнението от работодателя на задължението му да
предложи на работника или служителя друга, подходяща за здравословното му
съС.ие работа. Ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае
уволнението му за незаконно, да отмени Заповед за прекратяване №
09/28.03.2025 г., с която е извършено същото на основание чл. 325, ал. 1, т. 9
КТ, да го възстанови на преди заеманата длъжност „...“ и да осъди
работодателя „Напоителни системи“ АД - клон Г.Т. - Стара Загора да му
3
заплати обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ за поради незаконно уволнение за
времето 01.04.2025 - 01.10.2025 г. в размер на брутното му трудово
възнаграждение за този период в размер на 13 525,20 лв., ведно със законната
лихва от датата на депозиране на исковата молба. В с.з. на 30.07.2025 г. е
допуснато изменение в размера и периода на предявения иск за обезщетение
по чл.225, ал.1 КТ, като същият се счита предявен за сумата 9346,21 лева за
периода от 01.04.2025г. до 30.07.2025г. Претендира разноски.
Ответникът „НАПОИТЕЛНИ СИСТЕМИ” ЕАД-клон Г.Т., гр.Стара
Загора оспорва предявените обективно съединени искове. Същите били
допустими, но неоснователни и недоказани. „Напоителни системи” ЕАД-клон
Г.Т.-Стара Загора бил работодател по смисъла на § 1, т.1 от ДР на КТ, поради
което бил пасивно легитимиран да отговаря по предявените от ищеца
обективно съединени искове. Неоснователно в исковата молба се твърдяло, че
не били налице предпоставките за прекратяване на трудовото правоотношение
с ищеца със Заповед №09/28.03.2025 г. на основание чл.325, ал.1, т.9 КТ и във
връзка със становище от „СТМ-ВАЛЖАН” ЕООД с вх.№765/05.03.2025 г. В
конкретния случай били налице и двете хипотези, за да се приложила
разпоредбата чл.325, ал.1, т.9 от Кодекса на труда. С ЕР №90190 от
30/12.02.2025 г. на ТЕЛК - II състав към „МБАЛ-Шумен” АД, гр. Шумен,
получено от работодателя на 24.02.2025 г., след преосвидетелстване по
документи, на ищеца била призната 92% трайно намалена работоспособност
без чужда помощ, с водеща диагноза: друга и неуточнена цироза на черния
дроб, придружаващи заболявания: неинсулинозависим захарен диабет, с
бъбречни усложнения, за срок от една година- до 01.02.2026 г. Налице било
установено от органа по чл.1 от Наредбата за трудоустрояване общо
заболяване, а в т. 14 от ЕР на ТЕЛК като противопоказни условия на труд било
посочено: полагане на тежък физически труд, нощен труд, неблагоприятни
климатични фактори, включително работа на открито, работа с токсични
вещества и смеси, което означава, че по отношение на работника следвало да
се съблюдава дали условията на труд били подходящи за длъжността, която
заемал. В същото ЕР на ТЕЛК се приемало, че лицето можело да работи като
машинист ПСМ, при спазване на описаните в т.14 противопоказни условия на
труд в ЕР на ТЕЛК, което обаче, от своя страна, било в противоречие с
изрично посоченото в представената производствена характеристика от
09.11.2024 г. - един от задължителните документи, изискуеми при подаване на
4
заявление в РКМЕ за преосвидетелстване, когато лицето работело, а именно,
че работата на ищеца била на открито. Липсвало и предписание за
преместване на друга подходяща за заболяването работа. Изискано било
становище от „СТМ-Валжан” ЕООД - службата по трудова медицина, с която
„Напоителни системи” ЕАД-клон Еорна Тунджа-Стара Загора имал сключен
договор. Съгласно визираното в Заповед №09/28.03.2025 г. становище от
„СТМ-Валжан” ЕООД с вх.№765/05.03.2025 г. относно представено ЕР №
90190/30 на II-ри състав ТЕЛК към „МБАЛ-Шумен” АД, издадено на
12.02.2025 г., въз основа на решението на ТЕЛК, оценката на риска и
длъжностната характеристика за работна позиция „машинист ПСМ”, било
невъзможно изключването на следните противопоказни условия на труд:
неблагоприятни климатични условия и работа на открито. С оглед указанията
в горепосоченото становище и необходимостта ищецът да бъде трудоустроен
на друго работно място - длъжност, подходящо за трудоустроени лица
/определени по чл.315 ал.1 от КТ/, съобразно заболяването му и изискваната
за длъжността квалификация, от членовете на Комисията по трудоустрояване
постъпила докладна записка с вх.№874/12.03.2025 г. Със същата Управителят
на „Напоителни системи” ЕАД-клон Г.Т.-Стара Загора е уведомен, че в
Списъка на „Напоителни системи” ЕАД-клон Г.Т.-Стара Загора от януари
2025 г., на подходящите работни места и длъжности за трудоустрояване на
лицата с намалена работоспособност в съответствие с процента, определен по
реда на чл.315 от КТ нямало свободни длъжности. Относно свободните
позиции в щатното разписание: 1. „Диспечер водопроводна мрежа”; 2.
„Специалист поддръжка и строителство на ХМС и ОПВВВ”; 3. „Работник
поддръжка ХМФ и ОПВВВ”; 4. „Експерт информационни технологии” било
посочено, че първите три работни позиции не отговаряли на здравословното
съС.ие на лицето и посочените в Решението на ТЕЛК противопоказни условия
на труд, а за „Експерт информационни технологии” ищецът не притежавал
необходимите умения, опит и образователна степен. Направено било
предложение лицето да бъде освободено по чл.325 т.9 от КТ. Това била и
причината към ищеца да не бъде отправено предложение за друга работа.
Смисълът на трудоустрояването на работника се изразявал в съобразяване на
изпълняваната работа с противопоказанията за заболяванията на ищеца,
респективно преместването му на подходяща работа, поради което, ако
изпълняваната работа била подходяща за здравословното му съС.ие,
5
трудоустрояването е изпълнено. В конкретния случай изпълняваната работа не
била подходяща с оглед противопоказни условия на труд: неблагоприятни
климатични условия и работа на открито и при работодателя нямало друга
подходяща, на която да бъде преместен, с което ищецът бил запознат устно.
При липса на подходяща и незаета от други трудоустроени лица работа,
работодателят нямал задължение да организира дейността си във връзка с
трудоустрояването на работниците, извън хипотезата на чл.315, а бил длъжен
да прекрати трудовия договор. В противен случай, с оглед заболяванията на
ищеца и описаните в т.14 противопоказни условия на труд в ЕР на ТЕЛК,
които не му позволявали да изпълнява длъжността „...”, продължаването на
изпълнението можело да доведе до тежки и необратими последици за
здравето и живота не само на работника, но и за останалите работници.
Именно, за предотвратяване на този риск, ответникът пристъпил към
издаването на процесната Заповед №09/ 28.03.2025 г. Обстоятелството, че в
заповедта не бил посочен № на ЕР на ТЕЛК и здравните показания, а само
становището на „СТМ-Валжан” ЕООД с вх.№765/05.03.2025 г., не означавало
че заповедта била незаконосъобразна, тъй като били спазени всички законови
изисквания за прекратяване на трудовото правоотношение. Неверни били
твърденията на ищеца, че заеманата от него длъжност „...” в „Напоителни
системи” ЕАД-клон Г.Т.-Стара Загора включвала единствено изпълнение на
трудовото задължение да управлява съответната машина, за да бъдат
разчистени клони, наноси и др. подобни, което се осъществявало в кабина с
джойстици и при изпълнението на трудовите си задължения той не работел
при неблагоприятни климатични фактори, вкл. не извършвал и работа на
открито. Всички трудови задължения на ищеца били обективирани в
длъжностната му характеристика и определено включвали не само и
единствено управление на съответната машина, а и други. Болничен лист от
03.04.2025 г., както и обстоятелството, че ищецът се стреснал, притеснил при
връчването на заповедта и затова отказал, били неотносими към предмета на
спора. Липсвала и не се установявала причинна връзка между двете събития,
поради което болничният лист следвало да бъде изключен от
доказателствения материал. Заповедта била връчена при отказ да получи,
удостоверен с подписите на двама свидетели. Едва след подаване на Заявление
с вх.№1121/03.04.2025 г., ищецът получил екземпляр от същата. Относно
претенцията на ищеца за изплащане на обезщетение по чл.344 ал.1 т.3 вр.
6
чл.225 ал.1 КТ в размер на 13525,20 лв. за периода от 01.04.2025 г. до
01.10.2025 г., уважаването на същата зависело от уважаването на главния иск:
признаване на уволнението за незаконно, както и от наличието на причинна
връзка между незаконното уволнение и оставането без работа, но за не повече
от 6 месеца. Тежестта на доказване по този иск била възложена на ищеца: той
трябвало да докаже оставането си без работа и размера на дължимото
обезщетение. Ищецът обаче не сочел доказателства в тази посока, а относно
размера и периода от време, през който ищецът останал без работа и
претендирал заплащане на обезщетение по отношение на крайната дата от
значение бил момента на приключване на устните състезания, но за не повече
от 6 месеца. В случай че било присъдено претендираното обезщетение по
чл.225, ал.1 КТ, ответникът прави възражение за прихващане при условията
на евентуалност за сумата от 4559,10 лв., представляваща начислено и
изплатено на ищеца обезщетение при прекратяване на ТПО поради болест по
чл.222, ал.2 КТ в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2
/два/ месеца, като моли възражението за прихващане да бъде уважено, при
условие че предявеният от ищеца иск бъде уважен и на лицето се присъди
обезщетение по чл.225, ал.1 КТ, до размера на по-малката от двете суми.
Ответникът моли съда да отхвърли предявените от ищеца обективно
съединени искове като неоснователни и недоказани. Претендира направените
по делото разноски в това число и юрисконсултско възнаграждение съгласно
разпоредбата на чл.78 ал.8 ГПК във връзка с чл.23, т.1 от Наредба за
заплащането на правната помощ в размер на 720 лв.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди
доводите на страните, намери за установено следното.
От представеното по делото Допълнително споразумение №
30/30.01.2024 г. към трудов договор № 14/10.04.2020 г. се установява, че
ищецът е работил по трудово правоотношение в „НАПОИТЕЛНИ
СИСТЕМИ” ЕАД - клон Г.Т., гр.Стара Загора на длъжност „...". Със Заповед
№ 09/28.03.2025 г. на управителя на ответното предприятие трудовото
правоотношение с ищеца е прекратено, считано от 01.04.2025 г., на основание
чл.325, ал.1, т.9 КТ – поради невъзможност на работника да изпълнява
възложената му работа поради болест довела до намалена работоспособност и
здравни противопоказания въз основа на заключение на ТЕЛК.
7
По делото е представено Експертно решение на № 90190 от зас. № 30 от
12.02.2025 г. на ТЕЛК при „МБАЛ-Шумен" АД, гр. Шумен, с което на ищеца е
определена 92 % трайно намалена работоспособност за срок от една година -
до 01.02.2026 г. В решението е отразено, че ищецът може да изпълнява
заеманата длъжност, спазвайки противопоказните условия на труд – тежък
физически труд, нощен труд, неблагоприятни климатични фактори,
включително работа на открито, работа с токсични вещества и смеси.
С оглед посоченото в уволнителната заповед фактическо основание за
прекратяване на трудовото правоотношение, което се поддържа и в отговора
на исковата молба, следва да се отбележи, че невъзможността на работника
или служителя да изпълнява възложената му работа може да е породена от
две алтернативно дадени в разпоредбата на чл.325, ал.1, т.9 КТ причини.
Първата е болест, довела до намалена работоспособност, а втората е здравни
противопоказания. В първия случай на работника или служителя е определен
процент намалена работоспособност с решение на ТЕЛК поради заболяване,
докато във втората хипотеза работникът или служителят боледува от болест,
която не води до намалена работоспособност, или има непоносимост към
определени елементи на работната среда. В този смисъл е обективно
невъзможно едно уволнение да се обоснове едновременно с двете причини за
невъзможност да се изпълнява възложената работа, както е сторил
работодателят, доколкото наличието на първата хипотеза изключва втората.
В експертното решение на ТЕЛК от 12.02.2025 г. е определена трайно
намалената работоспособност на ищеца - 92 %. При лице с 50 и над 50 на сто
трайно намалена работоспособност ТЕЛК се произнася и по
работоспособността му за работното място и при необходимост го
трудоустроява, а когато условията на труд не обуславят неблагоприятно
развитие на заболяването, се посочва, че лицето е в съС.ие да работи. Когато
в експертното решение не е отразено, че работникът или служителят не е в
съС.ие да изпълнява конкретната длъжност, нито е посочено каква друга
работа може да извършва през периода на инвалидизация, непълнотата на
експертното решение не може да бъде преодоляна чрез становище на
комисията по трудова медицина. Затова при липса на предписание на
компетентния орган към датата на издаване на заповедта прекратяването на
трудовото правоотношение на основание чл.325, ал.1, т.9 КТ е
8
незаконосъобразно. Това е достатъчно, за да се приеме, че работодателят не е
упражнил законосъобразно субективното си право да прекрати трудовото
правоотношение, тъй като към датата на прекратяване на трудовото
правоотношение не е доказал първата предпоставка на чл.325, ал.1, т.9 КТ /в
този смисъл са: Решение № 195 от 30.10.2014 г. по гр. д. № 1997/2014 г. на
ВКС, Решение № 188 от 23.01.2018 г. по гр. д. № 793 / 2017 г. на ВКС, 3-то гр.
отд., Решение № 174 от 19.07.2017 г. по гр. д. № 4316 / 2016 г. на ВКС, 4-то гр.
отд., Определение № 178 от 07.02.2013 г. по гр. д. № 942/2012 г. на ВКС и др./.
Според Решение № 93 от 26.06.2020 г. по гр. д. № 3772 / 2019 г. на ВКС,
3-то гр. отд. във всички случаи експертизата на трайно намалената
работоспособност включва и преценката на трудоспособността за работното
място и необходимостта от трудоустрояване / Решение № 11054 от 22.07.2013
г. на ВАС по адм. д. № 4792/2013 г., VI отд./. Това са медицински въпроси, по
които обвързващо се произнася териториалната експертна лекарска комисия,
респ. НЕЛК. Въпросът относно противопоказните условия на труд е
медицински по своята същност и може да бъде разрешен единствено от ТЕЛК
и НЕЛК в производство по раздел I "Трудоустрояване на лица с намалена
работоспособност" от Наредбата за трудоустрояване, а даденото от тези
органи на медицинската експертиза разрешение не подлежи на последваща
преценка, нито на инцидентна проверка за правилност от съответната служба
по трудова медицина или от граждански съд, сезиран със спор за
законосъобразност на уволнението, извършено на основание чл. 325, ал. 1, т. 9
КТ, респ. на интерпретация от гражданския съд на решението на ТЕЛК. Едва
при надлежно указани противопоказни условия на труд, при спор между
предприятието и подлежащия на трудоустрояване работник или служител
относно подходяща работа за трудоустрояване въпросът се решава от здравния
орган, издал предписанието за трудоустрояване, а неговото решение може да
се обжалва пред съответния орган по експертизата на работоспособността -
чл. 3, ал. 1 и 3 от Наредбата за трудоустрояване. Такъв спор може да възникне,
когато в предписанието на здравния орган не е посочена като длъжност и
работно място подходящата работа за трудоустрояване.
В случая в експертното решение на ТЕЛК от 12.02.2025 г. ясно е
посочено, че ищецът може да изпълнява заеманата длъжност при спазване на
противопоказните условия на труд. Липсва преценка на компетентния здравен
орган /ТЕЛК, респ. НЕЛК/ за невъзможност на ищеца да изпълнява трудовата
9
си функция кат “...” и предписание за трудоустрояването му на друга
длъжност. Работодателят е изискал становище на Службата по трудова
медицина „Валжан“ /л.56 от делото/, в което е отразено, че е невъзможно
изключването на следните противопоказни условия на труд: неблагоприятни
климатични условия и работа на открито, като е необходимо лицето да бъде
трудоустроено на друго работно място.
Споделяйки изцяло съображенията в посочената по-горе съдебна
практика, настоящият съдебен състав намира, че становището на службата по
трудова дисциплина не може да обоснове извод за невъзможност на работника
за изпълнява възложената му работа. Тази преценка съгласно чл.1, ал.3 от
Наредбата за трудоустрояването е от изключителната компетентност на ТЕЛК
/НЕЛК/. Затова, ако е имал съмнения относно възможността на ищеца да
изпълнява трудовата си функция при спазване на противопоказните условия
на труд, ответникът е следвало да инициира произнасяне на компетентния
здравен орган по този въпрос, а не да пристъпва направо към прекратяване на
трудовото правоотношение с работника.
Изложеното налага извода, че уволнението на ищеца на основание
чл.325, ал.1, т.9 КТ е извършено незаконно. Ето защо предявеният иск по
чл.344, ал.1, т.1 от КТ е основателен и следва да бъде уважен, като бъде
признато за незаконно и отменено уволнението на ищеца, извършено със
Заповед № 09/28.03.2025 г. на управителя на ответното предприятие.
С оглед уважаването на иска за признаване на уволнението за незаконно
и неговото отмяна следва да бъде уважен и конститутивният иск с правно
основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ за възстановяване на ищеца на предишната
работа - „..." в „НАПОИТЕЛНИ СИСТЕМИ” ЕАД - клон Г.Т., гр.Стара Загора.
От представената по делото Трудова книжка № 219 на С. Х. С. е видно,
че ищецът е останал без работа след уволнението. Следва да се отбележи, че
при постановяване на решението съдът може да вземе предвид единствено
фактите, настъпили до приключване на устните състезания /чл.235, ал.2 и 3 от
ГПК/, поради което искът за заплащане на обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ
може да бъде уважен само за периода от датата на уволнението до датата на
съдебното заседание, в което е приключено съдебното дирене, в какъвто
смисъл е и изменението на иска, направено от ищеца в с.з. на 30.06.2025 г.
От заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че
10
обезщетението по чл.225, ал.1 от КТ от дата на уволнението – 01.04.2025 г., до
датата на устните състезания – 30.07.2025 г., е в размер на 9346,21 лв. - брутна
сума. Ето защо искът за заплащане на обезщетение по чл.225, ал.1 КТ се явява
основателен и може да бъде уважен в изменения размер - 9346,21 лв.
Ответникът е направил евентуално възражение за прихващане на
дължимото обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ със сумите, изплатени на ищеца
като обезщетение по чл.222, ал.2 от КТ. Възражението е валидно и
допустимо, тъй като е направено във висящ процес, изхожда от легитимирано
лице - носителя на вземането (работодателя по трудовото правоотношение),
налице са изискванията за компенсация (наличие на два насрещни дълга,
идентичност на субектите, еднородност и заместимост на насрещните
задължения). Съдебната компенсация е допустима и основателна и когато
насрещните вземания или едното от тях са неликвидни, защото съдебната
компенсация (прихващане) погасява насрещните вземания занапред, като
вземането на ответника се установява със сила на пресъдено нещо и тогава,
когато бъде предявено с възражение (арг. от чл. 298, ал. 4 от ГПК).
От представената счетоводна справка за възнаграждение на м.март 2025
г. на С. Х. С. /л.45 от делото/ се установява, че на ищеца е начислено и
изплатено обезщетение по чл.222, ал.2 КТ в размер на 4559,10 лв. Това
обезщетение подлежи на връщане, тъй като с отмяна на уволнението отпада
основанието за неговото получаване от ответника /чл.55, ал.1 ЗЗД/. Поради
изложеното съдът намира, че следва да бъде извършено прихващане между
обезщетението по чл.225, ал.1 КТ и подлежащото на връщане обезщетение по
чл.222, ал.2 КТ до размера на по-малкото вземане. След извършеното
прихващане искът по чл.225, ал.1 от КТ следва да бъде уважен до размера на
4787,11 лв. – брутна сума. В останалата част до претендирания размер 9346,21
лв. искът за обезщетение по чл.225, ал.1 КТ следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК следва да бъде осъден ответникът да
заплати на ищцата направените по делото разноски съобразно уважената част
от исковете в размер на 753,66 лв., представляващи адвокатско
възнаграждение. На основание чл.78, ал.8 ГПК следва в полза на ответника да
бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение съобразно
отхвърлената част от предявените искове. Съгласно посочената разпоредба
11
размерът на присъденото възнаграждение за юрисконсулт не може да
надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на
чл. 37 от Закона за правната помощ. Разпоредбата на чл.23, т.1 от Наредбата за
заплащане на правната помощ предвижда, че за защита по трудови дела с
определен материален интерес /какъвто е частично отхвърленият иск по
чл.225, ал.1 КТ/ възнаграждението за една инстанция е от 100 до 300 лв.
Съгласно т.14 от дадените от НБПП Указания за определяне на
възнагражденията на адвокати, оказали правна помощ, при интерес от 5000 до
10000 лв. /какъвто е разглежданият случай/ възнаграждението е в размер на
200 лв., което означава, че съобразно отхвърлена част от предявения иск за
обезщетение по чл.225, ал.1 КТ дължимите на ответника разноски за
юрисконсултско възнаграждение са в размер на 102,44 лв. На основание чл.78,
ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на
Старозагорския районен съд сумата 291,48 лв., представляваща държавна
такса и сумата 200 лв., представляваща разноски за възнаграждение на вещо
лице.
Воден от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за незаконно уволнението на С. Х. С. от гр. Стара Загора, ...,
ЕГН **********, извършено на основание чл.325, ал.1, т.9 КТ, и ОТМЕНЯ
Заповед № 09/28.03.2025 г. на управителя на „НАПОИТЕЛНИ СИСТЕМИ”
ЕАД - клон Г.Т., гр.Стара Загора, бул.„Митрополит Методи Кусев” 2, ЕИК
8311600780150, представлявано от А.Х.Г..
ВЪЗСТАНОВЯВА С. Х. С. от гр. Стара Загора, ..., ЕГН ********** на
предишната работа - “ ...”, в „НАПОИТЕЛНИ СИСТЕМИ” ЕАД - клон Г.Т.,
гр.Стара Загора, бул.„Митрополит Методи Кусев” 2, ЕИК 8311600780150,
представлявано от А.Х.Г..
ОСЪЖДА „НАПОИТЕЛНИ СИСТЕМИ” ЕАД - клон Г.Т., гр.Стара
Загора, бул.„Митрополит Методи Кусев” 2, ЕИК 8311600780150,
представлявано от А.Х.Г., да заплати на С. Х. С. от гр. Стара Загора, ..., ЕГН
**********, сумата 4787,11 лева представляваща обезщетение по чл.225, ал.1
КТ за периода 01.04.2025 г. – 30.07.2025 г., през който С. Х. С. от гр. Стара
Загора, ..., ЕГН ********** е останал без работа поради уволнението, след
12
извършено прихващане с полученото обезщетение по чл.222, ал.2 КТ, ведно
със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на иска –
08.05.2025 г., до окончателното й заплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за
обезщетение по чл.225, ал.1 КТ за периода 01.04.2025 г. – 30.07.2025 г. в
останалата част до претендирания размер 9346,21 лева като неоснователен.
ОСЪЖДА „НАПОИТЕЛНИ СИСТЕМИ” ЕАД - клон Г.Т., гр.Стара
Загора, бул.„Митрополит Методи Кусев” 2, ЕИК 8311600780150,
представлявано от А.Х.Г., да заплати на С. Х. С. от гр. Стара Загора, ..., ЕГН
********** сумата 753,66 лева, представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА С. Х. С. от гр. Стара Загора, ..., ЕГН ********** да заплати на
„НАПОИТЕЛНИ СИСТЕМИ” ЕАД - клон Г.Т., гр.Стара Загора, бул.
„Митрополит Методи Кусев” 2, ЕИК 8311600780150, представлявано от
А.Х.Г., сумата 102,44 лева, представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА „НАПОИТЕЛНИ СИСТЕМИ” ЕАД - клон Г.Т., гр.Стара
Загора, бул.„Митрополит Методи Кусев” 2, ЕИК 8311600780150,
представлявано от А.Х.Г., да заплати в полза на бюджета на съдебната власт,
по сметка на Старозагорския районен съд, сумата 291,48 лева, представляваща
държавна такса, и сумата 200 лева, представляваща разноски за
възнаграждение на вещо лице.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
пред Старозагорския окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
13