РЕШЕНИЕ
№ 324
гр. Ловеч, 22.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, V СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ИРЕНА В. РАБАДЖИЕВА
при участието на секретаря ПРЕСЛАВА СТ. ДИЧКОВА
като разгледа докладваното от ИРЕНА В. РАБАДЖИЕВА Гражданско дело
№ 20224310100223 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А,
Париж, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България, със седалище и адрес на
управление: гр.София, ж.к.”Младост”4, Бизнес Парк София, сгр.14, представлявано от
Димитър Димитров, чрез юрк. Н.М. против М. М. СТ., с адрес: *****.
Ищецът твърди, че на 02.06.2016 г. между „БНП Париба Пърсънъл Фаайненс“, като
кредитор, и ответника М.С. , като кредитополучател, е сключен договор за потребителски
паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и използване на
кредитна карта PLUS-13463522. Посочва, че с договора е предвидено, че кредиторът може
да предостави за ползване на кредитополучателя кредитна карта с максимален кредитен
лимит до 10 000.00 лв., като е уговорено, че всички задължения произтичащи от договора и
свързани с ползването на кредитната карта, ще възникнат за кредитополучателя след
активирането й.
Наведени са твърдения, че процесният договор е сключен на 25.10.2016 г. с първата
трансакция по кредитната карта. Изтъква се, че след активация на картата
кредитополучателят може да я използва само лично като е длъжен да пази в тайна своя
ПИН. След усвояването на суми по кредитната карта за кредитополучателя е възникнало
задължение за заплащане на месечна погасителна вноска, представляваща променлива
величина, съобразно усвоената сума до пълното погасяване на задължението.
Ищецът излага, че кредиторът издава месечно извлечение за осъществени трансакции
до 15-то число на месеца, като след издаване на месечното извлечение настъпва периодът, в
1
който картодържателят е длъжен да направи погашение по кредита. Извлечението се
изпраща на адреса на електронна поща на кредитополучателя, а при изрично негово искане
или при липса на електронен адрес в хартиена форма на посочения от него адрес, като
неполучаването на извлечението не е основание за неплащане на погасителна вноска.
Твърди се, че месечните погасителни вноски се правят до 1-во число на месеца, следващ
издаването на извлечението най-малко в размера, посочен в тарифата. При усвоен кредитен
лимит от 6000.01 лв. до 8000.01 лв. минималната погасителна вноска е 480.00 лв.
Ищецът посочва, че съгласно договора за използването на револвиращия кредит
кредитополучателят дължи лихва, начислявана върху усвоения размер на кредитния лимит
за времето на ползването му. Отбелязва, че ГПР е изчислен при допускането, че общият
размер на кредита е усвоен незабавно и изцяло за срок от една година и се погасява на равни
месечни вноски, с неизменни до края на срока разходи, съгласно условията на договора за
кредит. За използването на кредитната карта кредитополучателят заплаща и таксите
предвидени в тарифата, поместена в приложението. При забава на една или повече месечни
погасителни вноски кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на
действащата законна лихва за периода на забавата.
Моли да бъде взето предвид, че не се изготвя погасителен план за договорите от
отворен тип, какъвто е и револвиращия кредит (подобно на овърдрафта), което е в пряка
връзка с неговия характер. Пояснява, че дължимата сума автоматично се погасява със
средствата, които постъпват по сметката, след което средствата по револвиращата сметка
отново могат да бъдат използвани. При настъпване на договорения от страните падеж
задължението по кредитната карта е изискуемо, предвид правилото, закрепено в чл.84, ал.1
от ЗЗД, че длъжникът изпада в забава и без покана, като въпреки това кредиторът е
изпратил покана за доброволно изпълнение на задължението на длъжника на 16.11.2017 г.
Твърди се, че към момента на подаване на заявлението в съда непогасеното
задължение по револвиращия кредит, отпуснат на М.С. е в общ размер на 1864.91 лв., като
на 01.01.2017 г. кредитополучателят е преустановил обслужването на заема, поради което
кредитната карта е блокирана и от кредитора е подадено заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК в РС – Ловеч. Със съобщение по
ч.гр.д.№ 2059/2021 г. по описа на РС – Ловеч, „БНП Париба Пърсънъл Файненс“С.А. е
уведомена за възможността да предяви установителен иск с основание чл.422 от ГПК за
установяване на вземането, което обуславя правния интерес от предявяване на настоящия
иск.
В петитумната част ищецът е отправил искане съдът да се произнесе с решение, с
което да признае за установено, че в полза на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.Париж,
чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България съществува вземането по договор
PLUS – 13463522, обективирано в заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410
ГПК, издадена по ч.гр.д.№ 2059/2021 г. по описа на РС –Ловеч, а именно: 1077.13 лв. –
главница по договора за кредит, 369.32 лв. – възнаградителна лихва, начислена върху
главницата за периода от 01.01.2017 г. до 16.11.2017 г., 418.46 лева – мораторна лихва,
2
начислена върху главницата за периода от 10.11.2017 г. до 21.10.2021 г., ведно със законната
лихва, считано от постъпване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК до окончателното изплащане на вземането.
При условия на евентуалност в случай, че предявеният установителен иск бъде
отхвърлен поради ненадлежно обявена предсрочна изискуемост на вземането по кредита
преди депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, моли съдът да
приеме, че е предявен осъдителен иск и да се приеме, че същият има характер на
волеизявление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, чрез връчване препис от
същия на ответната страна.
Претендирани са и съдебните разноски по заповедното производство, както и
сторените разноски в настоящото производство.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от служебно назначения
особен представител на ответника – адв. П.П.. Намира иска за допустим, но оспорва същия
като неоснователен и недоказан. Излага, че към исковата молба не се представят
доказателства за обявена и доведена до знанието на ответника предсрочна изискуемост на
дължимите суми по кредита и това да е станало преди подаденото заявление по заповедното
производство. Що се касае до предявения при условия на евентуалност осъдителен иск,
намира представените писмени доказателства за недостатъчни по категоричен начин да
установят размера на задължението на ответника по отпуснатия му потребителски паричен
кредит. Поради това, че същите изхождат изключително от ищеца, намира, че следва да се
уважи искането направено с исковата молба и се назначи съдебно-счетоводна експертиза.
В о.с.з. ищeцът – „БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А, Франция чрез „БНП
Париба Пърсънъл Файненс”С.А, клон България не изпраща представител. В писмена молба,
подадена преди заседанието по същество, са изложени аргументи в подкрепа на предявения
иск.
Ответникът М. М. С. не взема лично участие в процеса. Представлява се от особен
представител адв.П., която моли иска да бъде отхвърлен по изложените в отговора
съображения.
Съдът, като обсъди доводите на страните и извърши преценка на събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
От приложеното ч.гр.д №2059/2021 г. по описа Ловешки РС се установява, че с че по
повод заявление, подадено от БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А.“ – Париж, рег.№
*********, чрез “БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А., Клон България“, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. “Младост 4”, Бизнеспарк
София, сгр. 14, е издадена Заповед № 1068 от 02.11.2021 г., с която съдът е разпоредил
длъжникът М. М. СТ. ЕГН: ********** гр. Ловеч, УЛ.ПОЛ.ЖРЕБКОВ 64, общ. Ловеч, обл.
Ловеч да заплати на кредитора БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България КЧТ
ЕИК: ********* гр. София, ЖК МЛАДОСТ 4, УЛ.БИЗНЕС ПАРК СОФИЯ 14,
3
ЮРИСК.Н.М., общ. Столична, обл. София (столица) Сумите: главница от 01.01.2017г. в
размер на 1 077,13 BGN /хиляда седемдесет и седем лева и 13 стотинки/, ведно със законна
лихва от 01.11.2021г. до изплащане на вземането, договорна лихва от 01.01.2017г. до
16.11.2017 г. в размер на 369,32 BGN /триста шестдесет и девет лева и 32 стотинки/,
мораторна лихва от 10.11.2017г. до 21.10.2021 г. в размер на 418,46 BGN /четиристотин и
осемнадесет лева и 46 стотинки/, държавна такса в размер на 37,30 BGN /тридесет и седем
лева и 30 стотинки/, юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 BGN /петдесет лева
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК,
поради което с Разпореждане № 59 от 11.01.2022 г. заповедният съд е указал на заявителя
възможността в едномесечен срок от съобщението да предяви иск за установяване на
вземането си, като довнесе дължимата държавна такса.
Констатира се, че съобщението с указания относно възможността за предявяване на
установителен иск е получено от ищеца на 11.01.2022 г., като ищецът е упражнил правото
си на иск и в рамките на законоустановения едномесечен срок е предявил настоящия иск за
установяване на вземането си със СПН.
Предявеният иск е с правна квалификация по чл.422, вр.чл.415, ал.1 от ГПК -
положителeн установителен иск за установяване със СПН, че в полза на ищеца “БНП
ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А.“ – Париж, рег.№ *********, чрез “БНП ПАРИБА
ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А., Клон България“, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ж.к. “Младост 4”, Бизнеспарк София, сгр. 14, съществува вземане
срещу ответника М. М. СТ. - предмет на заповед за изпълнение на парично задължение,
издадена по ч.гр.д.№2059/2021 г. по описа на РС – Ловеч.
По делото не е спорно, че на 02.06.2016 г., между „БНП Париба Пърсънъл Файненс”
ЕАД, като кредитор, и ответника М. М. СТ., като кредитополучател, е сключен посочения в
исковата молба и приложен към нея Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на
револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта № PLUS –
13463522 , при следните параметри: размер на кредита: 6000.00 лв, застрахователна премия
– 1612.80 лв, Общ размер на кредита – 6000.00 лв., Такса ангажимент – 150.00 лв, брой
погасителни вноски – 48бр, месечна погасителна вноска – 279.01 лв, обща стойност на
плащанията – 13392,48 лв, Годишен процент на разходите – 46.19%, Лихвен процент –
36.95%.
Като част от договора е включен и Погасителен план, в който са посочени
дължимите от ответника 48 броя месечни вноски по кредита, всяка в размер на 279.01 лв. с
дата на първа вноска – 20.07.2016 г. и дата на последна вноска – 20.06.2020 г.
Приложеният договор за кредит носи подписа на ответника М. М. СТ., като при
подписването му същата е предоставила номера на личната си банкова сметка при Юробанк
България, по която да бъде преведена сумата по кредита. С превеждане на сумата по
посочената от ответника банкова сметка Кредиторът е изпълнил задължението си по
договора, като е предоставил на Кредитополучателя кредита, предмет на договора, както и
4
кредиитна карта MasterCard-13940937 с максимален кредитен лимит до 10 000 лв. За
Кредитополучателя е възникнало насрещно задължение да погасява уговорените месечни
вноски съгласно включения в договор погасителен план, както и да изпълнява задълженията
си, свързани с ползване на картата. В клаузата на чл. 5 от Договора страните са постигнали
съгласие, че при просрочване на две или повече месечни вноски, считано от падежната дата
на втората непогасена вноска, вземането на Кредитора става предсрочно изискуемо в целия
му размер, включително всички определени от Договора надбавки ведно с дължимото
обезщетение за забава, без да е необходимо изпращане на съобщение от Кредитора за
настъпване на предсрочната изискуемост.
По делото е изслушана съдебно-счетоводна експертиза, която е дала заключение, че
получената главница от тегления /АТМ/ от задълженото лице в периода 25.10.2016 г. –
15.12.2016 г. е в размер на 1 031.80 лв. Начислените суми като задължение, погасените суми
от лицето и останалото задължение са както следва: общо дължима главница – 1114.80 лв.,
лихва – 351.68 лв. и месечни такси – 40.00 лв. Експертизата е установила извършени
плащания в размер на 60.03 лв. От заключението е видно, че е налице следния остатък от
задължения: гвница – 1 077.13 лв, лихва – 337.32лв. и мораторна лихва / 10.11.2017 г. –
21.10.2021 г./ - 418.46 лв. или общ размер на дълга – 1 864.91 лв.
От страна на ищеца са наведени твърдения, че поради забава в плащането на две месечни
погасителни вноски, е настъпила предсрочна изискуемост, съгласно постигнатата
договореност в клаузата на чл.5 от Условията към договора за кредит.
В хода на процеса ответникът, чрез служебно назначения особен представител адв.П.П.
отрича да е надлежно уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост на процесния
кредит, което е в противоречие с изискването на т.18 на ТР №4/2014 г. по т.д.№4/2013 г. на
ОСГТК кредиторът да е уведомил длъжника и волеизявлението реално да достигне до
съответното лице.
Правото да обяви кредита за предсрочно изискуем е субективно право, установено в
полза на кредитора. Приема се, че предсрочната изискуемост представлява изменение на
договора, което за разлика от общия принцип по чл.20а, ал.2 от ЗЗД, настъпва с
волеизявление само на една от страните и при наличие на две предпоставки: обективният
факт на неплащането и упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно
изискуем. Датата на настъпване на предсрочната изискуемост играе ролята на падеж и
представлява различен юридически факт. Във всички случаи обявяването на предсрочната
изискуемост предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения
остатък от кредита за предсрочно изискуеми. За да може договорното изменение да прояви
своето действие, е необходимо длъжника да е уведомен, т.е.изявлението на кредитора да е
достигнало до длъжника. Според възприетото разрешение в т.18 от Тълкувателно решение
№4/18.06.2014 г. на ВКС по т.д №4/2013 г. на ОСГТК, постигнатата в договора
предварителна уговорка, че при неплащане на определен брой вноски или при други
обстоятелства кредитът става предсрочно изискуем и без да уведомява длъжника
кредиторът може да събере вземането си, не поражда действие, ако волеизявлението на
5
кредитора не е достигнало до длъжника – кредитополучател. Дадените с тълкувателното
решение задължителни указания намират приложение и в хипотезата на предявен иск за
установяване на вземането, заявено по реда на чл.410 от ГПК. В този смисъл са
постановените по чл.290 от ГПК решение №123/09.11.2015 г. по т.д.№ 2561/2014 г., ІІ г.о.,
Решение № 114 от 07.07.2016 г. по т.д. № 362/2015 г. на ІІ т.о на ВКС, решение № 200/
18.01.2019 г., постановено по т.д. № 665 по описа за 2018 г. на ВКС, I т.о., които разглеждат
въпроса относно необходимостта за уведомяване на длъжника за настъпване на
предсрочната изискуемост и по отношение на небанкови институции.
В конкретния случай, в чл.5 от Условията по договора е предвидено, че при
просрочие на две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората
непогасена вноска, вземането на Кредитора става предсрочно изискуемо в целия му размер,
включително всички определени от договора надбавки, ведно с дължимото обезщетение за
забава, без да е необходимо изпращане на съобщение от Кредитора за настъпването на
предсрочната изискуемост. Независимо от така постигнатата договореност между страните,
съдът счита, че тази клауза не е породила действие, доколкото кредитната институция не е
ангажирала доказателства, че е заявила изрично, че упражнява правото си да обяви кредита
за предсрочно изискуем и това волеизявление да е достигнало до длъжника-
кредитополучател преди подаване на заявлението по чл.410 от ГПК. Ето защо, поради
липсата на доказателства, че кредиторът е изпълнил задължението си да уведоми длъжника
за настъпилата предсрочна изискуемост преди датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, не може да се приеме за установена изискуемостта на
претендираното вземане по договора за кредит. В конкретния случай следва да се приеме, че
волеизявлението на кредитора, че упражнява правото си да направи целия кредит
предсрочно изискуем, е достигнало до длъжника чрез връчване на исковата молба на
назначения му по реда на чл.47, ал.6 от ГПК особен представител /по арг. чл.45 от ГПК/,
което връчване се счита за надлежно. /в този смисъл Решение № 198 от 18.01.2019 г. по т.д.
№ 193/2018 г., І т.о./ Този факт обаче съставлява ново основание за подаване на ново
заявление за издаване на заповед за изпълнение или за предявяване на осъдителен иск,
както в конкретния случай е процедирал ищецът.
Поради изложените по-горе съображения съдът счита, че кредитът не е станал предсрочно
изискуем съгласно клаузата на чл.5 от процесния договор за потребителски паричен кредит.
Предвид гореизложеното и съгласно трайно установената съдебна практика, след
като предсрочната изискуемост на кредита не е настъпила преди подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, предявеният от БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А,
Париж, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България, със седалище и адрес на
управление: гр.София, ж.к.”Младост”4, Бизнес Парк София, сгр.14, представлявано от
Димитър Димитров, чрез юрк. Н.М. против А. С. В. иск с правно основание чл. 422, ал.1
вр.чл.415, ал.1 от ГПК – с искане да се признае за установено, че е налице вземане от страна
на БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. Париж, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.,
клон България от ответника по договор PLUS – 13463522 / CARD-3940937, обективирано в
6
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.д.
№2059/2021 г. по описа на РС –Ловеч, а именно: 1077.13 лв. – главница по договора за
кредит, 369.32 лв. – възнаградителна лихва, начислена върху главницата за периода от
01.01.2017 г. до 16.11.2017 г., 418.46 лева – мораторна лихва, начислена върху главницата за
периода от 10.11.2017 г. до 21.10.2021 г., ведно със законната лихва, считано от постъпване
на заявлението до окончателното изплащане на вземането, като неоснователен и недоказан
следва да бъде отхвърлен.
Ищецът е предявил в условията на евентуалност осъдителен иск за неизплатените по
процесния договор за револвиращ кредит суми. В случая с оглед отхвърлянето на главния
иск съдът дължи произнасяне по предявения в условията на евентуалност осъдителен иск. В
настоящия казус следва да се приеме, че волеизявлението на кредитора, че упражнява
правото си да направи целия револвиращ кредит предсрочно изискуем, е достигнало до
длъжника на 26.04.2022 г. чрез връчване на исковата молба на назначения му по реда на
чл.47, ал.6 от ГПК особен представител /по арг. чл.45 от ГПК/, което връчване се счита за
надлежно. /в този смисъл Решение № 198 от 18.01.2019 г. по т.д.№ 193/2018 г., І т.о./.
Връчването на уведомлението с исковата молба, има за последица настъпването
изискуемостта към този момент, но променя основанието, на което е издадена заповедта.
Изменението на основанието, от което произтича вземането по издадената заповед за
изпълнение е допустимо чрез предявяване на осъдителен иск при условията на
евентуалност. В този смисъл т.11 б от Тълкувателно Решение № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС.
Предвид горното исковете по чл.240 от ЗЗД във вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД са
допустими за разглеждане в производство по чл.422 от ГПК.
По делото е безспорно установено наличието на валидно правоотношение между
страните, като е доказан правопораждащият – сключването на Договор за револвиращ
потребителски креди и издаване и ползване на кредитна карта № PLUS – 13463522 / CARD-
3940937,сключен между страните на 02.06.2016. Изпълнението на задължението на
кредитора –ищец по делото също е доказано. От своя страна ответникът не е изпълнил
паричното си задължение по договора за кредит, като е преустановил да заплаща
минималните месечните погасителни вноски в размера, посочен в тарифата, явяващо се
неразделна част към сключения договор за кредит. От заключението на вещото лице се
установява че към датата на изготвяне на заключението задълженията са общо в размер на
1864.91 лв. С оглед заключението на вещото лице, прието и неоспорено от страните, съдът
намира, че заявените претенции за главница и възнаградителна/договорна/ лихва и
мораторна лихва се явяват основателни и доказани в пълния претендиран размер.
На основание чл.86 от ЗЗД следва да бъде присъдена и претендираната законна
лихва върху главницата, начиная от датата на подаване на исковата молба /09.02.2022 г./ до
окончателното изплащане на вземането.
По разноските:
Предвид отхвърлянето на исковете по чл. 415 от ГПК, в изпълнение указанията на
ВКС в т. 12 от 4/2013 г. на ОСГТК, съдът следва да остави без уважение молбата на ищеца
7
за присъждане на деловодните разноски, направени в заповедното производство.
С оглед изхода на процеса по предявените в условията на евентуалност осъдителни
искове, на основание чл.78, ал.1 от ГПК в полза на ищеца да бъдат присъдени деловодните
разноски в общ размер на 592,70лв., направени в настоящия исков процес – сбор от
платената държавна такса – 112,70 лв., депозит за особен представител на ответника -
300.00лв., депозит за вещо лице – 180.00лв. и юрисконсултско възнаграждение – 100.00лв.
На адвокат П. П. от ЛАК следва да се изплати сумата от 300.00лв. от внесения
депозит, представляваща възнаграждение за осъщественото процесуално представителство
на ответника.
Мотивиран от горните съображения, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А, Париж, рег.№
*********, с адрес на управление: Франция, гр. Париж, бул.“Осман“№1, представлявано от
Лоран Давид - изп.директор, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.”Младост”4, Бизнес Парк
София, сгр.14, представлявано от Димитър Димитров, чрез юрк. Н.М. против М. М. СТ.,
ЕГН **********, с адрес: ******* иск с правно основание чл. 422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 от
ГПК вр.чл.240, чл.79 и чл.86 от ЗЗД – с искане да се признае за установено, че в полза на
„БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.Париж, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.,
клон България съществува вземането по договор PLUS –13940937/ CARD-13940937,
обективирано в заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, издадена по
ч.гр.д.№ 2059/2021 г. по описа на РС –Ловеч, а именно: 1077.13 лв. – главница по договора
за кредит, 369.32 лв. – възнаградителна лихва, начислена върху главницата за периода от
01.01.2017 г. до 16.11.2017 г., 418.46 лева – мораторна лихва, начислена върху главницата за
периода от 10.11.2017 г. до 21.10.2021 г., ведно със законната лихва, считано от постъпване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от
ГПК до окончателното изплащане на вземането, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА, на основание чл.240 във вр.чл.79, ал.1 и чл.86 от ЗЗД, М. М. СТ., ЕГН
**********, с адрес: ******* ДА ЗАПЛАТИ на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А,
Париж, рег.№ *********, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.”Младост”4, Бизнес Парк
София, сгр.14, представлявано от Димитър Димитров следните суми, дължими по договор
PLUS –13940937/ CARD-13940937 от 02.06.2016 г., а именно: 1077.13 лв. – главница по
договора за кредит, 369.32 лв. – възнаградителна лихва, начислена върху главницата за
периода от 01.01.2017 г. до 16.11.2017 г., 418.46 лева – мораторна лихва, начислена върху
главницата за периода от 10.11.2017 г. до 21.10.2021 г.., ведно със законната лихва върху
8
главницата от датата на подаване на ИМ /09.02.2022 г./ до окончателното им изплащане.
ОТХВЪРЛЯ претенцията на ищеца „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А, Париж,
рег.№ *********, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.”Младост”4, Бизнес Парк
София, сгр.14, представлявано от Димитър Димитров за заплащане на сторените в
заповедното производство разноски, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, М. М. СТ., ЕГН **********, с адрес:
******* ДА ЗАПЛАТИ на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А, Париж, рег.№ *********,
чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.София, ж.к.”Младост”4, Бизнес Парк София, сгр.14, представлявано
от Димитър Димитров сумата от 592,70лв./ петстотин деветдесет и два лева и 70ст/ -
разноски по настоящото производство
Банкова сметка, по която ответникът може да заплати присъдените суми:
IBAN: BG ******
BIC: ******
ДА СЕ ИЗПЛАТИ на адв.П.П. сумата от 300.00лв. /триста лева/ от внесения
депозит, представляваща възнаграждение за осъщественото процесуално представителство
на ответника.
Решението подлежи на обжалване пред Ловешки ОС в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
На основание чл.7, ал.2 от ГПК препис от решението да се връчи на всяка от
страните.
Препис от решението, след влизането му в сила, да се приложи по ч.гр.д.№2059/
2021 г. по описа на Ловешки РС, V с-в.
Съдия при Районен съд – Ловеч: _______________________
9