Р Е Ш Е Н И Е

гр. Своге, 06.01.2023 г.

 

В    И  М  Е  Т  О   Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

         

Свогенският районен съд, втори състав, в публичното съдебно заседание на шести декември две хиляди двадесет и втора година, в състав:

 

Председател: Андрей Чекунов

 

при секретаря Ирена Никифорова, като разгледа докладваното от съдия Чекунов нак.адм.хар.дело № 69/2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) във вр. с чл. 189, ал. 14 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП). Образувано е по жалба подадена от Л.Б.Ф., ЕГН **********, с адрес: ***, против Наказателно постановление № 20-0353-000085 от 24.02.2020 г., издадено от началник група към ОДМВР София, РУ Своге, упълномощен със Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи, с което на жалбоподателя, за нарушение на чл. 102, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 177, ал. 1, т. 3, б. „б“ от ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 100 лева.

В жалбата се оспорват фактическите констатации отразени в акта за установяване на административното нарушение (АУАН) и в наказателното постановление (НП). Защитникът, в открито съдебно заседание, поддържа жалбата, като настоява, че НП е незаконосъобразно и иска то да бъде отменено изцяло. Претендира разноски за платено адвокатско възнаграждение.

Административнонаказващият орган не изразява становище по редовността, допустимостта и основателността на жалбата. Не се явява и не се представлява в откритото съдебно заседание.

Към делото е приобщена административната преписка по обжалваното НП, приети са писмени доказателства и са разпитани трима свидетели.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и взети в тяхната съвкупност, съдът констатира следното:

В наказателното постановление е посочено, че на 01.02.2020 г., около 23,00 часа, в с. Владо Тричков на ул. „…”, Л.Б.Ф. е допуснал личният му лек автомобил „Фиат Браво“ с рег. № … да се управлява от М. Л. Б., който е употребил алкохол, възлизащ на 2,51 ‰ в издишания въздух. По идентичен начин е описано нарушението и в АУАН, въз основа на който е издадено НП.

От изисканата от съда справка за горепосочения лек автомобил се установява, че същият е собственост на жалбоподателя.

От изисканата и приложена по делото Присъда № 29 от 17.12.2020 г., постановена по НОХД № 116/2020 г. по описа на Софийски военен съд, влязла в сила на 17.01.2022 г., се установява, че М. Л. Б. е признат за виновен в това, че около 23,00 часа на 01.02.2020 г., в с. Владо Тричков, община Своге, област Софийска, срещу частен дом №  на ул. „…“, с посока на движение ул. „8-ма“ към ул. „1-ва“, управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка „Фиат“, модел „Браво“, peг. № …, собственост на баща му Л.Б.Ф., с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 2,52 на хиляда, установено по надлежния ред.

От събраните по делото доказателства се установява обаче, че на посоченото в НП място и време не е присъствал свидетелят при съставянето на акта – Ю.Т.. Той не е присъствал и при установяване на нарушението, тъй като видно от показанията му, това е направено от негови колеги. От изискания от съда АУАН серия GA № 207002 от 01.02.2020 г., съставен против М. Л. Б., се установява, че същият е съставен от В. Д. Т., в присъствието на свидетеля Т.С.И. Процесният АУАН е съставен на 04.02.2020 г. в сградата на РУ Своге. По този начин е допуснато нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в съставяне на акта в присъствието само на един свидетел, който не е присъствал при извършване или установяване на нарушението. Нарушена е разпоредбата на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН. В конкретния случай актът е съставен по-късно – в полицейското управление, като свидетелят Ю.Т. не е очевидец на извършването или на установяването на нарушението, а само на съставянето на акта, видно и от показанията му. Нарушението на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН, допуснато от актосъставителя, е съществено процесуално нарушение при съставянето на АУАН, тъй като последният неправилно е ползвал свидетел по смисъла на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН, без да са налице основанията за това, доколкото по делото не се сочи за „невъзможност“ АУАН да бъде съставен в присъствието на някой от свидетелите, присъствал при извършване или установяване на нарушението. Горното нарушение на процесуалния закон сериозно е накърнило правото на защита на жалбоподателя още при съставянето на АУАН, доколкото същият е бил лишен от възможността да разбере въз основа на какви доказателства и свидетели е съставен АУАН, за да реализира адекватно защитата си, още повече, че нито един от подписалите акта две лица не е свидетел по установяване на нарушението и АУАН е съставен не на мястото и в деня на нарушението.

Наред с горното, съдът констатира, че по делото няма нито едно доказателство, което да установява, че Л.Б.Ф. е допуснал автомобилът му да се управлява от лице, което е с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, а още по-малко да е знаел това обстоятелство. В случая не се установява по никакъв начин, че собственикът е допуснал автомобилът да бъде управляван от М. Б. след като същият е употребил алкохол. Напротив, от показанията на разпитаните по делото свидетели Н. Б. и И. В. се установява, че М. Б. е излязъл с автомобила след като целият ден не е консумирал алкохол. Обвинението не може да почива на недоказани предположения, при това без оглед на констатираното по-горе съществено процесуално нарушение. Всяко едно нарушение има обективна и субективна страна, като при липса на която и да е от тях няма и нарушение, а по настоящото дело не се установиха и двете.

С оглед на изложените съображения се налага изводът, че обжалваното НП е издадено при наличие на съществено процесуално нарушение, довело до опорочаване на производството, обосноваващо незаконосъобразност на обжалваното постановление и налагащо отмяна на същото.

По делото не се и установи, че деянието е извършено, поради което и на основание чл. 304 от Наказателно-процесуалния кодекс във връзка с чл. 84 от ЗАНН обжалваното наказателно постановление подлежи на отмяна.

Предвид крайния извод на съда, не се налага обсъждане приложимостта на чл. 28 от ЗАНН в конкретния случай.

На жалбоподателя следва да се присъдят направените разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

Р   Е   Ш   И :

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 20-0353-000085 от 24.02.2020 г., издадено от началник група към ОДМВР София, РУ Своге, с което на Л.Б.Ф., ЕГН **********, с адрес: ***, за нарушение на чл. 102, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 177, ал. 1, т. 3, б. „б“ от ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 100 лева.

ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – София, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „Гео Милев” № 71, ЕИК *********, представлявана от директора, да заплати на Л.Б.Ф., ЕГН **********, с адрес: ***, направените по делото разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева.

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – София област в 14-дневен срок от съобщаването му на страните. Жалбата се подава чрез РС Своге.

       

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ :