Р Е Ш Е Н И Е № 135
04.08.2020г., гр.Кюстендил
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Кюстендилският окръжен съд, гражданска колегия, в публично заседание, проведено на втори юли, през две хиляди и двадесета година в състав:
Председател:Ваня Богоева
Членове:Евгения Стамова
Веселина Джонева
С участието на секретаря:Милена Спасова -Янкова, след като разгледа, докладваното от съдия Стамова в гр.д.№186/20г. и, за да се произнесе взе предвид:
Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от адв.А.И.А. от КАК с адрес ***, особен представител на Г.М.Д. срещу решение на Кюстендилския районен съд от 26.02.2020г. по гр.д.№824/2019г.
С посоченото решение съдът е уважил предявените от Р.Д.Р., ЕГН ********** с адрес *** срещу Г.М.Д.,ЕГН ********** искове, като на основание чл.45 вр. с чл.52 ЗЗД е осъдил Д. да заплати на Р. сумата 4900 лева, представляваща обезщетение за причинените неимуществени вреди, в следствие на причинени от ответника на 03.06.2017г. телесни увреждания – фрактури на двете кости на десен горен крайник, ведно със законната лихва, считано от 03.06.2017г. до окончателното изплащане, както и сумата 1100 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди в следствие на причинени от ответника на 03.06.2017г. телесни увреждания – фрактури на двете кости на горен десен крайник, ведно със законната лихва, считано от 03.06.2017г. до окончателното изплащане.С решението съдът е осъдил Г.Д. да заплати държавна такса в размер на 246 лева, възнаграждение на в.л. Н. в размер на 200 лева, както и изплатено на особен представител възнаграждение от бюджета на съда в размер на 630 лева, а на Р. деловодни разноски в размер на 300 лева.
В подадената жалба е подчертано, че решението е обжалвано частично, като неправилно.Посочено е, че според приложеното наказателно дело ищецът е съдействал за съпричиняването на телесната повреда, след като е обсипал с обиди от улицата Г.Д..В тази връзка е заявено оплакване, че обжалвания акт не е съобразен с нормата на чл.51, ал.2 ЗЗД.Като несправедливо е определено обезщетение за неимуществени вреди в размер в пъти над тези за имуществени.Заявено е искане за изменение на решението, намаляване размера на обезщетението за неимуществени вреди – до размера на присъдените имуществени такива.
С определение по чл.268 ГПК съдът е приел, че предмет на обжалване е решението в частта му за уважаване на предявения иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от описания инцидент за сумата над 1100 лева до 4900 лева респ. че обжалваното решение е влязло в сила в частта му относно присъденото обезщетение до 1100 лева.
Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна и е насочена срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт.
Съдът след като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните по отделно и в тяхната съвкупност приема за установено следното:
Производството по гр.д.№824/2019г. по описа на КнРС е образувано по искова молба, подадена от Р.Д.Р., ЕГН ********** *** срещу Г.М.Д., ЕГН ********** .Позовавайки се на влязла в сила присъда №74 от 23.11.2018г. по нохд №1992/2017г.по описа на КРС, с която ответникът е признат за виновен за това, че на 03.06.2017г. около 16.30 ч. в гр.Кюстендил, на ул.”Банска”№20 му е причинил средна телесна повреда, изразяваща се във фрактури на двете кости на дясната предмишница довела до трайно затрудняване движенията на десен горен крайник, което е престъпление по чл.129, ал.2 вр. с ал.1 НК ищецът е отправил искане до съда за осъждане на ответника да му заплати сумата 6000 лева, представялваща обезщетение за претърпени имуществени вреди за лечение и неимуществени вреди - болки и страдания, ведно със законната лихва от датата на причиняване на вредите – 03.06.2017г. до окончателното изплащане на сумата, като от посочената сума 1100 лева му бъдат присъдени, като обезщетение за понесените имуществени вреди а 4900 лева, като обезщетение за претърпените неимуществени вреди.
Към исковата молба са представени и по делото са приети, като доказателство преписи: от споменатата присъда и мотивите към нея, медицинско свидетелство 55/17 от 07.06.2017г., епикризи по ИЗ 5300/2017г. издадена от МБАЛ „Д-р Н.Василиев” АД гр.Кюстендил видно от която за времето от 03.06.2017г. до 07.06.2017г. ищецът е бил на лечение, като е претърпял операция- открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация – радиус и улна, от епикриза, издадена от същото лечебно заведение по ИЗ 10354 /2017г. за претърпяна операция и престой в болница за времето от 14.11.2017г. до 20.11.2017г..
По делото е приложено наказателното дело, представени са и документи за извършени плащания във връзка с извършените оперативни интервенции и престой в болницата, които съдът не намира за нужно да обсъжда, тъй като в посочената част решението не е обжалвано.
След назначаването му, за особен представител на ответника в производството, адв.А. е подал писмен отговор.В отговор е заявил оспорване на иска само по размер, изразил е становище, че имуществената претенция е равна на неимуществената, а претендираната сума прекомерна.Оспорена е претенцията за лихви тъй като ответникът не е дал повод за съдебен спор, ако е бил потърсил извънсъдебно разумна претенция, то тя е щяла да му бъде заплатена.Изложени са доводи и относно недобросъвестността на ищеца – здравното му неосигуряване, при задължение за такова, като в тази връзка е изразено становище за отхвърляне на иска по размер, досежно онова лечение на ищеца, което се покрива по принцип от НЗОК.Твърдения и доказателства за действия и бездействия на ищеца намиращи се причинно – следствена връзка с уврежданията му не са изтъкнати.
Видно от приетата по делото съдебно-медицинска експертиза, изпълнена от в.л. Н. е, че в следствие на инцидента на 03.06.2017г. ищецът е получил пълни разместени фрактури на двете кости на дясна предмишница в средната им трета, разкъсно контузна рана на глава в дясно теменно, неизисквала налагане на шев.Проведено било оперативно лечение-метална остеосинтеза с плаки и винтове-с шест винта за фрактурата на радиуса и седем винта за фрактурата на улната.В последствие са се проявили данни за последваща забавена консолидация/зарастване/ на фрактурата на улната с остеолитичен дефект в областта на средния винт на плаката, наложили повторно оперативно лечение и запълване на дефекта с костна тъкан от крило на хълбочната кост.Описаните фрактури са довели до трайно с продължителност над месец/, практически значимо затрудняване движенията на десен горен крайник, а раната на главата болки и страдания за около 15 дни.Срокът за възстановяване от фрактурите на костите на предмишницата респ. нарушената функция на крайника, предвид забавената консолидация на едната кост и повторното оперативно лечение, както и липсата на обективни данни за последващи лечения или възникнали усложнения е бил около 9-10 месеца, през който период ищецът е изпитвал болки и страдание – по интензивни и значителни в началото и до около първата половина от периода,с постепенно отслабване до изчезването към края му.В с.з. вещото лице заявява, че металния остеосинтезен материален все още е в тялото, както и за съществуваща възможност потърпевшият да изпитва известен дискомфорт или болки при натоварване на крайника.
С оглед на така установените обстоятелства съдът намира подадената жалба за неоснователна, а обжалваното решение за правилно и законосъобразно.Съображения:
Съгласно чл.45 ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другимо, а според чл.52 ЗЗД - обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.
При предявен иск по чл.45 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже противоправно действие или бездействие на ответника, настъпването на вреди за ищеца, като последица от това поведение т.е вреда и причинна връзка.Причинната връзка не се предполага тя подлежи на доказване, и такава е налице тогава когато вредата е последица от противоправното поведение, когато то е достатъчно условие за настъпване на вредата.В тежест на ищеца е по пътя на пълно главно доказване да установи, че деянието е решаващо, вътрешно необходимо (не случайно) свързано с резултата (Решение по гр.д.№ 3026/2008 г. на IV ГО ВКС).
В случая доколкото решението не е обжалвано в частта му, относно присъденото обезщетение за неимуществени вреди в размер до 1100 лева, както и в частта относно присъденото обезщетение за имуществени вреди от 1100 лева, следва да се приеме, че към момента с влязъл в сила съдебен акт е установено противоправно поведение на ответника, претърпени неимуществени вреди от ищеца – изразяващи се в болки и страдания от причинените му именно от ответника телесни увреждания т.е искът е доказано по основание.Съгласно чл. 299. ал.1 ГПК - спор, разрешен с влязло в сила решение, не може да бъде пререшаван освен в случаите, когато законът разпорежда друго.
По въпроса относно наличието на предпоставките за уважаване на иска:противоправно деяние, настъпилите вреди и причинно – следствената връзка между тях е налице влязла в сила присъда, която доколкото посочените обстоятелства, са елементи от състава на престъплението съобразно правилото на чл.300 ГПК, има задължителен характер относно извършеното деяние, неговата противоправност и виновността на дееца.В този смисъл по делото се установи, че на 03.06.2017г. в гр.Кюстендил, ул.“Банска“ №20 ответникът в производството е причинил на Р. Д. Р. средна телесна повреда, изразяваща се във фрактури на двете кости на дясна предмишница, довела до затрудняване движенията на десен горен крайник-престъпление по чл.129, ал.2 вр.ал.1 НК.
Спорът в случая се свежда до размера на дължимото обезщетение.Както бе отбелязано размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.Съгласно Постановление № 4 от 23.XII.1968 г., Пленум на ВС постановено по повод обобщаване практиката по определяне на обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди от непозволено увреждане - на обезщетение подлежат всички вреди, които са настъпили или ще настъпят като пряка и непосредствена последица на непозволеното увреждане, свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др.Непосочване на обстоятелствата въз основа на които е определено обезщетението е нарушение на чл.52 ЗЗД.
В случая за да определи обезщетението първоинстанционният съд е взел предвид, че ръката на ищеца е счупена с удар с тояга, като са счупени и двете кости.В следствие на удара ищецът е преживял болки и страдания при самия удар.Съдът е посочил, че впоследствие ищецът е претърпял медицинска манипулация,за период от около 9-10 месеца движението на ръката е било силно затруднено и е изпитвал силни болки, видно от съдебно-медицинската експертиза.Приел е, че към момента е налице затруднение в движението на този крайник и болезненост при натоварване.
Предвид
посочените обстоятелства съдът не намира основание за намаляване размера на
присъденото обезщетение.На практика въззивникът изобщо не е оспорил
обстоятелствата с които е обоснован размера на присъденото обезщетение.При
задължение съгласно чл.131 ГПК в отговора на исковата молба най – късно в
първото с.з. да бъдат изтъкнати всички правоизключващи, правопогасяващи и
правоунищожаващи възражения и при факта, че твърдения за съпричиняване на
вредите от ищеца в отговора на исковата молба и до приключване на съдебното
дирене не е въведен, изложените едва във въззивната жалба твърдения за
съпричиняване не могат да бъдат обсъждани поради забраната по чл.266, ал.1 ГПК,
съгласно която във въззивното производство не могат да се сочат обстоятелства и
да се представят доказателства, които страната е могла да посочи и представи в
първоинстанционното производство.Следва да се има предвид, че с оглед
изброените значими за определяне размера на обезщетението обстоятелства( болки
и страдания от увреждането в период около 9 -10 месеца, по интензивни в
началото и до около първата половина, отслабващи до изчезване към края),
данните за настъпило усложнение след първата оперативна интервенция наложило
втора такава, факта, че и към момента около 3 години след инцидента е наличен
дискомфорт, доколкото остеосинтезния материал не е изваден, съдът приема, че
обезщетение в размер над 1100 лева до 4900 лева, не може да бъде определено
като несъответстващо на изискването за справедливост.
Доводът за недължимост на лихва за забава във въззивната жалба не се поддържа.Ето защо съдът не дължи преценка по този въпрос.
Предвид изложеното обжалваното решение като правилно и законосъобразно в обжалваната част следва да се потвърди.
Предвид неоснователността на жалбата ответникът – жалбоподател следва да бъде осъден да заплати по сметка на КнОС д.т. в размер на 76.00 лева – В този смисъл т.7 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК.Същият дължи по сметка на съда на основание чл.78, ал.6 ГПК сумата 368.00 лева – заплатено възнаграждение на особен представител.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
Потвърждава решение на Кюстендилския районен съд от 26.02.2020г. по гр.д.№824/2019г. в частта, в която по предявен иск по чл.45 вр. с чл.52 ЗЗД, Г.М.Д.,ЕГН ********** с адрес *** е осъден да заплати на Р.Д.Р., с ЕГН ********** с адрес *** сумата над 1100 лева до 4 900 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, в следствие на причинени от ответника на ищеца на 03.06.2017г. телесни увреждания – фрактури на двете кости на десен горен крайник, ведно със законна лихва, считано от 03.06.2017г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА Г.М.Д.,ЕГН ********** с адрес *** да заплати по сметка на съда държавна такса в размер на 76.00 лева, както и 368.00 лева – възнаграждение за особен представител.
В останалите части решение не е обжалвано и е влязло в сила.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: Членове: