Р Е Ш Е Н И Е
гр.Пазарджик, 17.04.2019 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПАЗАРДЖИШКИ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, ХІV състав, в публичното заседание на 01.04.2019 год., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР БИШУРОВ
при секретаря Елена Пенова, като разгледа докладваното от съдия Бишуров АНД № 417/2019г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на И.Г.Н. ***, ЕГН ********** против НП № 1192 от 01.02.2019 год. на директора на ТД „Тракийска”-Пловдив към Агенция „Митници”-София, с което:
На основание чл.126 от ЗАДС му е наложена глоба в размер на 1000 лв. /хиляда лева/;
На основание чл.124 ал.1 от ЗАДС е постановено отнемане в полза на държавата на стоките, предмет на нарушението – етилов алкохол /ракия/ общо 64 литра, без документ по ЗАДС.
Релевираните в жалбата обстоятелства се свеждат до това, че издаденото НП е материално и процесуално незаконосъобразно. Сочи се, че вмененото административно нарушение не било извършено. Отделно от това наложеното административно наказание било явно несправедливо.
В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично, поддържа жалбата, ангажира доказателства и пледира за отмяна на НП.
Въззиваемата страна – АНО, чрез своя процесуален представител оспорва жалбата и иска потвърждаване на НП.
Съдът провери основателността на жалбата, като прецени доводите на страните, събраните по делото доказателства и взе предвид следното:
Жалбоподателят И.Н. е санкциониран при следната установена и възприета фактическа обстановка:
На 03.06.2018г. служители на РУ МВР-Септември, сред които бил и св.С.Г., извършили проверка на търговска маса, находяща се в гр. Белово на ул. „О.”, използвана от жалбоподателя И.Н.. Повод за проверката била получена информация в районното управление, че жалбоподателят продава на общинския пазара в гр.Белово акцизни стоки - алкохол без акцизен бандерол. На масата били открити 2 броя ПВЦ бутилки с вместимост от по 0.500 л. /общо 1 литър/ пълни с безцветна течност е мирис на алкохол. Служителите на МВР извършили проверка и на намиращия се в близост лек автомобил „Ф. П.”, с peг. № .., собственост на И.Н., при която установили, че в багажника се намират още 8 броя ПВЦ бутилки от по 0,500 л. /общо 4 литра/ пълни с безцветна течност е мирис на етилов алкохол. Веднага след това последвала полицейска проверка и в къщата на И.Н.,***, където били открити общо 59 литра безцветна течност с мирис на алкохол. За открития алкохол не били представени документи за заплатен акциз.
За извършените действия полицейските служители изготвили докладна записка №340 ЗМ-253/03.06.2018г. до началника на РУ-Септември и протокол за извършена проверка в помещение от 03.06.2018г.
Откритите течности били предадени с протокол за доброволно предаване, в който Н. записал, че ракията я е варил през 2017г. от грозде. На 03.06.2018г. жалбоподателят И.Н. дал и саморъчни писмени обяснения по случая пред полицейските служители, в които отразил, че през 2017г. сварил ракия от грозде, което било в двора на къщата. Ракията била около 60 литра и нямал документи за нея. На 03.06.2018г. изкарал на пазара в гр. Белово да продава 5 литра ракия в бутилки от по 0,500 л. Посочил, че една бутилка продавал за 3 лв., както и че около 10:30 часа дошли полицаите и доброволно им предал 5 литра ракия от пазара и 59 литра от дома му.
По повод на всичко това била образувана полицейска преписка № ЗМ 253/18г. по описа на РУ МВР-Септември. С Постановление от 02.07.2018г. по пр. пр. № 2132/2018 по описа на РП Пазарджик бил постановен отказ да се образува досъдебно производство по конкретния случай, като проверката по преписката била прекратена, но било постановено материалите по нея да се изпратят на митническата администрация в гр. Пловдив за ангажиране на административнонаказателната отговорност на Н.. С писмо вх. № 32-196004/06.07.2018г. на РП-Пазарджик въпросната преписка била изпратена в Митница Пловдив по компетентност.
С писмо с № 32-233757/13.08.2018г. била отправена писмена покана до И.Н. да се яви на 27.08.2018г. в Митница Пловдив за вземане на проби от количеството открита течност с мирис на алкохол. На 27.08.2018г. И.Н. се е явил, като в негово присъствие били взети проби с протокол за вземане на проба № 800/27.08.2018г. от 12 броя ПВЦ-бутилки с различни вместимости, съдържащи безцветна течност с мирис на етилов алкохол - общо 59 литра с измерено алкохолно съдържание- 32% и с протокол за вземане на проба № 801/27.08.2018г. от 10 бутилки с вместимост 0,500 л., съдържащи безцветна течност с мирис на етилов алкохол-общо 5 литра с измерено алкохолно съдържание 42 %.
Пред митническите служители И.Н. дал нови саморъчни писмени обяснения, в които този път отразил, че тридесет литра от взетата ракия била негова, а останалата - на негов приятел, който му я бил дал за съхранение. Заявил, че документ за неговата ракия приятелят му щял да представи допълнително.
Със служебна бележка № 32- 247150/27.08.2018г. взетите проби били изпратени за анализ в Митническа лаборатория-Пловдив, а със складова разписка № **********/28.08.2018г. стоките били заприходени в Митница Пловдив.
С писмо № 32-269008/18.09.2018г. бил получен протокол за извършена митническа лабораторна експертиза /МЛЕ/ № 00013_ 27.8.2018/18.09.2018г. със становище в т. 8: “Съгласно опрелените физико- химични показатели изпитаните проби с лаб. код № 6575 3000 18 и № 6576 3000 18 представляват дестилатен етилов алкохол, неденатуриран, с алкохолно съдържание по обем под 80 % /установено действително алкохолно съдържание при -200 С- 29.89 % vol за 59 литра и 41.81% vol за 5 литра/. Изследваните проби отговарят на дефиницията съгласно чл.9, т.1 от ЗАДС за “етилов алкохол, включен в кодове по КН 2207 и 2208, с действително алкохолно съдържание по обем, превишаващо 1,2 % vol.”.
С писмо с peг. № 32- 261439/11.09.2018г. била оправена писмена покана до И.Н. да се яви на 28.09.2018г. в Митница Пловдив за изясняване на обстоятелствата по случая, респ. съставяне и връчване на акт за установяване на административно нарушение. На 28.09.2018г. в Митница Пловдив се е явил И.Н., като против него бил съставен АУАН, т. к. от описаните факти и обстоятелства било видно, че на 03.06.2018 г. с деянието си, т.е. като е държал акцизни стоки-етилов алкохол, (съгласно МЛЕ №00013_27.8.2018/18.01.2018г.) както следва:
- 1 литър на търговска маса, находяща се в гр. Белово, ул. „О.”;
- 4 литра в л.а. „ф.” с рег. № ..
- 59 литра в дома си в гр.Б. ул.”Й. Г.” № 15, без данъчен документ по ЗАДС или фактура, или митническа декларация, или придружителен административен документ/електронен административен документ или документ на хартиен носител, когато компютърната система не работи, или друг документ, удостоверяващ плащането, начисляването или обезпечаването на акциза, е осъществил състава на административното нарушение по чл.126 ал.1, т.1 от ЗАДС.
По повод на всичко това против жалбоподателя бил съставен АУАН № 748/28.09.2018г., който му бил предявен и връчен на същата дата. В графата „обяснения/възражения на нарушителя” в акта Н. отново записал, че ракията била за негово лично ползване и не я продавал.
Междувременно било установено също, че дължимият акциз на стоките - общо 64 литра етилов алкохол без документ по ЗАДС, изчислен съгласно чл.41 във връзка с чл.31, ал.1, т.5 от ЗАДС бил в размер на 216.98 лв. /двеста и шестнадесет лв. и 98ст./, съгласно приложено писмо вх.№32-22712/22.01.2019 г. на ТД-Тракийска.
Въз основа на гореописаното и съставния акт, било издадено и атакуваното НП. То било връчено на жалбоподателя на 12.02.2019г., а жалбата против него била подадена чрез АНО по пощата на 18.02.2019г. /виж пощ. клеймо на пощ. плик на лист 9 от делото/, т.е. в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, при което е процесуално допустима, като подадена в срок и от лице, активно легитимирано да инициира съдебен контрол за законосъобразност на атакуваното НП.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на писмените доказателства приети по делото, изцяло от показанията на актосъставителя - св. С.Г. и св.С.Г., частично от тези на св. Петър Кинчев и от обясненията на жалбоподателя.
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема, че жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Съображенията на съда в тази насока са следните:
Според настоящия съдебен състав поведението на жалбоподателя Николово, в светлината на описаната по-горе хронология на инкриминираните събития, изцяло запълва обективните и субективни признаци на вменения състав на административно нарушение по чл.126, ал.1, т.1 от ЗАДС. Тази правна норма предвижда административна санкция за онзи правен субект, който държи, предлага, продава или превозва акцизни стоки без данъчен документ по този закон или фактура, или митническа декларация, или придружителен административен документ/електронен административен документ или документ на хартиен носител, когато компютърната система не работи, или друг документ, удостоверяващ плащането, начисляването или обезпечаването на акциза.
В случая на жалбоподателя е вменено извършването на горепосоченото административно нарушение при форма на изпълнителното деяние „държи”.
Според настоящия съдебен състав, от събраните писмени доказателства и основно от заключението на МЛЕ № 00013_ 27.8.2018/18.09.2018г., както и показанията на свидетелите Г. и Г., които съдът изцяло кредитира като обективни и достоверни, безспорно по делото се доказа, че на инкриминираната дата и места, по подробно описания по-горе начин, жалбоподателят е държал акцизна стока – подробно описания вече общо 64 литра етилов алкохол без документ по ЗАДС.
В този ред на мисли следва да се каже само, че в разпоредбата на чл. 126, ал.1, т.1 от ЗАДС императивно е въведено задължение всяка акцизна стока при държане да бъда съпроводена с един от изброените по-горе акцизни данъчни документи, от който да е видно, че акцизът за нея е заплатен. В тази разпоредба се въвежда задължение за наличие на документ, удостоверяващ плащане, начисляване или обезпечаване на акциза, без оглед на това дали държаният алкохол /каквато е в конкретния казус държаната акцизна стока/ е в количество до 30 литра за лично и семейно потребление по смисъла на чл.4, т.8 от ЗАДС във вр. с чл.46 от ППЗАДС. Неналичието, респ. непредставянето на документа в момента на проверката прави съставоморено от обективна и субективна страна деянието, независимо че този документ може да бъде представен в последствие. Представянето в последствие на такъв документ би могло да се разглежда на плоскостта дали деянието не съставлява евентуално маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН. В конкретния казус обаче, както стана вече ясно, жалбоподателят Н. не е представил никакъв документ за държания от него алкохол нито по време на проверката на 03.06.2018г., нито след това – при започването на АНП със съставянето на АУАН, нито след издавеното на НП, респ. по време на обжалването на същото пред въззивната инстанция.
В този ред на мисли е несъстоятелно възражението на жалбоподателя в смисъл, че нарушението не е било извършено. За да аргументира това свое възражение жалбоподателят ангажира доказателства в посока на обстоятелството, че само половината от предадения от него по време на проверката общо 64 литра алкохол бил негов, а тридесет литра били на неговият братовчед П. К., който му бил предал собствената си ракия за съхранение и пазене през мес. ноември 2017 година. В тази насока бе представен като писмено доказателство приемо-предавателен протокол от 17.11.2017г. между жалбоподателя и П. К. за 30 литра ракия. В същата насока бе разпитан като свидетел по делото и самият Петър Кинчев, който недвусмислено заяви пред съда, че през 2017г. бил предал на Н. собствената си ракия от 30 литра за съхранение и пазене. Аналогични обяснения даде пред съда и самият жалбоподател, като освен това заяви, че в деня на проверката не е излагал за продажба ракията на търговската маса, а било оставил там две шишета, за да може К. да си ги вземе ако мине от там, а Н. го няма в момента. Заяви, че преди това Кинчев му се обадил и поискал да му донесе на пазара в гр.Белово общо 5 литра от оставената на съхранение негова ракия, т.к. имал майстори в дома си и щял да ги почерпи. Н. заяви също, че когато писал обяснения за ракията пред полицейските служители написал, че продава същата в шишета от 0.500 л. за 3 лева, т.к. полицаят му казал да напише това. Сочи, че тогава не написал, че половината ракия била на братовчед му, т.к. не искал да го „въвлича”.
Съдът не даде вяра нито на обясненията на жалбоподателя Н., нито на показанията на св.К. в горния смисъл, т.к. ги намери за необективни и недостоверни, доколкото те не са депозирани за да разкрият фактите от обективната действителност, а са израз на заетата от страна на жалбоподателя защитна позиция в процеса, целяща избягването на административнонаказателна отговорност.
На първо място е меко казано наивно да се повярва на Н., че на инкриминираната дата не бил изложил ракията за продажба на търговската маса, а оставил там две бутилки от по 0.500л., т. к. преди това Кинчев му се обадил да му донесе 5 литра от собствената му и съхранявана от Н. ракия. Според жалбоподателя двете бутилки били оставени на търговската маса, за да може К. да си ги вземе, в случай че мине през пазара, когато Н. отсъства от там.
В това обяснение има вътрешно противоречие, т.к. ако е вярно, то няма логика Н. да оставя на търговската маса само две бутилки с ракия /общо един литър/, а останалите осем бутилки /общо четири литра/ да държи в колата си, ако наистина Кинчев е искал да му се донесат общо пет литра от собствената му ракия. При това положение е следвало на масата да бъдат оставени всичките пет литра ракия, за да може К. да си ги вземе, когато мине през пазара и ако Н. в момента отсъства. Очевидно е, че Н. е държал на търговската маса само две бутилки с ракия, т.к. е продавал същите и е съзнавал, че това върши в нарушение на закона, като е смятал най-вероятно, че ако бъде проверен от служители на агенцията по безопасност на храните, данъчни служители или такива на митниците, то те няма да се занимават детайлно с извършваното от него нарушение, т.к. подаваната ракия е в пренебрежимо малко количество. Уви обаче, очевидно не е допускал, че би могъл да бъде проверен и от служители на МВР, които за разлика от различните служители на специализираната администрация, по принцип разполагат с правомощия да проверяват освен вещите на масата на пазара, но и вещи, оставени в личния автомобил и в дома на Н., което всъщност е било сторено и в резултат на това било открито съставомерното общо количество алкохол.
На второ място е наивно да се вярва на Н. и за това, че полицейският служител го накарал да напише в обясненията си, че продава ракията по 3 лева бутилката от 0.500 л. и той се подчинил. Настоящият съдебен състав доби непосредствени впечатления от личността на жалбоподателя при провеждането на съдебното заседание и най-вече при депозирането на обяснения от негова страна, при което констатира, че горният не е нито лесно маниполируем или внушаем, нито необичайно притеснителен, в сравнение с една нормално развита психо-физически личност, при което едва ли е допустимо да се приеме, че той ще запише в своите обяснения факти, които са в негова вреда, ако действително те не са истина, дори и под диктовката на полицейски служител. Отделно от това самия Н. сочи, че в обясненията си пред полицейският служител не бил записал, че половината ракия е на Кинчев, т.к. не искал да „въвлича” последния, което е поредното несериозно твърдение. Не става ясно от какво „въвличане” е искал Н. да предпази К., но в последствие, т.е. след започването на АНП се вижда, че го е въвлекъл в огромна степен в казуса, т.к. го е водил и в Митница Пловдив при актосъставителя, за да казва, че половината от общо 64 литра ракия е негова, а след това го доведе и пред настоящия съдебен състав, за да свидетелства. Не следва да се подценява и това, че полицейският служител Г. не е имал никакъв личен мотив да уличава Н. в каквото и да се извършено престъпление или административно нарушение, при което е безпредметно и да го кара да пише неистини в обясненията си в смисъл, че продавал ракията по 3 лева за бутилка.
На последно място, но не по значение, съдът не повярва на Н. и К., че половината от ракията, предмет на административното нарушение е била собственост на последния и заради това, че и в самия АУАН, при неговото предявяване на 28.09.2018г., в графата графата „обяснения/възражения на нарушителя”, Н. отново е записал, че ракията била за негово лично ползване, но е отрекъл да я е продавал. Казано с други думи, при съставянето на акта Н. е афиширал отново, че ракията е изцяло негова собственост, нещо което е твърдял последователно още от момента на проверката на 03.06.2018г. В този ред на мисли за съда не остана и съмнение, че представеният като писмено доказателство приемо-предавателен протокол от 17.11.2017г. между жалбоподателя и Петър Кинчев за съхранение на 30 литра ракия е антидатиран и съставен за обслужване именно за заетата защитна теза от Н. в рамките на АНП.
В заключение следва да се добави и това, че ако хипотетично се повярва изцяло на Н. и Кинчев в смисъл, че 30 литра от ракията е била собственост на последния, за което съдът изложи подробно своите резерви, то това отново не означава, че вмененото административно нарушение не е било извършено от жалбоподателя. Това е така, защото вече се посочи по-горе, че нарушението е извършено в конкретния казус посредством държане на процесния алкохол без какъвто и да е документ по чл.126 ал.1, т.1 от ЗАДС. При това положение е без всякакво значение дали държаното количество е до 30 литра, т.е. за лично и семейно потребление или пък по-голямо.
С оглед на всичко това съдът намира, че правилно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя Н..
При определяне и индивидуализация на наказанието АНО се е съобразил с изискванията на чл.27 от ЗАНН.
Наложената глоба е съобразена като вид с вида на субекта на отговорността, който е физическо лице. Относно размерът й, същият е определен съобразно с изискването по чл.126 ал.1, т.1 от ЗАДС, а именно 1000 лева, т.к. по принцип глобата е в двойния размер на дължимия акциз, но не по-малко от 1000 лв., а в настоящият казус двойният размер на дължимият акциз се равнява на 433.96 лева. При положение, че глобата е наложена в минимално определения в закона размер, то е безпредметно обсъждането на възможността за нейното намаляване. С така наложената глоба ще бъдат постигнати целите по чл.12 от ЗАНН.
Случаят категорично не може да бъде определен като маловажен, доколкото се касае до особено съществени обществени отношения, охранявани с разпоредбата на чл. 126 от ЗАДС, като конкретно тук се касае и до нарушение със завишена степен на обществена опасност, поради установения опит за продажба на част от държаното количество т. нар. домашен алкохол, което също е забранено, независимо дали има доказателства за начислен, заплатен, или обезпечен акциз. В случая такъв не заплатен, което освен всичко друга засяга и интересите на държавата в областта на фиска.
Що се касае до отнемането на акцизната стока, предмет на нарушението, същото е направено на законово основание по чл.124, ал.1 от ЗАДС и е съобразено и с чл.20, ал.3 от ЗАНН.
Пазарджишкият районен съд в настоящият състав след като извърши анализ на установените обстоятелства и на основание чл.63 от ЗАНН,
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 1192 от 01.02.2019 год. на директора на ТД „Тракийска”-Пловдив към Агенция „Митници”-София, с което на И.Г.Н. ***, ЕГН **********, на основание:
- чл.126 от ЗАДС е наложена глоба в размер на 1000 лв. /хиляда лева/;
- чл.124 ал.1 от ЗАДС е постановено отнемане в полза на държавата на стоките, предмет на нарушението – етилов алкохол /ракия/ общо 64 литра, без документ по ЗАДС.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението пред Пазарджишкия административен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: