№ 57
гр. Бургас, 30.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и
втори юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Павел Ал. Ханджиев
Членове:Десислава Д. Щерева
Янко Н. Новаков
при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова
като разгледа докладваното от Павел Ал. Ханджиев Въззивно търговско дело
№ 20232001000108 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 147 от 16.05.2023 г. от 16.05.2023 г., постановено по т. д.
№ 51/2023 г. по описа на Окръжен съд – Бургас е отхвърлена молбата на
“Катеринис” ЕООД, ЕИК *********, за откриване производство по
несъстоятелност на дружеството поради неплатежоспособност и е осъдено
дружеството да заплати държавната такса за производството.
Молителят “Катеринис” ЕООД е останал недоволен от решението и го е
обжалвал с въззивна жалба. В жалбата се поддържа, че за установяване на
твърденията в молбата били представени множество писмени доказателства.
Безспорно било установено, че дружеството е в състояние на
неплатежоспособност. То не притежавало никакви активи, не били налице
парични средства. Спирането на плащанията било установено като обективно
състояние и следвало да се приеме, че е налице презумпцията по чл. 608, ал. 3
ТЗ. Иска се отмяна на решението, постановяване не ново решение за
обявяване неплатежоспособност на дружеството и определяне на началната
дата. Не са направени доказателствени искания.
Апелативен съд - Бургас, като взе предвид оплакванията и доводите
на жалбоподателя, прецени събраните по делото доказателства и
съобрази закона, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана да обжалва
страна, срещу акт, подлежащ на обжалване, и с определение от 01.06.2023 г. е
1
приета за разглеждане по същество.
Окръжен съд – Бургас е бил сезиран с молба на осн. чл. 625 ТЗ от
“Катеринис” ЕООД. В молбата едноличният собственик на капитала и
управител И. К. посочва, че придобила всички дялове от капитала на
дружеството на 04.05.2022 г. След като получила пълен достъп до
счетоводството на дружеството, тя установила, че то има публични
задължения, че описаните като налични парични суми липсвали, че
посочените вземания от други предприятия не съществували. На 03.10.2022 г.
била прекратена дейността на дружеството. На 06.01.2023 г. били получени
покани от “ПРМБ” ЕООД, ЕИК *********, и от “ПРМ корп” ЕООД, ЕИК
*********, за заплащане на задължения по издадени фактури на обща
стойност 6506 лв. с вкл. ДДС. Дружеството-длъжник не осъществявало
търговска дейност, не разполагало с ликвидни средства и имущество. От
03.10.2022 г. дружеството спряло всички плащания, което съгласно чл. 608,
ал. 3 ТЗ предполагало състояние на неплатежоспособност. Отправено било
искане за постановяване на решение по реда на чл. 632 ТЗ за откриване на
производство по несъстоятелност със съответните последици.
Представени са писмени доказателства.
С обжалваното решение съдът отхвърлил молбата, като приел, че въз
основа на събраните доказателства не може да се направи обоснован извод, че
дружеството е неплатежоспособно.
При извършената служебна проверка съгласно правомощията по чл. 269
ГПК Апелативен съд – Бургас констатира, че постановеното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо. По същество то е
правилно и на осн. чл. 272 ГПК настоящият въззивен състав препраща към
мотивите му, които не е необходимо да повтаря.
В допълнение и по повод оплакванията във въззивната жалба:
За да бъде открито производство по несъстоятелност трябва да са
налице следните предпоставки: (1) молба от легитимирано лице по чл. 625
ТЗ; (2) качеството търговец на длъжника; (3) наличие на изискуемо
задължение на длъжника породено от или отнасящо се до търговска сделка,
включително нейната действителност, изпълнение, неизпълнение,
прекратяване, унищоижаване и разваляне, или последиците от
прекратяването й, или публичноправно задължение към държавата и
общините, свързано с търговската му дейност; (4) да е налице състояние на
неплатежоспособност на длъжника, евентуално свръхзадълженост, което не е
временно, а обективно и трайно и той да не разполага с имущество,
достатъчно за покриване на задълженията му.
В случая не се установява неплатежоспособност на длъжника.
Неплатежоспособността е обективно състояние, при което търговецът не е в
състояние да изпълни някое от задълженията, посочени в чл. 608, ал. 1 ТЗ.
Неплатежоспособността се предполага при наличие на определени факти и
обстоятелства, които се извеждат от разпоредбите на чл. 608, ал. 2, 3 и 4 ТЗ. В
2
случая не е налице презумпцията по чл. 608, ал. 2 ТЗ, тъй като длъжникът е
заявил обявяване в ТР на ГФО за 2021 г. Не е налице презумпцията по чл.
608, ал. 4 ТЗ, тъй като няма данни за образувани срещу търговеца
изпълнителни производства.
Не е налице и презумпцията по чл. 608, ал. 3 ТЗ, на която се позовава
длъжникът. Въз основа на представените доказателства не може да се
обоснове извод за спиране на плащанията. От представените от самия
длъжник доказателства (платежни нареждания от 08.11.2022 г., 11.11.2022 г.,
16.11.2022 г. и 01.12.2022 г. и извлечения от разплащателната сметка на
дружеството) се установява, че след 03.10.2022 г., която дата длъжникът сочи
като дата на спиране на плащанията, са погасявани задължения към НАП, към
“БГ меню” ЕООД и към “ПРМ корп” ЕООД. На 21.12.2022 г. от банкомат се
изтеглени 1300 лв. от разплащателната сметка на дружеството (л. 279), без да
е ясно за какво е разходвана сумата.
Преценката за финансовото състояние на дружеството съдът прави въз
основа на представите от него писмени доказателства и от обстоятелствата и
актовете, вписани и обявени в публичния ТР. Въпреки изричните указания на
първоинстанционния съд длъжникът не представя баланс към датата на
подаване на молбата (10.02.2023 г.), заявявайки в молба от 24.02.2023 г., че на
управителя не е предадено счетоводството на дружеството. Това твърдение
влиза в противоречие с молбата по чл. 625 ТЗ, в която представляващата
дружеството изрично заявява: “след като получих пълен достъп до
счетоводството на дружеството …”. Друг аргумент в подкрепа на това – че
сегашният управител е получил достъп до счетоводството – съдът намира във
факта, че към заявлението за обявяване на ГФО за 2021 г. е приложена
декларация по чл. 13, ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ за истинността на заявените
обстоятелства, подписана от И. К.. На следващо място, с молбата от
24.02.2023 г. длъжникът е представил синтетична оборотна ведомост и
аналитична оборотна ведомост (сметка 401 и сметка 411) за периода
01.05.2022 г. - 31.12.2022 г., което показва, че той е имал достъп и контрол
над счетоводството си.
Въз основа на последния баланс към 31.12.2021 г. и оборотните
ведомости за периода май-декември 2022 г. може да се направи извод, че към
края на 2022 г. според счетоводните записвания дружеството е имало
вземания към трети лица в размер на 33 023,16 лв. и парични наличности в
размер на общо 48 970,68 лв., от които в брой/на каса 46 350,20 лв. С молбата
по чл. 625 ТЗ е заявено, че към 10.02.2023 г. задълженията на дружеството са
10 506 лв. Тези задължения могат да се покрият от активите без затруднения.
Твърденията на длъжника, че осчетоводените парични суми и вземания
не съществуват, че търговската дейност е прекратена, че са спрени
плащанията, че дружеството не разполага със средства за покриване
началните разноски на несъстоятелността остават по делото недоказани.
Длъжникът е отказал внасянето на депозит за извършване на ССЕ за
3
финансовото му състояние.
По тези съображения съдът приема, че не се установява наличие на
предпоставките за откриване на производство по несъстоятелност и молбата
по чл. 625 ТЗ е неоснователна. При тези крайни изводи обжалваното
първоинстанционно решение ще се потвърди.
На осн. чл. 77 ГПК вр. чл. 24, ал. 2 от Тарифата за ДТ, които се събират
от съдилищата по ГПК, въззивникът следва да се осъди да заплати д.т. за
въззивното обжалване в размер на 125 лв.
Мотивиран от изложеното, Бургаският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 147 от 16.05.2023 г., постановено по т.д.
№ 51/2023 г. по описа на Окръжен съд – Бургас.
ОСЪЖДА “Катеринис” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. Бургас, ул. Васил Левски № 18, със съдебен адрес: гр.
Бургас, ул. Васил Априлов № 18, да заплати на бюджета на съдебната власт
по сметка на Апелативен съд – Бургас държавна такса за въззивното
производство в размер на 125 лв.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4