№ 51
гр. Варна, 04.02.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
трети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Георги Йовчев
Членове:Николина П. Дамянова
Даниела Ил. Писарова
като разгледа докладваното от Даниела Ил. Писарова Въззивно търговско
дело № 20253001000036 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ИЧИ-82 ЕООД, представлявано от
управителя И.П., чрез адв.И. З., срещу решение №444/30.10.2024г.,
постановено по т.дело №40/2023г. по описа на ВОС, с което съдът е осъдил
въззивното дружество да заплати на ищеца БЯЛА РОЗА ПЛЮС ЕООД,
Бургас, сумата от 39 716.05 лева, представляващи дължима цена за доставени
хранителни продукти по сключен между страните договор за дистрибуция и
изключително представителство от 01.01.2017г., за които са били издадени
фактура №3….8/15.08.2019г. и проформи по справка -приложение към
фактура №3…41/14.10.2019г., ведно с разноските, сторени в производството
по ЧГД №13612/2022г. по описа на РС-Варна. Претендира се отмяна на
решението като недопустимо, евентуално – като неправилно и
незаконосъобразно, ведно с присъждане на сторените от дружеството
въззивник разноски за двете инстанции както и по ЧГД №13612/2022г. на РС-
Варна.
На първо място се излага, че решението е недопустимо, тъй като е
произнесено по непредявен иск – съгласно петитума на иска се претендира
присъждане в полза на Бяла роза плюс мениджмънт ЕООД, а съгласно
диспозитива на решението, претендираната сума е присъдена в полза на Бяла
роза плюс ЕООД. Твърди се, че съдът не е извършил проверка за редовност на
исковата молба – в тази връзка въззивникът оспорва внесените по делото
както и по ЧГД на РС -Варна държавна такса по основание и размер; без
посочване цената на иска; при липса на идентичност между заявеното по
чл.410 ГПК и вземането по настоящия иск по т.дело №40/2023г. на ВОС.
Твърди се, че съдът неправилно е приел, че ищецът е доказал реализирането
на предадените стоки, описани във фактурите, съгласно чл.16 от договора за
дистрибуция. Прави се довод, че посочените в ценовата листа на ищеца цени
1
на отделните видове стока не обосновават размера на исковата претенция.
Твърди се, че липсват обстоятелства относно количеството стока, което
ответникът е приел срещу подпис, количеството, което е продал на клиенти
както и относно бракуваните стоки, които следва да се намират при него при
инвентаризация. На следващо място се твърди, че представените фактури не
отговарят на изискванията в ЗСч – чл.7 и чл.8 както и на чл.114 от ЗДДС.
Въвеждат се доводи, свързани с качеството на фактурата на частен
свидетелстващ документ, който не представлява основание за плащането -
такова основание е извършената доставка, а същата, според въззивника, не е
установена с приемо-предавателни протоколи или стокови разписки. /цит. в
жалбата съд.практика/ Твърди се, че по делото не са ангажирани
доказателства за извършена реална доставка и предаване на стоките.
Допълнително се изтъква, че не са представени доказателства и за
осчетоводяване на една от процесните фактури – фактура
№3….41/14.10.2019г. Същевременно вещото лице е установило, че същата не
е осчетоводена при ответника, липсва отразяване на стоките в дневниците за
СМЦ както и в дневниците за ДДС, не е отразено и каквото и да е плащане по
същата. Сочи, че отразяване на фактурата само в счетоводството на ищеца не
може да обоснове извод за съществуване на твърдяното облигационно
правоотношение с ответника, а оттам – за основателност на претенцията.
Въззивникът излага, че в изслушаната ССЕ е отразено, че липсва
осчетоводяване на тази фактура и при ищеца, на което съдът не е отдал
нужното значение по същество на спора. На същата дата е била осчетоводена
друга фактура №4…..41/14.10.2019г. Твърди се още, че съдът не е съобразил,
че и двете процесни фактури №3….41/14.10.19г. ведно с проформа към нея
както и фактура №3…..38/15.08.2019г., не са издадени от лице, което
недвусмислено се явява оправомощено да издава счетоводни документи.
Според съда претенцията била основателна, не защото била извършена
доставка, а защото за нея била издадена фактура. Съдът не съобразил
обстоятелството, че ответникът се е противопоставил незабавно на
представената фактура №3…..41/14.10.2019г., а не е осчетоводил същата. В
заключение, въззивникът твърди, че по делото не се установява извършване на
реална доставка на стоки съгласно посочените две фактури в изпълнение на
договора за дистрибуция – както поради липса на първични счетоводни
документи, така и поради разминаване в записванията в информационната
система на ищеца, според заключението на ССЕ. Оспорва се твърдението на
насрещната страна, че ответникът е направил признание на задължението си
по двете фактури. Твърди се още, че съдът не е обсъдил релевираните от
ответника възражения за нарушения от ищеца на договора за дистрибуция /на
чл.22 и др./
Въззивникът твърди, че неправилно съдът приел възражението за
прихващане за неоснователно. Въвежда се довод, че закупените хладилни
фризери с пари от касата на ответника са поради това и собственост на
последния, а не собственост на ищеца. Именно поради това се излага, че
разходите на ответника за закупуване на фризерите подлежат на прихващане с
вземанията на ищеца. Съответно, направеният от съда различен извод е
2
погрешен.
В срока за отговор е постъпило становище по жалбата на насрещната
страна, чрез адв.В.А., за нейната неоснователност. Поддържа, че
постановеното от съда решение е правилно, обосновано и мотивирано.
Претендира се потвърждаването му. На първо място страната счита, че
възражението срещу допустимостта на решението /с оглед различното
наименование на ищеца/ е несъстоятелно като това несъответствие е
преодоляно още с молба от 14.02.2023г., а и с доклада по делото. Страната
сочи, че липсата на подпис във фактурата не препятства направените от съда
изводи, които са базирани и на признанията на ответното дружество на
релевантни факти. Счита, че по делото са представени множество писмени
доказателства, които установяват заявките, предаването и получаването на
стоки от ответника, тяхното фактуриране и осчетоводяване. Изслушаната по
делото счетоводна експертиза не е била оспорвана от ответника и същият
изрично е признал, че не е заплащал на ищеца цената на получените стоки.
Дружеството акцентира на въведените с жалбата противоречиви твърдения и
възражения на ответника. Претендират се сторените в производството
разноски за адв.възнаграждение.
При преценка редовността на жалбата настоящият състав намира
производството по същата за допустимо – образувано въз основа на
допустима и редовна въззивна жалба. Същата е подадена в преклузивен срок,
от надлежна страна, чрез редовно упълномощен процесуален представител.
Страните не правят доказателствени искания и не твърдят нови факти и
обстоятелства от значение за спора. Не са налице и правомощия на съда
служебно да укаже на страните доказателствена инициатива.
За да се изслушат становищата на страните по същество на спора, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба на ИЧИ-82 ЕООД,
представлявано от управителя И.П., чрез адв.И. З., срещу решение
№444/30.10.2024г., постановено по т.дело №40/2023г. по описа на ВОС, с което
съдът е осъдил ответното дружество -въззивник да заплати на ищеца БЯЛА
РОЗА ПЛЮС ЕООД, Бургас, сумата от 39 716.05 лева, представляващи
дължима цена за доставени хранителни продукти по договор за дистрибуция и
изключително представителство от 01.01.2017г., за които са били издадени
фактура №3….8/15.08.2019г. и проформи по справка приложение към фактура
№3…41/14.10.2019г., ведно с разноските, сторени в производството по ЧГД
№13612/2022г. по описа на РС-Варна.
НАСРОЧВА производството по делото в о.с.з. на 18.02.2025г. от 14.30
часа, за която дата и час да се призоват страните.
ДОПЪЛНИТЕЛНО на осн. чл. 7 ГПК съдът:
УКАЗВА на страните, че имат възможността да получат достъп до
електронното дело на въззивната инстанция, за което следва да подадат нови
3
заявления, подадени чрез портала ЕПЕП.
УКАЗВА на страните, че следва да представят списъци по чл.80 ГПК на
сторените разноски ведно с приложенията към тях най-късно в съдебно
заседание и при пропускане на крайния срок (даване ход на устните
състезания в последното по делото заседание) за представянето на справка за
разноските пред въззивен съд и доказателства за извършването им, правото им
да искат изменение на размера, определен от съда ще бъде преклудирано.
ПРЕПИС от определението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните, ведно със
съобщение за насрочено открито заседание, както и препис от подадените
писмени отговори.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4