Решение по дело №661/2021 на Административен съд - Варна

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

       №..................................................2021г., гр. Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХVІІІ състав,

в публично заседание на двадесет и шести май 2021г., в състав:

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА

 

при секретар Виржиния Миланова,

като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 661/2021г.

по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.118, ал.1 и ал.3 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/.

Образувано е по жалбата на „Дием - Транс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от управителя Д.М.К., против Решение № 2153-03-14/25.02.2021г. на Директора на ТП на НОИ–Варна, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Разпореждане № Ц5104-03-197/16.12.2020г. на длъжностното лице по чл.60, ал.1 от КСО на РУСО – Варна, с което настъпилата на 06.10.2020г. злополука с лицето С С.Д. е приета за трудова, по реда на чл.55, ал.1 от КСО.

Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно, тъй като не се подкрепя от фактите и доказателствата, събрани във връзка със случилото се. Счита, че не са налице предпоставките по чл.55 от КСО, тъй като в случая не е налице „внезапност“ на увреждането, каквото изискване поставя закона, за да се приеме злополуката за трудова. По същество се моли отмяна на решението на Директора на ТП на НОИ - Варна и потвърденото с него разпореждане.

В съдебно заседание, чрез процесуален представител адв.Г.С, поддържа жалбата. Допълнително навежда възражение за противоречие във възприетата в разпореждането и в потвърждаващото решение фактическа обстановка, тъй като в първия акт се твърди, че пострадалото лице Ст.Д. е ударен при излизане от автомобила, а в решението е прието, че е ударен след като е слязъл.

Претендира присъжданена съдебно-деловодни разноски.

Ответникът - Директорът на ТП – Варна на НОИ, чрез процесуален представител гл.юриск. Е.Л, оспорва жалбата. Твърди, че обжалваното решение е постановено при спазване на процедурата и при правилно приложение на материалния закон. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли жалбата. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнагражедние.

Заинтересованата страна – С С.Д., чрез процесуален представител адв.Н.С, оспорва жалбата. Твърди, че оспореният административен акт е правилен и законосъобразен, като административният орган е направил обосновани изводи относно наличието на трудова злополука. Моли съда да постанови решение, с което отхвърли жалбата.

Съдът, след преценка на събраните в хода на административното и съдебното производство писмени документи, прие за установено от фактическа страна следното:

С Декларация за трудова злополука вх.№ Ц5101-03-162/12.10.2020г. осигурителят „Дием - Транс“ е декларирал в ТП на НОИ-Варна злополука, настъпила на 06.10.2020г. с работника С С.Д., ЕГН **********, работещ по трудово правоотношение с посочения осигурител на длъжност „шофьор, тежкотоварен автомобил 12 и повече тона“.

Със Заповед № Ц5101-03-162#5/05.11.2020г. Директорът на ТП на НОИ-Варна е наредил да се извърши разследване на настъпилата на 06.10.2020г. със С С.Д. злополука, като е определил и състава на комисията. Резултатите от проверката са обективирани в Протокол № Ц5101-03-162#6/07.12.2020г. От събраните в хода на същата доказателства и тези съдържащи се в досието за трудовата злополука/трудов договор, длъжностна характеристика, командировачна заповед, извадки от книга за инструктаж, медицинска документация, писмени обяснения и др./, е прието за установено, че: С Д. работи по трудов договор в „Дием - Транс“ ЕООД гр.А , на длъжност “шофьор, тежкотоварен автомобил 12 и повече тона”, считано от 17.09.2019г. Според длъжностната характеристика, работникът на тази длъжност управлява товарен автомобил по маршрутите и със задачите, зададени от работодателя. На 05.10.2020г., след приета заявка от „Дием - Транс“ ЕООД, е издадена Заповед № 4 от същата дата, с която С Д., на длъжност „шофьор“ е командирован, считано от 06.10 до 07.10.2020г. включително от гр.А , Република България, до гр.Ж , Република Румъния, със задача: транспорт на вишка по маршрут: гр.А , Република България - гр.Ж , Република Румъния - с.Б , В Т , Република България, като в същата е посочено, пътуването да се извърши с товарен автомобил, марка „Волво“ с peг.№ В **** КН и полуремарке „Линтрайлерс 4ЛСДУ“ с peг.№ В **** ЕК. В изпълнение на възложената задача, на 06.10.2020г. С Д. потеглил към гр.Ж , Република Румъния, където пристигнал в 15:00 часа, натоварил и укрепил машината и тръгнал обратно към Република България. Пристигнал в гр.Г и се наредил на опашката от камиони, които чакат да преминат в Република България през Дунав мост. Слязъл от камиона, за да попита другите шофьори, колко отнема преминаването, за да може да съобрази това с времето си за управление на камиона. След като слязъл, бил блъснат от автомобил, който преминавал в близост до управлявания от него камион. В следствие на настъпилото пътно-транспортно произшествие С Д. е получил политравматични увреждания, подробно описани в документите на органите на медицинската експертиза, приложени към преписката, а именно: „Счупване на горния край на раменната кост (хумерус), вдясно“, „Счупване на тялото (диафиза) на тибия, закрито вдясно; Счупване на тялото (диафиза) на тибия, закрито вляво; „Счупване на гръден прешлен, закрито - С7, Тh2, ТhЗ, Th4, Тh5“; „Счупване на ребро - 1, 2, 3, 4, 7, 8 вдясно и 1, 2 и 8 вляво“; „Травма на брахиалния прексус, вдясно”. Приет е в СПО гр.Г на 07.10.2020г. и е хоспитализиран в Клинична болница за спешни случаи „Багдасар - Асени“ - Република Румъния, а на 12.10.2020г. е транспортиран до Република България, където е хоспитализиран в МБАЛ гр.В към Военномедицинска академия. За установената временна неработоспособност са издадени болнични листи.

С Разпореждане № Ц5104-03-197/16.12.2020г. длъжностното лице по чл.60, ал.1 от КСО при ТП на НОИ гр.Варна е приело настъпилата на 06.10.2020г. злополука със С Д. за трудова злополука по смисъла на чл.55, ал.1 от КСО, тъй като същата е станала през работно време и при изпълнение на трудовите задължения.

Разпореждането е обжалвано от осигурителя - жалбоподател в настоящия процес, с жалба вх.№ Ц5104-03-197#1/25.01.2021г., по предвидения с чл.117 от КСО ред, пред Директора на ТП на НОИ-Варна.

Във връзка с подадената жалба е издадено оспореното по настоящото производство Решение № 2153-03-14/25.02.2021 г. на Директора на ТП на НОИ гр.Варна, с което същата е оставена без уважение като неоснователна и е потвърдено Разпореждане № Ц5104-03-197/16.12.2020г. на длъжностно лице по чл.60, ал.1 от КСО, като правилно и законосъобразно.

Съдът, предвид гореустановената фактическа обстановка, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл.168, ал.1, във връзка с чл.146 от АПК, достигна до следните правни изводи:

Жалбата, като подадена от легитимирано лице с правен интерес, в законоустановения преклузивен срок и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна, по следните съоражения:

Оспореното решение е издадено от компетентен орган съгласно чл.117 ал.1 т.2 от КСО, в рамките на неговите правомощия и в изискуемата от закона форма – чл.117 ал.3 КСО, поради което не са налице основания водещи до неговата нищожност.

Обжалваният акт е издаден след като са установени всички релевантни за спора факти, съдържа фактически и правни основания. Решаващият орган е обсъдил всички събрани в производството доказателства и е мотивирал правните си изводи. Предвид това, съдът намира, че оспореният акт е постановен при спазване на административнопроизводствените правила.

Съдът не констатира и нарушения на материалния закон. Трудовата злополука като осигурен социален риск е легално определена в чл.55, ал.1 от КСО и представлява всяко внезапно увреждане на здравето, станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието, когато е причинило неработоспособност, трайно намалена работоспособност или смърт. При така даденото определение, за да бъде приета злополуката за трудова, е необходимо едновременното наличие на няколко предпоставки - внезапно увреждане на здравето /външно, неочаквано и непредвидимо, еднократно и пряко въздействие върху човешкия организъм, което накърнява телесната цялост и нарушава нормалното функциониране на органите на човешкото тяло/, злополуката да е станала с осигурено лице, функционална зависимост между изпълнението на трудовите функции и внезапното увреждане на здравето - това е връзката на увреждането с обичайните обстоятелства и условия, при които протича изпълнението на трудовата функция по трудовото правоотношение с работодателя, неблагоприятен резултат от увреждането - неработоспособност или смърт и причинна връзка - неблагоприятният резултат /неработоспособността, респективно смъртта/ да бъде пряко следствие от внезапното увреждане на здравето, а не на други обстоятелства, както и при нетравматични увреждания внезапното увреждане на здравето да е настъпило в резултат от извършваната работа.

В процесния случай от доказателствата по делото безспорно се установява, че гореописаните елементи са налице в тяхната кумулативна даденост - С Д. е работил при жалбоподателя по трудово правоотношение; към момента на злополуката е изпълнявал служебните си задължения, в изпълнение на заповед за командироване; при изчакване да премине в Република България през Дунав мост слязъл от управлявания от него камион, при което бил блъснат от преминаващ в близост автомобил; в следствие на настъпилото ПТП е получил политравматични увреждания, подробно описани в документите на органите на медицинската експертиза, приложени към преписката.

Установява се, че така описаната злополука е настъпила през време и по повод на извършваната работа по трудовия договор на лицето с „Дием-транс“ ЕООД. Налице е функционалната зависимост между изпълнението на трудовите функции и внезапното увреждането на здравето на пострадалото лице. Увреждането е настъпило при изпълнение на трудовите функции на пострадалия, по време на командироването му.

На практика гореописаните факти не се оспорват от жалбоподателя. Основните му възражения се свеждат до: 1.противоречие във възприетата в разпореждането и в потвърждаващото решение фактическа обстановка, тъй като в първия акт се твърди, че пострадалото лице Ст.Д. е ударен при излизане от автомобила, а в решението е прието, че е ударен след като е слязъл; и 2.отсъствие на елемента „внезапност“, тъй като всяко лице преди да отвори вратата на автомобил е длъжно да се увери, че няма да създаде опасност за останалите участници в движението.

И двете възражения са неоснователни. Отсъства твърдяното противоречие. В Рапореждането от 16.12.2020г. е прието, че Д. е „излязъл“ от кабината, а в потвърждаващто решение, че е „слязъл“. При съобразяване височината на управляваното от него превозно средство /камион/, както и това причинило ПТП /лек автомобил/ следва да се направи извод, че двете действия са еднозначни, а в случая и последователни, като не водят до различна фактическа обстановка. Не без значение в тази връзка е и обстоятелството, че в протокола и в декларацията за трудова злополука, попълнени от представляващия осигурителя – жалоподател в настоящото производство е декларирано, че Д. е бил блъснат при слизане от товарния автомобил. Същите факти са били отразени и в протокола на комисията извършила разследването на злополуката. Последният е подписан от жалбоподателя без възражение по отношение на направените констатации в него, което води до извода за съгласие с установената фактическа обстановка.

Налице е и внезапност на увредата, тъй като ударът е последвал непосредствено след слизането. Възражението на жалбоподателя, че пострадалия е бил длъжен да се огледа е неотносимо към спора. Видно от съдържанието на изброените по-горе елементи от фактическия състав на разпоредбата на чл.55 ал.1 от КСО, законодателят е установил само обективни обстоятелства, които длъжностното лице по чл.60, ал.1 от КСО е задължено да изследва, без да е предвидено изясняване на субективното отношение на пострадалото лице. Дори и част от причините за настъпване на трудовата злополука, да са резултат от непредпазливото поведение на пострадалия, не може да бъде променен характера на злополуката по аргумент от чл.55, ал.3 от КСО, която изключва от кръга на трудовите злополуки само умишлено причинените от пострадалото лице. Евентуалната вина на пострадалия при настъпване на злополуката би имала значение в друго производство, досежно размера на евентуално претендираното обезщетение спрямо работодателя за причинените вреди от трудовата злополука.

В допълнение на изложеното следва да се посочи, че въпреки дадените от съда указания и възможност, жалбоподателят не е ангажирал никакви доказателства установяващи възраженията му, в т.ч. и такива за фактическа обстановка различна от тази възприета в оспореното решение.

Изложените до тук съображения, обосновават крайния извод за законосъобразност на оспореното Решение № 2153-03-14/25.02.2021г. на Директора на ТП на НОИ-Варна и потвърденото с него Разпореждане № Ц5104-03-197/16.12.2020г., издадено от длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО в ТП на НОИ - Пловдив, поради което жалбата се явява неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.

При този изход на делото, претенцията на дружеството-жалбоподател за присъждане на сторените в производството разноски се явява неоснователна. Ответникът и заинтересованата страна не са правили искания за разноски, поради което и такива не им се следват.

Предвид горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът

 

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Дием Транс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от управителя Д.М.К., против Решение № 2153-03-14/25.02.2021г. на Директора на ТП на НОИ–Варна, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Разпореждане № Ц5104-03-197/16.12.2020г. на длъжностното лице по чл.60, ал.1 от КСО на РУСО – Варна, с което настъпилата на 06.10.2020г. злополука с лицето С С.Д. е приета за трудова, по реда на чл.55, ал.1 от КСО.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България, в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните.

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: