Решение по адм. дело №206/2025 на Административен съд - Русе

Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл.172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.

Образувано е по жалба на А. К. К. от гр. Русе, чрез процесуален представител – адв. Я. П., АК – Русе, против заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-1882-000045/04.03.2025 г., издадена от началник група Първо РУ - Русе към ОДМВР - Русе, с която на основание чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП, спрямо жалбоподателя е приложена принудителна административна мярка (ПАМ) „прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство“ – на лек автомобил „БМВ 320 Д“, с рег. № [рег. номер], за срок от 6 месеца. В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на оспорения административен акт поради противоречие с материалния закон и съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

Възразява, че все още няма изготвен резултат от изследването на дадените от него биологични проби за изследване и установяване наличието или неналичието на наркотични вещества в НИК към МВР, поради което не може да се приеме, че е управлявал МПС след употреба на наркотични вещества. Моли съда да постанови решение, с което оспорената заповед да бъде отменена. Претендира присъждането на направените деловодни разноски.

Ответникът – началник група Първо РУ - Русе към ОДМВР - Русе, чрез процесуалния си представител – главен юрисконсулт Т. Й., в с.з. изразява становище за неоснователност на жалбата като подробно аргументира законосъобразността на оспорената заповед и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение по представен списък. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли жалбата. В придружително писмо вх. № 1391/25.03.2025 г. на АС – Русе, прави възражение за прекомерност на заявеното адвокатско възнаграждение, в случай, че се претендира в размер по-висок от този определен съгласно Наредба № 1 от 9.07.2004 г.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, съобрази доводите на страните и извърши служебна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок, от процесуално легитимирана страна - адресата на акта, който е неблагоприятно засегнат от него, при наличие на правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество, тя се явява основателна.

Предмет на оспорване в настоящото производство е ЗППАМ № 25-1882-000045/04.03.2025 г., издадена от началник група Първо РУ - Русе към ОДМВР - Русе.

Съдът намира, че административният акт е издаден от материално и териториално компетентен орган. По делото е представена заповед № 336з-5066 от 22.12.2023 г. на директора на ОД на МВР – Русе, с която той е оправомощил длъжностни лица, които да прилагат с мотивирана заповед ПАМ по ЗДвП, между които по т.3 са посочени и началниците на група „Патрулно-постова дейност“ на сектор „Охранителна полиция“ към Първо РУ – Русе при ОД на МВР – Русе (л.19 от делото). Заповедта е издадена на основание чл.172, ал.1 от ЗДвП и заповед рег.№ 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, служебно известна на съда, с която министърът на вътрешните работи определя Областните дирекции на МВР като служби за контрол по смисъла на чл.165, ал.1 от ЗДвП.

Съобразно това и в съответствие с нормата на чл.172, ал.1 от ЗДвП, директорът на ОД на МВР – Русе, с горецитираната заповед № 336з-5066 от 22.12.2023 г., е делегирал правомощията си по издаване на заповеди за налагане на ПАМ по ЗДвП, включително и на началниците на група „Патрулно-постова дейност“ на сектор „Охранителна полиция“ към Първо РУ – Русе при ОД на МВР – Русе. Представено е и Удостоверение рег. № 336р-26369 от 13.09.2024 г. от директора на ОД на МВР – Русе, съгласно което К. П. К. заема ръководна длъжност – началник група „Патрулно-постова дейност“ в сектор „Охранителна полиция“ към Първо РУ – Русе при ОД на МВР – Русе, считано от 02.10.2023 г. (л.20 от делото).

Оспорената заповед е в необходимата писмена форма и има реквизитите, изискуеми по чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и чл. 59, ал. 2 от АПК. Административното нарушение, което е основание за прилагане на ПАМ, е описано ясно и точно, като са посочени всички фактически признаци, включително време, място и начин на извършване. Предвид наличието на посочени фактически и правни основания за издаването на заповедта, от които става ясно от кои юридически факти органът черпи упражненото от него публично субективно право, съдът намира, че е спазена установената форма за издаване на административния акт, като включително съдържа и мотиви за издаването му.

Съдът не констатира при издаване на оспорената заповед да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

При издаването ѝ обаче е допуснато нарушение на материалния закон като актът не съответства на неговата цел.

На жалбоподателя е съставен акт за установяване на административно нарушение серия GA № 3323948/28.02.2025 г. (л.3 от преписката) за това, че на 28.02.2025 г., около 13:11 часа, в гр. Русе, [улица], посока [улица], управлява собствения си лек автомобил „БМВ 320Д“ с рег. № [рег. номер], след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с техническо средство "Дръг Тест 5000" с фабричен № ARRA-0078, с пореден номер на пробата 076, с отчетен положителен резултат за употреба на канабис - 25. Като нарушена е посочена разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП. АУАН е връчен на водача на 28.02.2025 г., което е отразено на самия акт.

Видно от докладна записка, приложена на л.2 от преписката, съставена от полицай Д. Н. (длъжностното лице, съставило и АУАН), контролните органи са спрели за проверка жалбоподателя, тъй като при управлението на автомобила забелязали, че същият влиза много рязко в завоя по посока [улица]. Поради съмнителното управление на МПС, решили да извършат проверка за употреба на алкохол и наркотични вещества на водача – А. К.. Поради лошите метеорологични условия, при които техническо средство "Дръг Тест 5000" не работело, водачът бил поканен за извършване на проверката в сградата на Първо РУ – Русе, където той пристигнал с автомобила си. На място, от други служители в Първо РУ – Русе, на жалбоподателя първо била извършена проверка за употреба на алкохол с техническо средство „Алкотест дрегер“ с фабричен № ARDN-0006 с отчетена стойност нула промила. След това била извършена и проверка за употреба на наркотични вещества или техни аналози с техническо средство "Дръг Тест 5000" с фабричен № ARRA-0078, с пореден номер на пробата 076, с отчетен положителен резултат за употреба на канабис - 25. Издаден бил талон за медицинско изследване № 291329 (л. 4 от преписката), връчен на жалбоподателя на 28.02.2025 г., в 14:10 часа. Водачът бил задържан и конвоиран до УМБАЛ „Медика“ – Русе, където той дал биологични проби от кръв и урина за медицинско изследване.

Снети са и писмени обяснения от водача (л.5 от преписката), в които А. К. собственоръчно е посочил следното: „… аз не употребявам марихуана поне от една година. Предполагам, че ми е дало положителен, защото бях в една кола с хора, които употребяват и от самия дим, който съм дишал, може да е дало положително“.

Била извършена проверка на автомобила за установяване на забранени вещества и предмети, като такива не били установени, съгласно протокол за извършена проверка на лични вещи, превозни средства, кораби, въздухоплавателни средства, контейнери и на вещите, превозвани в тях (л.8 от преписката).

С оглед на констатираното с АУАН нарушение е издадена оспорената заповед за прилагане на ПАМ ЗППАМ № 25-1882-000045/04.03.2025 г. (л.1 от преписката), с която на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а, б. "б" от ЗДвП „прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство“ – на лек автомобил „БМВ 320 Д“, с рег. № [рег. номер], за срок от 6 месеца. Същата е получена от водача на 10.03.2025 г., видно от отбелязването в самия акт.

От Мотивирана резолюция № 25-1882-[рег. номер] от 05.03.2025 г. на началник сектор в ОД на МВР – Русе (л.9 преписката) се установява, че по случая било образувано бързо производство с рег. № БП-175/2025 г. за извършено престъпление по чл.343б, ал.3 от НК, поради което административно наказателното производство по съставения АУАН било прекратено.

С протоколно определение от съдебно заседание на 03.07.2025 г. съдът е изискал от трета - неучастваща в производството страна - Районна прокуратура – Русе, предоставянето на заверен препис от заключението по назначената съдебно химическа експертиза по ДП пр.пр. № 1442/2025 г. по описа на РРП, ДП № 1882ЗМ-175/28.02.2025 г. по описа на Първо РУ при ОДМВР – Русе, образувано за престъпление по чл. 343в, ал. 3 от НК, както и заверен препис от протокол за вземане на кръвна проба от жалбоподателя.

В тази връзка с писмо вх. № 4060/17.09.2025 г., от Районна прокуратура - Русе са представени в заверен препис:

-Протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за концентрация на алкохол в кръвта и, или употребата на наркотични вещества или техни аналози от 28.02.2025 г. (л.32-л.34 от делото);

-Протокол № 28/28.02.2025 г. за предаване и приемане на биологични проби за химико-токсикологично изследване за установяване на употреба и злоупотреба с наркотични вещества или техните за употреба аналози, от който се установява, че от жалбоподателя е била взета проба кръв, поставена в 3 броя вакуумни епруветки от 4 мл. всеки (л.35 от делото) и

-Протокол за извършена експертиза № 25/ТКХ-7670/29.08.2025 г. (л.36-л.39 от делото).

От приложения протокол от извършената експертиза се установява, че в предоставените за изследване кръвна проба и проба урина, взети от жалбоподателя е доказано наличие на метаболит на хексахидроканабинола – карбокси-∆⁹-ННС, като този метаболит е полусинтетичен канабиноид. Към настоящия момент хексахидроканабинолът е поставен под контрол, съгласно Списък 1“Растения и, вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради вредния ефект от от злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарна медицина“ на Наредбата за реда за класифициране на растения и вещества като наркотични, съм чл.3, ал.2 на ЗКНВП.

В същото време в протокола е посочено, че количеството на предоставената за изследване кръвна проба (поставена в три броя вакуумни епруветки от по 4 мл.) не отговаря на определеното в чл. 15, ал. 3 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози.

От жалбоподателя по делото е представено в заверен препис Постановление № 1442/16.09.2025 г. за прекратяване на наказателно производство по ДП – пр. преписка № 1442/2025 г. по описа на РП – Русе (ДП 175/2025 г. по описа на ОДМВР – Русе), водено за престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК (л. л. 40-41 от делото).

В Постановлението на прокурора е направен извод, че макар и в кръвта на К. да е установен метаболит на хексахидроканабинол, който доказва употребата на наркотичното вещество, това не е станало по реда на Наредба № 1 от 19.07.2017 г., тъй като разпоредбите на същата са били нарушени, защото изследваното количество кръв не отговаря на определеното от закона. При тези обстоятелства липсва обективен признак от състава на престъплението, а именно употребата на наркотични вещества да е установено по надлежния ред.

Предвид обстоятелството, че ЗППАМ е издадена само на основание направен тест, спорен по делото е въпросът дали е установена по надлежния ред твърдяната употреба на наркотични вещества от А. К. К., а от там и дали той е управлявал МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози.

Съгласно чл. 174, ал. 4 от ЗДвП, редът, по който се установява концентрацията на алкохол в кръвта на водачите на ППС и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, се определя с наредба на министъра на здравеопазването, министъра на вътрешните работи и министъра на правосъдието. На основание тази разпоредба е издадена и относимата към настоящия случай Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози. В чл. 3а от нея е регламентирано, че установяването на употребата на наркотични вещества или техни аналози се извършва с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване, когато: 1. лицето откаже извършване на проверка с техническо средство или тест; 2. лицето не приема показанията на техническото средство или теста; 3. физическото състояние на лицето не позволява извършване на проверка с техническо средство или тест.

Съгласно чл. 6, ал. 10 от същата наредба, концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози се установява въз основа на показанията на техническото средство за установяване концентрацията на алкохол в кръвта или на теста за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози в случаите на отказ на лицето да подпише или да получи талона за изследване, при неявяване в определения срок на посоченото място или при отказ за изследване с доказателствен анализатор и/или за даване на проби за изследване.

От събраните по делото доказателства се установява, че жалбоподателят, сам и доброволно със собствения си автомобил се е придвижил от мястото, където е бил спрян за проверка, до сградата на Първо РУ – Русе, където е извършен теста. Освен това, той е бил задържан от полицейските служители и съпроводен от тях до лечебното заведение при условията на чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. и е дал биологични проби за изследване и установяване наличието или неналичието на наркотични вещества. Тези обстоятелства не се оспорват от административния орган. Съдът счита, че тези действия на жалбоподателя, въпреки липсата на изрично възражение в този смисъл в АУАН, предвид обстоятелството, че същият е разполагал с правото да откаже да подпише или да получи талона за изследване или да даде проби от кръв и урина за изследване, представлява неприемане на показанията на теста и по съществото си е израз на оспорване на резултата от него. Така, предвид посочената по-горе разпоредба на чл. 3а, т. 2 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г., установяването на употребата на наркотични вещества и техните аналози е следвало да бъде извършено с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване на пробите кръв и урина и преди всичко на кръвната проба – чл.171, т.2а, б.“б“ от ЗДвП, респ. чл.23, ал.1 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г.

На следващо място, ръководството за работа с Dräger DrugTest 5000, е общодостъпно като т.3.3 „Потвърждение на резултатите“ от същото, гласи следното:

„Тестовата система Dräger DrugTest 5000 е метод за качествено измерване. За да се получи потвърден резултат, трябва да се вземе втора проба и да се даде за анализ на оторизирана лаборатория. Второто вземане на проба се извършва с подходяща система за събиране на проби от слюнка (напр. Dräger DCD® 5000 (каталожен номер 83 19 910))“.

От изложеното става ясно, че изследването на орална течност е предназначено за първоначален скрининг за употребата на наркотични вещества, резултатът от което, сам по себе си не е достатъчен за установяване на употребата им. Именно по тази причина в чл. 3а от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. е предвидено, че при оспорване на резултата от полевия тест /тест с орална течност/ е необходимо да се извърши и лабораторен анализ на биологичните проби, за да се приеме за установена употребата на наркотични вещества или техните аналози или за да бъде отхвърлена тя. Употребата на наркотични вещества, установена чрез теста, се базира именно на изследване на проба от орална течност (слюнка) по имуноаналитичен метод – вж. легалната дефиниция по § 1, т.4 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г., а не на изследване на кръвна проба чрез газова хроматография с масспектрална детекция (GC-MS) и/или високоефективна течна хроматография-масспектрометрия (LC-MS), както изисква чл.23, ал.2 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г.

По изложените съображения съдът намира, че в разглеждания случай установяване употребата на наркотични вещества, като предпоставка за законосъобразността на оспорения административен акт, е следвало да стане посредством резултатите на медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване на взетата проба кръв от жалбоподателя – арг. от чл. 3а, т. 2 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г., а не на проба от слюнка чрез тест. Предпоставка за издаването на заповед с правно основание по различните състави на чл. 171 от ЗДвП е извършено от водача на МПС административно нарушение. Необходимата материалноправна предпоставка за налагане на мярката, от вида на процесната, е установено по надлежен ред управление на МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози. При наличието на данни за взети проби за лабораторно изследване, резултатите от него следва да бъдат съобразени, в противен случай се нарушава правото на защита на лицето, спрямо което се налага ПАМ. Това разбиране е застъпено и в разпоредбата на чл. 6, ал. 10 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. – показанията от техническото средство са достатъчни за налагане на ПАМ само в случаите на отказ на лицето да подпише или да получи талона за изследване, при неявяване в определения срок на посоченото място или при отказ за изследване с доказателствен анализатор и/или за даване на проби за изследване, какъвто настоящият случай не е. При това положение, ответният орган не е следвало да кредитира показанията от техническото средство, а да изчака резултата от медицинското изследване, за което жалбоподателят е дал надеждни проби за изследване.

От друга страна по делото категорично се установява, че изследваното количество кръвна проба не отговаря на определеното от закона.

Съгласно разпоредбата на чл. 15, ал. 3 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г., за изследване за употреба на наркотични вещества или техни аналози се вземат две проби кръв, всяка от които с обем не по-малък от 7 мл, и една проба урина с препоръчителен обем не по-малък от 20 мл. За осигуряване на необходимото количество кръв се допуска използване на няколко вакуумни епруветки от същия тип по отношение на обем, антикоагулант и производител.

В случая, видно от приемо-предавателния протокол за биологични проби за химико-токсикологично изследване, както и от протокола за извършена експертиза, се установява, че от жалбоподателя са били взети 4 мл. кръв, съхранени в 3 бр. вакуумни епруветки, т.е. по 4 мл. кръв в епруветка.

Съгласно разпоредбата на чл. 17, ал. 1 от посочената наредба, пробите кръв се вземат със затворена система. Пробите кръв за изследване за алкохол се вземат във вакуумни епруветки, съдържащи натриев флуорид (стабилизатор) и антикоагулант (калиев оксалат или сол на ЕДТА). Пробите кръв за изследване за наркотични вещества или техни аналози се вземат във вакуумни епруветки с антикоагулант (сол на ЕДТА или хепарин). Епруветките се запълват до маркера, с който се определя количеството. Следователно насочеността на изследването на пробите кръв, влачи след себе си и различни изисквания за да е налице безспорност впоследствие при изготвяне на съответното експертно заключение. Несъмнено в разглеждания случай взетата кръвна проба не отговаря на изискването за кръвна проба за установяване на наркотични вещества или техните аналози.

Безспорно е, че в изследваните проби кръв и урина на лицето А. К. К. е доказано наличието на метаболит на хексахидроканабинола – карбокси-∆9-ННС, но нарушенията на изискванията на Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техните аналози по своята същност води до опорочаване на процедурата по безспорното установяване по надлежен ред на това, дали при управлението на моторното превозно средство жалбоподателят е бил употребил наркотични вещества или техните аналози.

По изложените съображения, депозираната жалба се явява основателна и следва да бъде уважена, а оспорената заповед отменена като издадена в противоречие на материалния закон и неговата цел.

Предвид изхода на спора, на основание чл.143, ал.1 от АПК, в полза на жалбоподателя се следват направените и доказани в съдебното производство разноски. В настоящото производство те се претендират за адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лева, като в съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя изрично посочва, че не претендират ДТ в размер на 10 лв.

Направено е възражение от ответната страна за прекомерност на заявеното адвокатско възнаграждение, в случай, че се претендира в размер по-висок от този определен съгласно Наредба № 1 от 9.07.2004 г. Съгласно разпоредбата на чл.8, ал.3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г., за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела без определен материален интерес, извън случаите по ал. 2, какъвто е и настоящия случай, възнаграждението е 1000 лв. Следователно, договорената и заплатена в брой между страните сума в размер на 1000 лева, видно от договора за правна защита и съдействие от 17.03.2025 г. (л.5, гръб от делото), е определената с тази норма минимална такава и не е над минималния размер определен с Наредба № 1 от 9.07.2004 г.

Деловодните разноски следва да бъдат възложени в тежест на юридическото лице, в чиято структура се намира издателят на акта, а именно Областна дирекция на МВР - Русе, по аргумент от § 1, т. 6 от ДР на АПК и чл. 37, ал. 2 от ЗМВР.

Така мотивиран и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ по жалба на А. К. К., с [ЕГН], от гр. Русе, [улица], заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-1882-000045/04.03.2025 г., издадена от началник група Първо РУ - Русе към ОДМВР - Русе, с която, на основание чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП, спрямо жалбоподателя е приложена принудителна административна мярка „прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство“ – на лек автомобил „БМВ 320 Д“, с рег. № [рег. номер], за срок от 6 месеца.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Русе, с адрес гр. Русе, [улица], да заплати на А. К. К., с [ЕГН], от гр. Русе, [улица], сумата от 1000 лева – деловодни разноски.

Решението е окончателно.