Р Е Ш Е Н И Е
№260164/2.4.2021г. 02.04.2021 година град Ямбол
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Ямболският районен съд, XVI - ти граждански състав
На дванадесети март две хиляди двадесет и първа година
В публично заседание в следния състав:
Председател:
Георги Георгиев
при секретаря Е. В.
като разгледа докладваното от съдия Георгиева
гражданско дело № 1013 по описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано
по искова молба на „ Изи финанс“ ЕООД, с които се претендира
да бъде прието за установено по отношение на ответника В.Г.Г., че дължи на
ищцовото дружество сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.
№ *** г. на ЯРС.
Ищецът
твърди, че на 21.11.2018 год.ответникът като кредитополучател, сключил с тях,като
кредитодател, договор за предоставяне на кредит от разстояние № ***. Сключването
му било въз основа на подобна информация и процедура,достъпни на уеб адрес:www.minizaem.bg,където били
публикувани и общите условия.По този ред бил сключен и процесния договор с
ответника,като му бил отпуснат кредит в размер на 1800,00 лв.,като част от
сумата била за рефинансиране на друг договор,като по негова сметка в брой на
каса ИЗИ ПЕЙ ЕАД,били преведени 749,82 лв.което било видно от представеното по
делото платежно нареждане. Ответника следвало да изплати представения кредит в
срок до 14.05.2020 год.,като при изплащане на вноските по кредита,следвало да
преведе освен дължимата главница,още и договорна лихва. Договорната лихва била
уточнена в договора за предоставяне на кредит от разстояние ,която била
фиксирана в размер на лихвиния процент от 40.15 %. От вноската за главница от
ответника на 21.12.2018 г. била платена сумата от 20,00 лв.
За периода на ползване на
кредита ответника дължи договорна лихва в размер на 382,80 лева,като същата се
дължала за периода от 21.11.2018 г.-19.07.2019 г.,като в заповедното
производство била допусната грешка относно началото й от 22.12.2018 г.
Вземането за неустойка не
било претендирано с настоящата искова молба.
Ищецът направил опит за извънсъдебно уреждане на спора,но
без успех,предвид на което подал
заявление пред ЯРС по реда на чл.410 от ГПК.Било е образувано ч.гр.дело № ***
год. по описа на ЯРС,по което била издадена заповед за изпълнение,но същата
била връчена на длъжника по реда и
условията на чл.47,ал.5 ГПК с оглед на което се предявява настоящия иск по реда
на чл.422 ГПК.
Иска се уважаване на иска, както и присъждане на
разноски.
В законоустановения срок по чл.131 ГПК, ответникът чрез особения
си представител възразява,че иска е изцяло неоснователен и недоказан.Възразява
се, че представените с исковата молба писмени доказателства били голословни, неотносими
и незаконосъобразни и от анализа на същите не можело да се направи обосновано и
доказано предположение за основателността на така предявения иск. Твърди се,че
под тях няма поставен подпис на ответника за потребител, който да е сключил
процесния договор за заем,както и да е запознат с ОУ и същността на договора.
Също така липсвали доказателства от които да било видно,че отпусната сума била
под формата на паричен заем и същата да била получена и усвоена,като и това,че
ответника е направил плащания.
Иска се отхвърляне на иска като неоснователен и
недоказан.
В съдебно заседание ищецът не изпраща
представител. С депозирано писмено становище заявява, че поддържа исковете и
моли за уважаването им.
В с.з. ответника се представлява от назначения му от
съда особен представител,който моли за отхвърляне на исковете,като
неоснователни и недоказани.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Не е спорно по делото, че по
заявление на ищеца е образувано ч.гр.д. № *** год.
на ЯРС, по което съдът е издал заповед за изпълнение №
*** г., с която е разпоредено ответника да заплати на ищеца посочените в
заповедта суми. С оглед на
това,че заповедта за изпълнение била връчена по реда и условията на чл.47,ал.5 ГПК, в едномесечния срок от
уведомяването си за това заявителят е предявил настоящия иск по чл. 422 ГПК.
По делото е представен Договор за предоставяне на кредит от
разстояние № *** г., от който се
установява, че на 21.11.2018
г., между "Изи Финанс" ЕООД, като кредитор и ответника В.Г.Г., като потребител, е сключен договор, по силата на който ищцовото дружество се е задължило да
предаде в собственост на ответника сумата в размер на 1800,00 лв., със срок на кредита - 540
дни, при фиксиран годишен лихвен процент (ГЛП) - 40, 15 % и годишен процент на
разходите ( ГПР ) - 48, 3 %, а потребителят В.Г.Г. е
поел задължение да върне предоставената му в заем сума при
договорените условия. Предоставеният кредит е потребителски кредит по продукт:
" Бърз на вноски ". Кредиторът се е задължил да предаде на
потребителя сумата от 1800,00 лв., като към датата на сключване на договора ответника имал
непогасени задължения, произтичащи от преходен договор със същия кредитор с № ***
г.,също представен по делото. Същите уредили отношенията си в чл.2, ал.2 от
договора за кредит № *** г., като с предоставената
в заем сума от 1800,00 лв., се погасявали преходните непогасени задължения в
общ размер на 1050, 18 лв., от които 1000,00 лв.-главница, лихва в размер на
18,70 лв. и такси в размер на 31,48 лв. Остатъка от сумата от 749, 82 лв. -
главница, в деня на подписване на договора, чрез превод по посочена от
потребителя банкова сметка *** " Изи пей
" АД, а потребителят е поел задължението в срок до три дни, считано от
датата на сключване на договора, да предостави на кредитора едно от
обезпеченията, посочени в чл. 3 от процесния договор за предоставяне на кредит от
разстояние. Между страните е договорено, че при неизпълнение на
поетото задължение да предостави обезпечение - банкова гаранция или двама
поръчители в срока по чл. 3, ал. 1 от договора, потребителят дължи неустойка в
размер на 1400, 56 лв., като същата не се
претендира в настоящото производство. Потребителят В.Г. се е задължил да погасява задълженията си по договора,
съгласно погасителен план, посочен в чл. 4, ал. 3, т. 1 от
договора.Страните по договора предварително и изрично се
уговорили, че ще признават електронния подпис, положен чрез сайта на доставчика
на услугата със стойността на саморъчен подпис в отношенията помежду си по
смисъла на чл.13, ал.4 Закона за електронния документ и електронния подпис ( чл. 4а от
договора ).
Видно от представеното по делото платежно нареждане за кредитен превод от 21.11.2018 г. се
установява, че сумата от 1050,80 лв., е преведена на ищеца с основание „ дог.
за *** В.Г.Г.. По делото са представени
разписка за извършено плащане от 05.11.2018 г. от наредител „ EASY FINANCE
LTD“ и получател В.Г.Г. за сумата от 1000,00 лв. и разписка за извършено
плащане между същия наредител и получател от 21.11.2018 г. за сумата от 749,82
лв.
От заключението на вещото
лице-икономист,счетоводител,извършило назначената по делото съдебно-счетоводна
експертиза,е установено,че сумата в размер на 1000, 00 лв., с наредител „EASY FINANCE LTD“, за която е издадена разписка № *** г.
била изплатена в полза на В.Г.Г., срещу представяне на валиден документ за
самоличност на 05.11.2018 г., с основание „ Дог. за заем номер ***“. С платежно
нареждане от 21.11.2018 г. с уникален регистрационен номер ***, било погасено задължението по договор за кредит № ***
г. в размер на 1050, 18 лв., с наредител „EASY FINANCE LTD“ и получател „Изи финанс“ ЕООД, с основание „ дог. за *** нов *** В.Г.Г..
Сумата в размер на 749,82 лв. с наредител „EASY FINANCE LTD“, за която била издадена Разписка № *** г. била изплатена в полза на В.Г.Г.
срещу представяне на валиден документ за самоличност на 21.11.2018 г., с
основание „ дог.за заем номер ***“. Потвърждението за извършените плащания от
„Изи пей“ АД, относно приложените по делото писмени доказателства, а именно :
разписка за извършено плащане №*** г. , разписка за извършено плащане № *** г. и
платежно нареждане от 21.11.2018 г. с уникален регистрационен номер ***, удостоверявали усвояването на сумата по процесния
договор № *** г. и по преходния договор № *** г., както и извършеното
рефинансиране. По договор № *** г. било извършено 1 бр. плащане в размер на
20,00 лв., преведени чрез каса на „Изи пей“ АД
на 15.02.2020 г., били приспаднати от вземането на главница.
Към датата на подаване на
заявлението по чл.410 ГПК в съда- 29.07.2019 г. по договор №*** г. , била в общ
размер на 2 162,80 лв. описани в Таблица
1, от които- главница в размер на 1780,00 лв. и договорна лихва в размер на
382,80 лв. за периода 21.11.2018 г. до 19.07.2019 г.
От заключението на вещото
лице-магистър –инженер по компютърни системи и технологии,извършило назначената
по делото СТЕ, е установено, че информацията представляваща лични данни на
ответника, стъпките за кандидатстване за заем на електронната страница и
създаването на профил в системата били необходими, като попълването на полетата
били задължителни и не попълването им водило до невъзможност за завършване на
заявката. Също така в.лице е възпроизвело съдържанието на аудиофайловите на
водената кореспонденция на предоставените от страна на ищцовото дружество 3
бр.оптични носители от които е видно, че с ответника и ищцовото дружество е
водена такава кореспонденция за договор за заем от разстояние с номер *** за
сумата от 1800,00 лв., със срок за връщане 540 дни, на 18 вноски, до 14.05.2020
г., както и ответника е посочил трите си имена, ЕГН-то и потвърдил договора.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Така предявения иск съдът намира за
допустим, т.к. е предявен от легитимна страна – заявител в заповедното
производство, в предвидения от закона едномесечен срок от уведомяването на
заявителя по реда на чл. 415 ГПК.
В настоящото производство в тежест
на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване дължимостта на
вземането си по оспорената заповед за изпълнение, а в тежест на ответника
извършено плащане, респ. наличие на предпоставки за недължимост на сумата.
За да бъдат уважени предявените искове по чл.422, вр. с
чл.415,ал.1 ГПК, вр.чл.6 ЗПФУР, вр. чл.240,ал.1 ЗЗД,
ищецът следва да установи, при условията на пълно и главно доказване, наличието
на посоченото облигационно правоотношение - сключен чрез средствата за
комуникация от разстояние Договор за предоставяне на кредит № ***
г., съобразно изискванията на Закона за предоставяне на финансови услуги от
разстояние - ЗПФУР (
негова е доказателствената тежест да установи, че е предоставил информация на
потребителя, съгласно чл.8 ЗПФУР , както и че е получил съгласието на потребителя за
сключване на договора), предаването на уговорената сума на ответника,
уговорения падеж на договора, уговорките за заплащане на възнаградителна лихва,
настъпването на изискуемостта на претенциите, както и да установи вземанията си
по размер.
При установяването на фактическия състав на вземанията
ответника следва да докаже, че задълженията са погасени.
Съгласно чл.6 ЗПФУР
договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е
всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от
система за предоставяне на финансови услуги от разстояние,
организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до
сключването на договора страните използват изключително слредства за комуникация от
разстояние - едно или повече, т.е. не е необходимо едновременното
им физическо присъствие (арг. чл.6, вр.§ 1, т.2 ДР на ЗПФУР ) - напр. електронни формуляри в интернет, разговори
по телефон, кореспонденция по имейл и др. Съгласно чл.18,ал.1,т.1 и ал.2 ЗПФУР, доставчикът е длъжен да докаже, че е изпълнил
задълженията си за предоставяне на информация на потребителя, като за доказване
предоставянето на преддоговорна информация, както и на изявления, отправени
съгласно ЗПФУР , се прилага чл.293 ТЗ, а за електронните изявления – Законът за електронния
документ и електронен подпис (с ДВ бр. 85/24.10.2017 г. е променено
заглавието му на Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги ). Нормата на чл.18,ал.5 ЗПФУР предвижда, че за договора за
предоставяне на финансови услуги от разстояние се прилагант и чл.143-148 Закона
за защита на потребителите.
В настоящия случай кореспонденцията между
кредитодателя и кредитополучателя е била изцяло електронна, което не се оспорва
от ответника, чрез назначения му особен представител. В тази насока в
отговора на исковата молба се твърди, че от представените от ищцовото дружество
документи липсва подпис на ответника, което е още едно потвърждение, че кореспонденцията между тях е водена изцяло по електронен
път. Електронното
изявление е словесно изявление, представено в цифрова форма чрез общоприет
стандарт за преобразуване, разчитане и представяне на информацията, като негов
автор е физическото лице, което в изявлението се сочи като негов извършител, а
титуляр - лицето, от името на което е извършено електронното изявление – чл.2,ал.1, вр.чл.4
Закона за електрониния документ и електронните удостоверителни услуги ( ЗЕДЕУУ ). Съгласно разпоредбата на чл.3,ал.1 ЗЕДЕУУ, вр.чл.3,т.35
Регламент (ЕС) № 910/2014 г. на Европейския
парламент и на Съвета от 23.07.2014 г. "електронен документ" означава
всяко съдържание, съхранявано в електронна форма, включително в текстови запис,
а съгласно чл.3,ал.2 ЗЕДЕУУ писмената форма се смята за спазена, ако е
съставен електронен документ, съдържащ електронно изявление. За "електронен
подпис" по смисъла на чл.13,ал.1 ЗЕДЕУУ, във вр. чл.3,т.10 от Регламент
(ЕС) № 910/2014 г., се считат данни в електронна форма, които се добавят
към други данни в електронна форма или са логически свързани с тях, и които
титулярът на електронния подпис използва, за да се подписва. Според нормата на чл.13,ал.4 ЗЕДЕУУ, правната сила на електронния подпис и на
усъвършенствания електронен подпис е равностойна на тази на саморъчния подпис,
когато това е уговорено между страните.
В настоящия случай от приетите по делото писмени
доказателства и от приетата и неоспорена от страните СТЕ се
установява, че след одобрение на ответника В.Г. за оказване на финансова услуга - предоставяне на
заем е изпратен на посочената от него електронна поща
електронен формат на договор за кредит от разстояние, преддоговорна
информация и общите условия, както и код за потвърждение. Кореспонденцията
между кредитодателя и кредитополучателя е била проведена по описания от ищеца
начин, посредством www.minizaеm.bg. Ответника е потвърдил сключването
на договора, като отворил изпратения от заемодателя линк за потвърждение www.minizaеm.bg,
въвел кода от изпратеното му по телефона съобщение
и натиснал бутона "Потвърди". Преди извършване на паричния превод,
клиентката е получил обаждане на посочения от него телефонен номер, като разговора между
тях е възпроизведен ог в.лице , като отново
потвърдил сключването на договора за предоставяне на финансови услуги от разстояние. Следователно чрез активиране на въпросния линк се
счита, че потребителят е потвърдил съгласието си за сключване на договора. В
Общите условия изрично е записано, че след като кандидатът направи потвърждение
на посочения линк, договорът за предоставяне на кредит от разстояние между потребителя и "Изи Финанс" ЕООД
се счита сключен. Ответника е уведомен, чрез съобщение на предоставения от него
имейл адрес, като сумата е изплатена на същия в офис на „ПИБ“ АД в гр.Б.
Предвид гореизложеното настоящия
съдебен състав намира, че по силата на Договора за предоставяне на
кредит № *** г., сключен чрез средствата за комуникация от
разстояние , между страните по делото е възникнало валидно облигационно
правоотношение, по което кредитодателят е предоставил надлежно преддоговорна
информация и е изпълнил основното си облигаторно задължение реално да
предостави на ответницата заемната парична сума от 1800,00 лв., за срок от 540 дни, при договорен
фиксиран годишен лихвен процент 40, 15 %.
В процесния случай от ССЕ, неоспорена от страните се
установява, че по процесния договор ответника заплатил на ищцовото дружество
сумата от 20,00 лв., преведени чрез каса на „ Изи пей“ АД на 15.02.2020 г. , като след направеното
плащане дължими по кредита остават сумата от 1780, 00
лв. - главница и сумата от 382, 80
лв. - договорна лихва.
Тук е мястото да се посочи, че с оглед препращането към чл.293 ТЗ, относно доказване предоставянето на преддоговорна
информация и за изявления, отправени съгласно ЗПФУР ,
ответника не може да се позовава на липса на съгласие за
сключване на договора, ако от поведението му може да се заключи,
че не е оспорвал действителността му – арг. чл.293,ал.1 ТЗ. Съдът счита, че в настоящия случай от поведението на ответника
може да се направи извод, че същия не е оспорил
действителността на процесния договор за кредит, след като заемната сума е била
отпусната и той е започнал изпълнението по договора. Посоченото
частично плащане, преходен договор със
същото съдържание, погасяването му с част от сумата по отпуснатия кредит,
всички действия извършени от ответника преди процеса,
ценени като извънсъдебно признание на неблагоприятния за страната факт,
подкрепят извода за възникнало между страните заемно правоотношение, породено
от процесния договор за кредит от разстояние. В този смисъл
възражението на ответника, чрез назначения му особен прадставител,
за липсата на категорични данни за съгласие от негова страна
за сключване на процесния договор за кредит и за липса на доказателства, че сумата е
получена и усвоена от ответника се явяват
неоснователни.
От наличните по делото доказателства и заключението на
назначената съдебно-счетоводна експертиза се установява, че кредитът е
падежирал на 14.05.2020 г. Останала е дължима сумата от 1780, 00
лв. - главница, както и сумата от 382, 80 лв.
- договорна лихва. Ответника не е ангажирал
доказателства за извършени плащания, с които да са погасени всички осемнадесет месечни вноски, включващи вземанията за главница и
договорна лихва.
Длъжникът В.Г.Г. не
успя да докаже, че е изпълнила точно в количествено и темпорално отношение
насрещната парична престация, поради което исковете за заплащане на главница и
договорна лихва, като иска за главница следва да бъде уважен в пълния му размер. Не така
стои обаче въпроса за договорната лихва. В настоящото производство същата се
претендира в размер на 382,80 лв. за периода 21.11.2018 г.-19.07.2019 г., като
същата е изчислена и от в.лице в този и размер и за този период. Настоящия съдебен
състав при преглед на заповедното производство по чл.410 ГПК се установява, че
същата е поискана от заявителя за периода 21.12.2018 г.-19.07.2019 г., като
този период е посочен и в издадената заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК № *** г. В тази насока съдът не споделя становището на
ищеца, че при посочването на периода е допусната техническа грешка с оглед на
това, че в т.9 парично вземане и в т.12 обстоятелства от които произтича
вземането в самото заявление подадено от ищеца също е посочен този период.
Настоящото производство се явява продължение на заповедното производство и
съдът не може по своя инициатива да променя както заповедта за изпълнение, така
и волята на заявителя. По настоящото производство не се представиха
доказателства за поправка на явна фактическа грешка в самата заповед за
изпълнение, както твърди ищеца за допусната техническа грешка.
С оглед на това на основание
чл.162 ГПК,съдът изчисли по направените
изчисленията на в.лице по приетата и неоспорена ССЕ / Таблица 1/, като дължимата
договорната лихва за периода 21.12.2018 г. до 19.07.2019 г. възлиза на 323,40
лв., като над до този размер до претендирания размер от 382,80 лв. и за периода
от 21.11.2018 г. до 21.12.2018 г., се явяват неоснователни и като такива следва
да се отхвърлят.
В
полза на ищеца следва да се присъди и законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 29.07.2019 г.
до окончателното изплащане на вземането, тъй като същата се явява законна последица
от уважаването на иска за главница и по делото е налице изрично искане на ищеца
за присъждането й.
С оглед изхода
на спора и претенцията на ищеца за присъждане на разноски, на осн.чл.78, ал.1
от ГПК ищецът има право на направените от него съдебно-деловодни разноски по
заповедното производство съразмерно на уважената част от иска и предвид
обстоятелството, че в настоящото производство не е предявен иск за неустойка,
същите възлизат в размер на 73,35 лв. , а по исковото съразмерно на
уважената част от иска – в размер на 1189,74
лв., в които разноски по исковото производство се включва и определено от
съда възнаграждение за юрисконсулт в минималния размер от 300 лв./.
Мотивиран от горното, Ямболският
районен съд
Р ЕШ И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В.Г.Г. с ЕГН ********** и адрес гр. Я, ж.к. ***, че същия дължи на „Изи Финанс”
ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н „Триадица“,
ж.к. „Иван Вазов“, ул.“Балша“ № 17, ап.1, следните суми, за която е издадена
заповед по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № *** г. по описа на ЯРС, а именно:
главница в размер на 1780,00 лв.,представляваща
неизпълнение на длъжника на парично задължение по договор за предоставяне на
кредит от разстояние № *** и договорна
лихва в размер на 323,40 лв. за периода
21.12.2018 г. до 19.07.2019 г., ведно
със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението в
съда – 29.07.2019 г. до окончателното изплащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска по
чл. 422 от ГПК за разликата над 323,40 лв. до предявения размер за сумата от
382,80 лв. договорна лихва и за периода от 21.11.2018 г. до 21.12.2018 г.,като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА В.Г.Г. с ЕГН ********** , да заплати на „Изи Финанс” ЕООД с
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н „Триадица“, ж.к.
„Иван Вазов“, ул.“Балша“ № 17, ап.1, направените по ч.гр.д. № *** г. на ЯРС
разноски в размер на 73,35 лв., както и направените в исковото
производство разноски в размер на 1189,74
лв., съразмерно на уважената част от иска.
Решението подлежи на въззивно обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Ямболския окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: