Р Е Ш Е Н И Е № 25
гр. Шумен, 13.06.2019 г.
Шуменският окръжен съд, търговско отделение, в закрито заседание на тринадесети юни, две хиляди и деветнадесета година в състав:
Окръжен съдия: Константин Моллов
като разгледа докладваното от окръжния съдия Константин Моллов т. дело № 49 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе в предвид следното:
Производство по глава ХХІ от ГПК във вр. с чл. 25 от ЗТР.
Образувано е по жалба с вх. № 20190527135106 от Кооперация „В.Л.” с. Б., общ. Х., обл. Ш., представлявана от председателя Г.Б.Ю., действаща чрез пълномощника адв. Б.Г. от ШАК, против отказ рег. № 20190516191245-3/22.05.2019 г. на Агенцията по вписванията – Търговски регистър, за обявяване на актуален устав на кооперацията. В жалбата се посочва, че отказът е незаконосъобразен. Длъжностното лице излязло извън правомощията си, проверявайки законосъобразността на свиканото общо събрание, а е следвало да провери само дали заявеното обстоятелство подлежи на вписване и не е вписано или представеният акт подлежи на обявяване и не е обявен, дали заявлението изхожда от оправомощено лице, представени ли са декларации по чл.13, ал.4 и ал.5 ЗТРРЮЛНЦ, приложени ли са изискуемите по закон документи, съответно подлежащия на обявяване акт, дали съществуването на заявените за вписване обстоятелства се установява от представените документи и доказателства за внесена държавна такса. Неправилно е разтълкувало и разпоредбата на чл.20 от Устава на кооперацията. Счита, че към заявлението са приложени всички изискуеми документи, за да бъде извършено исканото обявяване. Моли съдът да отмени атакувания отказ на Агенцията по вписванията и постанови решение, с което да укаже на Агенцията да извърши исканото обявяване.
Съдът приема, че е сезиран с редовна и допустима по ЗТР жалба, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се разгледа по същество.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се установи от фактическа страна следното: В Агенцията по вписванията е постъпило заявление вх. № 20190516191245/16.05.2019 г., обр. Г1, подадено от адв. Б.Г., в качеството му на адвокат с изрично пълномощно на Кооперация „В.Л.”, с искане за обявяване на изменен устав на кооперацията. Към заявлението са приложени: протокол от проведено общо събрание от 20.04.2019 г., списък на присъстващите на общото събрание член кооператори със саморъчен подпис, декларация относно истинността на заявените за вписване обстоятелства и приемането на представените за обявяване актове, актуално извлечение от книгата на член-кооператорите, протокол от заседание на УС от 21.03.2019 г., подлежащия на обявяване акт - устав, изрично пълномощно, документ за внесена държавна такса, служебна бележка от кметството в с. Б., че УС на кооперацията е свикал редовно годишно ОС, което ще се поведе на 20.04.2019 г. при посочения дневен ред и покани за свикването на събранието са поставени на видно място в сградата на кметството и на мястото за обяви на административната сграда на кооперацията на дата 01.04.2019 г., копие от страница от в. Шуменска заря от 01.04.2019 г. с публикувана покана за свикване на ОС с дневен ред на кооперацията. На 20.05.2019 г. длъжностното лице по регистрацията е дало указания за представяне на доказателства за спазването на чл.20, ал.1 от устава на кооперацията, а именно: поканата да бъде връчена с писмо до членовете на кооперацията срещу подпис, в срока по чл.19, ал.2 ЗТРРЮЛНЦ, като част от горните доказателства са представени във връзка с указанията.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи: В случая атакуваният акт на длъжностното лице по регистрацията е отказ да се обяви изменение в устава на Кооперация „В.Л.”с. Б., общ. Х., обл. Ш., прието на ОС на 20.04.2019 г., по т.6 от дневния ред. Промяната се състои в изменение на чл.10, ал.4 от устава, във връзка с изменението на чл.31, ал.4, т.3 от ЗК (изм. - ДВ бр. 42 от 2018 г. , в сила от 22.05.2018 г.), като законовият текст замести чл.10, ал.4 от устава на кооперацията и има следното съдържание: „Членът на кооперацията избира начина на ползване на своите земи, като ги: 1. отдава под аренда или под наем на кооперацията или на други физически или юридически лица; 2. обработва самостоятелно и ползва производствени услуги от кооперацията или други сдружения и физически лица; 3. предоставя за съвместно обработване на кооперацията с писмен договор, който подлежи на нотариална заверка и вписване”.
Проверката по чл.21 ЗТРРЮЛНЦ е формална и въз основа на представените със заявлението документи. Същата е относно обстоятелствата дали подаденото заявление отговаря външно на предвидената форма и ред, дали заявеното за вписване обстоятелство е от кръга на тези, за които се предвижда вписване в ТР респ. акта подлежи на обявяване; дали изхожда от оправомощено лице и дали към заявлението са приложени всички документи, съответно подлежащия на обявяване акт, съществуването на заявеното за вписване обстоятелство и съответствието му със закона, съответно дали подлежащия на обявяване акт отговаря по външни белези на изискванията на закона; да са представени изискуемите декларации по чл.13 от ЗТР; да е заплатена следващата се държавна такса /когато такава се дължи/.
Действително, с разпоредбата на чл.62 от Наредба № 1/14.02.2007 г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър, е изрично предвидено към заявлението да се представят и документите, които доказват изпълнение на изисквания относно приемането на подлежащия на обявяване акт. Изискванията относно приемането в случая се намират в разпоредбите на чл.15-чл.18 от ЗК – изменение на устава се приема от редовно свикано и проведено ОС, като решението следва да е взето с нужното мнозинство. В случая е налице протокол от ОС, от който е видно, че същото е проведено при необходимия кворум –повече от 2/3 от членовете, /от общо 61 члена са присъствали 48, като 2/3 са 41 членове/. Решението за изменение в устава е взето с повече от 2/3 от присъстващите /в случая всички присъстващи – т.6 от протокола от ОС/.
Съдът счита,
че в случая длъжностното лице по регистрацията е излязло извън обхвата на
проверката, която се следва по чл.21 от ЗТР. Редовността на свикването и
провеждането на ОС не е предмет на проверката, тъй като по характера си е
преценка за законосъобразност на взетото решение и е извън компетентността на
органа от Агенцията по вписванията в хипотезата на обявяване на акт в
търговския регистър. Съгласно чл.21, т.5 ЗТРРЮЛНЦ, регистърният орган проверява
„съществуването на заявеното за вписване обстоятелство”. Едно обстоятелство
съществува (е налице), ако е възникнало валидно и това състояние не е
променено. Освен това според посочения текст правомощието на длъжностното лице
да извърши такава проверка е само при подадено заявление за вписване, но не и
при заявление за обявяване на актове.
В случая ОС е взело решение с гласовете на нужния брой член-кооператори, решението е взето от компетентен орган, като волята е формирана от изискваното от закона мнозинство. Ето защо, при наличието на решение на ОС за приемане на подлежащия на обявяване акт, длъжностното лице е следвало да обяви приетия акт. Дори да e налице друг порок на решението на ОС той може да бъде само основание за неговата отмяна с иск, по реда и в сроковете по чл.58 ЗК, като при уважаване на иска съдебното решение има конститутивно действие. Последиците от отмененото решение на ОС са съществували и затова отпадат по силата на отменителното съдебно решение. В регистърното производство не е нужно заявителят да доказва, че ОС е свикано надлежно или че сроковете за оспорване с иск на взетото решение са изтекли и такъв иск не е предявен.
Като се вземе предвид, че заявителят не следва да бъде натоварен със задължението да доказва, че няма основание да отпаднат последиците на акта, от който е възникнало заявеното обстоятелство (или че тази възможност е преклудирана), както и че до подаване на заявлението състоянието на нещата не се е променило, на него остава да докаже само валидното възникване на заявеното обстоятелство, а в случая надлежното приемане на представения за обявяване акт. Ако след възникване на заявеното за вписване обстоятелство, съответно след приемането на представения акт, нещо се е променило, то заявителят има задължение да поиска било заличаване, било вписване на нововъзникналото обстоятелство или обявяване на новоприетия акт. Следва да се посочи още, че заявителят е задължен и да декларира неговата истинност, т.е. че то продължава да съществува към момента на продаване на заявлението.
Предвид гореизложеното и като съобрази, че в случая са спазени изискванията на ЗТРРЮЛНЦ и Наредбата за водене, съхраняване и достъп до ТР досежно исканото обявяване, постановеният от Агенцията по вписванията – Търговски регистър, отказ се явява незаконосъобразен и необоснован, и следва да бъде отменен. На основание чл.25, ал.5 от ЗТРРЮЛНЦ следва да бъдат дадени указания на Агенцията по вписванията да извърши исканото обявяване.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
Отменя отказ рег. № 20190516191245-3/22.05.2019 г., постановен от длъжностно
лице по регистрация при Агенция по вписванията гр. С., по повод заявление, с вх.
№ 20190516191245/16.05.2019 г., обр. Г1, от Б.Н.Г., в качеството му на адвокат
с изрично пълномощно на Кооперация „В.Л.”с. Б., общ. Х., обл. Шумен, ЕИК ....
Указва на Агенция по вписванията гр. София да извърши исканото обявяване по заявление от Б.Н.Г., в качеството му на адвокат с изрично пълномощно на Кооперация „В.Л.”с. Б., общ. Х., обл. Шумен, с вх. № 20190516191245/16.05.2019 г.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
Копие от същото да се изпрати на Агенция по вписванията гр. София.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: