РЕШЕНИЕ
№ 42
гр. Перник, 10.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети май през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:КАЛИН К. БАТАЛСКИ
Членове:АНТОНИЯ АТ. АТАНАСОВА-
АЛЕКСОВА
МАРИЯ В. МИЛУШЕВА
при участието на секретаря ИВА Н. ЦВЕТКОВА
като разгледа докладваното от КАЛИН К. БАТАЛСКИ Въззивно наказателно
дело от частен характер № 20221700600093 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е въззивно и е по реда на гл. ХХІ от НПК.
С присъда № 260046 от 01.09.2021 г., постановена по НЧХД №00997/2019 г. по описа
на Районен съд - Перник е признат подсъдимия Б.В. С. – роден в ***, живущ в ***,
българин, български гражданин, с ЕГН:********** за ВИНОВЕН в това, че на *** в *** е
причинил на А.Ж. С., живуща в ***, ЕГН: **********, средна телесна повреда, изразяваща
се в счупване в основата на пета дланна кост на дясната ръка, довело до трайно затруднение
на движенията на дясна ръка от около един и половина месеца - престъпление по чл.12 9
ал.2, вр. ал. 1 НК. Съдът е наложил наказание „ПРОБАЦИЯ" с пробационни мерки:
„задължителна регистрация по настоящ адрес с продължителност от 6 /шест/ месеца и
периодичност два пъти седмично" и „задължителни периодични срещи с пробационен
служител" с продължителност от 6 /шест/ месеца.
В производството пред Районен съд – Перник е приет за съвместно разглеждане и
граждански иск от пострадалото лице А.Ж. С., която претендира заплащане на обезщетение
за неимуществени вреди, претърпени в резултат на деянието. С присъдата Б.С. е осъден да
заплати на А. С. сумата от 1 000,00 лв., като е отхвърлил иска за разликата до предявения
размер от 15 000,00 лв.
На основание чл.189, ал.3 от НПК Д.С.Н. е осъден да заплати в полза на бюджета
сумата от 40,00 лв. представлява държавна такса върху уважения размер на предявения
граждански иск.
1
С посочената въззивна жалба се развиват оплаквания за това, че присъдата е
неправилна и необоснована. Относно определеното наказание, жалбоподателката твърди, че
същото е явно несправедливо. Сочи, че деянието е извършено с ненужна жестокост и се
характеризира с висока степен на обществена опасност, довело до продължително и
сериозно разстройство на здравето й. Акцентира, че престъплението е извършено в
присъствието на малолетното им дете. Като подходящо по вид наказание за извършеното
спрямо нея престъпление посочва „лишаване от свобода“, изпълнението на което да бъде
отложено по реда на чл.66 от НК. Относно произнасянето по предявения граждански иск,
жалбоподателката възразява, че присъдата е неправилна и в тази й част. Изразява
становище, че присъденото й обезщетение в размер на 1 000,00 лв. е прекомерно занижено и
същото следва да бъде увеличено до размер, който да репарира претърпените от С. вреди.
Твърди се, че в хода на производството безспорно са установени всички елементи от
фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, които са подкрепени с доказателства, а именно -
свидетелски показания и съдебномедицинска експертиза. В заключение се иска
постановената присъда да бъде изменена като бъде увеличено наказанието на подсъдимия,
както и да бъде увеличен размера на присъденото обезщетение по предявения граждански
иск в производството. Прави се искане за присъждане на законна лихва върху присъденото
обезщетение от датата на увреждането до окончателното му изплащане, както и присъждане
на сторените съдебно-деловодни разноски в производството пред Районен съд – Перник.
Не е постъпило възражение от Б.В. С. срещу депозираната въззивна жалба.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция защитникът на пострадалата А. С. –
адвокат В., поддържа въззивната жалба по изложените в нея съображения. В допълнение
сочи, че неправилно съдът е наложил толкова ниско наказание. Относно присъдения размер
на обезщетението за неимуществени вреди възразява, че е несправедлив и съдът не е
съобразил болките и неудобствата, които е изпитвала пострадалата, в резултат на
причинената й телесна повреда. Пледира се за изменение на наказанието, като бъде
наложено по-тежко такова, а относно гражданския иск се иска присъждане на обезщетение в
по-висок размер. Претендират се и разноски.
Подсъдимият Б.С., чрез адв. В., изразява становище, че постановената присъда е
правилна и законосъобразна и моли за бъде потвърдена. В последните си думи към съда,
подсъдимият С. заявява, че поддържа изложеното от защитника му.
Пернишкият окръжен съд, след преценка на доказателствата по делото намира, че
въззивната жалба е подадена в срока по чл.319, ал.1 от НПК и от надлежно легитимирано
лице, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Пернишкият окръжен съд, след като обсъди доводите във въззивната жалба, както и
тезите, изложени от страните в съдебно заседание и в съответствие с чл.314 от НПК провери
изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира следното:
При самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства, Окръжен съд -
Перник намери, че не са налице основания за промяна на установената от РС-Перник
фактическата обстановка по делото, която е следната:
Подсъдимият Б.С. и пострадалата А. С. към датата на деянието *** са били съпрузи,
като от брака си имат родено едно малолетно дете. Същите обитавали имот, находящ се в
***. Отношенията между съпрузите не били добри, като с течение на времето се влошавали.
На ***, около 10,00 ч. в семейното им жилище, в присъствие на малолетното им дете,
между частната тъжителка и подсъдимия отново възникнал конфликт, който ескалирал и се
стигнало до сборичкване между тях. В резултат на това последвал силен удар в областта на
ръката на частната тъжителка, от което пострадалата изпитала много силна болка и паднала
на земята. С. започнала да крещи, че ръката й е счупена. Пострадалата потърсила помощ
като позвънила по телефона на свидетелката Р.Г., с която посетили МБАЛ “***“, където на
С. била оказана спешна медицинска помощ. От направената рентгенова снимка било
установено, че е налице счупване на пета дланна кост, поради което й била поставена
гипсова лонгета от лакътя до средните фаланги на трети, четвърти и пети пръсти на дясната
2
ръка. След оказана й помощ частната тъжителка се прибрала отново в семейното жилище. С
оглед развилата се ситуация и претърпяното насилие, С. взела решение да напусне
жилището заедно с дъщеря си, като за целта сутринта на *** събрала необходимия багаж и
се пренесли в дома на родителите на С., където живеят и понастоящем.
Във връзка с процесния инцидент, пострадалата подала молба по реда на чл.10 от
Закона за защита срещу домашно насилие. В резултат на производството е постановено
решение № 560/18.03.2019 г. по гр.д.№ 130/2019 г. по описа на РС-Перник, като били
наложени мерки за защита на А. С. и на малолетната й дъщеря Н. С., по повод на акт на
домашно насилие, упражнен върху тях от Б.С. на процесната дата *** А. С. депозирала и
частна тъжба за извършено престъпление от частен характер срещу подсъдимия С. в РС -
Перник за престъплението средна телесна повреда, причинена на съпруг. Образувано било
досъдебно производство № 66/2019 г. по описа на 02 РУ – Перник, което е спряно с
постановление от 09.04.2019 г. с указание, че пострадалата А. С. може да подаде частна
тъжба за причинените й лека и средна телесни повреди. В изпълнение на тези указания, А.
С. е депозирала тъжба от 21.06.2019 г., въз основа на която е образувано производството
пред Районен съд – Перник.
Първоинстанционният съд е установил правилно фактическата обстановка след като е
направил съвкупен анализ на доказателствата и доказателствените средства, събрани в хода
на производството, а именно: показанията на свидетелите, дадени в производството пред
първоинстанционният съд – Р.Г., И.М., З.С. и С.П.. За установяване вида, интензитета и
механизма на травматичните увреждания е изслушана съдебномедицинска експертиза,
изготвена от д-р К.Ч.. В подкрепа на изложеното в частната тъжба са още прочетените по
реда на чл.283 от НПК писмени материали, съдържащи се в досъдебно производство №
66/2019 г. по описа на Второ РУ – Перник.
Въззивната инстанция, съобразно разпоредбата на чл. 313 и чл. 314 от НПК е
задължена да провери изцяло правилността на невлязлата в сила присъда, като това
задължение обхваща отговор на въпросите: дали приетите от първоинстанционния съд
фактически положения съответстват на доказателствата по делото, събрани и проверени по
предвидения в закона ред, дали е изпълнено задължението за обективно, всестранно и пълно
изясняване на релевантните обстоятелства, дали са спазени изискванията на процесуалния
закон, дали правилно е приложен материалният закон.
От така изложената фактическа обстановка решаващият съдът правилно и
законосъобразно е приел, че подсъдимият Б.С. както от обективна, така и от субективна
страна е осъществил състава на престъплението по чл.129, ал.2, във вр. с ал.1 от НК, тъй
като на *** в ***, е причинил на А.Ж. С., живееща в ***, с ЕГН: **********, средна
телесна повреда, изразяваща се в счупване в основата на пета дланна кост на дясната ръка,
довело до трайно затруднение на движенията на дясна ръка от около един и половина
месеца. Авторството на деянието се установява по безспорен начин от показанията на
разпитаните по делото свидетели, които са логични, последователни и безпротиворечиви,
както е приел и първоинстанционният съд. Пред настоящата инстанция подсъдимият Б.С.,
както във възражението си по въззивната жалба, така и в проведеното открито съдебно
заседание, е изразил категорично становище, че постановената присъда и направените в нея
изводи напълно кореспондират с установената по делото фактическа обстановка и я намира
за правилна и законосъобразна. Настоящият състав счита, че не е налице спор относно
авторството на деянието, както и механизмът на извършването му. Налице е спор относно
вида и размера на наказанието, което следва да бъде наложено на подсъдимия С., както и
относно справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди, което
пострадалата А. С. е претърпяла в резултат на деянието.
Правомощието на въззивния съд да проверява присъдата изцяло следва да бъде
съобразено и със забраната за reformatio in pejus, която като процесуална гаранция за
правото на защита ограничава проверката на атакувания съдебен акт. Принципът е, че
положението на подсъдимия не може да се влошава по негова жалба, нито служебно. То
може да се утежни само ако е налице „съответен протест или жалба от частния тъжител или
3
частен обвинител” (в този смисъл решение № 162 от 07.07.2017 г. по н. д. № 607 / 2017 г. на
Върховния касационен съд, първо наказателно отделение). В настоящия случай е налице
именно съответна жалба на частната тъжителка – А. С., с която се иска изменение на
определеното от първоинстанционния съд наказание, като бъде наложено по-тежко такова.
Иска се и присъждане на обезщетение в по-висок размер спрямо този, който е определил
решаващият съд.
При индивидуализация на наказанието и при определянето на неговия вид и размер,
първоинстанционният съд е спазил принципите за законосъобразност, изследвал е
смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, установени по делото.
Настоящият състав намира за правилно приложението на чл.55 от НК от решаващия съд,
като доколкото предвиденото наказание в чл.129, ал.1 от НК няма долна граница, то е
допустимо същото да бъде заменено с наказанието „пробация“. С оглед спецификата на
извършеното деяние, а именно нанасяне на телесна повреда на съпруг, съдът намира, че
макар и по-леко, наказанието „пробация“ би било по-ефективно с цел постигане на целите,
предвидени в чл.36 от НК. Така определеното наказание съдът намира за законосъобразно,
обосновано и правилно, изцяло съобразено с установената по делото фактическа обстановка,
съответстващо на обществената опасност на деянието и на подсъдимия, и счита, че с него
биха се постигнали целите на специалната и на генералната превенция. Относно срока на
същото, настоящият състав намира, че така определеният срок от 6 месеца се явява
справедлив и необходим, за да може наложеното наказание да окаже своя поправителен и
превъзпитателен ефект спрямо подсъдимия.
Настоящият състав намира присъдата в гражданскоправната й част за неправилна,
поради което въззивната жалба се явява частично основателна. Съдът правилно е
постановил, че с оглед признаването на подсъдимия за виновен за деянието, за което му е
повдигнато обвинение по тъжба на пострадалата А. С., приетият за съвместно разглеждане
иск се явява доказан по основание. Настоящият състав обаче намира за неправилно
определен размера на обезщетението, което съдът е присъдил в полза на С..
Справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди,
включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са
имали за своя притежател. Затова справедливостта по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно
понятие и тя се извежда от преценката на конкретни обстоятелства, които носят обективни
характеристики. Принципът за справедливост изисква в най-пълна степен компенсиране на
вредите на увреденото лице. Настоящият състав намира, че така определеното обезщетение
от първоинстанционният съд в размер от 1 000,00 лева е в занижен размер, като същият не е
съобразен с установените по делото болки и неудобства, които пострадалата е претърпяла в
резултат на травматичното увреждане, причинено от подсъдимия Б.С.. Съобразявайки
принципа на чл.52 от ЗЗД и относимата съдебна практика, настоящият състав приема, че
искът следва да бъде уважен за сумата от 2 500,00 лв., като за разликата до пълния предявен
размер от 15 000,00 лева същият следва да бъде отхвърлен.
С въззивната жалба е направено искане за присъждане на законна лихва за забава
върху претендираното обезщетение от датата на настъпване на увреждането до
окончателното изплащане на сумата. Искът за лихва за забава е акцесорен спрямо главния
такъв за обезщетение за претърпени неимуществени вреди. В производството пред Районен
съд – Перник е предявен единствено главният иск, като настоящият състав намира за
недопустимо предявяването на акцесорен иск за лихви за първи път с въззивната жалба.
Относно присъдените разноски на основание чл.189, ал.3 от НПК,
първоинстанционният съд неправилно е определил размера на дължимата се държавна такса
с оглед разпоредбата на чл.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от
съдилищата по Гражданския процесуален кодекс. Въпреки това, доколкото с оглед
настоящия съдебен акт се изменя присъдата в гражданскоправната й част, то се изменя и
дължимата от подсъдимия държавна такса върху уважения размер на предявения
граждански иск. Подсъдимият следва да заплати по сметка на Районен съд – Перник сумата
от 100,00 (сто) лева, представляваща държавната такса върху уважената част от
4
гражданския иск.
На основание т.12 във вр. с т.9 от Тарифа № 1 към Закона за държавните такси за
таксите, събирани от съдилищата,прокуратурата, следствените служби и Министерството на
правосъдието, подсъдимият следва да заплати по сметка на Окръжен съд – Перник сумата от
6,00 лв., представляваща държавна такса за въззивното производство.
На основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимият следва да заплати на частната
тъжителка А. С. сумата от 515,00 лв., представляваща направени разноски в производството
пред Районен съд – Перник, както и сумата от 300,00 лв., представляваща разноски във
въззивното производство.
Водим от изложеното и на основание чл.334, т.3 и т.6 от НПК, във вр. с чл.337 и
чл.338 от НПК, Пернишкият окръжен съд
РЕШИ:
Изменя присъда № 260046 от 01.09.2021 г., постановена по НОХД № 00997/2019 г. по
описа на Районен съд - Перник в гражданско-осъдителната й част и в частта за разноските,
като:
увеличава размера на присъденото обезщетение за причинени неимуществени вреди за
извършено престъпление по чл.129, ал.2, във вр. с ал.1 от НК от 1000,00 (хиляда) лева на
2500,00 (две хиляди и петстотин) лева.
увеличава размера на сумата, която Б.В. С. да заплати в полза на държавата, по сметка на
Висшия съдебен съвет, чрез Районен съд – Перник от 40,00 (четиридесет) лева на
100,00 (сто) лева.
Потвърждава присъдата в останалата й част.
Осъжда Б.В. С., с ЕГН:********** от *** да заплати на А.Ж. С., живееща в ***, с
ЕГН:********** сумата от 515,00 лв., представляваща направени разноски в производството
пред Районен съд – Перник, както и сумата от 300,00 лв., представляваща направени
разноски във въззивното производство.
Осъжда Б.В. С., с ЕГН:********** от *** да заплати в полза на държавата, по сметка
на Висшия съдебен съвет, чрез Районен съд – Перник сумата от 6,00 лв., представляваща
държавна такса за образуване на въззивното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5