Р Е Ш Е Н И Е
№ 305/03.08.2022 г., гр.Добрич
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито съдебно
заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : СИЛВИЯ САНДЕВА
при секретаря ИРЕНА ДИМИТРОВА
разгледа докладваното от председателя адм. дело № 547/2021 г. по описа на Административен
съд – Добрич и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на глава Х
от АПК, във вр. с чл.118, ал.1 от КСО.
Образувано е по жалба на П.В.Е., с
ЕГН **********, с адрес ***, срещу решение № 35/07.10.2021 г. на директора на
ТП на НОИ - Добрич, с което е отхвърлена жалбата ѝ срещу разпореждане № 244-01-95-4/26.08.2021
г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Добрич, с
което на основание чл. 54ж, ал. 1 от КСО е изменено разпореждане №
244-01-95/15.11.2019 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП
на НОИ – Добрич в частта относно размера на отпуснатото обезщетение за
безработица, като е определен нов размер – 16, 83 лева дневно, считано от
04.11.2019 г. Излагат се доводи за незаконосъобразност на оспореното решение и
потвърденото с него разпореждане. Твърди се, че при издаването им са
допуснати процесуални
нарушения, изразяващи се в непълно, всеобхватно и некоректно установяване на
фактическата обстановка. Считат се за неправилни изводите на административния орган, че
жалбоподателката няма качеството на осигурено лице, тъй като не е извършвала
трудова дейност, за която да подлежи на осигуряване по КСО. Оспорва се становището
в решението, че данните на работодателя в НОИ и НАП са декларирани без правно
основание само и единствено с цел придобиване и отпускане на парични
обезщетения по ДОО. Твърди се, че евентуално извършените от работодателя
административни нарушения, свързани с неподаване на годишни
финансови отчети в ТР и годишни данъчни декларации по чл. 92 от ЗКПО, липсата на
трудовоправна и счетоводна документация и липсата на регистрирани
фискални апарати за отчитане на продажбите, не следва да влияят върху правото и размера на получаваното от Е.
обезщетение. Сочи се, че жалбоподателката е осъществявала трудова
дейност съобразно подписания от нея трудов договор и длъжностна характеристика, за
което е получавала съответното възнаграждение. Счита се, че
евентуалното
невнасяне на дължимите осигуровки от страна на работодателя следва да ангажира
неговата отговорност, а не работникът да бъде
лишаван от дължимото му обезщетение за безработица. По тези съображения се иска отмяна на оспореното решение и потвърденото с
него разпореждане, както и присъждане на сторените разноски по делото.
Ответникът
- директорът на ТП на НОИ - Добрич, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата.
Счита, че оспореното решение е правилно и законосъобразно, поради което жалбата
срещу него следва да бъде отхвърлена като неоснователна. Твърди, че
осигурителните органи са направили всичко възможно, за да установят дали
лицата, за които „Д.“ ЕООД е подало уведомления по чл. 62, ал. 5 от КТ, са
полагали реално труд.
Добричкият
административен съд, като взе предвид становищата на страните и след преценка
на събраните по делото доказателства, в съответствие с изискванията на чл. 168
от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна :
Жалбата е подадена в срок, от легитимирано лице, поради което е процесуално
допустима.
Разгледана по същество, тя е неоснователна.
От данните по делото се установява, че административното производство е
започнало по инициатива на контролните органи при ТП на НОИ – Добрич.
П.В.Е.
е подала заявление с вх. №244-01-95/13.11.2019г. за отпускане на парично обезщетение за безработица.
С
разпореждане №244-01-95-1/15.11.2019г. на ръководителя на
осигуряването за безработица в ТП на НОИ - Добрич на
жалбоподателката е отпуснато ПОБ в размер на 51.11 лева
дневно, считано от 04.11.2019г. до 03.07.2020г.
Разпореждането е издадено въз основа на заповед № 28/2019 г. за
прекратяване на трудовото правоотношение с ЕТ „****“ – с.Крапец, считано от
04.11.2019 г., и заповед № 2/01.11.2019 г. за прекратяване на трудовия договор
с „Д.“ ЕООД, считано от 01.11.2019 г. Размерът на паричното обезщетение
за безработица е определен от осигурителния доход при двамата осигурители за периода от 01.11.2017г. до 31.10.2019г.
При автоматична месечна проверка е установено, че един от осигурителите на
жалбоподателката - „Д.“ ЕООД,
е включен в списъците за наблюдение на рискови осигурители, поради което е изпратен сигнал до ТП на НОИ - София град за
извършване на проверка по разходите на ДОО на дружеството.
С разпореждане
№244-01-95-2/16.07.202019г. на ръководителя на
осигуряването за безработица в ТП на НОИ - Добрич, издадено на основание чл. 54г, ал. 4 от КСО, е
спряно производството по изплащане на ПОБ на П.Е., считано от
01.06.2020г.
В отговор на сигнала е извършена проверка от контролен орган
в ТП на НОИ - София град, резултатите от която са
отразени в констативен протокол №КВ-5-21-00973455/05.08.2021г.
При извършената
проверка в информационната система на НОИ в „Регистър
приход”
е установено, че по партидата на
„Д.“ ЕООД за периода от месец януари 2007г.
до месец декември
2020г. включително няма данни за внесени осигурителни
вноски по фондовете на ДОО в общ размер
на 2 527.85 лева.
От справките в регистрите на НАП и информационната
система на ИА „ГИТ“ е установено, че липсват публикувани годишни
финансови отчети на дружеството в ТР за
периода от 2014г. до 2018 г. включително,
няма подадени
годишни данъчни декларации по чл. 92 от
ЗКПО за 2014г., 2015г., 2016г. и 2018 г., няма подадени справки
по чл. 73, ал. 1
от ЗДДФЛ за периода 2014г. - 2017г., няма регистрирани търговски
обекти и фискални устройства, липсват доказателства за реализирани приходи от търговска дейност, от които да се изплащат трудови
възнаграждения в размери, близки до максималния осигурителен
доход. В хода на проверката не е открита счетоводна и
трудовоправна документация на „Д.“ ЕООД. Извършено е посещение на адреса на управление на „Д.“ ЕООД, но не е намерен
представител на дружеството. Изпратени са призовки по чл. 45, ал. 1 от АПК и
задължителни предписания за представяне на документи до управителя и до
собственика на дружеството на посочените в ТР и в НАП адреси, но писмата са
върнати като непотърсени. След оказано съдействие от органите на МВР е
установен контакт с управителя на „Д.“ ЕООД – ****, който е заявил, че не
разполага с никакви документи на дружеството и лично той в качеството си на
управител не е сключвал трудов договор с работниците и служителите. От него не е
представена каквато и да е информация, която да свидетелства, че лицата, за
които „Д.“ ЕООД е подавало уведомления по чл. 62, ал. 5 от КТ, реално са
полагали/полагат труд. Не са установени доказателства за реално извършвана
трудова дейност от лицата и в
регистрите на НОИ.
В резултат на тези фактически констатации е направен извод, че „Д.“
ЕООД не е извършвало стопанска дейност по смисъла на ТЗ за
времето от 2014г. до 2020г. включително,
която да предполага наемане на лица по трудов и/или граждански договор за осъществяването
й. Лицата, за които
са подавани данни по чл. 5, ал. 4
от КСО в периода от м.02.2014 г. до м. 12.2020 г. включително, сред които и жалбоподателката, нямат качеството на
осигурени лица по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на
КСО, тъй като не са извършвали трудова дейност, за която да подлежат на осигуряване съгласно чл. 10, ал. 1 от
КСО. Прието е, че без правно основание са
декларирани данни в регистрите на НАП и НОИ с цел придобиване на право и
отпускане на парични обезщетения от ДОО.
Въз основа на резултатите от извършената проверка и на основание чл. 108,
ал. 1, т. 3 от КСО са издадени задължителни предписания № ЗД-1-21-00973456/05.08.2021г. на „Д.“ ЕООД за заличаване на данните, подадени по реда на чл. 5, ал. 4,
т. 1 от КСО за всички лица за периода от м.02.2014г. до м.12.2020г. включително.
С разпореждане
№244-01-95-3/26.08.2021г. ръководителят на осигуряването за безработица в ТП на НОИ - Добрич
е възобновил производството по изплащане на ПОБ на П.Е., считано от
01.06.2020г.
С разпореждане
№244-01-95-4/26.08.2021 г., издадено на основание чл. 54ж, ал. 1 от КСО, ръководителят на
осигуряването за безработица в ТП на НОИ - Добрич
е изменил размера и периода на отпуснатото парично
обезщетение за безработица на лицето, като е определил нов размер на ПОБ: 16.83 лева
дневно, считано от 04.11.2019 г., както и нов период на ПОБ: от
04.11.2019 г. до 03.07.2020 г. Като фактически мотиви за издаване на
разпореждането е посочено наличието на нови документи - констативен протокол за
извършена проверка и задължителните предписания за заличаване на данните от „Д.“
ЕООД.
Разпореждането е връчено на жалбоподателката на 07.09.2021 г. съгласно
известие за доставяне на л. 27 от делото.
На 08.09.2021 г. П.Е. е обжалвала разпореждането пред директора на ТП на
НОИ – Добрич, който с решение № 35/07.10.2021 г. го е потвърдил по съображения,
че е издадено при изяснена фактическа обстановка, въз основа на реално получен
от лицето осигурителен доход от трудова дейност. Приел е, че правилно
полагащото се ПОБ на жалбоподателката е определено само въз основа на
осигурителния доход при другия осигурител (ЕТ „****“) и е изключен доходът от „Д.“ ЕООД.
Решението е връчено на жалбоподателката на 14.10.2021 г. съгласно обратна
разписка на л. 30 от делото.
В хода на производството пред съда по искане на Е. по реда на чл. 192, ал.
1 от ГПК от осигурителя „Д.“ ЕООД, в качеството му на трето неучастващо в
процеса лице, е представено трудовото досие на жалбоподателката, включващо
трудов договор, длъжностна характеристика, справка за подадено уведомление за
назначаване и заповед за уволнение. Представени са и ведомости за заплати,
фишове за заплати, оборотни ведомости и хронологични ведомости на дружеството
за начислени и изплатени заплати за периода 2017 г. – 2019 г. Според представените
документи П.Е. е била наета на работа на длъжността „онлайн търговец“ на
четиричасов работен ден на основание трудов договор от 23.08.2017 г. по чл. 70,
ал. 1 и чл. 107з от КТ, като е получавала основна месечна заплата в размер на
2000 лева.
При тази фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Оспореното решение и
потвърденото с него разпореждане са издадени от
компетентни административни органи, в кръга на предоставените им по закон правомощия
съгласно чл. 117, ал. 3, във вр. чл. 117, ал. 1, т. 2 от КСО и чл. 54ж, ал. 1
от КСО, в необходимата писмена форма. Актовете са фактически и правно мотивирани,
включително чрез препращане към констативния протокол на ТД на НАП – София –
град и задължителните предписания на „Д.“ ЕООД.
При издаването им не са допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила, които да обуславят тяхната незаконосъобразност. Административните
органи са установили пълно и всеобхватно фактическата обстановка по спора, след
като са събрали и оценили всички възможни и допустими доказателства за
изясняване на действителното положение.
Спазен е и материалният закон, както и неговата цел.
Съгласно чл. 54ж, ал. 1 от КСО
паричните обезщетения за безработица се отпускат, изменят, отказват, спират,
прекратяват, възобновяват и възстановяват с разпореждане на длъжностното лице,
на което е възложено ръководството на осигуряването за безработица или друго
длъжностно лице, определено от ръководителя на териториалното поделение на
Националния осигурителен институт. Разпоредбата на ал. 2
предвижда, че влязлото в сила разпореждане по ал. 1 може да се измени
или отмени от органа, който го е издал, когато: 1. са представени нови
документи или доказателства, които имат значение за определяне правото, размера
и периода на паричното обезщетение за безработица; 2. паричното обезщетение за
безработица е неправилно отпуснато или неправилно е отказано отпускането му.
В случая органът е издал
процесното разпореждане на основание чл. 54ж, ал. 2, т. 1 от КСО, като се е
позовал на констативния протокол от извършената проверка и задължителните
предписания по чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО на осигурителя „Д.“ ЕООД.
Посочените документи несъмнено са
нови доказателства, които налагат преоценка на влязлото в сила разпореждане за
отпускане на обезщетение. Приетите за установени въз основа на тях нови факти и
обстоятелства се отразяват на правото на жалбоподателката за отпускане на
парично обезщетение за безработица, поради което правилно административният орган
е приложил разпоредбата на чл. 54ж, ал. 1 от КСО.
Съгласно чл. 54а от КСО право на
парично обезщетение за безработица имат лицата, за които са внесени или дължими
осигурителни вноски във фонд „Безработица“ най-малко 12 месеца през последните
18 месеца преди прекратяване на осигуряването и които: 1. имат регистрация като
безработни в Агенцията по заетостта; 2. не са придобили право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст в Република България или пенсия за старост в друга
държава или не получават пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер
по чл. 68а или професионална пенсия по чл. 168; 3. не упражняват трудова
дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по този кодекс или по
законодателството на друга държава, с изключение на лицата по чл. 114 а, ал. 1
от Кодекса на труда.
Съгласно § 1, т. 3 от ДР на
КСО „осигурено лице“ е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която
подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 и за което са
внесени или дължими осигурителни вноски. Според чл. 10, ал. 1 КСО осигуряването
възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл.
4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски, и
продължава до прекратяването й.
От анализа на цитираните текстове
се вижда, че законодателят е въздигнал извършването на трудова дейност в една
от кумулативно изискуемите предпоставки за възникване на осигурително
правоотношение, а оттам и на право на парично обезщетение за безработица.
Наличието на валидно сключен трудов договор не е достатъчно, за да възникне
осигурителното правоотношение и произтичащите от него права на обезщетение. Не
съществува идентичност на трудовото и на осигурителното правоотношение.
Изискването на законовата дефиниция за „осигурено лице“ е лицето да упражнява
трудова дейност. Т.е. освен валидно възникнало трудово правоотношение е
необходимо лицето да осъществява трудова дейност въз основа на това
правоотношение (в този смисъл решение № 314 от 12.01.2016 г. на ВАС по адм. д.
№ 3171/2015 г., VI о., решение № 8869 от 12.06.2019 г. на ВАС по адм. д. №
1378/2019 г., VI о., решение № 17639 от 23.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3681/2019 г., VI о., решение № 1003 от 24.01.2019 г. на ВАС по адм. д.
№ 3306/2018 г., VI о.).
В случая от представените по
делото констативен протокол и задължителни предписания на „Д.“ ЕООД е видно, че
дружеството е било с роля на фиктивен осигурител, тъй като липсват каквито и да
е данни и доказателства за осъществявана търговска дейност и за полагане на
труд от лицата, наети по трудови правоотношения.
В хода на настоящото съдебно производство
не са събрани данни, които да обосноват обратния извод. Макар на Е. да са
дадени указания, че в нейна тежест е да установи фактите и обстоятелствата, на
които основава твърденията и възраженията си в жалбата, тя не е представила
доказателства, които да индицират дори, че е осъществявала трудова дейност в „Д.“
ЕООД през периода 21. 08. 2017 г. – 01. 11. 2019 г. Приложените по реда на чл.
192, ал. 1 от ГПК счетоводни документи и регистри за изплатени заплати не са от
естество да установяват реалното полагане на труд от страна на лицето. Те съставляват
частни свидетелстващи документи, които не се ползват с материална доказателствена
сила. По отношение на счетоводните регистри и ведомости не е установено, че са
редовно водени по смисъла на чл. 182 от ГПК, във вр. чл. 144 от АПК. С оглед на
това и с оглед на обстоятелството, че посочените документи не са представени в
хода на проверката на осигурителя, въпреки отправените от контролните органи призовки
и задължителни предписания, следва да се направи извод, че те са съставени за
целите на процеса и са недостоверни.
Съгласно т.1 от сключения между П.Е.
и „Д.“ ЕООД трудов договор за изпълнение на трудовите задължения работодателят
предоставя за своя сметка на работника специализиран софтуер с лиценз за
ползване, който следва да бъде инсталиран на личен компютър на работника. Работодателят
се задължава да предоставя своевременно нови версии и софтуерни допълнения с
цел ефективно изпълнение на служебните задължения. Цялостната техническа
поддръжка на софтуера е за сметка на работодателя, като работникът се задължава
да не инсталира на личния си компютър софтуерни приложения, които блокират,
смущават или моделират по някакъв начин работата на специализирания работен
софтуер. В длъжностната характеристика към договора е предвидено, че работата
на длъжността онлайн търговец основно се състои в маркетингово проучване и
текущо управление и оптимизиране на всички дигитални активности на клиентите.
За изпълнение на трудовите си функции лицето трябва да прави предложения и да извършва
подготовка на маркетингови кампании и рекламни материали, да предлага оферти,
договори и др. документи за ангажиране на доставчици за изпълнение на
маркетингови и рекламни дейности, да изготвя справки, доклади, отчети и др.,
свързани с ефективността на рекламата и рекламните материали и да изготвя
анализи на пазара на продуктите, влиянието на конкурентните фирми и
ефективността на производството. Жалбоподателката не е представила каквито и да
е доказателства, от които да се установи с какъв специализиран софтуер е
работила и какви маркетингови проучвания е правила като онлайн търговец. Не е
представила справки, отчети, доклади или анализи, удостоверяващи реалното
изпълнение на трудовите ѝ задължения.
С оглед на изложеното следва да
се приеме, че жалбоподателката не е провела пълно и главно доказване на факта,
че е престирала работна сила съобразно подписания от нея договор и длъжностна
характеристика. Неоснователно е възражението на Е., че евентуално извършените
административни нарушения от страна на работодателя не следва да влияят върху
правото и размера на получаваното от нея обезщетение. Вярно е, че неподаването
на ГФО, ГДД по чл. 92 от ЗКПО, липсата на регистрирани обекти и фискални касови
апарати или неплащането на дължимите осигурителни вноски не доказват пряко, че
дружеството реално не е осъществявало икономическа дейност, респективно, че
жалбоподателката фактически не е полагала труд, но са сигурна индиция за това. На
тези данни не са противопоставени никакви доказателства, които да сочат на действително
извършване на трудова дейност за съответния осигурителен период.
Следователно фактическите констатации
в протокола и задължителните предписания не са опровергани с годни
доказателствени средства в процеса, поради което правилно и законосъобразно ръководителят
на осигуряването за безработица се е позовал на тях, за да измени размера на
ПОБ, което реално се следва на жалбоподателката. Начисляването на трудови
възнаграждения, определени в рамките на максималния осигурителен доход, без
данни за реално осъществявана трудова дейност от лицето безспорно говори за
отсъствие на изискуемия фактически състав по § 1, т. 3 от ДР на КСО и чл. 10 от КСО. След като жалбоподателката не е имала качеството на осигурено лице, то
правилно осигурителният ѝ стаж и доход при „Д.“ ЕООД са изключени при
преценката по чл. 54а, ал. 1 от КСО относно размера на дължимото ѝ
парично обезщетение за безработица.
С оглед на изложеното следва да
се приеме, че процесното разпореждане и потвърждаващото го решение са обосновани
и законосъобразни, постановени в съответствие с доказателствата по делото и
материалния закон. Не са налице основания за
отмяната им по смисъла на чл. 146 от АПК, поради което жалбата срещу тях следва
да бъде отхвърлена като неоснователна.
С оглед на изхода от спора жалбоподателката няма право на разноски.
Ответникът не е претендирал разноски, поради което и съдът не се произнася по
дължимостта им.
Водим от горното, както и на основание
чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на П.В.Е., с ЕГН **********
***, срещу решение № 35/07.10.2021 г. на директора на ТП на НОИ - Добрич, с
което е отхвърлена жалбата ѝ срещу разпореждане № 244-01-95-4/26.08.2021 г.
на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Добрич.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Административен
съдия :