Р Е
Ш Е Н
И Е №
260768
гр. Пловдив, 07.06.2021г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Пловдивският окръжен
съд, гражданско отделение – осми граждански
състав, в публично заседание
на десети май, през две
хиляди, двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕКАТЕРИНА МАНДАЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НЕДЯЛКА СВИРКОВА
КОСТАДИН ИВАНОВ
при секретаря
Елена Димова, като разгледа
докладваното от председателя гр.д.№759 по
описа на ПОС за
2021г., за да се
произнесе, взе предвид
следното:
Съдът е сезиран с въззивна жалба с
вх.№269347/17.03.2021г. депозирана от Д.Г.Д.
с ЕГН-**********, чрез процесуалния представител адв. Г.М. със съдебен
адрес:*** / адв. М./ против Решение №261453 от 27.11.2020г. постановено по гр.д.№2481/2020г. по описа на ПОС,
трети гр.с., с което се признава за установено в отношенията между страните, че Д.Г.Д., ЕГН: **********,
адрес: *** дължи на „Проспект имоти“
ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. Цар
Иван Шишман № 9, ет. Партер, представлявано от управителите В. К. С. и М. И. П.,
сумата от 2601 лв. (две хиляди
шестстотин и един лева) представляваща възнаграждение по договор за
посредничество за покупка на недвижим имот от 10.08.2018 г., ведно със
законната лихва от датата на депозиране на заявлението в съда – 02.12.2019 г.,
до окончателното изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 11310/ 20.12.2019 г. по
ч.гр.д. № 19599 по описа за 2019 г. на Районен съд Пловдив, Х граждански
състав.С постановеният съдебен акт в
полза на „Проспект имоти“ ООД, ЕИК: ********* е присъдена сумата от 752,02
лв., представляваща разноски пред
първата инстанция за ДТ и адвокатско възнаграждение, както и сумата от 472,02 лв. – разноски в заповедното
производство по ч.гр.д. № 19599 по описа за 2019 г. на Районен съд Пловдив, Х
граждански състав. Решението на първоинстанционния съд се обжалва като
незаконосъобразно, необосновано,
неправилно и постановено в противоречие със събрания доказателствен материал,
по съображения подробно изложени в жалбата. Моли въззивният
съд да
отмени
първоинстанционния
акт, като вместо това отхвърли исковете като неоснователни.
Претендира разноски, съгласно представения списък с направени такива.
Въззиваемата страна „Проспект имоти“ ООД, ЕИК: *********, чрез процесуалния
представител адв. М.Х. – М. оспорва жалбата като неоснователна, моли да се
потвърди първоинстанционния акт, като правилен и законосъобразен. Претендират
се разноски, съгласно представения списък с направени такива..
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД след преценка на събраните по делото доказателства, допустимостта и основателността на жалбата, намира за установено следното:
Жалбата
са подадена в
законния срок, от
страна имаща правен интерес да
обжалва, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което
се явява процесуално допустима и като такава следва да бъде разгледана
по същество.
При извършената служебна проверка на
решението съобразно правомощията
си по чл.269,
изр. първо от ГПК, съдът
намира, че същото
е валидно и допустимо.
Предвид горното и
на основание чл.269, изр.2
от ГПК следва
да бъде проверена
правилността на решението единствено по
изложените във възззивната
жалба доводи.
Първоинстанционният съд е
сезиран с иск с правно основание
чл.422, ал.1 ГПК от „Проспект имоти“ ООД против Д.Г.Д.. В исковата молба ищецът
твърди, че осъществява дейност по посредничество при покупко-продажба на
недвижими имоти, като рекламира имотите, извършва огледи с потенциални купувачи
и спомага за набиране и изготвяне на документи за сключване на окончателни договори.През
2017 г., дружеството е започнало да осъществява дейност по посредничество за
продажба на недвижим имот, находящ се в гр. П., ул. ***, като направило снимки
на имота, изготвило оферта и започнало да го рекламира във всички сайтове за
недвижими имоти. На 02.08.2018 г. ответникът се свързал по телефона с управителя
на ищцовото дружество, като поискал да направи оглед на процесния имот. Към
този момент продажната цена за имота била 69 990 евро. Ответникът извършил два
огледа на имота със съдействието на управителя на дружеството, като декларирал
готовността си да купи жилището и предложил цена от 66500 евро. Ищецът твърди, че на 10.08.2018 г.
страните по делото подписали договор за посредничество при покупка на недвижим
имот, по силата на който ответникът следвало да заплати на ищеца сумата в
размер на 2601 лв. за извършеното посредничество в срок до сключването на
предварителния договор за покупко-продажба на имота със собствениците. Посочва,
че ищецът извършил всички необходими действия във връзка със събиране на
необходимите документи за бъдещата сделка, провел консултации с адвокат и
помощник нотариус във връзка със сделката.
Въпреки осъщественото сътрудничество от страна на ищеца до сключването
на договор не се стигнало. В края на месец август 2018 г. ответникът заминал за
Англия. Ищецът твърди, че в началото на месец септември 2018 г. продавачът се
обадил по телефона на ищеца и заявил, че спира продажбата на имота по лични
причини. Впоследствие, една година по-късно, ищецът разбрал, че ответникът е
закупил процесния имот, без негово знание, и го поканил да му заплати дължимото
възнаграждение по договора в размер на 2601 лв., но ответникът отказал да
изпълни. Затова ищецът депозирал заявление по реда на чл.410 ГПК по ч.гр.д. №
19559 по описа за 2019 г. на Районен съд Пловдив, X гр.с., по което била
издадена заповед за изпълнение за процесната сума. Длъжникът възразил срещу
заповедта, поради което ищецът обосновава правен интерес от предявяване на
настоящия установителен иск по реда на чл.422, ал.1 ГПК.
Ответникът оспорва иска.. Признава, че
през лятото на 2018 г. търсил да закупи жилище и се свързал с представител на
ищеца по повод на апартамент на ул. *** в град Пловдив. Не оспорва, че между
страните е сключен договор за посредничество на дата 10.08.2018 г. Оспорва
твърденията, че ищцовото дружество изготвило проект за предварителен договор за
продажба на имота. Твърди, че в края на месец август управителят на ищцовото
дружество се свързал с него по телефона и го уведомил, че продавачите не искат
повече да чакат и се отказват от договора, след което ответникът заминал за
Англия и не получил обаждане от агенцията за посредничество. След близо 11
месеца ответникът се върнал от Англия и се заинтересувал дали имотът на ул. ***
е продаден и се оказало, че все още се продава. Ответникът закупил имота на
12.08.2019 г. при цена 64000 евро. Поддържа, че в края на месец август 2018 г.
договорът за посредничество бил прекратен по право, тъй като изпълнението на
задължението за посредничество било погасено поради невъзможност за изпълнение.
Сочи, че след края на месец август 2018 г. агенцията не продължила да му оказва
съдействие нито за закупуването на процесния имот, нито за някой друг.Твърди,
че сключването от него година по-късно на договор за покупко-продажба на имота
не било вследствие на действията на ищеца, че е уговорената по-ниска продажна цена и че договорът бил сключен вследствие на
допълнителни преговори между страните, без представител на ищцовото дружество.
Първоинстанционният съд е уважил
предявеният иск, като е приел, че ищцовото дружество е изпълнило задължението
си по сключения договор за посредничество, поради което му се дължи
договореното възнаграждение.
Пред въззивната инстанция не са събрани
нови доказателства, поради което съдът постановява акт си на базата на
събраните такива пред първата инстанция, като след преценката им направи
следните правни изводи:
При преценка относно основателността на
исковите претенции на първо място е необходимо да се определи, какъв по своето
правно естество е сключеният между страните договор за посредничество при
покупка на недвижим имот. В съдебната
практика договорите за посредничество при покупка на недвижим имот се
разглеждат или като такива аналогични на договора за поръчка по чл.280 и сл. от ЗЗД или като договори за търговско посредничество / чл.49 и сл. от ТЗ/. За да е
налице договор за поръчка, е необходимо да е налице пряко или непряко
упълномощаване на изпълнителя / довереника/. Горното следва от разпоредбата на
чл.292 от ЗЗД, в която са регламентирани правните последици от действията на
довереника в две хипотези- когато той действа от името на доверителя като негов пълномощник и когато действа от свое име. И в двете хипотези изпълнителят е
този, който следва да сключи сделките за сметка на възложителя. При договора за
посредничество при покупка на недвижим имот несъмнено възложителят е този, който
ще бъде страна по сделката, за която се посредничи. Посоченото легално определение дефинирано в чл. 49 ТЗ
не само характеризира престацията на посредника като съдействие за
сключване на определени търговски сделки, но позволява да се приеме, че се касае
за дейност, упражнявана по занятие от търговец, който е специализиран в
осъществяване на определени сделки или на сделки с определени обекти от
гражданския оборот. Следователно, в задълженията му се включва намирането на
клиенти на предложителя, предоставяне на информация относно пазарните условия и
всякакво съдействие, което страните са договорили, която дейност се финализира
със сключването на конкретната сделка между възложителя и клиента, с който го е
свързал посредника. За разлика от търговския представител посредникът не
участвува пряко в сключването на сделката.
Съгласно чл.51 от ТЗ, търговският посредник има право на възнаграждение,
което се дължи от едната или от двете страни съобразно уговорката им, а ако няма
уговорка, се дължи обичайното възнаграждение за
този вид дейност според случая и от двете страни. В случаят е налице изрична уговорка в договора. В чл.2
е предвидено, че възнаграждението се дължи от възложителя и то е в размер от 2% върху
постигнатата покупна цена в деня на
сключване на предварителен договор за
покупко- продажба на предложения от изпълнителя имот.
В раздел І от договора задълженията на изпълнителя се свеждат до това извърши
проучване на пазара за недвижими имоти, да предостави на възложителя събраната
информация за недвижимите имоти, отговарящи на
предварително заявените от него изисквания и да организира закупуване на
недвижимия имот, избран от възложителя, за което последният се задължава да
заплати на изпълнителя комисионно възнаграждение.
Спорът се свежда до това, дали
изпълнителят по договора за посредничество и осъществил необходимото
съдействие, резултат от която дейност е
финализирано сключването на
конкретната сделка между възложителя и продавача на недвижимия имот.
Установява се по безспорен начин от
събраните по делото доказателства, че изпълнителят е предложил на възложителя
продажна цена на имота от 66 500 евро. След обсъждане на представения на продавача предварителен договор,
продавачът е отказал да го подпише и е
заявил, че не желае повече да работи с
ищцовото дружество, като е прекратил всякакви отношение с тях. В резултат на тези действия на
продавача, изпълнителят уведомява възложителя, че продавачът се е отказал да
продава процесния имот.
Безспорно се установява по делото, че
предварителен договор между страните не е сключен, както и че след заминаването
на ответника в Англия, изпълнителят не му е предложил за закупуване друг имот.
Процесния имот е закупен от ответника
близо година след подписване на договора за посредничество, при завръщането му
от Англия, за сумата от 64 000лв, която цена е по-ниска от тази посочена в
договора за посредничество.
Съгласно съдържанието на Договор за посредничество при покупка на недвижим имот от 10.08.2018г. е сключен безсрочно. Не е налице
изрично и ясно изявление от едната или от другата страна по договора за
прекратяването му. Изложеното обосновава извода, че към датата на сключване на договора за покупко- продажба от 12.08.2019г.,
той е бил в сила. Не са налице обаче данни, че въпреки действието на договора, изпълнителят е осъществил посредничество между продавача и купувача, което като резултат е
довело до постигане на цена от 64 000 евро и финализиране на сделката. Клаузата
на чл.5 от договора за посредничество, предвижда че комисионно възнаграждение на изпълнителя се дължи за посредничество при покупката на
описания имот от 1 330 евро. Тази клауза следва да се счита за приложима
само докато агенцията е продължавала да изпълнява задълженията си по договора
конкретно по отношение на имота, за който е постигнато съгласие за сключване на
договор за покупко- продажба, и това съгласие е постигнато в резултат от посредничеството й.
От показанията на свидетеля Л. А. М. –
продавач на процесния имот, чийто показания съдът кредитира като основани на
непосредствени възприятия и кореспондиращи с останалия доказателствен материал,
се установява, че близо година след като е отказала до сключи предварителния
договор, поради неизгодни за нея условия в договора, ответникът я намерил във Фейсбук и я попитал
дали още продава имота. Разбрали се да
се видят е поговорят. В резултат на проведени помежду им преговори, са
постигнали съгласие относно цената, която била договорена на 64 000
евро.Новите параметри на постигнатите между продавач и купувач преговори довели
до сключване на договор за покупко-продажба.
От съдържанието на нотариалния акт е
видно, че процесният имотът е продаден за цена, представляваща левовата
равностойност на 64 000евро, която цена е по- ниска от офертната цена по
договора за посредничество в размер от 66 500 евро,. Гореизложеното обосновава
извода, че пречките, станали причина изпълнителя да се откаже от посредничество
за закупуване на процесния имот, са били преодоляни единствено с усилията
на продавача и на купувача. Ето защо настоящият
съдебен състав приема, че придобиването
на имота от ответника не е в резултат на
оказаното от изпълнителя по силата на договора от 10.08.2018г. съдействие,
поради което на ищцовото дружество не се дължи
заплащане на договореното възнаграждение в размер от 2% върху цената на имота. Изложеното
обосновава неоснователността на предявения иск, поради което същият следва да
бъде отхвърлен.
Като е достигнал до различни от горните
правни изводи, първоинстанционният съд е постановил незаконосъобразен акт,
който следва да бъде отменен, като вместо това претенциите на ищцовото
дружество – отхвърлени.
Предвид изхода на спора на
жалбоподателят се дължат направени разноски пред двете съдебни инстанции, а
именно в размер на 500лв пред първата
инстанция и в размер на общо 552.02лв пред втората инстанция.
Предвид гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ изцяло Решение №261453 от 27.11.2020г. постановено по гр.д.№2481/2020г. по описа на ПОС,
трети гр.с., с., КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „Проспект
имоти“ ООД, ЕИК: ********* против Д.Г.Д., ЕГН: **********, иск за
признаване за установено
в отношенията между страните, че Д.Г.Д., ЕГН: **********, адрес: *** дължи на „Проспект имоти“ ООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. Цар Иван Шишман
№ 9, ет. Партер, представлявано от управителите В. К. С. и М. И. П., сумата от 2601 лв. (две хиляди шестстотин и един
лева) представляваща възнаграждение по договор за посредничество за покупка на
недвижим имот от 10.08.2018 г., ведно със законната лихва от датата на
депозиране на заявлението в съда – 02.12.2019 г., до окончателното изплащане на
вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл.410 ГПК № 11310/ 20.12.2019 г. по ч.гр.д. № 19599 по описа за 2019 г. на
Районен съд Пловдив, Х граждански състав.
ОСЪЖДА „Проспект имоти“
ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. Цар
Иван Шишман № 9, ет. Партер, представлявано от управителите В. К. С. и М. И. П.
да заплати на Д.Г.Д., ЕГН: **********, адрес: *** направени разноски пред двете
съдебни инстанции общо в размер на 1052.02лв/
хиляда петдесет и два лева, и две стотинки/
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: