№ 14
гр. София, 10.01.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито
заседание на десети януари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Камен Иванов
Членове:Пламен Дацов
Светла Букова
като разгледа докладваното от Пламен Дацов Въззивно частно наказателно
дело № 20221000600008 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 440 ал. 2 от НПК вр. чл. 341 ал. 2 вр. чл. 345 от
НПК.
Образувано е по частна жалба срещу протоколно определение №327/21.12.2021г. по
описа на Окръжен съд - Враца по НЧД№644/21 год. В нея е посочено, че атакуваният
съдебен акт е неправилен, тъй като е налице освен формалната предпоставка, но и
поправяне на Ц. Х. Ц. като се изброяват положителните тенденции в неговото развитие - че
е награждаван, че се включва в мероприятията на затвора и други. Твърди се, чрез неговия
процесуален представител - адв.Т., че не следва да се взема предвид отрицателното
становище на Началника на затвора, тъй като били налице доказателства, които да
установяват положителна промяна в поведението на жалбоподателя.
Софийски апелативен съд, след като обсъди доводите в частната жалба, атакувания
съдебен акт и материалите по делото, намира за установено следното:
Частната жалба, по която е образувано настоящето въззивно производство, е
процесуално допустима с оглед легитимация, спазване на срок и съответност.
При преценката по същество САС намира, че същата е неоснователна, поради което
атакуваното определение следва да бъде потвърдено.
С протоколно определение от №327 от 21.12.2021 г. Окръжен съд - Враца по
НЧД№644/21год., е оставил без уважение молбата на Ц. Х. Ц. за допускане на условно
предсрочно освобождаване(УПО) от изтърпяване на останалата част на наказание
„лишаване от свобода“, наложено с присъда №38 от 25.10.2017 год. по НОХД №1/2017 г. на
СОС, в сила от 10.10.2018 г. с остатък в размер на 1 година, 1 месец и 16 дни към датата на
произнасяне на окръжния съд.
1
Първоинстанционният съд е изследвал материалите по делото, като е съобразил
всички доказателства и по този начин е достигнал до правилен и законосъобразен извод.
От една страна, основателно решаващата инстанция е констатирала, че е налице
първата предвидена предпоставка по чл.70, ал.1, т.1 НК - изтърпяно фактически повече от ½
от наказанието.
От друга страна, по отношение на втората кумулативна предпоставка - наличие на
достатъчно доказателства, установяващи поправителния ефект, настоящият състав изцяло се
солидаризира с мотивите на окръжния съд.
Извън посоченото от първата инстанция, САС прецени, че с оглед депозираните
доказателства – текущ доклад за оценка на риска от рецидив по чл.155 ЗИНЗС,
индивидуален план на присъдата по чл.156 ЗИНЗС, становището на администрацията на
Затвор – гр.*** и досието за осъдения се установява, че при него е налице регрес в
поведението в местата за лишаване от свобода, проява на колебливо отношение към
служителите и останалите лишени от свобода, нарушаване режимните ограничения и
оправдателни нагласи относно неговото деяние.
От доказателствата по делото се установява и още нещо, че на 24.09.2020 г. Ц. по
време на престоя си в затвора е допуснал сериозно правонарушение, като е нанесъл средна
телесна повреда на друг лишен от свобода, за което е образувано досъдебно производство.
На следващо място, видно от доклада за оценка на риска от рецидив, изготвен от
ИСДВР Д.Първанова, стойностите на риска от рецидив са 72 точки, които отразяват
нечувствително намаляване с 4 пункта, като не е за пренебрегване това, че при
първоначалната оценка е регистриран среден риск в размер на 59 точки и регреса се
наблюдава в това, че рязко се покачва на 76 точки и спада за целия период едва с 4 точки.
Същото се отнася и до риска от вреди за останалите лишени от свобода, който първоначално
е определен като нисък, но е претърпял промени, които достигат до високи стойности,
предвид посочената вече физическа саморазправа. Отбелязаното се отнася и до риска от
вреди на пенитенциарните служители, който също е повишен от нисък на висок. Що се
отнася до риска от вреди за обществото то стойностите и там остават високи заради
нанасяне на средна телесна повреда, закана за убийство и нарушаване на обществения ред.
От друга страна се наблюдават и сериозни дефицити в разделите „отношение към
извършеното престъпление“, „умения за мислене“, „начин на живот и обкръжение“ и
„междуличностно поведение и умение за общуване“. Забелязва се липса на каквато й да е
критичност, а Ц. не осъзнава нуждата от положителна промяна в поведението си като дори
омаловажава извършеното деяние. Сериозен проблем при жалбоподателя се отчита и в
съществуващата при него агресивност, тъй като при попадане в конфликтна среда трудно
овладява гнева си, което е в явно противоречие с твърдението за неговото поправяне и крие
сериозен риск от рецидив при едно предсрочно освобождаване и трудности в
ресоциализацията му. Всички тези проблемни зони са подробно описани и анализирани в
определението на окръжния съд, с което настоящата инстанция изцяло се солидаризира и
2
намира за безпредметно да преповтаря.
В допълнение следва да се обърне внимание, че този състав нееднократно е имал
възможност да изрази становището си, че макар УПО при наличните предпоставки да е
право на всеки осъден, то в никакъв случай законодателят не е имал предвид, че следва да се
приема като автоматична възможност за приложението му, ако са налице само някои
положителни тенденции в развитието и поправянето на едно изтърпяващо наказание лице.
За да се приеме, че съществуват предпоставките за такова УПО, следва по делото да са
събрани толкова категорични доказателства, че същите да не дават възможност да се приеме,
че има дори и малка вероятност за осъществяване на други противоправни действия. Тоест,
лишеният от свобода следва да е доказал не формално, а реално, че е претърпял толкова
сериозен поправителен ефект, който да е довел до безспорен извод за ресоциализацията му в
обществото като личност зачитаща в бъдеще установените социални и законови критерии.
Така, че поведението в местата за лишаване от свобода на съответното лице, следва да е
надхвърлящо обичайното добро такова и каквото се изисква по ЗИНЗС, за да може да се
приеме, че същият е с трайно изградени позитивни навици, привички и мислене, каквито
следва да има всеки един гражданин. В тази връзка и законодателят строго е конкретизирал
в чл.439а НПК доказателствата за поправяне на осъдения, които от своя страна се
установяват от оценката му, залегнала в чл.155 ЗИНЗС и работата по индивидуалния план
по изпълнение на присъдата по чл.156 ЗИНЗС. В тази насока са и заложените принципи в
Препоръка Rec /2003/ 22 на Съвета на Европа на Комитета на министрите на държавите -
членки относно УПО и резолюциите, които са транспонирани в нашето законодателство.
Не на последно място настоящият състав няма как да се съгласи с възражението в
частната жалба, че не следвало да се взема предвид становището на Началника на затвора,
тъй като имало други доказателства в обратния смисъл за поправяне, тъй като именно
наличните доказателства установяват и потвърждават позицията и оценката не само на
началника на затвора, но и на доклада за оценка на риска и становището за УПО,
включително и затворническото досие на осъдения.
Именно поради изложеното социално-възпитателната работа с Ц. трябва да продължи
съгласно изготвения план на присъдата, както и корекционната работа, докато се постигнат
целите на наказанието и индивидуалния план за това.
От всичко изложено може да се направи извод, че при осъдения все още липсва
трайност при положителната промяна, включително и за преодоляване на дефицитните зони,
въпреки някой положителни промени в неговото поведение, които подробно са очертани в
частната жалба, но са колебливи и нетрайни. Поради тази причина не може да се заключи, че
са постигнати целите залегнали в чл.36, ал.1 НК, поради което първоинстанционното
определение следва да бъде потвърдено, а частната жалба на осъдения за отмяна на
атакувания съдебен акт и УПО оставена без уважение.
Водим от гореизложеното, VІІІ състав – НО на Софийски апелативен съд,
ОПРЕДЕЛИ:
3
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение №327/21.12.2021г. по описа на Окръжен съд - Враца
по НЧД№644/2021 година.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4