№ 60
гр. Плевен, 30.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:ГЕОРГИ К. ГРЪНЧАРОВ
Членове:ЦЕЗАРИНКА ХР. ЙОСИФОВА-
ЙОТКОВА
МАРИАН В. ИВАНОВ
при участието на секретаря КОНА М. ДОЧЕВА
като разгледа докладваното от ЦЕЗАРИНКА ХР. ЙОСИФОВА-ЙОТКОВА
Въззивно наказателно дело от частен характер № 20214400600864 по описа
за 2021 година
Производството е по реда на чл.318 и сл. от НПК.
Въззивното производство е образувано по жалба от И.Х.И. – тъжител по
НЧХД № 106/2021г. по описа на РС-Левски, подадена срещу присъда №
17/5.10.2021г., постановена по същото дело.
С обжалвания съдебен акт Левченският Районен Съд е признал
подсъдимия Д. Н. П. за невинен в това, че на 22.11.2020г. в Затвора – гр.Б.,
чрез депозиране на писмени обяснения до Началника на Затвора – гр.Б.,
приписал на частния тъжител И.Х.И., ЕГН **********, престъпление, а
именно, че И.Х. И. се заканил с убийство спрямо личността на подсъдимия,
жена му, детето му, поради което и на основание чл.304 от НПК го е оправдал
по обвинението за престъпление по чл.147, ал.1 от НК.
Във въззивната жалба се съдържат оплаквания за необоснованост на
съдебния акт, като се твърди, че е доказано авторството на деянието. Излага
се мнение, че присъдата е неправилна и жалбоподателят иска подсъдимият да
бъде осъден.
1
В съдебно заседание жалбата се поддържа от повереника на тъжителя,
като се допълват доводите на жалбоподателя.
Въззивният жалбоподател поддържа изявлението на своя адвокат.
Защитникът на подсъдимия изцяло възразява по основателността на
жалбата. Заявява, че присъдата е правилна и законосъобразна, не са налице
пороци, за които се твърди от страна на тъжителя и неговия повереник. Моли
да се потвърди изцяло обжалвания съдебен акт.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, становищата на страните и след извършване на цялостна
проверка на присъдата по реда на чл.314, ал.1 от НПК, намира за установено
следното :
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.319 от НПК, отговаря на
изискванията на чл.320, ал.1 и следващи от НПК, поради което разглеждането
й е допустимо.
По същество е неоснователна.
За да постанови атакуваната присъда, РС-Левски е извършил
изключително подробен анализ на събраните в хода на съдебното следствие
доказателства и е приел от фактическа страна следното:
Подсъдимият Д. Н. П. е роден на ***г. в гр.Р., с постоянен адрес: гр.Р.,
ж.к. „***“, БЛ.***, вх.А, ап.18, понастоящем в Затвора – гр.Б., българин, с
българско гражданство, със средно-специално образование, неженен, не
работи, осъждан, ЕГН **********.
Към дата 22.11.2020г. подсъдимият П. и частният тъжител И.Х.И.
изтърпявали наказания в съседни спални помещения, в Зоната за повишена
сигурност в Затвора – гр.Б.. На 22.11.2020г., около 10.30 – 11.00 часа,
подсъдимият почиствал килията си. Чувайки шума от съседната килия,
частният тъжител И.И. започнал да псува и обижда подсъдимия, като
отправил към него думите „Д., майка ти ще еба, ще еба детенцето ти, жена ти
и целия ти род, мръсен долен боклук“, както и да се заканва спрямо Д.П. и
семейството му, като казал, че ще го убие, ще убие жена му, детето му,
семейството му. След като чул отправените спрямо него обиди, ругатни и
закани, подсъдимият повикал свидетеля П.М. – надзирател в Затвора Б., на
когото съобщил случилото се. Свидетелят М. направил забележка на частния
тъжител И..
2
По-късно на същата дата, след 17.00 часа, И. И. отново започнал да
обижда и да се заканва на подсъдимия П., който чул от килията си
отправените спрямо него реплики.
Във връзка с възникналия инцидент, Д.П. депозирал писмени обяснения
до Началника на Затвора - Б., в които посочил, че на 22.11.2020г., около 10.45
часа, при почистване на спалното помещение, в което е настанен, чул
настанения до него л.св.И.Х.И. да отправя заплахи и закани по повод на него,
майка му, негови близки и детето му, изразяващи се в това да ги убие. Въз
основа на депозираните от подсъдимия писмени обяснения, както и такива от
други лишени от свобода, със Заповед № Л-58/06.01.2021г. на Начланика на
Затвора – Б., на частния тъжител И.Х.И. било наложено дисциплинарно
наказание за нарушение на чл.96, т.3 и чл.97, т.4 ЗИНЗС – за нарушение на
вътрешния ред, обидно отношение към друг л.св., употреба на психическо
насилие над друг л.св., а именно, че псувал и обиждал лишения от свобода
Д.П., отправил закани за убийство спрямо него, майка му и детето му. По
повод на депозиран сигнал от Затвора – гр.Б. за отправени на процесната дата
заплахи от лишения от свобода И.Х.И. спрямо лишения от свобода Д. Н. П.,
била заведена преписка № 8100/2020г. по описа на РП-Плевен. С
Постановление от 3.02.2021г. на младши прокурор при РП-Плевен, бил
постановен отказ да се образува досъдебно производство и преписката била
прекратена, поради несъставомерност на деянието, като престъпление по
чл.144, ал.3 от НК. Въз основа на депозирана от подсъдимия Д.П. частна
тъжба срещу тъжителя в настоящото производство И.И., било образувано
НЧХД № 338/2020г. по описа на РС-Левски, по което била постановена
Присъда № 260003/8.03.2021г., влязла в законна сила на 26.07.2021г., по
силата на която И.Х.И. бил признат за виновен за това, че на 22.11.2020г. в
Затвора – гр.Б., в Зоната за повишена сигурност, казал нещо унизително за
честта и достойнството на Д. Н. П., в негово присъствие, изразяващо се в
отправяне на псувни и обидни думи, а именно: „Д., майка ти ще еба, ще еба
детенцето ти, жена ти и целия ти род, мръсен, долен боклук, помияр“, поради
което и на основание чл.146, ал.1 и чл.54, ал.1 от НК бил осъден на наказание
глоба в размер на 1000 лева.
При така установените и приети от първоинстанционният съд факти,
възражението, от страна на жалбоподателя, за неправилна оценка на
3
наличните по делото доказателства, е неоснователно. Фактическите
констатации за инкриминираното деяние, залегнали в мотивите на присъдата,
се основават на задълбочена цялостна оценка, както изисква чл.107, ал.5 от
НПК, на събраните в процеса доказателства, релевантни към предмета на
доказване. Извършената проверка на тяхната достоверност и надеждност,
както и относимост към деянието, е довела съда до извода, че следва да се
кредитират обясненията на подс.П., и показанията на свидетелите П.Р., Ж.Г.,
П.М. и М.П.. Правилно е отразено в мотивите към постановения съдебен акт,
че от тези доказателствени източници се установяват датата и мястото на
твърдения в тъжбата инцидент. Свидетелите Р. и Г. са чули отправени от
частния тъжител към подсъдимия обидни реплики, псувни и закани, че ще
убие него, жена му, детето му. Показанията на посочените свидетели са
еднопосочни, последователни, безпротиворечиви и взаимно допълващи се,
същите не се опровергават от останалия събран по делото доказателствен
материал, а се подкрепят от него.
Въззивният съд се съгласява и с останалите изводи по доказателствата,
съдържащи се в мотивите към постановената присъда, а именно, че в
подкрепа на показанията на свидетелите П.Р. и Ж.Г. са тези на свидетелите
П.К. М. и М.А.П.. Първоинстанционният съд правилно е отразил, че, макар М.
и П. да не са възприели непосредствено изречените от И. реплики, като
производни гласни доказателства същите подкрепят първичните, доколкото
се изяснява, че М. е бил уведомен от подсъдимия непосредствено след
случилото за отправени спрямо него обидни думи от И.И., на когото направил
забележка, а свидетелят М. П.ов заявява, че е научил от М. за възникналия на
процесната дата скандал между лишените от свобода, както и че М. е
направил забележка. От показанията на свидетелите Р., Г., М. се изяснява, че,
предвид вида и разположението на спалните помещения в Зоната за повишена
сигурност на Затвора, е възможно отправени от един лишен от свобода думи
да бъдат чути от други лишени от свобода в спални помещения, намиращи се
в близост.
В подкрепа на кредитираните от решаващия съд гласни доказателствени
средства е и приетия по делото заверен препис от влязла в сила Присъда №
260003/8.03.2021г. по НЧХД № 338/2020г. по описа на РС-Левски, по силата
на която И.Х.И. е признат за виновен, че отправил на процесната дата
описаните по-горе обидни реплики спрямо подсъдимия, като същата има
4
задължителна сила за съда и страните, съгласно разпоредбата на чл.413 от
НПК. Неоснователни са изложените от частния тъжител и повереника му
доводи, че показанията на свидетелите П.М. и М. П.ов опровергават тези на
свидетелите Ж.Г. и П.Р..
Изготвеният анализ на доказателствата по делото напълно се споделя от
въззивната инстанция. Подробно са описани фактите за датата, мястото и
възникналата конфликтна ситуация между подсъдимия и тъжителя. При
правилната фактическа установеност на тези ситуация, изградена въз основа
на внимателен и задълбочен анализ на доказателствата по делото и
правилната им оценка, първостепенният съд е достигнал до единствения
правилен извод, че подс.Д.П. не е извършил деянието по повдигнатото му с
тъжбата обвинение.
От правна страна, правилно районният съд е констатирал, че на
22.11.2020г., посредством депозирани от подсъдимият Д.П. писмени
обяснения до Началника на Затвора Б., същият е изложил пред трето лице -
Началника на Затвора, твърдения за осъществена от частния тъжител И.И.
закана за убийство спрямо П., неговата майка и дете, представляваща
престъпление по чл.144, ал.1 от НК. От цялостния доказателствен материал
по делото се установява истинността на изложените от подсъдимия П.
твърдения. Установено по делото е, че на процесната дата частният тъжител
И. действително е отправил спрямо подсъдимия обидни изрази, ругатни,
както и репликите, че ще убие него, жена му, детето му. Съгласно ал.2 на
чл.147 от НК, деецът не се наказва, ако се докаже истинността на
разгласените обстоятелства или на приписаните престъпления.
Разгласяването на факти, които са позорни за честта на дадено лице, но са
истински, не представлява само по себе си престъпление. Ако разгласеното
позорно обстоятелство или приписаното престъпление е истина, то
извършеното деяние ще бъде несъставомерно и деецът няма да бъде наказан.
Действията на подсъдимия П. в конкретния случай представляват израз
на упражнено от него право на жалба до съответния компетентен орган -
Началника на затвора, предвид отправените към него обидни и заканителни
реплики. Твърдения, направени в жалби пред властите, не могат да се
разглеждат като „разгласяване” на клеветнически твърдения, тъй като техните
автори не възнамеряват да накърнят репутацията на лицата, до които се
5
отнасят, а целят да упражнят правото си да подават жалби, да докладват
нередности или да търсят помощ от страна на властите.
Въззивната инстанция намира присъдата за правилна и
законосъобразна, т.к. осъщественото от подсъдимия Д.П. деяние е
несъставомерно, поради което правилно е признат за невиновен в извършване
на престъплението по повдигнатото му обвинение.
При извършената цялостна проверка на съдебният акт по реда на чл.314
от НПК, ПлОС не констатира съществени нарушения на процесуалните
правила, обуславящи неговата отмяна и връщане на делото за ново
разглеждане. ПлОС счита, че обжалваната присъда е правилно постановена и
следва да бъде потвърдена, а въззивната жалба – оставена без уважение.
Водим от горното и на основание чл.338 от НПК, ПлОС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 17/5.10.2021г., постановена по НЧХД №
106/2021г. по описа на РС-Левски.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6