№ 244
гр. Варна , 05.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ в публично заседание на двадесети
януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Жана И. Маркова
Членове:Тони Кръстев
Десислава Г. Жекова
при участието на секретаря Мария Д. Манолова
като разгледа докладваното от Тони Кръстев Въззивно гражданско дело №
20203100503597 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Подадена е въззивна жалба вх. № 279665/06.11.2020 г. от „КНМ Груп”
ЕООД, против Решение № 260847/23.10.2020 г. на ВРС по гр.д. № 17316/2019
г. по описа на същия съд, с което е отхвърлен като неоснователен предявения
от „КНМ Груп“ ЕООД, ЕИК *********, гр. Варна срещу К. Д. Т., с адрес гр.
Варна осъдителен иск за заплащане на сумата от 1835,49 лв., представляваща
неотчетена от ответника сума, получена от последния в качеството му на
пълномощник на ищеца, по сключен договор за прехвърляне на вземането от
23.10.2014г. между цедента „КНМ Груп“ ЕООД и цесионера „Интейк“ ЕООД.
Жалбоподателят моли за отмяна на атакуваното решение като
неправилно поради противоречие с материалния и процесуалния закон.
Поддържа твърденията и правните аргументи, изложени в исковата молба и
допълнителното становище. Оспорва извода на ВРС, че ответникът не можел
да предаде сума, която не се намира в негово държане с аргумента, че се касае
за парични средства – родово определена вещ. Оспорва извода на ВРС, че
1
представеното от ответника тристранно споразумение не го уврежда в
хипотезата на чл. 40 ЗЗД като излага подробна аргументация. Сочи, че
съгласно чл. 86, ал. 1 от ЗЗД вредите от неизпълнение на парично задължение
се презюмират.
В срока за отговор въззиваемата страна моли обжалваното решение да
се потвърди като правилно по изложени съображения като в условие на
евентуалност се поддържа и направеното пред ВРС възражение за
прихващане.
Постъпилата въззивна жалба е редовна и отговаря на изискванията на
чл.260 от ГПК – подадена е от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на
обжалване и съдържа останалите необходими приложения, вкл. доказателство
за платена държавна такса.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
В настоящия случай съдът намира, че постановеното от ВРС решение е
валидно и допустимо, поради което жалбата следва да бъде разгледана по
същество.
По предмета на спора:
Производството пред ВРС образувано предявен от „КНМ Груп“ ЕООД
иск с правно основание чл. 284, ал. 2 ЗЗД за осъждането на К. Д. Т. да заплати
сумата 1835,49 лева, представляваща получена от ответника в качеството му
на пълномощник на ищцовото дружество сума по Договор за прехвърляне на
вземане от 23.10.2014 год. между цедента „КНМ Груп“ ЕООД и цесионера
„Интейк“ ЕООД, която сума не е отчетена на ищеца до момента от ответника.
Ищецът твърди, че на 20.08.2014 г. между него и И.Д.А., бил сключен
Договор за цесия, по силата на който ищецът е придобил вземане в размер на
1935,49 лв., представляваща платена без основание стойност на коригирана
потребена електроенергия, за периода от 02.06.2011г. до 28.11.2011г., за
обект с абонатен № ********** и клиентски № **********, за което е
издадена фактура № **********/15.12.2011 г. По силата на Договор от
2
23.10.2014 г., действайки чрез ответника като негов пълномощник, „КНМ
Груп“ ЕООД прехвърлило същото вземане на „Интейк“ ЕООД срещу
задължение на последното да заплати цена 1835,49 лева като в договора се
съдържало изявление, че същият удостоверява извършеното плащане на
цената. Твърди, че през 2016 г. „Интейк“ ЕООД предявило иск срещу „Енерго
– Про Продажби“ АД за заплащане на сумата 1835,49 лева, за което било
образувано гр.д. 8232/2016 г., по описа на ВРС. Сочи, че към датата на
предявяване на настоящият иск, въпреки изминалите почти пет години от
сключения на 23.10.2014 г. договор, ответникът не е предал в касата на ищеца
получената от него продажна цена от 1835,49 лева. По същество отправя
искане за уважаване на предявения иск и присъждане на разноски. С писмена
молба от 14.05.2020 г. допълва твърденията си с възражение за нищожност на
представеното тристранно споразумение от 23.10.2014 г. като сключено в
заобикаляне на закона, противоречие с добрите нрави и възражение за
недействителност на споразумението като сключено във вреда на
представлявания.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът депозира отговор, в който оспорва
предявения иск. Оспорва да е получил процесната сума от „Интейк“ ЕООД
като сочи, че в договора е било отбелязано, че сумата е платена на цедента, а
не на пълномощника му. Твърди още, че по силата на допълнително
споразумение от 23.10.2014 г., е върнал обратно на „Интейк“ ЕООД сумата
като видно от неговите клаузи е налице преуреждане на отношения
възникнали по силата на сключения договор за цесия от същата дата. Твърди,
че е разполагал с представителна власт и да изменя договора за цесия. Сочи,
че след като е върнал получената по силата на сключения договор за цесия
сума, то няма какво да бъде отчетено на ищеца. Излага още, че липсват
наведени твърдения кога е сключен договорът за поръчка, в каква форма,
какъв е срокът за връщане на сумата, както и се оспорва съществуването на
твърдяния договор за поръчка между страните.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази
предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и
отговора, приема за установено от фактическа и правна страна, следното:
По делото е представен заверен препис от Договор за прехвърляне на
3
вземане, сключен на 20.08.2014 г. по силата на който ищецът като цесионер е
придобил вземане на неучастващото в делото лице – И.Д.А., в размер на
1935,49 лв., представляваща платена без основание стойност на коригирана
потребена електроенергия, за периода от 02.06.2011г. до 28.11.2011г., за
обект с абонатен № ********** и клиентски № **********, за което е
издадена фактура № **********/15.12.2011 г. Уговорена е цена за
прехвърленото вземане в размер на 1835,49 лева със срок за плащане шест
месеца от датата на сключване на договора. При сключването на договора
ответникът Т. е действал като пълномощник на цедента И.А..
Видно е от представения Договор за прехвърляне на вземане, сключен
на 23.10.2014 г., че ищецът „КНМ Груп“ ЕООД, чрез пълномощник ответника
Т., е прехвърлил на трето неучастващо в делото лице – “Интейк“ ЕООД,
представлявано от управителя Д.А., вземането, придобито по силата на
цитирания Договор за прехвърляне на вземане от 20.08.2014 г., отново срещу
цена в размер на 1835,49 лева, която при подписването на Договора е
заплатена изцяло и в брой (чл. 3).
На същата дата – 23.10.2014 г., страните по Договор за прехвърляне на
вземане от 23.10.2014 г. и първоначалният цедент И.Д.А. сключили
представеното по делото Споразумение към Договор за цесия от 23.10.2014 г.,
по силата на което констатирали, че цената за прехвърляне на вземането,
предмет на Договор за цесия от 20.08.2014 г., в размер на 1835,49 лв., не е
заплатена, тъй като не е настъпил падежът , както и, че към датата на
споразумението, ищецът „КНМ Груп“ ЕООД е в невъзможност да заплати
посочената цена, както и да води искове, против длъжника “Енерго-Про
Продажби“ АД. Страните се съгласили “Интейк“ ЕООД да замени ищцовото
дружество като длъжник към първоначалния цедент И.Д.А. и да му заплати
цената за прехвърленото вземане. В замяна ищецът се задължил
прехвърлянето на вземането на “Интейк“ ЕООД по Договора за цесия от
20.08.2014 г. да бъде безвъзмездно, като страните посочили, че в този смисъл
се изменя договорът за цесия от 23.10.2014 г. Страните констатирали още, че
при сключването на договора за прехвърляне лицето Д.А., посочена като
представляващ „Интейк“ ЕООД е действала без представителна власт.
Страните отразили, че ответникът Т., в качеството си на пълномощник на
“КНМ Груп“ ЕООД, връща /предава/ на “Интейк“ ЕООД, получената като
4
цена по договора за цесия от 23.10.2014 г. сума от 1835,49 лв. и
споразумението служи като разписка за извършеното плащане. При
сключването на споразумението ответникът по настоящото дело действал
като пълномощник на първоначалния цедент И.Д.А. и на ищеца по
настоящото дело.
По делото е представено пълномощно от 12.08.2014 г., изходящо от
И.Д.А., по силата на което ответникът, в качеството му на адвокат, е бил
упълномощен да осъществява процесуално представителство по дела,
изрично с правата по чл. 34, ал. 2 и 3 ГПК, да подписва документи от името
на А. и да го представлява пред доставчици и продавачи на ел. енергия, както
и да се разпорежда с всички негови вземания при условия, каквито намери за
добре.
По делото е представено и пълномощно от 04.07.2014 г., изходящо от
ищцовото дружество, по силата на което ответникът, в качеството му на
адвокат, е бил упълномощен да осъществява процесуално представителство
по дела, изрично с правата по чл. 34, ал. 2 ГПК, да представлява дружеството
пред всички енергоснабдителни и водоснабдителни дружества, опериращи на
територията на РБ, както и да се разпорежда с вземанията на ищцовото
дружество, при условия каквито намери за добре.
Към настоящото производство е приобщено и производството по гр.д.
№ 8232/2016 г., на ВРС, което е образувано по иск на цесионера “Интейк“
ЕООД предявен за установяване съществуването на процесното вземане по
реда на чл. 422, ал. 1 ГПК срещу „Енерго-Про Продажби“ АД. В процеса
ищецът е установил качеството си на кредитор като се е легитимирал със
сключения Договор за цесия от 23.10.2014 г. Производството е приключило с
влязло в сила определение по чл. 224 от ГПК, с което внесената от призналия
иска ответник „Енерго-Про Продажби“ АД сума в размер на 1988,28 лева е
изплатена на ищеца “Интейк“ ЕООД, след като “КНМ Груп“ ЕООД, като
кредитор, претендиращ да е титуляр на процесното вземане от ответника
„Енерго-Про Продажби“ АД, не е предявило иск в предоставения му от съда
по реда на чл. 224, ал. 2 от ГПК срок.
По въведените с въззивната жалба оплаквания съставът на ВОС
съобрази следното:
5
Спорът между страните се концентрира върху отговорите на въпросите
налице ли е между страните сключен договор за поръчка и дали задължението
на ответника за извършване на отчет пред ищеца е валидно отпаднало,
предвид сключеното Споразумение към Договор за цесия от 23.10.2014 г., по
силата на което получената цена за цедираното вземане е била върната на
цесионера „Интейк“ ЕООД и последния е заместил ищеца в задължението му
да заплати на първоначалния цедент И.Д.А., цената по сключения Договор за
цесия от 20.08.2014 г.
По първия от основните спорни въпроси, въззивният състав достигна до
извода, че между страните е бил налице валидно сключен договор за поръчка,
основните елементи от който са обективирани в представеното пълномощно
от 04.07.2014 г. С него са делегирани правомощия на довереника адвокат К. Т.
– въззиваем в настоящото производство, да извършва описаните в него
действия от името и за сметка на доверителя “КНМ Груп“ ЕООД – въззивник.
След като това е така, то правата и задълженията последица от действията на
довереника, възникват директно в имуществената сфера на доверителя като
съобразно разпоредбата на чл. 284, ал. 2 ЗЗД довереникът е длъжен да даде на
доверителя сметка и да му предаде всичко, което е получил в изпълнение на
поръчката. В конкретния случай, възприетото по фактите между страните,
подведено под нормата на цитираната разпоредба води до извод, че след като
на 23.10.2014 г. „КНМ Груп“ ЕООД, действащо чрез довереника си адв. К. Т.,
е прехвърлило на „Интейк“ ЕООД, придобитото от И.Д.А., вземане в размер
на 1935,49 лева и след като Т. е получил в същото качество и цената по
цесията в размер на 1835,49 лева, то е възникнало и задължението му за отчет
на полученото.
На същата дата – 23.10.2014 г, е сключено представеното Споразумение
към Договор за цесия като видно от неговото съдържание то преурежда
отношенията между страните и по двата процесни договора за цесия – този от
20.08.2014 г. и този от 23.10.2014 г. Уговорено е прехвърлянето на вземането
по договора от 23.10.2014 г. на „Интейк“ ЕООД да бъде безвъзмездно като
във връзка с това ответникът Т. е върнал на цесионера „Интейк“ ЕООД
получената цена за цедираното вземане – сумата 1835,49 лева. От
съдържането на споразумението се установява още, че като насрещна
престация по договора от 23.10.2014 г. „Интейк“ ЕООД е заместило „КНМ
6
Груп“ ЕООД в задължението му да заплати цената по сключения Договор за
цесия от 20.08.2014 г., при настъпването на падежа на това задължение като
това заместване е станало със съгласието на кредитора – първоначалния
цедент И.Д.А..
Следва да бъдат обсъдени възраженията за нищожност на сключеното
споразумение от 23.10.2014 г., релевирани от въззивника пред ВРС и
обосновани с твърдения за заобикаляне на закона и противоречие с добрите
нрави (чл. 26 ЗЗД), както и недействителност на Споразумението поради
договаряне във вреда на представлявания (чл. 40 ЗЗД).
Въззивният състав достигна до извода за неоснователност на
релевираните възражения.
На първо място не се установява противоречие на сключеното
споразумение с императивна правна норма, забрана за сключване на
споразумения с подобно съдържание не се съдържа в закона. Не се
установява и твърдяното противоречие с добрите нрави и договаряне във
вреда на представлявания. Както бе посочено по-горе, установено е, че
получената цена по цесията от 23.10.2014 г. е била върната на цесионера
„Интейк“ ЕООД и е уговорена цена на цедираното вземане, която няма
парично изражение – заместване в дълг. Така връщането на цената на
„Интейк“ ЕООД пряко кореспондира с постигнатата уговорка цесионерът
„Интейк“ ЕООД да замести „КНМ Груп“ ЕООД в задължението му да
заплати цената по сключения договор за цесия от 20.08.2014 г., падежът на
което задължение е предстоял да настъпи. Възможността уговорено
задължение по договор да бъде заменено с нещо друго, е уредена в чл. 65 ЗЗД.
Даването вместо изпълнение е ново съглашение, което се постига в хода на
изпълнението на съществуващ договор, по силата на което кредиторът се
съгласява да получи нещо друго вместо дължимото (така Решение № 132 от
8.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 653/2012 г., III г. о., ГК). При това положение
имущественото състояние на ищеца е останало непроменено. Безспорно,
ищецът е нямало да получи цена по договора за цесия от 23.10.2014 г., но за
него е отпаднало задължението той, от своя страна, да заплаща уговорената
цена по сключения договор от 20.08.2014 г. Следователно, в неговия
патримониум не са настъпили вреди.
7
Изложеното води до извода, че със сключването на Споразумението от
23.10.2014 г., валидно е отпаднало задължението на въззиваемия да предаде
на довереника – въззивното дружество, полученото по процесния Договор за
цесия от 23.10.2014 г., във връзка със сключения между страните по делото,
договор за поръчка, обективиран в представеното пълномощно от 04.07.2014
г.
Ето защо, предявеният иск като неоснователен подлежи на отхвърляне.
Достигайки до същия краен извод първостепенният съд е постановил
правилно съдебно решение, което следва да бъде потвърдено.
По разноските.
Предвид изхода от спора и на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК на въззиваемия –
ответник се следват направените разноски за разглеждане на делото пред
ВОС в размер на 360.00 лв. за заплатен адвокатски хонорар.
Мотивиран от изложеното, съставът на въззивния съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 260847/23.10.2020 г. на ВРС по
гр.д. № 17316/2019.
ОСЪЖДА „КНМ Груп“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, ж.к. „Люлин 8“, ул. „Търново“, срещу бл. 817, да
заплати на К. Д. Т. ЕГН: **********, с адрес: гр. Варна, ул. „Г.Ж." № 22 –
партер, сумата 360.00 лв. (триста и шестдесет лева), представляваща
заплатено адвокатско възнаграждение за производството пред въззивната
инстанция, на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване съгласно
разпоредбата на чл. 280, ал. 3 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
8
2._______________________
9