Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 18.12.2018 г.
В И М Е Т О
Н А Н А
Р О Д А
СОФИЙСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД,
първи въззивен граждански състав, в публично съдебно
заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди и осемнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЯ ГЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДОРА МИХАЙЛОВА
РОСИНА
ДОНЧЕВА
при секретаря Цветанка Павлова, като
разгледа докладваното от съдия Дончева
гр. д. № 510 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Подадена
е въззивна жалба от „Б.В.Т.“ ЕООД срещу решение №
59/05.04.2018г., постановено по гр.д. № 1151/2017 г. на РС- Ботевград, с което
е отхвърлен изцяло предявения иск от „Б.В.Т.“ ЕООД с ЕИК: ………, със седалище и адрес на управление ***, ТРК-М., срещу "Е. Л." ООД, ЕИК:
………, със седалище и адрес на управление *** за заплащане
на сумата -главница от 8 046,00 лв., представялваща
цената на извършена жътва на царевица на 745 дка земя, стопанисвана от
ответника в периода от месец октомври до месец ноември на 2015 г. с комбайн ………., управляван от един комбайнер, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 08.02.2017 г. до окончателното заплащане,
като неоснователен. „Б.В.Т.“ ЕООД е осъдено да заплати на "Е.Л." ЕООД
сумата от 400 лв. разноски по делото.
Постановено решение е обжалвано изцяло
от ищеца с доводи за неправилност и незаконосъобразност. В жалбата се твърди,
че дружеството "Е.Л." ЕООД е възложило на „Б.В.Т.“
ЕООД да извърши жътва на царевица, което е извършване на услуга, а не
изработка. Предмет на договора е осъществяване на дейност, а не резултат,
поради което с извършване на жътвата договорът е изпълнен. Излага съображения,
че договорът за изработка е неформален и не е необходимо да бъде в писмена
форма. Той се счита за сключен щом страните постигнат съгласие относно предмета
и цената. Сочи, че по делото не са събрани доказателства управителят на
дружеството да е възразил срещу жътвата на имота, поради което дружеството
мълчаливо се е съгласило със сключване на договор за услуга.
Намира
за неправилeн извода на съда, че в случая не е приложима
разпоредбата на чл. 301 от ТЗ, както и че "Е.л." ЕООД е узнало за
извършената жътва едва в проведеното заповедно производство. По делото е
представена покана за доброволно плащане, получена от "Е.л."
ЕООД на 06.12.2016 г., и отново не се е
противопоставило. От събраните по делото доказателства категорично се
установявало, че дружеството е уведомено за извършените без представителна
власт действия от господин О., не е възразило
веднага и по този начин ги е потвърдило.
На следващо място счита за неправилен извод
на съда, че процесната фактура не представлява
доказателство за сключения между страните договор, тъй като не носи подпис на
"Е.л." ЕООД. Фактурата е
електронен счетоводен документ по смисъла на чл. 6, ал. 2 от Закона за
счетоводството. Той е изпратен по електронен път на "Е.л." ЕООД и
съгл. чл. 114, ал. 9 ОТ ЗДДС приемането на фактурата се извършва от получателя
с писмено или мълчаливо съгласие. При това положение съдът е следвало да
приеме, че счетоводните записвания на ищцовото
дружество служат като доказателство за сключения между страните договор по процесната фактура. По изложените съображения моли да бъде
отменено постановеното решение изцяло и да бъде уважен предявения иск, както и
присъдени разноски за двете инстанции.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззимаемата страна "Е.Л." ЕООД, чрез адв. Б. Б. изразява становище за неоснователност на
въззивната жалба. Излага съображения, че не се
доказва сключен договор за изработка. Процесната
фактура не е осчетоводена от ответното дружество и не може да послужи като
доказателство за извършената услуга. Моли за отхвърляне на въззивната
жалба.
Софийски окръжен съд, като прецени
събраните по делото доказателства, въз основа на закона и във връзка с
наведените във въззивната жалба пороци на атакувания
съдебен акт, намира за установено следното:
Въззивната жалба е
подадена срещу подлежащ на въззивно обжалване акт, от
процесуално легитимирано лице- ищеца по иска „Б.В.Т.“ ЕООД,
в законоустановения срок, поради което същата се явява
допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Ищецът „Б.В.Т.“ ЕООД е
предявил осъдителен иск с правно основание чл. 286, ал. 1 ТЗ във вр. с чл. 266, ал. 1 ЗЗД /с определение от 07.03.2018 г.
РС-Ботевград е допуснал изменение на първоначално предявения установителен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК/ срещу "Е. Л." ООД, за осъждане на ответника "Е. Л." ООД да заплати сумата 8046,00 лева – главница,
представляваща цената на извършена жътва
на царевица на 745 дка земя, стопанисвана от ответника в периода от месец
октомври до месец ноември на 2015 г. с комбайн JD2256, управляван от един комбайнер, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 08.02.2017 г. до окончателното заплащане.
След самостоятелна преценка на
доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, въззивната
инстанция приема фактическа обстановка, идентична с изложената в мотивите на първоинстанционното решение, поради което и на основание
чл.272 от ГПК препраща към нея.
С оглед на събраните по делото
доказателства, съдът намира от правна страна следното:
Неоснователни са твърденията на въззивника, че възлагането от "Е.Л." ЕООД на „Б.В.Т.“ ЕООД да извърши
жътва на царевица, не е договор за изработка.
Договорът
за изработка представлява съглашение, с което едната страна /изпълнител/ се задължава да извърши или изработи нещо на свой риск съгласно
задачата на другата страна /възложител/, която на свой ред е длъжна да приеме
изработеното и да го заплати.
Договорът
за изработка е консенсуален, двустранен, неформален,
възмезден договор. В случая се твърди, че "Е.Л."
ЕООД е възложило на "Б.В.Т.“ ЕООД да извърши жътва на 745 дка земя, засята
с царевица.
Договора за услуга има за
предмет насрещните задължения между страните да се
извърши определена услуга или да
се осъществи пакет от услуги,
за което да се заплати
възнаграждение.
При договора за изработка изпълнителят
може да иска
заплащане на уговореното възнаграждение само, ако е престирал
уговорения резултат. Ако усилията му да постигне този
резултат останат напразни, за него
не възниква право на възнаграждение.
При договора за услуги може
да се иска
възнаграждение дори ако уговореният резултат не може
да бъде постигнат
и това е така, защото при договора
за услуги се дължи единствено
осъществяването на определена дейност, а не овеществен краен
резултат от тази дейност, т. е. докато при договора за
изработка възнаграждението
е функция единствено на постигнатият овеществен резултат, уговорен от страните,
при договора за услуги възнаграждението
е функция на извършената уговорена дейност като вид,
характер и продължителност,
независимо дали целеният краен резултат на тази
дейност е постигнат.
От събраните по делото
доказателства може да се направи извод, че се касае за договор за изработка
между страните, който обаче не е
сключен. В случая се твърди, че е постигнат определен резултат - жътва
на царевица от 745 дка. земя. Като неформален договора за изработка може да се
доказва с всички допустими доказателства, но в случая следва да се съобразяват
ограниченията по чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като сумата е в размер на 8046
лева. Ищецът не е ангажирал доказателства за сключен договор между дружествата,
с предмет жътва на царевица на 745 дка земя и съответно определено
възнаграждение за това.
От приетата
съдебно-счетоводна експертиза се установява, че ищецът "Б.В.Т." ЕООД
е осчетоводил процесната фактура № 2/27.02.2016 г. на
стойност 8046, 00 лв. и е включена в дневника за продажби и справката
декларация по ЗДДС. Ответникът "Е.Л." ЕООД не е осчетоводил процесната фактура и дружеството не е ползвало данъчен
кредит във връзка с фактурата.
Фактурата, като частен
свидетелстващ документ, има формална доказателствена
сила само относно факта на писменото изявление и неговото авторство и като
свидетелстващ документ материализира удостоверителното изявление на издателя
относно определени факти (в случая обработка на земеделска земя).
Представената по делото
фактура, като счетоводен документ отразява коректно вида на услугите, съответно
каква е стойността, която следва получателят на услугата да заплати. С поредица
свои решения постановени по реда на чл.290 от ГПК - решение № 166/26.10.2010 г.
по т. д. № 991/2009 г. на ВКС, ІІ т.о., решение № 96 от 26.11.2009 г. по т.д. №
380/2008 на ВКС, І т.о., решение № 46 от 27.03.2009 г. по т. д. № 546/2008 г.
на ВКС , ІІ т.о. , както и решение № 42 от 19.04.2010 г. по т. д. № 593/2009 г.
на ВКС, ІІ т.о., съставите на ВКС приемат, че фактурата може да се приеме като
доказателство за възникнало договорно правоотношение между страните, доколкото
в самата фактура фигурира описание на стоката по вид, стойност, начин на
плащане, наименованията на страните и време и място на издаване. Само по себе
си отразяването на фактурата в счетоводството на ответника-купувач, включването
и в дневника за продажбите по ДДС и ползването на данъчен кредит по нея
представляват признание на задължението и доказват неговото съществуване
(решение № 42 от 19.04.2010 г. по т. д. № 593/2009 г. на ВКС, ІІ т.о.).
Фактурата е първичен счетоводен документ, с който доставчикът документира
доставка на стока или услуга към получателя й. Дори фактурите да не съдържат
всички предвидени в Закона за счетоводството реквизити, в т. ч. и подпис на
купувача, или да са оспорени в процеса, съдът е длъжен да прецени доказателственото им значение за удостоверените в тях факти
заедно с всички останали доказателства по делото.
В случая обаче независимо,
че фактурата не е подписана от ответната страна, същата би била доказателство
за възникнало договорно правоотношение между страните и би представлявала
признание на задължението, само ако е отразена в счетоводството на ответника
и включена в дневника за продажбите. Това обаче
не е сторено, което се потвърждава от заключението на вещото лице. Поради тези
съображения не може да се приеме, че фактурата отразява валидни договорни
отношения между страните.
Неоснователни са и
твърденията, че поради липса на противопоставяне от управителя на дружеството, сумата за извършената жътва се
дължи. От представената по делото покана за плащане не може да се установи
признаване на конкретно задължение по процесната
фактура. Напротив налице е противопоставяне, реализирано чрез подаването на
възражение по ч. гр.д. № 186/2017 г. по описа на РС-Ботевград.
С оглед
гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че постановеното решение
от първоинстанционния съд е правилно. Не са налице
пороци на същото визирани във въззивната
жалба. Правилна е преценката на първоинстанционния
съд, че искът е неоснователен. Настоящият съдебен състав възприема изцяло и
мотивите на първоинстанционния съд и на основание чл.272 ГПК препраща към тях.
Съвпадането на изводите на въззивния съд с тези на районния съд в обжалваното решение
налагат същото да бъде потвърдено.
Разноски от въззиваемата
страна "Е. Л." ООД не са
претендирани.
Воден от горното, окръжният съд
Р Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 59/05.04.2018г., постановено по гр.д. № 1151/2017
г. по описа на РС- Ботевград.
Решението подлежи на касационно
обжалване в едномесечен срок от връчването му пред ВКС на РБ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.