Решение по дело №1409/2022 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.215, ал.4 от Закона за устройство на територията (ЗУТ).

Образувано е по жалба на А. Р., род. на 18.07.1984 г. в гр. Свалява, Украйна, гражданин на Федерална Република Германия, с адрес: гр. Дюселдорф, [улица], депозирана чрез пълномощник адв. М. Г., срещу Заповед № 108/28.05.2002 г., издадена от Кмета на Община Бяла, с която на основание чл.134, ал.2, т.6 от ЗУТ и чл.44 от ЗМСМА, е одобрено разделянето на имот № ***, кв.115 по плана на гр.Бяла, Варненска област, като посоченият имот се раздели на три имота, а именно: имот № ХІІІ-1189 = 600 м², имот № *** = 600 м² и имот № ХІV-1189=700 м² и да се продължи улицата (новообразувана) от о.т.608 към о.т.608^А и о.т.608^Б с ширина 6м., според защрихованите линии и приложената скица № 45/13.03.2002г.

Жалбоподателят излага доводи за неправилност и незаконосъобразност на оспорената заповед, а в условията на евентуалност и за нейната нищожност. Сочи се, че същата е издадена при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в нарушения на материалния закон. На първо място се твърди, че такава заповед не съществува, а оспорената и представена по делото заповед представлява антидатиран неистински документ, в чието съдържание с ръкописен текст са внасяни добавки. Оспорват се номерът, датата на заповедта и подписа на Кмета на Община Бяла да са автентични. На втора място се твърди, че няма отправено искане до общинската администрация на гр. Бяла за изменение на регулационния план, одобрено с оспорената заповед. На следващо място се твърди, че заинтересованите страни не са уведомени нито за започване на административното производство, нито за така издадената заповед. Твърди се още, че не са били налице законовите предпоставки за издаване на заповедта, като са нарушени императивните правила за изработване и одобряване на изменение на ПУП-ПРЗ-ПР. Посочва, че не е налице съгласие на всички собственици на засегнатите от изменението на плана имоти, като са нарушени правилата и нормите за проектиране на улици и урегулирани поземлени имоти. Въпреки, че със заповедта се създава улица, която засяга собствения на жалбоподателя УПИ ІІ-1190, в текстовата част на заповедта не се съдържа изявление за одобряване на измененията на границите на УПИ ІІ-1190. На посочените основания се иска отмяна на заповедта, като незаконосъобразна, а в условията на алтернативност – обявяване на нейната нищожност.

В съдебно заседание и по същество, чрез пълномощник, жалбата се поддържа. Навеждат се твърдения, че видно от експертизата, в частта, в която се продължава новообразуваната [улица]^А и о.т.608^Б заповедта е допълнена в по-късен етап, защото за поправката е използвано друго мастило, респ. друг химикал, и поправката е извършена в друг момент, неизвестно от кого и неизвестно кога. При това положение се оспорва истинността на заповедта, вследствие нейното очевидно допълване и манипулиране. С тези доводи се иска обявяване нищожността на заповедта и се претендират сторените в производството разноски.

Ответникът по делото – Кметът на Община Бяла, чрез процесуалния си представител адв. В. М., оспорва жалбата, като счита същата за неоснователна и недоказана. Излага твърдения, че за жалбоподателят не са налице правата по оспорване на заповедта, тъй като собственикът на имота към момента на издаване на оспорената заповед не е подал жалба срещу нея. Счита, че всички съображения за незаконосъобразност на оспорваната заповед са неоснователни и недоказани, а по отношение на тези за нейната нищожност – счита, че не се установяват такива съществени пороци, които биха могли да влекат нищожност на административния акт. Твърди, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган - тогава действащия кмет на Община Бяла, като по отношение на извършената корекция, посочва, че правилно е отразен имота на жалбоподателя, а не друг имот. Посочва също, че предишният собственик на имота, по чиято инициатива е започнала процедурата, е бил надлежно уведомен за заповедта и същият не я оспорил, поради което заповедта е влязла в сила по отношение на него и на всички заинтересовани лица към онзи момент, когато настоящият жалбоподател все още е нямал нищо общо с имота, за да твърди, че не бил уведомен. С тези доводи се иска отхвърляне на жалбата и присъждане на сторените в производството разноски.

Заинтересованите страни А. К. А., М. А. З., Ю. А. З., А. А. А., Г. А. С., К. А. С., Л. Д. Д., А. К. С., В. М. Й., М. Г. Г., Г. К. К., К. Г. Г., А. А. С., С. Б., К. Т. М., Б. Т. Т., Г. К. Д., С. Л. К., К. Н. К. и Г. А. К., не се явяват и не изразяват становище по основателността на жалбата.

Заинтересованата страна „НАЦИОНАЛНА КОМПАНИЯ ЖЕЛЕЗОПЪТНА ИНФАСТРУКТУРА“, чрез процесуален представител юриск. Р. Н., изразява становище да неоснователност на жалбата и пледира за нейното отхвърляне.

Заинтересованата страна Д. К. Л. - лично и в качеството си на пълномощник на заинтересованата страна П. К. Л., заявява, че оспорва жалбата и моли за отхвърлянето й.

Административен съд гр. Варна, след като обсъди данните по делото и доводите на страните и след преценка на събраните по делото писмени доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят А. Р., съгласно [нотариален акт], том ІV, рег.№ 8171, дело № 599/2019 г., се легитимира като собственик на ПИ ид.№ 07598.305.1107 и ПИ ид.№ 07598.305.1108, находящи се в гр. Бяла, обл. Варна, местност „Лагерите“, двата с площ по скица от 631 кв.м., трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско застрояване (до 10 м.). По искане на А. Р. и собственика на съседния имот ид.№ 07598.305.*** по КККП на гр. Бяла, К. К., е направена промяна в КККР, като ПИ ид.№ 07598.305.*** и ПИ ид.№ 07598.305.*** са обединени в ПИ ид.№ 07598.305.*** с площ [рег. номер].м., като остатъкът от площта на имотите в размер на 149 кв.м. е придаден към съседния [ПИ], който получава ид.№ 07598.305.***.

Производството по издаване на оспорената Заповед № 108/28.05.2002 г. е започнало с молба вх.№ РД94-03-АК/13/11.03.2002 г. от наследниците на К. С. (В. К., С. К., М. К., П. Н., К. Л. и С. Л.) до Кмета на Община Бяла, с искане да бъде разрешена подялбата на парцел *** в кв.115 в гр. Бяла, на три части, съгласно приложен към молбата проект, с оглед промяната на уличната и дворищна регулация в кв.115 по плана на гр. Бяла и настъпила необходимост от същото. Към административната преписка са приложени: констативен протокол от 26.05.2022 г., с който е констатирано, че срещу Заповед № 108/28.05.2002 г. на Кмета на Община Бяла няма постъпили възражения; обяснителна записка към проект за промяна на улична и дворищна регулация в кв.115 по плана на гр. Бяла, съставен от К. Л.; нотариален акт на недвижим имот, възстановен по ЗСПЗЗ № 181, том ІІ, дело № 674/1998 г. на наследниците на К. А. С. – нива (дворно място) с площ от 1,649 декара, шеста категория, м. „Лозята“, попадащо в строителните граници на гр. Бяла, обл. Варна, съставляващо имот пл.№ ***, в кв.115 по плана на града, изцяло включени в парцел ***; приходна квитанция от 18.03.2002 г.; скица № 45 на парцел ** в кв.115 по плана на гр. Бяла, обл. Варна; обяснителна записка към проекта за ПУП-ПР за квартали 115 и 137 по плана на гр. Бяла; писмо до Кмета на гр. Бяла от НК „БДЖ“ София ведно с проект за частично изменение на РП на гр. Бяла; обявление и 13 броя уведомления на заинтересованите лица; констативен протокол от 14.06.200 г. за липса на жалби и възражения срещу Заповед № 84/24.04.2002 г. на Кмета на гр. Бяла.

Във връзка с предприето оспорване истинността на подписите на приложената по делото молба от 11.03.2002 г., КП от 26.05.2002 г., Заповед № 108/28.05.2002 г. и скица № 45, съдът е допуснал изготвянето на основна и допълнителна съдебна експертиза за техническо изследване на документи, заключението на която съдът кредитира като обективно, компетентно и безпристрастно изготвено.

В заключението си експертът е посочил, че не може да бъде отговорено на въпроса „Оспорените документи създадени ли са към датата, посочена в съответния документ, като се изследва хартията, остаряването на хартията, мастилената паста на ръкописния текст и нейното остаряване, писания текст и мастилената паста на печатния текст“, тъй като в криминалистическата практика няма достатъчна надеждна и универсална методика за определяне на относителната и абсолютната давност на ръкописни текстове и подписи в документи по стареенето на багрилата, използвани при написването им. Още повече, че при относително кратки времеви разлики (от минути до 1-3 години) в багрилата не настъпват изменения, които могат да бъдат установени със съвременните технически средства и апаратури. Това е така, тъй като процесът на „стареенето“ на различните мастила в документите може да бъде съпроводен от разнообразни фактори: от спецификата на химическите компоненти; от следовъзприемащата повърхност (хартия); от съхранението на документа /на места подложен под въздействие на слънчева светлина или в постоянно затъмнени помещения, температура, влажност/ и др. Посочва още, че: подписът, положен в молба от 11.03.2002 г. за името на В. К., на С. К., на М. К., на П. Н., на К. Л. и на С. Л. са изпълнени от лицата. Посочва също, че подписът, положен за Кмет на О. Б. И. Ц. в Заповед № 108/28.05.2002 г., е изпълнен от лицето, както и подписите, положени в констативните протоколи от 26.05.2022 г. за името на инж. З. К., Е. Д. и С. С. са изпълнени от лицата.

В допълнителното си заключение по експертизата вещото лице допълва, че при образците от подписа на И. Ц. (Кмет на Община Бяла) от 2002 г. и тези от 2023-2024 г. съществуват варианти, при които се установява устойчивост при изписване на елементите от подписа на лицето и пространственото им разположение. Не се установява добавяне или съкращаване на елементи от подписа. Подписът, положен за Кмет на О. Б. И. Ц. в Заповед № 108/28.05.2002 г. е по-близък до вариантите на подписи, положени през 2002г. Вещото лице посочва също, че резултатът от извършеното изследване води до извода, че на всички коригирани места в оспорената заповед, първоначално е била изписана цифрата „0“, след което е заличена е коректор и върху нея е изписана цифрата „1“.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че жалбата, разгледана по същество, е неоснователна, по следните съображения:

Съдебният контрол по делото за законосъобразността на заповедта е ограничен в случая единствено до изследване на основанията за нищожност.

Доколкото в АПК не съществуват изрично формулирани основания за нищожност на административните актове, в съдебната практика и теория е възприет критерият, че такива са основанията за незаконосъобразност по чл.146 от АПК, но тогава, когато нарушенията им са особено тежки. Т.е. нищожен е само този акт, който е засегнат от толкова съществен порок, че актът изначално, от момента на издаването му, не поражда правните последици, към които е насочен. Съобразно горното и с оглед на всеки един от възможните пороци на административните актове, теорията е изградила критерии кога един порок води до нищожност и кога същият води до унищожаемост. Некомпетентност на органа да издаде акта винаги е основание за неговата нищожност. Порокът във формата е основание за нищожност само когато е толкова съществен, че практически се приравнява на липса на форма и оттам на липса на волеизявление. Същото се отнася и за нарушения на административно производствените правила. Тези нарушения са основания за нищожност само в случай, че са толкова съществени, в резултат на което нарушението е довело до липса на волеизявление. Нарушенията на материалния закон по принцип касаят правилността на административния акт, а не неговата валидност, поради което нищожен на това основание би бил само този акт, който изцяло е лишен от законова опора. Само пълната липса на условията или предпоставките, предвидени в приложимата материалноправна норма и липсата на каквото и да е основание и изобщо на възможност за който и да е орган да издаде акт с това съдържание, би довело до нищожност на административен акт на посоченото основание. Превратното упражняване на власт също е порок, водещ само до незаконосъобразност по правило, като само ако преследваната цел не може да се постигне посредством никакъв друг акт, посоченият порок води до нищожност.

В тази връзка, съдът намира, че оспорената Заповед № 108/28.05.2002 г. на Кмета на Община Бяла е издадена от компетентен орган, в границите на неговата териториална и материалноправна компетентност. Заповедта е издадена на основание чл.134, ал.2, т.6 от ЗУТ и чл.44 от ЗМСМА. Разпоредбата на чл.134, ал.2, т.6 от ЗУТ(в относимата редакция към момента на издаване на заповедта - бр. 43 от 26.04.2002 г.) гласи, че: „Влезлите в сила подробни устройствени планове могат да се изменят, освен на основание по ал. 1, и когато: има съгласие на всички пряко заинтересувани собственици;“. Разпоредбата на чл.44 от ЗМСМА (в относимата редакция към момента на издаване на заповедта - бр. 45 от 30.04.2002 г.) пък гласи: ал.1 „Кметът на общината: т.12. възлага или разрешава изработването на устройствени планове и техни изменения за територията на общината или за части от нея и одобрява определени устройствени планове при условията и по реда на Закона за устройство на територията, както и организира изпълнението им.“. В случая, видно от представените по делото доказателства, а това се установи и в хода на процеса, че процесната заповед е издадена по искане на заинтересованите страни (тогавашните собственици на имота), при което компетентен административен орган да одобри проекта е именно Кметът на общината.

Предвид изложеното съдът приема, че процесната заповед не е нищожен административен акт поради липса на компетентност на издателя й.

Съдът приема, че в случая са спазени и останалите изискванията за валидност на административния акт - издаден е в предписаната от закона писмена форма и съдържа изискуемите реквизити по чл.59, ал.2 от АПК. Видно от заключението на вещото лице по проведената експертиза, подписът, положен за И. Ц. - Кмет на Община Бяла в Заповед № 108/28.05.2002 г., е изпълнен от същия.

Налице е и законовото основание за издаване на акта. Само пълната липса на условията и предпоставките, предвидени в приложимата материалноправна норма и липсата на каквото и да е основание и изобщо на възможност за който и да е орган да издаде акт с това съдържание, би довело до нищожност на посоченото основание.

В проведеното административно производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които като резултат да водят до липсата на волеизявление или сочат на извод за превратно упражняване на власт. Производството е започнало по заявление на тогавашните собственици на засегнатия от плана имот с искане за разделяне на имот в хипотезата на чл.134, ал.2, т.6 от ЗУТ. Спазен е процесуалният ред за издаването на обжалваната заповед, предвиден в разпоредбите на ЗУТ. В тази връзка неоснователно е възражението, че заявлението е неистински документ и подписите на лицата, които се твърди, че са го подали, са неистински. Видно от заключението на проведената по делото експертиза, подписите, положени в молба от 11.03.2002 г. за името на В. К., на С. К., на М. К., на П. Н., на К. Л. и на С. Л., са изпълнени именно от тези лица. По делото не са налице данни в подкрепа на тези възражения, още повече, че въпросните лица, чиито подписи се твърди, че са били подправени, респ. наследниците им, са конституирани като заинтересовани страни в производството. Всички те са били надлежно уведомени както за изработения ПУП-ПР в кв.115 по плана на гр. Бяла, така и за настоящото съдебно производство, като от същите в проведената процедура не са постъпили възражения, видно от приложения констативен протокол от 26.05.2022 г., както и не са оспорили заповедта, за която са били надлежно уведомени.

Оспорената заповед е издадена при наличие на условията и предпоставките, предвидени в приложимите материалноправни разпоредби. Заповедта на Кмета на Община Бяла е издадена на предвидено в закона основание и с нея по искане на тогавашните собственици е одобрено изменение на ПУП-ПРЗ чрез разделяне на имот № *** на три имота, а именно: имот № ХІІІ-*** = 600 м2, имот № *** = 600 м2и имот № ХІV-***= 700 м2 и да се продължи улицата (новообразувана) от о.т.608 към о.т.608А и о.т.608Б с ширина 6м., според защрихованите линии и приложената скица № 45/13.03.2002 г. Само пълната липса на условията или предпоставките, предвидени в приложимата материалноправна норма и липсата на каквото и да е основание и изобщо възможност, за който и да е орган да издаде акт с това съдържание, би довело до нищожност на административния акт на посоченото основание, а в настоящият случай тези условия не са налице.

Несъгласието на жалбоподателя Реймер, който през 2019 г. купува ПИ ид.№ 07598.305.*** и ПИ ид.№ 07598.305.***, и същият не е бил уведомен за така издадената и оспорена в настоящото производство заповед, не обосновава нейната нищожност. Към 2002 г. собственик на имота е бил К. Н. К., който е бил уведомен за всички издадени от Общината заповеди, касаещи имота му и същият не е предприел оспорване по законов ред на никоя от тях.

Неоснователно е и възражението, че основание за нищожност е обстоятелството, че заповедта е била поправена ръчно, тъй като в цифрите на [имот номер] на мястото на втората единица навсякъде в заповедта е записана нула, която впоследствие е била заличена с коректор и отгоре е написана единица, тъй като коригирането по този начин на заповедта противоречи на законовата процедура за поправка на техническа грешка в заповедите на Кмета. Тези възраженията на жалбоподателя за нарушение на материалния закон не водят до нищожност на акта, а при тяхната основателност административният акт би бил незаконосъобразен, но само в производство по инстанционен контрол, по реда на чл.215 от ЗУТ и сроковете по чл.149 от АПК, но възможността за това е преклудирана.

Съдът не констатира в случая да са допуснати толкова съществени нарушения във формата на обжалвания акт, годни да доведат до неговата нищожност. 3аповедта е издадена от компетентен орган, в писмена форма, подписана от издателя си, а от формална страна съдържа всички предвидени в закона реквизити и почива на валидни правни основания, поради което е валиден административен акт, а подадената жалба с искане за прогласяване на нищожността й следва да бъде отхвърлена, като неоснователна. Всички поддържани от жалбоподателя отменителни основания не са от такъв характер, че да опорочат издадената заповед до степен на нищожност, при която тя не е могла да породи правни последици. Същите са от такова естество, че ако се установи наличието им, те ще доведат до незаконосъобразността на акта, респективно неговата унищожаемост, но не и нищожност. Съдът обаче, не може да ги разгледа в настоящото производство, тъй като подаването на жалба за установяване незаконосъобразността на един административен акт, е ограничено във времето, който срок в случая отдавна е изтекъл.

По горните съображения, съдът намира, че Заповед № 108/28.05.2002 г., издадена от Кмета на Община Бяла не е нищожна, поради което жалбата с искане за прогласяването й за такава следва да бъде отхвърлена.

При този изход на спора и на основание чл.143, ал.3 от АПК на ответника се дължат разноски. Процесуалният представител на ответника е претендирал своевременно съдебни разноски, които възлизат на 500 лв. и са дължими от жалбоподателя.

Водим от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд – Варна, пети състав

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на А. Р., род. На 18.07.1984 г. в гр. Свалява, Украйна гражданин на Федерална Република Германия, , с адрес: гр. Дюселдорф, [улица], срещу Заповед № 108/28.05.2002 г., издадена от Кмета на Община Бяла, с която на основание чл.134, ал.2, т.6 от ЗУТ и чл.44 от ЗМСМА, е одобрено разделянето на имот № ****, кв.115 по плана на гр. Бяла, Варненска област, като посоченият имот се раздели на три имота, а именно: имот № ХІІІ-** = 600 м², имот № **** = 600 м²и имот № ХІV-*** = 700 м² и да се продължи улицата (новообразувана) от о.т.608 към о.т.608^А и о.т.608^Б с ширина 6м., според защрихованите линии и приложената скица № 45/13.03.2002г.

ОСЪЖДА А. Р., гражданин на Република Германия, с адрес: гр. Дюселдорф, [улица], да заплати в полза на Община Бяла разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500 (петстотин) лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховния административен съд на Република България в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.