Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 25
гр.Русе, 10.01.2020 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД, Х-ти граждански състав
в публично заседание
11-ти декември през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИН
ЙОРДАНОВ
при секретаря
Ширин Сефер,
като разгледа
докладваното от съдията гр. дело № 4609
по описа за 2019 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Претенцията на
ищеца е по чл.288, ал.12 от КЗ (отм.). Основава се на твърдения, че
Гаранционен фонд е изплатил обезщетение за имуществени вреди в размер на 2202,20 лв. по щета от 27.08.2014 г. за ПТП, настъпило
на 22.03.2014 г. Обезщетението било платено
на фирма Автокомерс 93 ООД, собственик на единия от пострадалите автомобили.
Също така било платено обезщетение на друг собственик – Р.Р.от гр. Русе за друг
пострадал автомобил. Общо заплатена сума била 2202,20 лева. Виновен за катастрофата бил ответника при управление на товарен автомобил багер без
сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност”. Била му изпратена покана
за доброволно изпълнение, но не последвало такова, поради което се претендира на
основание чл. 288, ал. 12 от КЗ /отм./, но действащ към момента на произшествието
за заплащане на заплатеното обезщетение, ведно със законната лихва и разноските
по делото
Ответникът е подал отговор
на исковата молба, с която признава
иска, но моли за разсрочване на изпълнението на задължението с оглед затрудненото
си финансово положение. В първото с.з. се позовава и на направено частично
плащане в размер на 500 лв.
За да се произнесе съдът съобрази следното:
От събраните по делото писмени доказателства и с признанията на ответника
се установява, че Гаранционен фонд е изплатил обезщетение за имуществени вреди в
размер на 2202,20 лв. по щета от
27.08.2014 г. за ПТП, настъпило на 22.03.2014 г. Обезщетение е платено на фирма Автокомерс 93 ООД, собственик на единия
от пострадалите автомобили и на друг собственик – Р.Р.от гр. Русе за втори пострадал
автомобил. Общо заплатена сума е 2202,20 лева.
Виновен за катастрофата е ответника, който освен това е бил без сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” за участвалия в
произшествието багер под негово
управление. В проведеното по делото с.з. ответникът е представил писмени
доказателства за частично плащане в размер на общо 500 лв. по два банкови
превода след завеждането на делото и съдът направи справка в същите, след което
бяха върнати на ищеца. Ответникът е направил и искане за разсрочване на
изпълнението като е представил доказателства за доходите и имотното си
състояние – общ работник на минимална работна заплата, притежаващ лек автомобил
и ид. част от единствено жилище.
При така установеното и на осн. чл.288, ал.12 от КЗ ответникът дължи на
ищеца заплатеното обезщетение и направените разноски. Общият размер на сумата
съответства на претенцията, поради което последната следва да се уважи изцяло.
Законна лихва върху сумата се дължи от датата на завеждане на иска и
обстоятелството дали има или не покана преди тази дата е без значение, т.к. не
се претендират лихви за забава преди завеждането на иска, а и претенцията е за
обезщетение на вреди от деликт. От сумата обаче следва да се приспадне сумата
от 500 лв. по частичното плащане след завеждането на делото, но това не следва
да се отразява на размера на разноските по делото именно поради това, че
плащането е направено след завеждането на делото и на осн. чл.78 от ГПС ответникът
дължи на ищеца разноските по делото в
пълен размер.
Искането на ответника за разсрочване на изпълнението е основателно с оглед
имущественото му състояние и следва да се уважи като изпълнението се разсрочи
за шест месеца.
По изложените
съображения СЪДЪТ
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА К.А.К., ЕГН:********** ***, на
осн. чл.288, т.12 от КЗ, да заплати на ГАРАНЦИОНЕН ФОНД София, представляван от
изп. директори Борислав Михайлов и Стефан Стоилков сумата от 1 702,20 лв. – изплатени от фонда
обезщетение и разноски за ПТП от 21.12.2013 г., ведно със законната лихва върху
сумата от 25.07.2019 г. както и 188,09
лв. – разноски по делото и ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част – за
горницата от 500 лв. до пълния претендиран размер от 2 202,20 лв.
РАЗСРОЧВА, на осн. чл.241, ал.1 от ГПК, изпълнението на решението по делото
на шест погасителни вноски с падежи – първата дата след влизане в сила на
решението и съответна дата на всеки последващ месец при размер на първите пет
погасителни вноски от по 300 лв. и размер на последната вноска – 390,29 лв.
като вноските включват присъдената главница и разноските по настоящото дело.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Русе в двуседмичен срок от
връчването на препис на страните пред РОС.
Районен
съдия: