РЕШЕНИЕ
№
гр. Русе, 09.04.2020
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Русе, в публично
заседание на 11 март, през две хиляди и двадесета година, в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ЙЪЛДЪЗ АГУШ |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА |
|
|
ЕЛИЦА ДИМИТРОВА |
при
секретаря МАРИЯ
СТАНЧЕВА и
с участието на
прокурора БОРИСЛАВ ВЕЛКОВ като разгледа докладваното от съдия АГУШ КАН дело № 68
по описа за 2020 год., за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изречение
второ от ЗАНН, във връзка с чл. 208 и сл. от АПК.
Постъпила е касационна жалба от «Комерс Транс»
ЕООД, със седалище: гр. Русе против Решение № 922 от 13.12.2019 г., постановено по АНД № 1413/2019 г. по описа на Районен съд - Русе, с което
е потвърдено НП № 38-0000510/07.05.2019 г. на Началник на Областен отдел „Автомобилна
администрация” – Русе за наложено на дружеството – касатор
административно наказание «имуществена санкция» в размер на 5 000 лв. на основание
чл. 104, ал. 7, предл. последно от Закона за автомобилните превози (ЗАвПр) за
извършено административно нарушение на чл. 91в, предл. 2, т. 2, предл. 1 от
същия закон.
Навеждат се касационни основания за неправилност на
решението поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на
процесуалния закон.
Касаторът претендира отмяна на решението на РРС и
вместо него да се постанови друго, с което наказателното постановление да бъде
отменено.
Касационният ответник не взема становище по жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура – Русе дава
заключение за неоснователност на жалбата и счита решението на РРС за правилно, поради което следва да
бъде оставено в сила.
Съдът, като съобрази изложените в жалбата касационни
основания, становищата на страните и събраните по делото доказателства, като
извърши касационна проверка на обжалваното решение по чл. 218, ал. 2 от АПК,
прие за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок от надлежна страна, атакува невлязъл
в сила съдебен акт на районен съд, постановен в производството по Глава трета
Раздел V на ЗАНН и подлежи на разглеждане.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
За да потвърди оспореното пред него наказателно
постановление въззивният съд е изложил подробни мотиви. На първо място
районният съд посочва, че не са констатирани допуснати в хода на
административнонаказателното производство съществени процесуални нарушения и
съставения АУАН и издаденото въз основа на него НП съответстват на всички
изисквания на закона от формална гледна точка. На следващо място съдът е
посочил, че съобразно събраните в хода на производството доказателства безспорно
се доказва извършването на административното нарушение от страна на наказаното
дружество. Съдът е обсъдил направената от наказващия орган квалификация и
направената от последния индивидуализация на наложеното наказание като е приел,
че те съответстват на относимите за случая правни норми. Съдът е аргументирал
подробно и тезата си за липса на признаци на маловажност на извършеното
нарушение, което да обосновава прилагането на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.
Настоящият съдебен състав споделя изцяло изводите на
Русенския районен съд за законосъобразност на издаденото наказателно
постановление и намира наведените касационни възражения за неоснователни.
От съдържанието на АУАН и на НП е видно, че
дружеството е санкционирано за това, че не предоставя за проверка информация от
00:00 часа на 26.11.2018 г. до 02:00 часа на 02.12.2018 г. и от 00:00 часа на
03.12.2018 г. до 02:00 часа на 15.12.2018 г. от паметта на дигиталния тахограф,
монтиран в посочен в АУАН и НП товарен автомобил. Непредоставянето като
бездействие, за разлика от други случаи на бездействие, не е продължително
състояние, а еднократен акт, който се извършва към момента на проверката от
контролните органи на ОО АА – Русе. Към този момент е поискано предоставянето
на процесната информация, респективно към същия момент при непредоставянето й е
налице бездействие от страна на нарушителя. Именно така е и индивидуализирано
нарушението като извършено на 12.04.2019 г. при извършване на комплексна
проверка. Нарушението фактически е установено в момента на извършването му, като
при всяко поискване от контролните органи превозвачът е длъжен да предоставя
информация от монтираните в използваните за дейността си ППС тахографи.
Съгласно нарушената правна норма на чл. 91в, ал. 1 от
ЗАвПр превозвачите, ръководителите на предприятия и
лицата, извършващи превози за собствена сметка, са длъжни да съхраняват
най-малко една година след тяхното приключване и да предоставят за проверка от
контролните органи: 1. тахографските листове от аналогови тахографи; 2.
информацията, извлечена от паметта на дигиталния тахограф и от картата на
водача; 3. пътните листове. Цитираната разпоредба предвижда кумулативно
две задължения за превозвачите, ръководителите на предприятия и лицата,
извършващи превози – да съхраняват изброените документи най-малко една година и
да ги предоставят за проверка от контролните органи. Кумулативността обаче се
отнася до съществуването на тези задължения, т.е. не е налице възможност за
замяната на едното задължение от другото, какъвто би бил случаят, ако в
разпоредбата беше използван съюзът „или“. Тази кумулативност обаче не се отнася
за изпълнението, респективно при неизпълнението на тези задължения и тяхното
санкциониране. Това е така, защото нормата, определяща неизпълнението на
задълженията по чл. 91в, ал. 1 от ЗАвтП като административно нарушение е чл.
104, ал. 7 от същия закон, според която на превозвач или на лице по чл. 12б,
ал. 1, извършващо превози за собствена сметка, които не съхраняват
тахографските листа, разпечатките и извлечените данни от дигиталния тахограф
или картата на водача за период 365 дни или отказват да ги предоставят за
проверка от контролните органи, се налага имуществена санкция 5000 лв. Тук вече
законодателят е разграничил в две отделни хипотези неизпълнението на всяко едно
от задълженията по чл. 91в, ал. 1 от ЗАвтП, като е посочил, че както за
несъхранение на тахографски листи, разпечатки или извлечени данни от дигитален
тахограф или карта на вода, така и за непредставянето им се налага посоченото в
нормата наказание, като именно съюзът „или“ сочи, че не се изисква
неизпълнението да е едновременно и на двете задължения. Доколкото се касае именно за информация от
паметта на дигитален тахограф, то същата предварително следва да бъде
извлечена, но в конкретния случай отговорността на дружеството е ангажирана
само и единствено за непредоставянето на същата и липсва административно
обвинение за това, че същата не е била извлечена и съхранявана.
Касационната инстанция намира за
напълно обоснован извода на районния съд за установеност и доказаност на
административното нарушение.
На последно място настоящият съд намира за напълно
обосновани и изводите на въззивната инстанция, че в случая не са налице
предпоставки за прилагане на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.
Мотивиран така и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН,
във вр. с чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд - Русе
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение № 922
от 13.12.2019 г., постановено по АНД № 1413/2019 г. по описа на Районен съд - Русе.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.