ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№
гр. Пазарджик, 17.08.2018 г.
Районен съд – Пазарджик,
Гражданска колегия, в закрито заседание на седемнадесети август две хиляди и
осемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: МАРИЯ НЕНОВА
като разгледа докладваното от
съдията гр.д. № 2519 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 312,
ал. 1, вр. чл. 310, ал. 1, т. 1, вр. чл. 140 ГПК.
Ищцата И.Д.Д.
*** чрез пълномощниците си адв. С. и адв. Георгиев твърди, че е изпълнявала
длъжността „директор“ в ответното СУ „Александър Иванов – Чапай“, гр. Белово
въз основа на трудов договор № РД-07-12/30.07.2012 г., след провеждане на
конкурс, който е бил прекратен със Заповед № РД-06-173/09.05.2018 г. на
началника на РУО Пазарджик, с която ѝ е наложено дисциплинарно наказание
„уволнение“.
Счита,
че заповедта е немотивирана, тъй като не са изписани текстово цитираните в нея
нарушени законови разпоредби, както и не става ясно какви точно свои трудови
задължения е нарушила и не е изпълнила. Освен това твърди, че заповедта е
издадена след изтичане на двумесечния давностен срок от откриване на
нарушенията. Твърди, че описаната в заповедта проверка реално не е извършена, а
всички посочени там суми са възстановени. Сочи, че работодателят не е обсъдил
нейните обяснения и не е събрал посочените от нея доказателства. Намира за
недопустимо работодателят да се позовава на подзаконови нормативни актове като
основание за прекратяване на трудовото правоотношение, след като материята е
изцяло уредена от закона.
Оспорва
и законността на уволнението по същество, като твърди, че няма съставен и
връчен акт за начет, нито образувано административно-наказателно производство
против нея, които да са констатирали незаконно разпореждане на средства от
нейна страна.
Моли да
бъде постановено решение, с което да бъде признато за незаконосъобразно
извършеното уволнение и то да бъде отменено, да бъде възстановена на заеманата
преди уволнението длъжност и да бъде осъдено ответното училище да ѝ
заплати обезщетение за времето, през което е останала без работа, а именно от
09.05.2018 г. до 14.05.2018 г. и от 23.05.2018 г. до 09.11.2018 г. в размер на 7
250 лв.
Претендира
разноски.
Представя
писмени доказателства: споразумение, заповед, констативен протокол, искане за
даване на обяснения, писмени обяснения, трудов договор, длъжностна
характеристика, заповед за прекратяване, копие от трудова книжка.
Моли да
ѝ бъде дадена възможност за представяне на оригинала на трудовата книжка
за констатация.
Моли да
бъде задължен ответникът да представи по делото: тримесечните отчети по чл. 19,
ал. 2, т. 13 от Наредба № 12/01.09.2016 г. за периода от м. 11.2017 г. до м.
05.2018 г., представени на Общо събрание и копие от протоколите от Общото
събрание; ежемесечни, тримесечни, шестмесечни и годишни (за финансовата 2017
г.) отчети към ПРБК за същия период по Раздел ІІІ, т. 15 от длъжностната
характеристика на директор на общинско училище; доклад № ДИ2ПЗ-10/28.11.2017 г.
на Роза Малинова, финансов инспектор към АДФИ; платежни нареждания, ПКО и копие
от счетоводните записи от хартиен носител – касова книга, за възстановени суми
от директора по цитирания доклад; болнични листове – 8 бр.
Моли да
бъде допуснато изслушването на съдебносчетоводна експертиза, която след
извършване на проверка в счетоводството на училището да отговори на въпроса
какъв е размерът на брутното ѝ трудово възнаграждение по смисъла на
Наредбата за организация и структура на работната заплата, да посочи кой е
пълният отработен месец по смисъла на чл. 228 КТ, за изчисли размера на
обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ и за процесния период.
С
допълнителна искова молба от 02.07.2018 г. ищцата излага допълнителни
съображения за незаконосъобразност на уволнението, а именно – непроизнасяне по
искането ѝ за удължаване на дадения ѝ срок за писмени обяснения;
отразеното в заповедта за уволнение не кореспондира с доклада, към който
препращат мотивите ѝ; дисциплинарното ѝ наказание е наложено след
изтичане на едногодишния срок от извършването му; не е взето предварително
разрешение от Инспекцията по труда за уволнението ѝ, тъй като страда от
захарна болест; не е извършила посочените в заповедта за уволнение нарушения на
трудовата дисциплина и не е причинила имуществени вреди на училището;
наложеното ѝ наказание не е съобразено с тежестта на извършеното
нарушение.
Моли да
бъде задължен ответникът да представи допълнителните споразумения към
Споразумение № РД 07-12/30.07.2012 г. за установяване на вида на трудовото
ѝ правоотношение.
Ответното
СУ „Александър Иванов – Чапай“, гр. Белово чрез пълномощниците си адв.
Александров и адв. Стефанов в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК оспорва предявените
искове.
Признава,
че между него и ищцата е съществувало трудово правоотношение, възникнало по
силата на конкурс, по което ищцата е изпълнявала длъжността „директор“ на
училището, но по време на съществуването му тя нееднократно е нарушавала
трудовата дисциплина, поради което са ѝ налагани дисциплинарни наказания.
Твърди,
че на училището е извършена финансова инспекция, резултатите от която са
обективирани в доклад № ДИ2ПЗ-10/28.11.2017 г. на АДФИ, в който са констатирани
многобройни нередности и индикатори за измама, за които отговорна е ищцата в
качеството ѝ на директор на училището. Резултатите от доклада са
обективирани в констативен протокол, връчен на ищцата при отказ, а преди
налагане на дисциплинарното наказание са ѝ изискани писмени обяснения,
които са обсъдени, и е спазена процедурата по предварителна закрила при уволнение.
Оспорва
твърденията в исковата молба, като счита заповедта за налагане на дисциплинарно
наказание за мотивирана, тъй като извършените от ищцата нарушения са подробно
описани, а документът, към който препраща освен, че е официален, ѝ е
връчен предварително и тя е била запозната със съдържанието му, а освен това
намира, че не е необходимо съставът на дисциплинарното нарушение да бъде
изписан с думи, след като от съдържанието му става ясно какво е нарушението.
Счита,
че дисциплинарното наказание е наложено в преклузивните срокове, посочени в
закона, тъй като те спират да текат по време на ползване на отпуск за временна
неработоспособност, каквито е ползвала ищцата.
Предоставеният
на ищцата 3-дневен срок за даване на обяснения намира за достатъчен и обичаен,
още повече, че ищцата предварително е била запозната със съдържанието на
доклада на АДФИ, а обясненията ѝ са обсъдени в мотивите на заповедта.
Настоява,
че посочените в уволнителната заповед дисциплинарни нарушения са осъществени от
ищцата, а наложеното ѝ наказание е съобразено с тежестта им и с
преходните ѝ дисциплинарни нарушения.
Оспорва
периода, за който се претендира обезщетение за оставане без работа, като счита,
че такова се дължи до постъпването на ищцата на работа при друг работодател, а
при условията на евентуалност – че е преждевременно предявен, тъй като не е
известно дали в следващите 6 месеца ищцата ще е без работа.
Намира,
че не е необходимо назначаването на съдебносчетоводна експертиза по въпросите,
поставени от ищцата, тъй като те изискват елементарни математически изчисления.
Представя
изисканите от ищцата писмени доказателства – доклад и болнични листове, а
останалите намира за неотносими към правния спор.
Моли
да бъде допуснат един свидетел при режим на довеждане за установяване на системното
нарушаване на трудовата дисциплина от страна на ищцата, както и поведението
ѝ по време на проверката на АДФИ.
Представя
писмени доказателства: споразумение, доклад, констативен протокол, писма,
правно становище, болнични листове, заповед.
Претендира
разноски.
С
допълнение към отговора на исковата молба от 02.08.2018 г. представя заповеди
на началника на РИО Пазарджик, които моли да бъдат приети по делото.
Съдът
на основание чл. 312, ал. 1, т. 2 ГПК съобщава на страните следния доклад по
делото:
Предявени са кумулативно
обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3, вр.
чл. 225, ал. 1 КТ за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна,
възстановяване на предишната работа и присъждане на обезщетение за времето,
през което ищцата е останала без работа поради уволнението.
За да бъде отхвърлен главният иск
– за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна, в тежест на
ответното училище-работодател е при условията на пълно и главно доказване да
установи законосъобразността на наложеното дисциплинарно наказание, в т.ч.
извършването на нарушението от ищцата, спазването на процедурата по налагане на
дисциплинарното наказание и предварителната закрила по чл. 333 КТ.
По
обусловените искове – за възстановяване на предишната работа и присъждане на
обезщетение за времето, през което е останала без работа, в тежест на ищцата е да
установи факта, че след уволнението е останала без работа и не е получавала
трудово възнаграждение, размера на трудовото възнаграждение, дължимо за този
период, и причинно-следствената връзка между уволнението и оставането ѝ
без работа.
С оглед становището на страните
съдът на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК признава за безспорно
обстоятелството, че между страните е съществувало трудово правоотношение,
възникнало по силата на конкурс, по което ищцата е изпълнявала длъжността
„директор“ на училището, прекратено Заповед № РД-06-173/09.05.2018 г. на
началника на РУО Пазарджик, с която ѝ е наложено дисциплинарно наказание
„уволнение“.
Представените
с исковата молба, допълнителната искова молба, отговора на исковата молба и
допълнението към отговора на исковата молба писмени доказателства следва да бъдат
приети по делото като допустими, относими и необходими.
Съдът
намира, че следва да бъде допуснато изслушването на съдебносчетоводна
експертиза, която след извършване на проверка в счетоводството на училището да
отговори на въпроса какъв е размерът на брутното ѝ трудово възнаграждение
по смисъла на Наредбата за организация и структура на работната заплата, да
посочи кой е пълният отработен месец по смисъла на чл. 228 КТ, за изчисли
размера на обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ и за процесния период.
Тъй като
ищцата е освободена от заплащане на държавна такса и разноски в производството,
възнаграждението на вещото лице ще бъде за сметка на бюджета на съда.
Не
следва да бъде уважавано искането на ищцата да бъде задължен ответникът да
представи по делото посочените от нея писмени доказателства, тъй като същите са
неотносими към правния спор, а в настоящото производство не подлежи на преценка
правилността на изводите в съставения от АДФИ доклад.
Съдът намира за недопустимо
събирането на гласни доказателства за установяване на предходни дисциплинарни
нарушения на ищцата, тъй като според чл. 195, ал. 1 КТ дисциплинарното
наказание се налага с писмена заповед, което е форма за действителност, а
поведението на ищцата по време на проверката на АДФИ е неотносимо към правния
спор. Ето защо направеното от ответника искане в тази насока следва да бъде
оставено без уважение.
На основание чл. 312, ал. 2 ГПК
на страните следва да бъде указано в едноседмичен срок от връчване на
настоящото определение да вземат становище във връзка с дадените указания и
доклада по делото и да предприемат съответните процесуални действия, като на
основание чл. 313 ГПК бъдат предупредени, че ако в този срок не изпълнят
указанията на съда, губят възможността да направят това по-късно, освен ако
пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства.
Съдът
приканва страните към постигане на спогодба, като им разяснява, че ако такава
бъде постигната ще спестят време и разноски.
Воден от
горното и на основание чл. 140 и чл. 146, ал. 4 ГПК съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в
открито заседание, което ще се проведе на 21.09.2018
г. от 14,30 часа, за която дата
и час да се призоват страните и вещото лице.
ПРИЕМА представените
с исковата молба, допълнителната искова молба, отговора на исковата молба и
допълнението към отговора на исковата молба писмени доказателства.
ДОПУСКА
изслушването съдебносчетоводна експертиза, която след извършване на проверка в
счетоводството на училището да отговори на въпроса какъв е размерът на брутното
трудово възнаграждение на ищцата по смисъла на Наредбата за организация и
структура на работната заплата, да посочи кой е пълният отработен месец по
смисъла на чл. 228 КТ, за изчисли размера на обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ
за процесния период.
НАЗНАЧАВА за
вещо лице Димитър Любенов Бараков, възнаграждението на който да се плати от
бюджета на съда на основание чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ищцата да представи оригинала на трудовата си книжка за констатация в
насроченото съдебно заседание.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖНИЕ искането на ищцата да бъде задължен ответникът да представи тримесечните
отчети по чл. 19, ал. 2, т. 13 от Наредба № 12/01.09.2016 г. за периода от м.
11.2017 г. до м. 05.2018 г., представени на Общо събрание и копие от
протоколите от Общото събрание; ежемесечни, тримесечни, шестмесечни и годишни
(за финансовата 2017 г.) отчети към ПРБК за същия период по Раздел ІІІ, т. 15
от длъжностната характеристика на директор на общинско училище; платежни
нареждания, ПКО и копие от счетоводните записи от хартиен носител – касова
книга, за възстановени суми от директора по цитирания доклад; допълнителните
споразумения към Споразумение № РД 07-12/30.07.2012 г.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника за допускане до разпит на един свидетели.
УКАЗВА на
страните в едноседмичен срок от връчване на настоящото определение да вземат
становище във връзка с дадените указания и доклада по делото и да предприемат
съответните процесуални действия, като ги предупреждава, че ако в този срок не
изпълнят указанията на съда, губят възможността да направят това по-късно,
освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства.
ПРИКАНВА страните
към спогодба за окончателно уреждане на спора, предмет на делото.
Препис
от определението да се изпрати на страните, като на ищцата се връчи и препис от
отговора на ответното училище, допълнението към него и приложенията към тях.
Определението
не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
