О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

03.02.2017г., гр.***,

 

 

***СКИ РАЙОНЕН СЪД, XІ – ти  наказателен състав, в закрито съдебно заседание на трети февруари през две хиляди и седемнадесета година в състав :

 

                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ТЕОДОРА НАЧЕВА

   

При участието на секретаря ……… изслуша докладваното от съдията НАЧЕВА ЧНД № 266 по описа за 2017г. на ***ски районен съд и на основание данните по делото и Закона, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производство  по реда на чл.243, ал. 4 от НПК.

        

Първоинстанционният съд е сезиран с жалба по реда на чл. 243 ал. ІV от НПК от Ц.В.П. с ЕГН ********** *** в качеството му на Управител на „***“ООД-гр. *** против Постановление на Районна прокуратура – *** от 10.01.2017 година, с което е прекратено наказателното производство срещу *** с ЕГН ********** от гр. *** за престъпление по чл. 210, ал. І, т. 5 вр. с чл. 209, ал. І от НК по досъдебно производство № Д 447/2014  година по описа на Районна прокуратура – ***.

В жалбата, депозирана по реда на чл. 244 ал. 3 от НПК жалбоподателят изразява становище за незаконосъобразността на така посоченото по горе постановление на наблюдаващият прокурор. Визирани са следните основания: Наблюдаващият прокурор след едностранчиво обсъждане е дал вяра на обясненията на обвиняемия както и на показанията на свидетелите *** и *** без да отчете наличните противоречия между вторите двама. Посочено е че е не са анализирани всички гласни доказателства в цялост, а фактическата обстановка е интерпретирана с безрезервно кредитиране на обясненията на обвиняемия. Сочи се неяснота на причините, поради които прокурорът е приел че неплащане на дължимото в пълен размер на „***” може да се дължи на възникнали финансови затруднения на „***” и непосочване на доказателства за това предположение на прокурора. В заключение моли съда да отмени атакуваното прокурорско постановление.

 

Съдът като съобрази доводите на страните, събраните на досъдебното производство доказателства и разпоредбите на Закона, намира за установено следното:

 

ЖАЛБАТА Е ПОДАДЕНА В ЗАКОНОВИЯ СРОК И ОТ ЛЕГИТИМИРАНО ЛИЦЕ, ПОРАДИ КОЕТО СЕ ЯВЯВА ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА.

РАЗГЛЕДАНА ПО СЪЩЕСТВО, СЪЩАТА Е ОСНОВАТЕЛНА.

 

Относно ОСНОВАТЕЛНОСТТА на жалбата СЪДЪТ съобрази следното:

Досъдебното производство е провеждано срещу неизвестен извършител за това, че през периода от време месец януари-месец февруари 2012 год. в гр. ***, с цел да набави за себе си имотна облага въвел в заблуждение Ц.В.П. ***, че ще плати полученото количество слънчогледов експелер (кюспе), собственост на „***“ ООД с управител Ц. П. и с това причинил имотна вреда на дружеството в размер на 150 378, 80 лева – големи размери - престъпление по чл. 210, ал. І, т. 5 вр. чл. 209, ал. І от НК. Впоследствие като обвиняемо лице е привлечен *** с ЕГН ********** от гр. ***.

С атакуваното постановление от 10.01.2017 год. прокурорът е постановил прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство № Д 447/2014  година по описа на Районна прокуратура – *** на основание чл. 199 и чл. 243, ал. І, т. 2 от НПК поради недоказаност на обвинението.

Съдът, след като прецени изложените в постановлението на РП-*** мотиви за прекратяване на наказателното производство, водено срещу *** с ЕГН ********** от гр. *** за престъпление по чл. 210, ал. І, т. 5 вр. с чл. 209, ал. І от НК и извършените в хода на досъдебното производство следствени действия намира, че атакуваното наказателно постановление е постановено при неизяснена фактическа обстановка и неизчерпване на всички относими доказателствени източници.

Наблюдаващият прокурор е преценил, че в хода на разследването са събрани две групи доказателства: такива, подкрепящи обвинителната теза и такива, подкрепящи изложената от обвиняемия защитна позиция и е приел че са налице противоречия, както в едната група доказателства, така и в другата.

Освен наличието на противоречия в доказателствения материал, събран в хода на провежданото досъдебно производство, наблюдаващият прокурор е счел, че не са били установени по несъмнен и категоричен начин и обстоятелствата: 1. кой е бил инициатор на проведените телефонни разговори, вследствие на които се е стигнало до съгласие за покупко-продажба на определени количества стока-кюспе, което към този момент е било изгодно и за двете страни /стр.14 от постановлението/, 2. защо при разговора между М. П. и ***, първият е с формирано съзнание, че осъществява сделка със св. *** и защо последният е вписан в изготвените документи, тъй като всичко изпратено от „***“ООД е доставено в „***“ ООД, което дружество в този период било управлявано от обвиняемия ***./отново стр.14/ 3. Наблюдаващият прокурор е приел на следващо място, че от доказателствения материал по делото не може да се направи извод, че към момента на водените разговори и постигнатите съглашения обвиняемият *** е нямал намерение да изпълни своите задължения с цел да извлече имотна облага./стр.15/ Т.е. досежно наличието на елементи от субективна страна, в атакуваното прокурорско постановление е прието, че липсват доказателства, установяващи умисъл.  В постановлението се навеждат доводи, че евентуално неплащане на дължимото в пълен размер на „***” може да се дължи на възникнали финансови затруднения на „***”.

        Направените от прокурора изводи не могат да бъдат споделени. Представителят на обвинението след като е изложил възприетата от него фактическа обстановка е следвало да посочи  въз основа на какъв доказателствен материал, обсъден поотделно и в цялост, е извлякъл същата и кои писмени и гласни доказателства и експертни заключения е кредитирал.Съдът не открива мотиви в оспорения процесуален акт, което го прави негоден за съдебен контрол, а оттам прави невъзможно произнасянето по жалбата на пострадалия.

         Следва обаче, с оглед процесуална икономия да бъдат отбелязани няколко по-съществени слабости:  

На първо място, съдът намира, че изводите на прокурора се опират на общо обсъждане на събраните по делото доказателства, което принципно е правилно, но следва да бъде съпътствано от конкретно обсъждане на повдигнатото срещу *** обвинение и позоваване на съответните доказателствени материали. По делото не са събрани доказателства, но и не са положени усилия в тази насока за установяване на обстоятелството дали има неуредени финансови отношения между ЮЛ, представлявани съответно от подсъдимия *** и от св.***, различни от тези по настоящото дело. А по отношение на тези по настоящото дело прокурорът посочва, че били налице противоречия платени ли са или не други суми извън процесните 57 000 и в какъв размер. Тук следва да се прецени състоянието на банковите сметки на въпросните дружества/както на представляваното от подсъдимия така и на представляваното от св.***/, личните им банкови сметки, а също и тези на лицата от близкия им роднински кръг в т.ч. посредством разкриване на банкова тайна. Следва да се прецени необходимостта от извършване на проверка в НАП осчетоводени и декларирани ли са всички издадени фактури.

На следващо място  - прокурорът не е анализирал по никакъв начин и не става ясно дали оценява с доверие или не изготвените експертни заключения, като те са само изброени. Този въпрос е от съществена важност доколкото и двете съдебно икономически експертизи/основна и допълнителна/, изготвени от в.л.А.*** са били оспорени, а възраженията на страните по тях не са били взети предвид и изяснени. Тук следва да се прецени необходимостта от изготвяне на по-задълбочено, комплексно съдебно – икономическо обследване след постъпване на горните справки /от НАП и банкови извлечения/ с по-голям брой вещи лица - тесни специалисти в съответните области/финансова, счетоводна, данъчна и т.н./ Новото експертно изследване следва да отговори и на въпроса отчуждена ли е получената от „***” продукция, колко време след доставката `и, на кого и на каква цена.

 

На следващо място – не са изпълнени указанията на предходни съдебни състави от ПРС и ПОС за провеждане на очна ставка между свидетелите *** и ***, които въпреки затрудненията в призоваването тъй като са международни шофьори следва да бъдат призовани  и посредством процесуалните способи предвидени в НПК следва да бъде проведено процесуално-следственото действие – очна ставка между тях. Съдът намира за основателно направеното в жалбата възражение че следва да се установи наличието или не на по-близки или приятелски отношения водещи до индиция за заинтересованост между обв.***, от една страна, и св.*** и ***, от друга.

Не е обсъдено наличието, респ. липсата на елементите на престъпния състав на 255 от НК визирано в указанията на предходни съдебни състави.

Освен това от мотивите на постановлението не става ясно поради каква причини и с какви доказателства е подкрепено твърдението, че към момента на постигане на устна договорка между обв.*** и св.***, обвиняемият е имал намерение да изпълни своите задължения и защо се твърдят последващо възникнали финансови затруднения на „***”, а не изначални такива, съществуващи още при договарянето. Т.е. следвало е посредством провеждане на допълнителни разпити и очни ставки,  да се издирят и  други свидетели извън кръга на обвиняемото лице и неговите роднини, от една страна и пострадалите от друга, доколкото наличието на субективен елемент не се установява единствено с твърденията на обвиняемото лице, че не знае, че върши престъпление. Тук следва да бъдат съобразени и данните за финансовото състояние на обвиняемия и представляваното от него дружество. 

Не на последно място, следва да се установят лицата извършили оперативно издирвателни мероприятия и съответно да бъдат разпитани с оглед проверка истинността на обясненията на обвиняемия и св.Цв.***.

Следва да се посочи, че изтеклият период от време според съда не е значителен и не води до невъзможност от извършване на необходимите процесуални действия.

При така изложените правни и фактически съображения съдът счита, че така депозираната по реда на чл. чл. 244 ал.3 от НПК от Ц.В.П. с ЕГН ********** *** в качеството му на Управител на „***“ООД-гр. *** против Постановление на Районна прокуратура – *** от 10.01.2017 година, с което е прекратено наказателното производство срещу *** с ЕГН ********** от гр. *** за престъпление по чл. 210, ал. І, т. 5 вр. с чл. 209, ал. І от НК по досъдебно производство № Д 447/2014  година по описа на Районна прокуратура – *** е основателна, а постановлението следва да бъде отменено.

 

 Водим от горното и на основание чл. 243, ал.5 от НПК, Съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

        

         ОТМЕНЯ Постановление на Районна прокуратура – *** от 10.01.2017 година, с което е прекратено наказателното производство водено срещу *** с ЕГН ********** от гр. *** за престъпление по чл. 210, ал. І, т. 5 вр. с чл. 209, ал. І от НК по досъдебно производство № Д 447/2014  година по описа на Районна прокуратура – *** като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ВРЪЩА делото на Районна прокуратура – гр.*** за последващи процесуални действия.

         ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на жалба и протест пред ***ски окръжен съд в 7-дневен срок от уведомяването.     

                                                       

 

                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: