Р Е Ш Е Н И Е
гр. Ихтиман, 22.02.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ИХТИМАНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, І състав, в публично
заседание на тринадесет и първи януари две хиляди и осемнадесета година в
състав:
председател: РАДОСЛАВА ЙОРДАНОВА
при секретаря Маргарита Минчева, като
разгледа докладваното от съдията а.х.д. № 825 по описа за 2017 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
производство
по чл. 59 и сл. от ЗАНН
С Наказателно постановление № .....2017 г.,
издадено от Началника на РУ-МВР-К.....на С.А.Н. ЕГН ********** *** за нарушения
по чл. 103 ЗДвП на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 ЗДвП му е наложена глоба в
размер на 50 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец, за
нарушение по чл. 174, ал. 3 ЗДвП, му е наложена глоба в размер на 2000 лева и е
лишен от право да управлява МПС за срок от 24 месеца, за нарушение на чл. 100,
ал. 1, т. 1 ЗДвП на основание чл. 183, ал. 1, т. 1 ЗДвП му е наложена глоба в
размер на 10 лева и за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 2 ЗДвП на основание чл.
183, ал. 1, т. 1 ЗДвП му е наложена глоба в размер на 10 лева.
С.Н. е обжалвал наказателното постановление в срок, като оспорва
фактическите констатации в акта. Навежда доводи за допуснати процесуални
нарушения, изразяващи се в непосочване на точно и ясно мястото на извършеното
нарушение и обстоятелствата, при които е извършено. Навежда доводи за това, че
съществува противоречие в текстовото описание на нарушението в АУАН и НП.
Въззиваемата
страна, редовно уведомени, не изпраща представител, не взема становище по
жалбата.
Съдът,
като обсъди доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност и съобразно с чл. 16 НПК, приема за установено
следното:
На
......2016 г. служителите на РУ на МВР-К.....А.В. и Ю.А. се намирали в района
на кръстовището между ул. „К...“ и „Ал. С...“ в гр. К..., когато възприели
приближаващ се автомобил „Ф...“ с рег. № С.... Бил подаден сигнал със стоп
палка, но водачът не спрял и продължил движението си. Полицейските служители го
последвали със служебния си автомобил, като след подаване на светлинен и звуков
сигнал, автомобилът спрял вдясно на пътното платно. Установено било, че водач
на същия е С.Н.,*** познавали като колега от РУ на МВР-С..., но той не
представил документи за автомобила и лични документи. На място бил повикан и
друг полицейски екип, който бил оборудван с техническо средство за изследване
употреба на алкохол, като Н. бил поканен да бъде изпробван. Н. отказал да даде
проба на техническото средство „Алкотест Дрегер 7410+“, след което бил отведен
в РУ на МВР-К.... В сградата на полицейското
управление от страна на св. А. му бил съставен АУАН № .../......2016 г., както
и му бил издаден талон за медицинско изследване, който той отказал за получи,
като отказът му е удостоверен от св. В.. В Акта е констатирано, че Н. не е
спрял на подаден сигнал със стоп палка
/нарушение по чл. 103 ЗДвП/, че е отказал да бъде изпробван с техническо средство „Алкотест Дрегер 7410+“
/нарушение на чл. 174, ал. 3 ЗДвП/, не е представил свидетелство за управление
на МПС /нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП/ и не е представил свидетелство
за регистрация на МПС /нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 2 ЗДвП/.
Н.
бил отведен от полицейските служители във ФСМП-К..., където също отказал да му
бъде взета кръвна проба за установяване на евентуална употреба на алкохол.
Във
връзка със случилото се е бил изпратено съобщение от началника н РУ на МВР-К...,
като с постановление на следовател при Окръжна следствена служба при СОП от
12.11.2016 г. е образувано досъдебно производство за това, че на ......2016 г. С.Н.
противозаконното е пречил на орган на властта да изпълни задълженията си –
престъпление по чл. 270, ал. 1 НК.
Проведеното
разследване е приключило с Постановление за прекратяване на наказателното
производство от 05.04.2017 г. на РП-Ихтиман по пр. пр. № 1387/2016 г., в което
наблюдаващият прокурор е приел, че поведението на Н. не осъществява признаците
на състава на престъпление по чл. 270 НК и материалите по преписката са изпратени
на Началника на РУ на МВР-К.....за реализиране на адмнистративнонаказателната
отговорност на лицето.
На
…...2017 г. е издадено и атакуваното наказателно постановление, с което нарушения по чл. 103 ЗДвП на основание чл.
175, ал. 1, т. 4 ЗДвП на Н. е наложена глоба в размер на 50 лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 1 месец, за нарушение по чл. 174, ал. 3 ЗДвП,
му е наложена глоба в размер на 2000 лева и е лишен от право да управлява МПС
за срок от 24 месеца, за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП на основание
чл. 183, ал. 1, т. 1 ЗДвП му е наложена глоба в размер на 10 лева и за
нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 2 ЗДвП на основание чл. 183, ал. 1, т. 1 ЗДвП
му е наложена глоба в размер на 10 лева
Описаната
фактическа обстановка бе установена от събраните в хода на съдебното следствие
писмени и гласни доказателства – материалите по пр. пр. 1387/2016 г. по описа
на РП-Ихтиман, АУАН, талон за медицинско изследване, фиш за спешна медицинска
помощ, които са подкрепени от показанията на
свидетелите Ю.А. и А.В..
С оглед възприетата фактическа обстановка,
съдът достигна до следните правни изводи:„
Жалбата
е допустима, тъй като е подадена в срок, и по същество – основателна.
Съдът приема, че атакуваното наказателно постановление
е издадено извън предвидения в чл. 34, ал. 3 ЗАНН срок.
Съгласно чл. 36 ЗАНН административнонаказателно
производство се образува със съставяне на акт за установяване на извършеното
административно нарушение, като без приложен акт административнонаказателна
преписка не се образува освен в случаите, когато производството е прекратено от
съда или прокурора или прокурорът е отказал да образува наказателно
производство и е препратено на наказващия орган.
По делото се установи, че административнонаказателното
производство е започнало със съставяне на АУАН № .../......2016 г. Впоследствие
е образувано и досъдебно производство във връзка с извършеното от Н.
неподчинение на полицейските органи. В случая за едно и също поведение на Н.
/неспиране на подаден полицейски сигнал и отказ да бъде изпробван с техническо
средство за употреба на алкохол/ във времето са съществували и
административнонаказателно и наказателно производство.
Няма съмнение, че съгласно принципа Non bis in idem за
деянията, осъществени от Н., не може да бъде търсена едновременно наказателна и
административно наказателна отговорност.
След като в ЗАНН няма изрично основание
за спиране на административнонаказателното производство при съществуването на
данни за извършено престъпление от общ характер, то процесуалните срокове за
реализирането на административнонаказателната отговорност не могат да бъдат
прекъсвани. Нещо повече - с прекратяване на наказателното производство не започва
да тече нов срок за издаване на наказателното постановление, след като
административнонаказателното производство за същите деяния вече веднъж е било
образувано със съставянето на АУАН.
Съгласно разпоредбата на чл. 34, ал. 3 ЗАНН образуваното административнонаказателно производство се прекратява, ако не
е издадено наказателно постановление в шестмесечен срок от съставянето на акта.
В случая наказващият орган е издал
атакуваното наказателно постановление на 02.10.2017 г., т.е почти единадесет месеца след съставяне на
АУАН, което е далеч извън законоустановения срок.
Ето защо съдът приема, че атакуваното
наказателно постановление се явява незаконосъобразно, като издадено при
съществено нарушение на процесуалните правила, поради което и следва да бъде
отменено без по същество да бъде обсъждан въпросът има ли извършени административни нарушения от
страна на Н.
Воден от изложеното, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № ............2017 г., издадено от Началника
на РУ-МВР-К..., с което на С.А.Н. ЕГН ********** *** за нарушение по чл. 103 ЗДвП на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 ЗДвП му е наложена глоба в размер на 50
лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец, за нарушение по чл.
174, ал. 3 ЗДвП, му е наложена глоба в размер на 2000 лева и е лишен от право
да управлява МПС за срок от 24 месеца, за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП
на основание чл. 183, ал. 1, т. 1 ЗДвП му е наложена глоба в размер на 10 лева
и за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 2 ЗДвП на основание чл. 183, ал. 1, т. 1 ЗДвП му е наложена глоба в размер на 10 лева.
.
Решението може да се обжалва с
касационна жалба по реда на АПК пред АССО в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
(Р. Йорданова)