Р Е Ш Е Н И Е
№ 678/13.11.2023г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-ПАЗАРДЖИК, IV-ти състав, в
открито заседание на дванадесети октомври две хиляди двадесет и трета година в
състав:
СЪДИЯ: ДИЯНА ЗЛАТЕВА – НАЙДЕНОВА
при участието на
секретаря Тодорка Стойнова, като разгледа докладваното от съдията адм. дело
№ 1353 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производство е по реда на
чл. 409 и сл. от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК и е образувано по Молба с вх.
№ 6853/23.08.2023 г. на „Хънтър“ ЕООД, подадена чрез адв. Н. Б.,***, с която е
направено искане за издаване на дубликат на изпълнителен лист за присъдените
разноски с Определение № 1103/14.07.2022 г., в размер на 779,03 лева за
допълнение на Решение № 798/01.11.2021 г., постановено по адм. дело № 1353/2020
г. по описа на Административен съд – Пазарджик. В молбата се твърди, че оригиналът
на изпълнителния лист е представен в Национална агенция по приходите /НАП/,
офис Пазарджик през 2023 г., но изпълнителният лист бил изгубен в НАП и до
настоящия момент присъдената на дружеството сума не му била изплатена.
Ответникът по молбата - Национална
агенция по приходите, чрез процесуален представител поддържа, че същата е
неоснователна със становище с вх. № 7729/27.09.2023 г. В същото е заявено, че в
ТД на НАП Пловдив и в ТД на НАП Пловдив, офис Пазарджик не е предявен оригинал
на изпълнителен лист, издаден по адм. д. № 1353/2020 г., по описа на
Административен съд – Пазарджик, в полза на „Хънтър“ ЕООД за сумата от 779,03
лв., както и че искането не било подкрепено с никакви доказателства.
Административен съд - Пазарджик
като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
приема от фактическа и правна страна следното:
Молбата е неоснователна.
Според практиката на ВКС и ВАС изгубването на първообраза на
изпълнителния лист предполага държателят му да бъде лишен от владението му
вследствие действията на трети лица или да не го е загубил, а изпълнителният
лист да е в негово владение и държане, без държателят да знае точното му местоположение
в обитаваните или владени от него помещения. Целта на разпоредбата на чл. 409 ГПК е да се осигури възможност за реализиране на правото на взискателя на
принудително изпълнение и в случаите, в които това принудително изпълнение не
може да се осъществи поради липсата на оригиналния изпълнителен лист, поради
което употребеният в посочения текст термин „изгубване“ следва да се тълкува
по-широко: не само физическо изгубване на изпълнителния лист, но и изгубване на
държането на изпълнителния лист от самия взискател, което изгубване прави
невъзможно упражняването на правата му по този изпълнителен лист /Определение №
22 от 6.01.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4099/2014 г., IV г. о., ГК, Решение № 71
от 4.04.2013 г. на ВКС по ч. гр. д. № 627/2012г., I г. о., ГК и др./.
Видно от данните по делото на молителя е издаден изпълнителен лист
за сумата от 779,03 лв. срещу длъжника, който лист е получен от адв. Б. срещу
подпис. В молбата за издаване на дубликат на изпълнителен лист изрично се
твърди, че оригиналът на изпълнителния лист бил изгубен от длъжника – НАП.
Именно поради тази причина и с Определение № 1195/04.09.2023 г., постановено по
настоящото дело, съдът е задължил длъжника НАП да посочи в 14-дневен срок от
получаването му, дали пред него е представян оригинал на изпълнителен лист за
сумата от 779,03 лева, издаден в полза на „Хънтър“ ЕООД по адм. дело №
1353/2020 г. по описа на Административен съд – Пазарджик, както и дали е
извършвал плащане за посочената сума в полза на „Хънтър“ ЕООД. Ако да – да
представи доказателства. Съответно със същото определение съдът е задължил и
молителят „Хънтър“ ЕООД в 14-дневен срок от получаването му да представи
доказателства, че е представил пред длъжника оригинала на изпълнителния лист,
за който се иска издаване на дубликат – молба с входящ номер или други
доказателства.
По делото е ангажирано
становище от длъжника - НАП, с което се заявява, че пред него не е представен
такъв изпълнителен лист, както и че не е изплащал дължимата сума към „Хънтър“
ЕООД. Представени са писмени доказателства в тази връзка – извлечения.
От своя страна пък молителят
„Хънтър“ ЕООД не е представил доказателства, че е предявил изпълнителния лист по
аргумент от чл. 519, ал. 2 от ГПК на длъжника, доколкото същият е държавна
институция. Точно обратното - с представената по делото молба с вх. №
8260/11.10.2023 г. е заявено, че нямат доказателствени искания и няма да
представят исканите такива от съда с определението от 04.09.2023 г., доколкото
според тях загубването на изпълнителния лист било факт така или иначе.
Съгласно чл. 409, ал. 1 от ГПК, ако първообразният изпълнителен лист бъде изгубен или унищожен, съдът,
който го е издал, по писмена молба на молителя издава дубликат от него въз
основа на акта, по който е издаден първообразът. За да бъде уважена молбата за
издаване на дубликат, следва да са налице две кумулативни условия – издаденият
изпълнителен лист да е изгубен или унищожен, т.е. същият да не се намира в
държане на молителя, и молителят да разполага с изпълнително основание, въз
основа на което е бил издаден първоначалния изпълнителен лист.
В тези случаи в
доказателствена тежест на молителя е да установи факта на изгубване на получен
от него изпълнителен лист по делото. Твърдението на молителя е отрицателно - то
съдържа в себе си както признание, че изпълнителният лист е издаден и получен
от него, така и че към момента на подаване на молбата този документ физически
не съществува или не се намира в държане на молителя, който поради това не е в
състояние да упражни правата по него. Съдебната практика приема, че доказването
на отрицателен факт става чрез ангажиране на доказателства за положителни
факти, които да създадат достатъчно убеждение за сбъдването на отрицателния.
Така би било когато се установи, че изпълнителният лист е издаден и получен от
правоимащия - както е в случая, както и че листът е бил предявен на длъжника,
но плащане не е било извършено или пък че в продължителен период от време по
този лист не е образувано изпълнително производство, нито вземането по него е
прехвърлено или погасено по друг начин - това е достатъчно да се приемат за
доказани твърденията на молителя, че изпълнителният лист е изгубен. В случая,
обаче не се установява изпълнителният лист да е предявяван за плащане пред
длъжника по аргумент от чл. 519, ал. 2 от ГПК. Не се установява образуване и на
изпълнително дело по листа (макар и този ред да е неприложим спрямо държавна
институция). Не се установява и по изпълнителния лист да е извършено каквото и
да е било плащане от страна на длъжника.
От горните следва, че е
изпълнена само една от предпоставките на чл. 409, ал. 1 от ГПК, а именно молителят
да разполага с изпълнително основание. Не се установява обаче по делото,
изпълнителният лист да е изгубен или унищожен. Не са представени каквито и да е
доказателства от страна на молителя за такива обстоятелства. Не са ангажирани и
доказателствени искания, посредством които да бъде установено загубването или
унищожаването на листа. Тоест по делото не се доказа изпълнителният лист да е
загубен или унищожен, поради което молбата следва да се остави без уважение.
С оглед изложените
съображения, съдът
Р Е
Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на „Хънтър“ ЕООД, подадена чрез адв.
Н. Б.,*** за издаване на дубликат на изпълнителен лист за присъдените разноски
с Определение № 1103/14.07.2022 г., в размер на 779,03 лева за допълнение на
Решение № 798/01.11.2021 г., постановено по адм. дело № 1353/2020 г. по описа
на Административен съд – Пазарджик.
Решението подлежи на
обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: (П)