О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Гр.София, 05.03.2020 г.
АПЕЛАТИВЕН СПЕЦИАЛИЗИРАН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪД, V състав,
в закрито съдебно заседание на пети март през две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА КОСТОВА
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИРА РАЙЧЕВА
МАГДАЛЕНА ЛАЗАРОВА
след като разгледа докладваното от съдия Костова ВНЧД № 88 по описа на АСНС за 2020 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.345 вр. с чл.249, ал.3 вр. с ал.1 вр. чл.248, ал.1, т.3 и т.6
от НПК.
С
протоколно определение от 12.02.2020 г. по НОХД № 3066/2019 г. а СНС, Х състав,
постановено в разпоредително заседание, първата инстанция е оставила без
уважение искането на защитниците за прекратяване на съдебното производство по
делото и връщането му на Специализираната прокуратура, поради допуснати на
досъдебната фаза и в частност при изготвяне на обвинителния акт съществени
процесуални нарушения.
С
друго протоколно определение от същата дата, по същото дело и в рамките на
разпоредителното заседание (т.е. съобразно ангажиментите за обсъждане по
чл.248, ал.1, т.6 от НПК), но неправилно съотнесено в случая към чл.270 от НПК,
съдът е оставил без уважение искането на защитниците на двама от подсъдимите по
делото, а именно Н.С..и А.М. за промяна на изпълняваната спрямо всеки от тях мярка
за неотклонение „Задържане под стража“ в по-лека такава.
Недоволна
от горепосочените определения е останала защитата на подс.М., в лицето на адв.М.Т.,
която е депозирала две жалби, с искания за отмяната им. С първата жалба се
атакува отказът за връщане на делото, с доводи за неправилност, изразяваща се в
необоснованост. В жалбата се твърди, че съставът на квалифицирания грабеж по
чл.199, ал.1, т.2 от НК поглъща състава на чл.321 от НК и в този смисъл го
изключва, което се интерпретира за съществено процесуално нарушение, тъй като
подсъдимият не бил наясно какво престъпление му се вменява. Втората жалба е
насочена срещу отказа да се облекчи процесуалното положение на дееца. Развиват
се оплаквания, че опасността от извършване на престъпление била извлечена от
обществената опасност на вмененото деяние и от начина на живот на М., което
било лишено от правна аргументация, а продължаване на задържането нарушавало
презумпцията за невинност и представлявало предварително изтърпяване на наказание.
Излагат се аргументи, че подсъдимият няма данни да е оказвал влияние върху
свидетели, че близо двугодишната му изолация е изиграла превантивната си роля,
че е семеен с малолетно дете, което на практика не познава и не е в състояние
да изпълнява родителските си функции. В тази връзка се настоява мярката да бъде
изменена в по-лека.
Апелативният
специализиран наказателен съд като се запозна с жалбите, както и с приложените
по делото материали, намира следното:
Жалбите са процесуално допустими.
Разгледани по същество са неоснователни.
НОХД № 3066/2019 г. на СНС, Х
състав е образувано по внесен обвинителен акт срещу четирима подсъдими, сред
които и А.М., комуто конкретно са повдигнати обвинения за три престъпления: за
участие в ОПГ по чл.321, ал.3, т.2 вр. с ал.2 от НК, за квалифициран грабеж,
реализиран при условията на продължавано престъпление по чл.199, ал.2, т.3,
ал.1, т.2 и т.5, пр.2 вр. с чл.198, ал.1, пр.1 и пр.2 вр. с чл.26, ал.1 от НК и
за държане на високорисково наркотично вещество по чл.354а, ал.3 вр. с ал.1 от НК.
Обсъждайки в
разпоредителното заседание възраженията на защитата срещу съдържанието на
обвинителния акт, които са били в сходен смисъл (като наведените в жалбата),
СНС обосновано е приел, че те не визират процесуални нередности от категорията
на съществените, поради което правилно е отхвърлил искането за връщане на
делото в предходна процесуална фаза.
Въззивната инстанция на свой
ред не констатира такива нарушения, налагащи претендираното връщане.
Обвинителният акт отговаря на изискванията за съдържание по чл.246 от НПК,
достатъчно понятен е, обстоятелствената и диспозитивната му част си
съответстват, поради което са несъстоятелни твърденията, че не можело да се
разбере за какво престъпление се води наказателното производство срещу М..
Поставената на вниманието на съдебните инстанции проблематика от адв.Т. не е
процесуална, а изцяло материално-правна и следва да получи отговор при
произнасянето по съществото на делото. В чисто принципен план, реализирането на
вторични престъпления при обикновено или
квалифицирано съучастие, еднократно, неколкократно или многократно, с
приложение или без приложение на чл.26 от НК, не изключва участието в ОПГ
(поставила си за цел именно такива престъпления), като първична престъпна
дейност, от категорията на престъпните състояния. А дали деецът е осъществил
техните състави и дали ги е осъществил в съвкупност, ще бъде преценявано в
зависимост от събраните по делото доказателства.
Законосъобразно
е била отклонена претенцията и за промяна на най-тежката мярка, прилагана
спрямо подс.М.. Правилна е изразената позиция, че чистото съдебно минало (в
т.ч. при настъпила реабилитация, както е в случая) не отхвърля автоматично
възможността за криминална активност.
На М., както вече се упомена,
са повдигнати обвинения за три различни по вид престъпления, насочени срещу
различни обществени отношения, а на този етап, общият прочит на
доказателствената съвкупност не разколебава основателното подозрение за тяхното
авторство. Най-тежко наказуемото – това по чл.199, ал.2 от НК (за което се
предвижда законов минимум от 15 години
лишаване от свобода), е с такива специфики, че дори само то е достатъчно,
за да обуслови виждане за необходимост от прилагането на най-сериозната
процесуална рестрикция, въпреки изтъкнатите от защитата фактори от лично
естество. Касае се за деятелност, обединяваща по чл.26, ал.1 от НК, четири
отделни квалифицирани грабежа, за които се твърди да са реализирани
предумишлено, с предварителен план и подготовка, някои и въоръжени, с употреба
на груба агресия и насилие спрямо жертвите за прекъсване на фактическата власт
спрямо отнетите вещи, с общо пет потърпевши физически лица и единадесет ощетени
юридически лица, и при сумарна стойност на причинените имуществени вреди над
половин милион лева, надвишаваща неколкократно критерия за „особено големи
размери“.
При специален минимум на
наказанието от 15 години лишаване от свобода, ако подсъдимият бъде осъден, при
конкретната фактическа и правна сложност на делото, при което подлежат на
установяване и редица други противоправни посегателства, периодът на
задържането е съвместим с разбирането за разумен срок и няма основания да се
възприемат защитните доводи в обратен смисъл.
Неправилно в жалбата се
отъждествява „обществена опасност“ на дадено, обявено от закона за престъпно
деяние (респ. тежестта му, която произтича от наказуемостта) с конкретно
обследваното поведение, понеже последното може да носи такива негативни характеристики,
убедително сочещи за напълно реален риск от извършване на престъпление, както е
в обсъжданата хипотеза, особено като се вземе предвид вероятната употреба на
физическо насилие. Това поведение, свързано не само с броя на инкриминираните
неправомерни прояви, но и начина на предполагаемото им реализиране (modus operandi) подлежи на отчитане и според европейската и според националната
съдебна практика в контекста на рисковете по чл.63, ал.1 от НПК (в този смисъл
е Решение от 22.10.2009 г. на ЕСПЧ по делото С.Д.срещу Б.и Решение № 425 от
27.09.2001 г. по н.д. № 363/2001 г. на ВКС, I н.о.).
С оглед на изложените
мотиви, обжалваните определения следва да бъдат потвърдени.
Ето защо, Апелативният
специализиран наказателен съд
О П Р Е Д Е Л
И :
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 12.02.2020 г. по НОХД №
3066/2019 на СНС, Х състав, постановено в разпоредително заседание, с което е
оставено без уважение искането за прекратяване на съдебното производство по
делото и за връщане на същото на Специализираната прокуратура, поради допуснати
на досъдебната фаза и в частност при изготвяне на обвинителния акт съществени
процесуални нарушения.
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 12.02.2020 г. по НОХД №
3066/2019 на СНС, Х състав, постановено в същото разпоредително заседание, с
което е оставено без уважение искането на подсъдимия А.Х.М. и неговата защита
за промяна на изпълняваната спрямо този подсъдим мярка за неотклонение
„Задържане под стража“ в по-лека такава.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: О.М.
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.
ОСОБЕНО МНЕНИЕ НА ПРЕДСЕДАТЕЛЯ И ДОКЛАДЧИК ПО ДЕЛОТО:
Изразявам несъгласие с мнението на
мнозинството по отношение на потвърждаването на първото от атакуваните
определения, но не защото считам, че жалбата е основателна, тъкмо обратното –
на свой ред също застъпвам виждането, че изтъкнатите в нея постановки въобще не
съставляват процесуални нарушения, а защото намирам, че процедурата по
провеждане на разпоредителното заседание цялостно е била опорочена от
първоинстанционния съд, което налага нейната отмяна, с оглед повторното й
законосъобразно провеждане (разбира се, без това да засяга решеният въпрос с
мерките за неотклонение, които могат да бъдат разглеждани по всяко време).
За да стартира тази процедура е
трябвало да бъдат редовно призовани (респ. редовно уведомени по някой от
предвидените в закона начини), всички легитимирани да участват в нея лица,
съобразно кръга, очертан в чл.247б от НПК. Неявяването на пострадал или на представител
на ощетено юридическо лице, не е съставлявало пречка за провеждане на
разпоредителното заседание, само ако тяхното призоваване (уведомяване) са били
изпълнени и отсъствието им не се е дължало на уважителна причина или ако не са
били намерени на посочените от тях адреси в страната. По делото, съобразно
изготвения обвинителен акт има единадесет ощетени юридически лица, като за шест
от тях – „Т. Т. П.“ ООД, „Ш. Б.“ ЕАД, „Т.Б.“ ЕАД, „М.Б.“ ЕООД, „Л.Б.“ ЕАД и „И.“
АД, данни за призоваване за
разпоредителното заседание на 12.02.2020 г., изобщо са липсвали по делото.
В съдебния протокол невярно е било отразено, че са редовно призовани и не
изпращат представител. Техни представители нито са присъствали в предходно
заседание, за да знаят за кога е отложено делото, нито е имало върнати
призовки, от които да се правят изводи за наличието или неналичието на
предпоставки по чл.247в, ал.2 или ал.3 от НПК. И ако от името на „И.“ АД е била
подадена по-ранна молба, съдържаща информация за възстановяване на вредите от страничен
за процеса субект – охранителната фирма, по силата на договорните отношения с
последната, то от другите засегнати субекти, които не са били известени за
разпоредителното заседание, такава информация не е постъпвала.
Писмени молби за предявяване на
граждански искове по делото са били депозирани от по-рано, от три от
дружествата, визирани от обвинението като ощетени, а именно „Р. Б.“ ООД, „Т.Б.“
ЕАД и „Б.“ (както и от нефигуриращата като ощетена охранителна фирма „В. С.“).
Макар общото произнасяне по тях (за недопускането им за съвместно разглеждане)
да е било крайно повърхностно и недостатъчно разбираемо, понеже молбите въобще не
са докладвани по съдържание, не става ясно кои от изложените причини за отказ,
за коя от тях се отнасят, все пак споменатите дружества са се възползвали от
възможността да упражнят правата си (с каквато цел се извършва и уведомяването
им).
Не така обаче, стои въпросът с „Т. Т. П.“
ООД, „Ш. Б.“ ЕАД, „М.Б.“ ЕООД и „Л.Б.“ ЕАД.
Наред с това са били конституирани три
физически лица (пострадали, съгласно обвинителния акт), като частни обвинители
по делото: Т.В.Попов, И. Л.И.и И.Д.Ц., без
никой от тях да е правил писмено или устно искане за това и без мотиви на съда,
на какво основание се извършва конституирането им. Те не са се явили на
разпоредителното заседание на 12.02.2020 г., а на отложените три предходни
заседания (на които ход на разпоредителното заседание не е даден, поради
отсъствието на защитник на един от подсъдимите, макар въпросният подсъдим да е
имал и друг защитник, поради отсъствие на член-съдия от състава на СНС и поради
отсъствие на съдебен заседател), И. И.и И.Ц. пак не са се явявали, а единствено
Т.П.се е явил и то само на първото от тях, проведено на 18.10.2019 г.
По моему, надлежно произнасяне по
предявени граждански искове липсва, липсва призоваване на ощетени юридически
лица, които са можели (чрез съответни представители) да заявят претенции в
разпоредителното заседание и незаконосъобразно са конституирани частни
обвинители (което пък всякога се третира за съществен процесуален порок). Крайно
некоректният подход при определянето на страните в първоинстанционното
производство, се отразява (и ще се отразява) и на останалите последващи
съдопроизводствени действия, засягащи съдбата на цялото дело, поради което,
въпреки че се солидаризирам с мнозинството за отхвърляне на жалбите и въпреки
липсата на изрична законова регламентация за отмяна на неатакуваните части на
разпоредителното заседание, намирам, че общото отменително правомощие на
въззивната инстанция е приложимо по аргумент на чл.345, ал.3 от НПК и следва да
бъде задействано, с оглед ангажимента за служебен контрол върху процесуалната
редовност на действията на първостепенния съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: