№ 2255
гр. Варна, 15.06.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Даниела Ил. Писарова
Членове:Светлана Тодорова
Цветелина Г. Хекимова
като разгледа докладваното от Даниела Ил. Писарова Въззивно частно
гражданско дело № 20223100501137 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274 вр.чл.420 ГПК.
Образувано е по ЧЖ вх.№263626/28.03.2022г. на НОВО ФИНАНС ООД, ЕИК
*********, Варна, депозирана чрез пълномощника на дружеството адв.Д.Тодорова от ВАК,
срещу определение №260904/23.02.2022г., постановено по ЧГД №16793/2020г. на ВРС, 19
състав, с което съдът е постановил спиране на постановеното със заповед
№260252/15.01.2021г., по реда на чл.417 ГПК, незабавно изпълнение на парично
задължение, в частта за разноските в размер на 5639.99 лева, сторени от заявителя в
заповедното производство срещу длъжника Т. СТ. П., на основание чл.420, ал.2, т.2 ГПК.
В жалбата се излага, че постановеното определение е недопустимо, неправилно и
незаконосъобразно. С цитираната заповед съдът е осъдил длъжника Т.П. да заплати на
заявителя суми, представляващи неплатени главници по два договора за заем,
възнаградителни лихви, наказателни лихви и неустойки като с допълнително разпореждане
от 25.02.2021г. допълнително е допуснал поправка на заповедта и разпореждането за
незабавно изпълнение от 15.01.2021г. като включил в подлежащите на изпълнение суми и
сторените от заявителя разноски за производството в размер на 5 639.99 лева, включващи
държавна такса и адв.хонорар, съобразно уважената част от претенциите.
Поддържа се, че в заповедното производство, заявителят има право на сторените
разноски за адвокат, ако е ползвал услугите на такъв съобразно Наредба №1/2004г. за МРАВ
и предявената претенция, съобразно уважената част. Сочи като основание за неправилност
на определението т.12 от ТР №4/2013г. на ОСГТК на ВКС по отношение обжалването на
заповедта в частта за разноските. Твърди се, че в случая не са били налице нито една от
предпоставките на чл.420 ГПК за спиране на изпълнението на заповедта – нито е
представено обезпечение по реда на чл.180 и чл.181 ЗЗД, нито са представени доказателства
за недължимост на признатото със заповедта вземане. Прави се довод, че при образувано
производство по чл.422 ГПК, произнасянето по разноските е обусловено от това по
предявените искове. Считат, че администрирането на частната жалба е и преждевременно.
С отговор на подадената частна жалба насрещната страна, чрез адв.М.Ц., сочи
нейната неоснователност. Твърди се, че длъжникът Т.П. е подала молба за изменение на
1
заповедта в частта за разноските, вкл. за тяхната прекомерност като е направено искане при
липса на произнасяне по реда на чл.248 ГПК съдът да приеме молбата като ЧЖ срещу
заповедта в частта за разноските. Твърди, че по това искане не е налице произнасяне от ВРС.
Твърди се, че по издадената заповед, за сумата от общо 41 360.00 лева е подадено
възражение от длъжника по реда на чл.414 ГПК като изпълнението на заповедта в същата
част е било спряно от заповедния съд с влязло в сила определение по реда на чл.420, ал.2,
т.2 ГПК, от 15.01.2021г. Поради това се твърди, че е логично и спиране на изпълнението по
отношение на обусловените от присъдените със заповедта суми, разноски. Ако решението за
отхвърляне на иска по чл.422 ГПК влезе окончателно в сила, то на заявителя не биха се
дължали изобщо разноски. Твърди се, че по отношение на частта от заповедта, срещу която
не е подадено възражение по чл.414 ГПК, е налице молба за преразглеждане на разноските
поради тяхната прекомерност. Такова искане е налице в молбата по чл.248 ГПК, адресирана
до заповедния съд. Прави се довод, че ако е налице произнасяне за разноските по заповедта
в частта, в която не е предмет на иска по чл.422 ГПК, то тогава отново е налице
прекомерност, тъй като не е съобразена Наредба №1/2004г. Не следващо място се твърди, че
сумата за разноски от 5639.99 лева изобщо не е предмет на изпълнение, тъй като за същата
не е издаден изпълнителен лист. Заявителят е пропуснал преклузивните срокове за
изменение на заповедта в частта за разноските по реда на чл.247/чл.248 ГПК, поради което
недопустимо съдът под формата на поправка на очевидна фактическа грешка е постановил
изменение на заповедта в тази част. Връчените на длъжника ПДИ и заповед за незабавно
изпълнение не съдържат осъдителен диспозитив за разноските на заявителя. Претендира се
отхвърляне на частната жалба на НОВО ФИНАНС ООД, респ. потвърждаване на съдебното
определение от 23.02.2022г. по ЧГД №16793/2020г. на ВРС.
Настоящият състав, за да се произнесе по частната жалба, предмет на производството
по ЧГД №1137/2022г. на ВОС, намира, че същата е подадена от легитимирана страна, чрез
процесуалния представител на страната, в преклузивния срок, считано от съобщаване на
определението от 23.02.2022г., на 18.03.2022г., а именно на 28.03.2022г.
За да се произнесе по жалбата съдът съобрази: По заявление на НОВО ФИНАНС ООД
е издадена заповед за незабавно изпълнение по реда чл.417 ГПК №260252/15.01.2021г. по
ЧГД №16793/2020г. на ВРС, 19 състав, в която първоначално съдът е пропуснал да присъди
поисканите от заявителя разноски. Поради това, с последващо разпореждане от 25.02.2021г.
е постановена поправка на допусната очевидна фактическа грешка с присъждане на
сторените от заявителя разноски в общ размер от 5639.99 лева, съразмерно на предявените
обективно съединени претенции.
Видно от приложената в изпълнение на чл.418 ГПК покана за доброволно изпълнение
по образувано изп.дело №712/2021г. на ЧСИ Л.Станев, в същата е включена и сумата за
разноските, вкл. по отношение на длъжника Т. Ст.П. /л.91 по заповедното досие/. В този
смисъл, възражението за липса на издаден изпълнителен лист за разноските в допълнената
част на заповед за изпълнение, съдът намира за неоснователно.
Въз основа молба на длъжника Т.П. от 27.04.2021г. по чл.420 ГПК, съдът с
определение от 28.04.2021г. е спрял изпълнението на заповедта за незабавно изпълнение в
оспорената част, включваща претенции за лихви и неустойки – част от присъдените със
заповедта суми, а именно: сумата от 20 580 лева –лихва за забава; 18900 лева – неустойка по
чл.2.7 от договора за заем; 980 лева – лихва за забава по чл.2.6 и чл.2.7 от договора за заем и
900 лева – неустойка по чл.2.7 от договор за заем, на основание чл.420, ал.2, т.2 ГПК.
Едновременно с тази молба е било подадено и възражение на длъжника П. по чл.414
ГПК в същата част на заповедта, въз основа на което е било образувано исково
производство по чл.422 ГПК с вх.№290719/14.06.21г. като видно от приложения препис от
искова молба, същата касае цялото обективирано в заповедта вземане /главници, лихви,
неустойки/. По делото не са налице данни за хода на това производство.
2
Въз основа на молба на длъжника Т.П. от 27.04.2021г. по чл.420 ГПК съдът е спрял
изпълнението на заповедта в частта за оспорените с възражението по чл.414 ГПК суми –
лихви и неустойки, поради преценка за вероятната им неравноправност, а въз основа на
молба от 17.02.2022г., с обжалваното определение от 23.02.22г. съдът е спрял изпълнението
на заповедта и в частта за разноските на заявителя в размер на 5639.99 лева.
Тъй като подаденото на 27.04.2021г. от Т.П. възражение по чл.414 ГПК касае само
част от присъдените суми /идентични с тези, за които изпълнението е спряно на основание
чл.420 ГПК/, то и висящото исково производство по чл.422 ГПК, за чийто ход не са налице
данни по настоящото дело, се лимитира от предмета на възражението.
Съобразно т.12 от ТР 4/2014г., обжалването на заповедта в частта за разноските
подлежи на разглеждане само при прекратяване на исковото производство по чл.422 ГПК,
каквито данни по делото не са налице. Предмет на настоящата частна жалба е определение
на съда, постановено по реда на чл.420 ГПК, в частта за разноските, сторени от заявителя в
заповедното производство. С обжалваното определение ВРС е спрял изпълнението за целия
размер на разноските без значение, че с предходно определение е уважил искане по чл.420
ГПК до размера на оспорените с възражение претенции от заповедта – част от всички
присъдени суми, подлежащи на незабавно изпълнение.
Тъй като предмет на настоящото производство е именно спиране на изпълнението по
заповедта единствено в частта за присъдените на заявителя разноски в размер на 5639.99
лева, което е обусловено от произнасяне по предявените претенции, вкл.по частната жалба
срещу незабавното изпълнение, съдът следва да съобрази определението, постановено по
ЧГД 1136/2022г. на ВОС, по реда на чл.274 вр.чл.419 ГПК. Въз основа на този необжалваем
акт на съда ЧСИ Л.Станев, пред който е в ход незабавното изпълнение на заповедта, следва
да прекрати изп.дело №712/2021г. за разликата над 2800.49 лева до 5639.99 лева, на
основание чл.433, т.3 ГПК, поради обезсилването на листа и отмяната на незабавното
изпълнение. С цитирания акт съдът е отменил незабавното изпълнение за неустойките и
лихвите по заповедта за изпълнение както и за разликата над 2800.49 лева до общия размер
на сторените разноски от 5639.99 лева като в тези части е обезсилен издадения
изпълнителен лист.
В случая, след отмяна на съответната част от разпореждането за незабавно изпълнение
и обезсилването на листа на основание чл.433, т.3 ГПК, образуваното въз основа на него
изпълнително дело следва да бъде прекратено. Това обстоятелство съдът намира, че лишава
жалбоподателя Ново Финанс ООД от правен интерес да иска отмяна на постановеното от
заповедния съд спиране на изпълнението на тази част от заповедта за изпълнение. С оглед
на горното, подадената частна жалба следва да бъде оставена без разглеждане, а
производството по образуваното ЧГД №1137/2022г. на ВОС прекратено като недопустимо,
за посочения по-горе размер – разликата над 2800.49 лева до 5639.99 лева.
За разликата до 2800.49 лева, в която част не е отменено незабавното изпълнение на
заповедта по чл.417 ГПК, постановеното определение е неправилно. Подаването на
възражение срещу заповедта не спира постановеното незабавно изпълнение. /освен в
случаите на чл.420 ГПК/ При спиране на изпълнението по отношение на само част от
вземането по заповедта /за неустойките и лихвите/, не е налице обусловеност на разноските
за разликата, съразмерна на вземането за двете главници и лихвите по чл.2.2 от договорите
за заем. В тази част не е налице спиране на заповедта и същата подлежи на изпълнение до
приключване на исковото производство и с оглед резултата от същото. В този смисъл, съдът
не е имал основание да спре изпълнението на заповедта за пълния размер на присъдените
разноски. Произнасянето относно разноските следва произнасянето по предявените
обективно съединени претенции, то няма самостоятелен характер и е обусловено от спиране
на изпълнението за вземанията, предмет на заповедта. Поради това, в тази част жалбата се
явява основателна. Определението за спиране на изпълнението за сумата от 2800.49 лева
3
следва да бъде отменено и искането оставено без уважение. Спрямо тази част от сторените
разноски не са налице основанията по чл.420 ГПК.
Съгласно ТР №4/2013г. на ОСГТК, изпълнителната сила на заповедта за незабавно
изпълнение в частта за разноските отпада, ако вземането е оспорено чрез възражение по
реда на чл.414 ГПК, и е образувано исково производство по реда на чл.415, ал.1, респ. по
чл.422 ГПК. С решението по установителния иск съдът се произнася по дължимостта на
разноските за заповедното производство – относно размера им, както и разпределя
отговорността за заплащането на тези разноски съобразно с отхвърлената и уважената част
от иска. В това производство съдът следва да разгледа възраженията на страните за
неправилно изчисляване на разноските от съда в заповедното производство, искането на
ответника за присъждане на разноски за заповедното производство и възраженията по чл.78,
ал.5 ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Възраженията на длъжника
срещу размера на разноските следва да бъдат разгледани именно в исковото производство.
Въз основа на т.8 от ТР №4/2013г. на ОСГТК на ВКС, определението подлежи на
обжалване единствено в прекратената част съгласно чл.274, ал.2 ГПК, пред Апелативен съд
–Варна.
Въз основа на изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна жалба вх.№263626/28.03.2022г. на НОВО
ФИНАНС ООД, ЕИК ********* срещу определение №260904/23.02.2022г., постановено по
ЧГД №16793/2020г. на ВРС, с което е спряно изпълнението на заповед за незабавно
изпълнение №260252/15.01.2021г. срещу Т. СТ. П., в частта за присъдените на заявителя
разноски, за разликата над 2800.49 лева до сторените общо 5639.99 лева, или за сумата от
2839.50 лева, поради липса на правен интерес и ПРЕКРАТЯВА производството по ВЧГД
№1137/2022г. на ВОС в тази част.
ОТМЕНЯ определение №260904/23.02.2022г. по ЧГД №16793/2020г. на 19 състав на
ВРС, с което е спряно изпълнението на заповед по чл.417 ГПК №260252/15.01.2021г. по
ЧГД №16793/2020г. на ВРС по отношение на длъжника Т. СТ. П., в частта за разноските на
заявителя в заповедното производство, до размера на 2800.49 лева като вместо това
ПОСТАНОВИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искане на длъжника Т. СТ. П., за спиране на
изпълнението по реда на чл.420, ал.2 ГПК, на заповед за незабавно изпълнение
№260252/15.01.2021г. по ЧГД №16793/2020г. на ВРС, в частта за присъдените със заповедта
и допълващо я разпореждане от 25.02.2021г., разноски на заявителя до размера 2800.49 лева,
на основание чл.420, ал.2 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване по арг. от ТР №4/2013г. на ОСГТК на
ВКС, освен в прекратителната част, в която подлежи на обжалване пред АС-Варна в 1
седмичен срок от връчване препис от определението на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
4
2._______________________
5