№ 16
гр. Ивайловград, 22.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИВАЙЛОВГРАД в публично заседание на двадесет и
първи юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЖИВКО Д. ЯНКОВ
при участието на секретаря Красимира Анг. Христова
като разгледа докладваното от ЖИВКО Д. ЯНКОВ Гражданско дело №
20225650100011 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид и съобрази следното:
Производството е по реда на 55, ал.1, предл. 1 от ЗЗД, вр. чл. 22 и чл.
23 от ЗПК.
В РС - Ивайловград е постъпила искова молба от ЕК. ХР. К. с ЕГН
**********, с адрес гр. Ивайловград, ул. „*****“ № 10, чрез процесуален
представител адв. В.Н. от САК против „******“ ЕАД с ЕИК ******* със
седалище и адрес на управление гр. София, район Илинден, ж.к. Света
Троица, ул. „*****“ № 15, вх. Г, ет. 6, представлявано от Л.О.Т. и З.К.Я.. С
иска се претендира ответникът „******“ ЕАД да бъде осъден на осн. чл. 23,
вр. чл. 22 от ЗПК, вр. чл. 55, ал.1, предл. 1 от ЗЗД да бъде осъден да заплати
на ищеца ЕК. ХР. К. сумата от 177.37 лв., представляваща недължимо
платени суми по договор за потребителски кредит № *********/10.02.2020 г.,
ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на
исковата молба до окончателното й изплащане.
Делото е подсъдно на съда по правилата на родовата и местна
подсъдност, на осн. чл. 113 от ГПК.
Не са налице основания за спиране или прекратяване на
производството.
В исковата молба се сочи, че на 10.02.2020 г. ЕК. ХР. К. е сключила
“
договор за потребителски кредит тип „Кредитна линия с „******” ЕАД. В
договора било посочено, че минималната сума, която може да бъде усвоена
по кредита е 1000 лева, кредитния лимит е 4000 лева, лихвения процент при
максимален срок на кредита е 36 %, а ГПР при максимален срок на кредита е
50 % при подробно описани в договора допускания. Съгласно договора за
кредита следвало да бъде представено едно от следните обезпечения:
1
поръчителство от две физически лица, наети на безсрочен трудово договор с
минимално месечно брутно възнаграждение за всеки в размер на 1500.00
лева, или неотменима и безусловна банкова гаранция от одобрена от
Кредитодателя банка, или поръчителство от одобрено от Кредитодателя
дружество.
В чл. 2, ал. 2 от договора било посочено, че усвояването на суми се
заявява от Кредитополучателя чрез подаване на искане за усвояване на място
в търговски обект на дистрибутора, или посредством наличните канали за
дистанционна комуникация като електронна поща, уеб-сайт, мобилни
приложения, IM съобщения и кратки текстови съобщения и обаждане на кол
център.
На същата дата - 10.02.2020 г., ищцата била подала Искане за кредитна
линия № 10022805 до „******” ЕАД, с което е помолила да й бъде направено
предложение за условията, при които може да се усвои сума по кредит тип
„Кредитна линия“ със сума за усвояване 500 лева. Още същия ден й бил
отпуснат заем в размер на 500 лева. В погасителен план към кредит №
********* към договор за кредитна линия било посочено, че погасителният
план има силата на споразумение между страните относно размера на
усвоената сума от 500 лева за срок от 4 месеца, като сумата от 500 лева по
кредита била усвоена в брой в търговския обект, където е подписан договора
за кредит.
Същия ден, в изпълнение на договор за потребителски кредит тип
„Кредитна линия“ ищцата К., като „Клиент/Кредитополучател“ сключила
Договор за възлагане на поръчителство с посочено от Заемодателя лице, а
“
именно с „Кредит гаранция ЕООД, с ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район „Слатина“, ул. „Манастирска“ № 41, вх. Б, ет. 1,
ап. 2, като „Поръчител“. В договора било уговорено, че същият влиза в сила в
момента на неговото подписване, но ще породи действие само ако
Кредитополучателят в петдневен срок от одобрено искане за усвояване на
всяка сума в рамките на кредитния лимит по Договора за потребителски
кредит тип „Кредитна линия“ не осигури като обезпечение по кредита си
поръчителство от страна на две физически лица, наети на безсрочен трудово
договор с минимално месечно брутно възнаграждение за всеки в размер на
1500 лева, одобрено от кредитодателя дружество-поръчител или неотменима
“
и безусловна банкова гаранция от одобрена от „****** ЕАД банка и не
представи съответните доказателства за това.
В този договор за поръчителство било посочено, че за оценяването и
поемането на задължението за поръчителстване по кредита, Клиентът
заплаща на поръчителя възнаграждение в размер, зависещ от размера на
кредита, размера на всяка усвоена сума, срока за изпълнение на задълженията
по кредита, редовност на клиента при получаване на кредити и други
показатели, свързани с кредитоспособността и лоялността на клиента, чиито
конкретни размери при съответните условия са посочени в погасителен план,
неразделна част от този договор.
2
Възнаграждението по смисъла на договора, представлявало сбора от
вноските по погасителния план.
Съгласно Договора за поръчителство, клиентът заплащал
възнаграждението съгласно представения погасителен план по банковата
сметка на „Посредника“ - „******” ЕАД, или в брой в търговските обекти на
посредника. На ищцата К. бил представен и погасителен план с включено
възнаграждение за обезпечение, в който е посочено, в случай на възползване
от услуга за възлагане на поръчителство общо дължимата сума по усвоения
кредит № *********, с включено възнаграждение за предоставено
поръчителство възлиза на 796.00 лева.
Под № ********* фигурирало единствено „искане за кредитна линия“.
След отправеното от ищцата искане не е бил сключван нарочен договор за
потребителски кредит № ********* е „******” ЕАД за сумата в размер на
500 лв., както се сочело в представените погасителен план към искане за
кредитна линия и погасителен план към договор за възлагане на
поръчителство.
Ищцата К. била погасила изцяло сумата по предоставения заем, а
именно в общ размер на 677.37 лв - включваща главница, лихва и
възнаграждение за поръчителство, изцяло и единствено на „******” ЕАД, на
2 бр. вноски – вноска от 199 лв. на 05.03.2020 г. и вноска от 478.37 лв. на
19.03.2020 г. Тази сума била по – малко от първоначално определената като
дължима сума от 796 лв., но причината за това била, че кредитът е бил
погасен предсрочно.
Ищцовата страна счита, че Договорът е нищожен /недействителен/ на
основание чл. 22 от Закона за потребителския кредит ЗПК/ вр. чл. 26, ал. 1 от
Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/, като противоречащи на
законоустановените императивни правила – бил нищожен на основание чл.
10, ал. 1, вр. чл. 22 от ЗПК, тъй като не е била спазена предвидената от закона
форма, бил нищожен на основание чл. 11, ал. 1, т. 7 вр. чл. 22 от ЗПК, тъй
като в него не бил посочен съществен елемент от неговото съдържание, а
именно общият размер на кредита. Липсвало и посочване на начина, по който
ще бъде изплатена сумата, както и в какъв срок.
Договорът за потребителски кредит бил нищожен и на основание чл. 11,
ал. 1, т. 10 вр. чл. 22 от ЗПК, тъй като не липсвал съществен елемент от
неговото съдържание, а именно годишният процент на разходите /ГПР/ по
кредита, както и общата сума, дължима от потребителя, при посочване на
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния
процент на разходите, по определения в приложение № 1 към ЗПК начин. В
нарушение на императивните правила, в договора за потребителски кредит не
бил посочен размер на ГПР за конкретно предоставения кредит в размер на
500 лв. Липсвала ясно разписана методика на формиране на ГПР по
кредитите, а именно кои компоненти точно са включени в него и как се
формира посоченият в договорите за потребителски кредит тип „Кредитна
линия" ГПР от 50.00 %. От посочения фиксиран лихвен процент по заема от
3
36.00 %, не ставало ясно как тази стойност се съотнася към ГПР по договора.
В договора за потребителски кредит бил грешно посочен размер на
ГПР, тъй като действителният такъв бил в р-р на 177.60 % и над максимално
установения праг на ГПР, предвиден в императивната разпоредба на чл. 19,
ал. 4 от ЗПК.
По отношение Договорът за поръчителство се изтъкват доводи в насока,
че същият е нищожен поради липса на основание /кауза/ по смисъла на чл. 26,
ал.2, предл.4 от ЗЗД, предвид акцесорния характер на задължението на
поръчителя спрямо главното задължение на кредитополучателя. Навеждат се
доводи в насока, че съглашенията с „Кредит гаранция“ ЕООД не отговаряли
на принципното значение и цел на договора за поръчителство. Смисълът на
последния се изразявал в гарантиране на изпълнението на длъжника към
кредитора.
Предвид обстоятелството, че ищцата била сключила такъв договор за
поръчителство, с лице, избрано и посочено от заемодателя, за което е
заплатила такса, по-голяма от размера наотпуснатия заем, без да е налице
неизпълнение на задълженията от нейна страна, можело да се направи
единственият обоснован извод, че сключеният договор за поръчителство
излиза от присъщата функция за обезпечаване на заема, а има за цел
единствено начисляване на допълнителни разходи по кредита.
Договорите за потребителски кредит били еднотипни и потребителят не
можело да влияе върху тяхното съдържание.
Кредиторът не бил изпълнил своето задължение преди сключване на
Договора за кредит да извърши оценка на кредитоспособността на
потребителя и при отрицателна такава да откаже сключването на Договора,
което било в противоречие с Директивната цел на Директива 2008/48/ЕО –
съображение 26 от преамбюла и транспонирана в ЗПК – Глава четвърта.
Счита, че замисълът на изискването за проверка на кредитоспособността на
потребителя, както и изрично е посочено в чл. 16 от ЗПК, е тя да бъде
извършена преди сключването на договора, съответно към този момент да
бъде направена преценката дали да бъде отпуснат кредитът, както и при
какви условия. Въпреки това на длъжника се вменявало задължение да
сключи договор за поръчителство с точно определено лице, за което да
заплаща и възнаграждение, вследствие на което дългът му нараства, т.е.
опасността от свръхзадлъжнялост се увеличавала.
Счита, че тази клауза е изцяло неравноправна и нищожна, тъй като
същата е във вреда на потребителя по смисъла на, чл. 143, ал. 1 от Закона за
защита на потребителите /33П/ - не отговаря на изискванията за
добросъвестност и води до неравновесие в правата на страните. Клаузата не
бил формулирана по ясен и недвусмислен начин, съгласно изискванията на
чл. 147, ал. 1 от ЗЗП и разглеждана както самостоятелно, така и в съвкупност
с договора за гаранция /поръчителство/ не позволявала на потребителя да
прецени икономическите последици от сключване на договора - чл. 143, ал. 2,
т. 19 от ЗЗП. Също така счита, че тази клауза не е индивидуално уговорена,
4
съгласно чл. 146 от ЗЗП.
Така както била формулирана процесната клауза се касаело за едно
общо „тристранно“ споразумение между ищцата К., ответника „******” ЕАД
и „Кредит гаранция“ ЕООД. Целта на включване в правоотношението на
“
третото свързано с ответника лице „Кредит гаранция ЕООД било
заобикаляне на изискванията на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и чл. 10а, ал. 2 от ЗПК
под предлог, че незаконните такси се дължат не на кредитора, а на трето лице
„поръчител“. Впоследствие обаче тези такси се заплащат на заемодателя
„******” ЕАД. Сумата за възнаграждение за „поръчител“ била част от общо
дължимата сума по кредита макар в договора да е посочено, че същата
представлява възнаграждение за поръчителство, предоставено от „Кредит
гаранция“ ЕООД. Тя била заплатена от ищеца на „******” ЕАД /което не я е
прехвърлило впоследствие на „Кредит гаранция“ ЕООД / като част от
дължимите суми по самия кредит.
Тази клауза била уговорена още при сключване на договора с
ответника, без да бъде предоставена реална възможност на ищцата –
потребител да посочи избран от него поръчител, тъй като била абсолютна
предпоставка да бъде одобрена за получаването му.
В пряко нарушение на императивното правило на чл. 19, ал. 1 вр. чл. 11,
ал. 1, т. 10 от ЗПК, ответникът „******” ЕАД не бил включил в ГПР
разходите за заплащане на възнаграждението по сключения между ищцата и
„Кредит гаранция“ ЕООД договор за предоставяне на поръчителство, което
по своята същност представлявало печалба за кредитора, надбавка към
главницата, която се плаща периодично, поради което трябва да е част от
годишния лихвен процент /ГЛП/ и ГПР. Получаването на сумата по кредита е
било обусловено от сключването на договор за поръчителство, от страна на
кредитополучателя, за което последният дължи възнаграждение. Това
обстоятелство безспорно е било известно на „******” ЕАД, предвид това, че
сключването на договор за поръчителство е предвидено в самия договор за
потребителски кредит.
Според императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, ГПР не може
да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове или във валута, определена с постановление на
Министерския съвет на Република България, което означава, че лихвите и
разходите по кредита не могат да надхвърлят 50 % от взетата сума. Ето защо
ищцовата страна счита, че на основание чл. 19, ал. 5 от ЗПК, клаузи в
договор, надвишаващи определените по ал. 4, са нищожни. Ответникът
„******” ЕАД бил нарушил императивното правило на чл. 19, ал. 1 ЗПК и
незаконосъобразно не е включил възнаграждението за поръчител в размера на
ГПР. При условие, че същото било законосъобразно посочено,
действителният ГПР щял да възлиза на 177.60 % за конкретния договор в
нарушение на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, водеща до нищожност на
договорите като цяло, тъй като търговецът бил заблудил потребителя за
действителния размер на ГПР, приложим в отношенията между страните.
5
С тези свои действия ответникът „******” ЕАД бил заобиколил
изискванията на ЗПК за точно посочване на финансовата тежест на кредита за
длъжника, а съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗПК, всяка клауза в договор за
потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията
на закона, била нищожна.
Счита се, че клаузата за възнаградителната лихва в договорите за
потребителски кредит тип „Кредитна линия“ е нищожна поради противоречие
с добрите нрави. Изразява се становище, че нищожността на процесния
Договор за паричен заем води до нищожност и на свързания с него Договор за
предоставяне на поръчителство по гореизложените съображения.
Ако съдът приемел договора за валиден и действителен, смята, че са
нищожни отделните клаузи от процесиите договори на основание чл. 26, ал.
1, пр. 1 от ЗЗД поради нарушение на закона, чл. 26, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД поради
нарушаване на добрите нрави, респективно на основание чл. 146 от ЗЗП
поради неравноправност.
Ответното дружество било отпуснало на ищцата заем в общ размер на
500 лева, като впоследствие същата била погасила и превела единствено на
ответното дружество изцяло сумата в общ размер на 677.37 лева.
Съгласно разпоредбата на чл. 23 от ЗПК „Когато договорът за
потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само
чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по
кредита“.
Ето защо счита, че е налице правен интерес за ищцата от предявяване на
настоящия осъдителен иск срещу ответното дружество на основание чл. 23
вр. чл. 22 от ЗПК вр. чл. 55, ал. 1, предл.1 от ЗЗД за сумата от 177.37 лева -
разликата между заплатената от ищцата на ответното дружество сума (677.37
лв.) и получената от нея сума (500 лв).
В законоустановения срок, от ответната страна е получен отговор. В
отговора на исковата молба се излагат съображения, както следва:
По допустимостта на иска - счита предявеният иск за недопустим, тъй
като липсвал правен интерес от установяване нищожността на договора за
потребителски кредит тип „Кредитна линия“ № 3-990-6003-223423, с оглед
обстоятелството, че същият е предсрочно погасен от кредитополучателя. В
случая ищцата нямала правен интерес от предявяване на настоящия иск, тъй
като е изпълнила задълженията си по така сключения договор.
По основателността на иска - оспорва предявените искове по основание
и размер, като счита че същите са неоснователни и недоказани и моли съда да
постанови решение, с което да ги отхвърли изцяло. Изложените в исковата
молба твърдения били неправилни, необосновани, недоказани и
противоречащи с възникналите между страните правоотношения и
относимите към правния спор доказателства. Оспорва размера на предявения
иск. Размерът не съответствал на развилите се правоотношения по договора
за кредит, като по никакъв начин е става ясно как е формиран. Неправилни и
противоречащи на действителността били изложените в исковата молба
6
твърдения, че ищцата е погасила изцяло на кредитора сумата от 677.37 лв.
Дружеството било получило плащания по кредита в общ размер на 518.68 лв.,
от които 500 лв. главница и 18.68 лв. лихва. По делото липсвали данни за
сключен Договор за възлагане на поръчителство и погасителен план с
включено възнаграждение за обезпечение. Ответникът оспорва да е получавал
сочената сума от 677.37 лв.
Оспорва всички наведени от ищцовата страна доводи по отношение
недействителността на договорите.
Дава становище по доказателствата и доказателствените искания на
ищцовата страна, както следва:
По повод предоставените по делото справки, оспорва същите, като
счита, че не отговарят на изискванията на чл. 180 от ГПК, като в същите
липсва информация за лицата, които са ги издали, както и подписи на същите,
съответно не отговаряли на изискванията за писмени доказателства и не
представляват годни доказателства. Наред с изложеното, ответникът не
притежавал и не поддържал интернет страница, включително и интернет
страниците https://cashcredit.bg/ и https://www.a1.bg/a1-fast-сredit/applv/amount.
на които партньори на ответника предлагат негови кредитни продукти.
Соченото обстоятелство било видно от приложеното към отговора на искова
молба Удостоверение, издадено от „Регистър.БГ“ ООД. В тази връзка и
ответникът не можел да отговаря за съдържанието, което се публикува на
посочените интернет страници.
По повод направените доказателствени искания за предоставяне на
документи считам, че същите не следва да бъдат допускани, предвид
обстоятелството, че изисканата под формата на справки информация се
съдържа в писмените доказателства по делото, както и приложеното към
настоящия отговор.
По повод направеното от ищцата искане за допускане на съдебно-
счетоводна експертиза, възразявам същата да бъде допусната предвид
обстоятелството, че обстоятелствата, за които се изисква не се оспорват от
ответника или се съдържат като писмени доказателства по делото. Изтъква
аргументи в тази насока.
Моли съда да приеме, че предявеният иск е неоснователен и недоказан
и съответно да бъде отхвърлен като такъв. Претендира да бъдат присъдени и
разноските по делото, ведно с адвокатско възнаграждение.
Приобщени доказателства:
Извадка от онлайн – профила на Е.К. в интернет страницата „******“,
ведно с извадка от погасителен план и общи данни за плащанията - 2
бр,пълномощно и платежно нареждане за внесена д.т. , както и
представените с отговора на исковата молба : Договор за потребителски
кредит тип „Кредитна линия“; Погасителен план от 08.02.2020 г. към кредит
№ ********* към Договор за кредитна линия № 3-1-10272-218727, от договор
за кредит тип „Кредитна линия“; Общи условия на „******“ ЕАД към
Договор за потребителски кредит тип „ Кредитна линия“ ; Справка от
7
счетоводството на дружеството за постъпили погашения на процесния
договор за кредит; Удостоверение от „Регистър БГ“ ООД за регистрация на
домейн cashcredit.bg- от което е видно, че уебсайтът cashcredit.bg не е
собственост на ответника и не се управлява от него, Пълномощно, Становище
от ЕК. ХР. К.; както и представените от „******“ ЕАД с молба вх. № 1369 от
01.06.2022г. Стандартен европейски формуляр за предоставяне на
информация за потребителски кредити; Преддоговорна информация при
представяне на финансови услуги от разстояние по ЗПФУР ; Искане за
кредитна линия и декларация –съгласие; Договор за потребителски кредит
тип “Кредитна линия“ № 3-1-10272-218727; Погасителен план към кредит №
********* към Договор за кредитна линия № 3-1-10272-218727;Общи
условия на „******“ЕАД към договор за потребителски кредит тип
„Кредитна линия“, както и постъпила с писмо вх. № 1702 от 30.06.2022г. от
ОББ – клон Ивайловград официална справка за извършени плащания от
лицето ЕК. ХР. К. към „******“ ЕАД за периода 10.02.2020 г. до 09.02.2022
г. – датата на подаване на исковата молба.
По делото по искане на ищеца е назначена съдебно-счетоводна
експертиза.
Установена фактическа обстановка и правни изводи:
Ищцата и ответникът не се явяват в съдебно заседание, не се
представляват. Представят писмени бележки.
От представените по делото документи и от назначената съдебно –
счетоводна експертиза, заключението на която съдът приема като обективно,
безпристрастно и непротиворечиво, както и от устното допълнение към
експертизата в о.с.з. се установява, че към договор за кредитна линия № 3-
110272-218727 за потребителски кредит № *********/10.02.2020 г. от страна
на ответника „******“ ЕООД, на ищцата К. е била предоставена сумата от
500 лв. за срок от 4 месеца, която е следвало да бъде върната на 4 погасителни
месечни вноски, всяка от които в р-р на 134.51 лв. по предоставен
погасителен план с лихвен процент на кредита 36%. Общият размер на
главницата по тези вноски е 500 лв. и лихва в общ р-р на 38.04 лв.
От представеното банково извлечение от ОББ за периода от 10.02.2020
г. до 09.02.2022 г. не се установяват извършени плащания от ищцата към
ответното дружество.
По твърдения на ищцата, същата е извършила две плащания – 199 лв. на
05.03.2020 г. и 478.38 лв. на 19.03.2020 г. За тези свои твърдения ищцата не
представя доказателства.
По справка от счетоводството на ответника се установяват следните
плащания от ищцата – 134.51 лв. на 19.03.2020 г. и 384.17 лв. на 02.04.2020 г.
Общата сума по двете плащания е в р-р на 518.68 лв.. И двете плащания са
били извършени по банков път.
Внесената сума от ищцата в р-р на 518.68 лв. покрива всички
задължение по погасителния план в общ р-р на 538.04 лв., предвид
8
предсрочното погасяване и отпадането на лихвата за последните вноски.
“
По процесния Договор за потребителски кредит тип „Кредитна линия
не се установява наличието на Договор за възлагане на поръчителство с
посочено от Заемодателя лице, а именно с „Кредит гаранция“ ЕООД с ЕИК
******, както се твърди в исковата молба, а и ищцата не сочи доказателства
за това обстоятелство.
Годишният процент на разходите не е посочен в Договора. Същият
обаче е посочен в Приложение № 1 към Договора, където в табличен вид са
изведени според сумата и броя на месечните вноски– размера на вноската по
кредита, общо дължимата сума по кредита и годишния процент на разходите
(ГПР). При сума от 500 лв. за 4 месечни вноски ГПР е определен на 44.01%.
В конкретния Договор не са начислявани и събирани допълнителни такси.
Ищцовата страна не доказа своите твърдения в насока нищожност на
определени договорни клаузи или нищожност на целия договор, поради
противоречие с „добрите нрави“, неравноправни клаузи и др., а оттам и
наличието на недължимо платени суми по процесния Договор за
потребителски кредит.
Поради тази причина съдът счита, че искът е допустим, но
неоснователен, тъй като не бе недоказан - както по основание, така и по
размер.
По отношение на разноските, при този изход на спора ответникът има
право на разноски. В отговора на исковата молба, претендира разноски по
делото, ведно с адвокатско възнаграждение, но не посочва конкретна сума,
нито представя доказателства за направени такива. Не представя и списък по
разноските по чл. 80 от ГПК. Ето защо, съдът счита, че не следва да се
произнася по искането на ответната страна за разноски.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ЕК. ХР. К. с ЕГН **********, с адрес гр.
Ивайловград, ул. „*****“ № 10, чрез процесуален представител адв. В.Н. от
САК против „******“ ЕАД с ЕИК ******* със седалище и адрес на
управление гр. София, район Илинден, ж.к. Света Троица, ул. „*****“ № 15,
вх. Г, ет. 6, представлявано от Л.О.Т. и З.К.Я. осъдителен иск на осн. чл. 23,
вр. чл. 22 от ЗПК, вр. чл. 55, ал.1, предл. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника да
заплати на ищеца ЕК. ХР. К. сумата от 177.37 лв., представляваща недължимо
платени суми по договор за потребителски кредит № *********/10.02.2020 г.,
ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на
исковата молба до окончателното й изплащане.
Решението подлежи на обжалване пред ОС - Хасково в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
9
Съдия при Районен съд – Ивайловград: _______________________
10