Р Е Ш Е Н И Е
№ 63 от
13.02.2020г., гр.Троян
Троянски районен съд, в публично заседание на тринадесети януари,
две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Иванова
При секретаря Емилия Петрова, като разгледа
докладваното от съдията Иванова гр.дело № 503
по описа за 2019г. и на основание данните по делото и закона, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание
чл.422 от ГПК, да бъде установено в отношенията
между страните, че спрямо ответника М.Г.Р., ЕГН: ********** с адрес: ***, съществува изискуемо вземане в
полза на ищеца "Райфайзенбанк
(България)" ЕАП, със седалище и адрес на управление: ***, вписана в
Търговския регистър при Агенция по вписванията под ЕИК ***, представлявана от ***
- Изпълнителен директор и *** - Прокурист съгласно издадената заповед за
изпълнение по чл. 417 от ГПК по ч. гр. д. №159/2014 г. на PC Троян, както
следва: изискуема главница в размер на 3000 /три хиляди лева/; Наказателна лихва
за периода 03.11.2008г. до 24.02.2014г. в размер на
2066.94 лева, както и сумата 101.34 /сто и един лев и тридесет и четири
стотинки/ лева, разноски по делото за ДТ, в едно със законна лихва върху
главницата от датата на депозиране на заявление по чл.417 ГПК в
съда. В условията на евентуалност
в случай, че установителният иск по чл.422 във вр.чл.415 от ГПК бъде отхвърлен,
като частично неоснователен, поради
липса на предсрочна изискуемост на кредита, се иска да бъде осъден ответникът
да заплати в полза на „Райфайзенбанк (България)" ЕАД, сумите,
представляващи изискуеми вземания по Договор № 0802010207996820 за издаване и ползване на международна кредитна карта Viza/MasterCard от 01.02.2008 година, а именно:изискуема
главница в размер на 3000 /три хиляди лева/; Наказателна лихва за
периода 03.11.2008г. до 24.02.2014г. в размер на 2066.94 лева, ведно със
законната лихва върху вземането, считано от датата на завеждане на настоящата
искова молба до окончателното му изплащане.
Заявява се искане,
настоящата искова молба да служи като покана за изпълнение, от който момент
длъжникът изпада в забава.
Моли се, да се осъди
ответникът да заплати на "Райфайзенбанк (България)" ЕАД,
всички направени по настоящото дело разноски (платени държавни такси и хонорари
за вещи лица), включително юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78,
ал. 8 от ГПК.
Ищецът основава исковата си
претенция на следните фактически твърдения, обективирани в обстоятелствената
част на исковата молба: Твърди, че в
законоустановения срок и на основание чл. 415, ал. 1 от ГПК предявил установителен иск относно вземания в размер на 5066.94 /пет хиляди шестдесет и шест лева и деветдесет и четири стотинки/
лева, представляващи сбор от
изискуеми падежирали и предсрочно изискуеми главници по Договор за издаване
и ползване на кредитна карта от 01.02.2008г. По процесуалната допустимост на иска се
излага следното: След инициирано заповедно
производство, в качеството на ищецът на кредитор, е била издадена заповед за изпълнение, по силата на която
длъжника М.Г.Р. е била осъдена да
заплати на "Райфайзенбанк (България)" ЕАД, дължимите по Договор
№ 0802010207996820 за
издаване и ползване на международна кредитна карта Viza/MasterCard от 01.02.2008
година и изготвеното извлечение от
счетоводните книги суми. Направено е било възражение от
длъжника в заповедното производство, по реда на чл. 414 от ГПК, което е било прието от заповедния съд за своевременно подадено.
С разпореждане по ч.гр.д.№159/2014г. на РС-Троян, на основание чл. 415, ал.1 от ГПК, заповедният
състав е указал, че в качеството на заявител ищеца може да предяви иск за установяването на вземането, в едномесечен срок. Едномесечният срок по чл. 422,
ал. 1 от ГПК, в който трябвало да се предяви настоящият иск,
започнал да тече след надлежното му уведомяване за подаденото възражение. За подадено
от ответника възражение по чл. 414 от ГПК, ищцецът е бил уведомен на 30.11.2018г., след като получил съобщение по ч. гр. д. №159/2014 г. по описа на PC Троян.
Предвид гореизложеното и факта, че ищецът е подал
настоящата искова молба в срок /21.12.2018г. пред СРС/, се счита, че са налице
всички предпоставки за допустимостта на иска. По основателността на иска се излага
следното: Искането
се основава на следните фактически обстоятелства: С Договор за издаване и
ползване на международна кредитна карта №0802010207996820 от 01.02.2008г.
"Райфайзенбанк (България)" Е АП (Банката) отпуска на
кредитополучателя М.Г.Р. кредитен лимит в размер на 3 000.00 лева (три хиляди
лева). Лимитът е усвоен на 01.02.2008 г.
Излага се, че съгласно чл. 41 и чл. 42 от Договора,
същият влиза в сила от датата на подписването му от страните и е за срок от три
години. Твърди се, че съгласно чл. 5 от
Договора и с оглед разпоредбата на чл. 430, сит. 2 от ТЗ, между страните е
уговорена лихва, като възнаграждение за ползването на предоставения кредитен
лимит, която съгласно чл.6 от Договора се начислява върху ползваната част от
лимита за периода, през който е ползван. При изцяло или частично неплащане на
минималната погасителна вноска в посочения срок, банката начислява обезщетение
за забава съгласно тарифата за международна кредитна карта върху забавената дължима
от картодържателя сума. Излага се, че ищцовата банка е изпълнила всички свои
задължения, съгласно подписания Договор за потребителски кредит. Твърди се, че
кредитополучателят М.Г.Р. е изпаднала в забава по отношение на заплащането на
погасителните вноски, като не са заплатени вноски с падежни дати:
15-30.01.2009г.; 15-28.02.2009г.; 15-30.03.2009г.; 15-30.04.2009г. Твърди се,
че банката е предприела действия за
принудителното събиране на вземанията си, като е подадено заявление с вх. №1255/25.02.2014 г. за
издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист въз основа на
документ по чл. 417 от ГПК. Впоследствие, по образуваното ч. гр. дело №159 по
описа за
Молят съда да признае за установено, че ответника
дължи посочените в издадената заповед за изпълнение по реда на чл.417 от ГПК
суми.
При условията на евентуалност молят ответника да бъде
осъден да заплати на „Райфайзенбанк (България)" ЕАД следните суми,
представляващи изискуеми вземания по Договор за кредитна карта, от
01.02.2008г., а именно: изискуема главница в размер на 3 000.00 лв. (три хиляди
лева); наказателна лихва в размер на 2 066.94 лв. (две хиляди шестдесет и шест
лева и деветдесет и четири стотинки), ведно със законната лихва върху
вземането, считано от датата на завеждане на настоящата искова молба до
окончателното му изплащане.
Твърди се, че настоящата искова молба служи като
покана за изпълнение, от който момент длъжникът изпада в забава. Съгласно
приетото от ОСГТК на ВКС в TP №4/2013 г. (т. 11
6.), въвеждането на друго основание, от което произтича вземането, различно от
това, въз основа на което е издадена заповедта за изпълнение, може да се заяви
чрез предявяване на осъдителен иск при условията на евентуалност, като се
позовават на Решение
№321-1968-111 на ВС,
Претендират заплащане от ответника на всички направени
по настоящото дело разноски включително юрисконсултско възнаграждение в размер
на 450.00лв. (четиристотин и петдесет лева), на основание съгласно чл. 78, ал.
1 и ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 27, раздел
IV, от НАРЕДБА за заплащането на правната помощ.
В срокът за отговор, ответната страна, чрез процесуален представител, изразява
становище за неоснователност на исковата претенция. Прави се възражение
за изтекла давност както по отношение на главницата, така и по отношение на
лихви и разноски.Твърди се, че Договора за кредитна карта е от дата 01.02.2011г
, със срок от 3 години, но по признание на ищеца в Заявлението за издаване на
заповедта за изпълнение „дата на настъпване на изискуемостта е 17.04.2009г.", от която
дата започват да текат сроковете за погасителна давност - 3 години за
лихви и разноски /т.е.18.04.2012г./ и 5 години за главницата
/т.е.18.04.2014г/.Излага се, че заповедта за изпълнение е подадена на дата
25.02.2014г., към която дата е изтекла
погасителната давност за лихви и разноски.
При условията на евентуалност моли, ако исковете бъдат
разгледани по същество, да се има в предвид, че
се претендира главница в размер на 3000лв., а от приложената от ищеца разпечатка за движението
по сметката е видно, че размера на усвоената главница е 2500 лв. / 1500лв.на
12.05.08г. и 1000лв. на 16.05.2008г./, от която е погасена чрез три вноски
сумата от 237,80лв. Т.е. размера на неизплатената главница би следвало да бъде
не 3000лв., а 2262,20лв.
Излага се с отговора, че като неоснователни следва да
се преценят доводите на ищеца във връзка с изискуемостта на вземанията,
представляващи вноски по кредита и други акцесорни вземания, които са с
настъпил падеж към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение. Тези доводи, според ответникът, се въвеждат за пръв път в процеса,
докато в заявлението за издаване на заповед за изпълнение главницата и другите
акцесорни вземания са посочени като основание именно предсрочната изискуемост
на кредита.
В отговора по чл.131 ГПК се прави възражение за
изтекла погасителна давност. Оспорва се верността на вписванията и извлеченията
от счетоводните книги на ищеца, както и редовността на счетоводството. Моли се
с оглед изложеното, да се постанови решение, с което да се отхвърлят, като
недоказани по основание и размер предявените искове. Моли се, да се присъдят в
полза на ответницата сторените съдебно-деловодни разноски и разхода за
адвокатско възнаграждение.
В
съдебно заседание, за редовно призования ищец не се явява представител, чрез пълномощник депозира
молби-становища, в които поддържа предявените искове и моли същите да бъдат
уважени на заявените в исковата молба основания. В дадения от съда срок за
представяне на писмена защита, такава не е депозирана.
Ответникът,
редовно призован не се явява, в съдебното заседание чрез процесуален
представител настоява за отхвърляне на исковете на изложените с отговора
основания. Аргументите си излага по съществото на спора и в представена по
делото писмена защита.
След
съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на
страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, съдът
приема за установено следното от фактическа страна: Видно от представеният по делото Договора за издаване
и ползване на международна кредитна карта №0802010207996820 от 01.02.2008г.,
"Райфайзенбанк (България)" Е АП (Банката) от една страна е отпуснала на М.Г.Р. от друга, кредитен лимит в размер на
3 000.00 лева (три хиляди лева), който лимит е усвоен на 01.02.2008 г. Съгласно т.З от Договора — Банката одобрява кредитен
лимит на Картодържателя в размер на 3000,00 лв., който не може да
бъде надвишаван. Съгласно т.4 от Договора — Кредитният лимит може да бъде използван само
посредством Картата, като в рамките на едни отчетен период могат да се ползват
само средствата до размера на одобрения
от Банката кредитен лимит. Съгласно т.5 от Договора — Ползваната сума от
кредитния лимит се олихвява с лихвен процент на годишна база /360 дни/, както
следва: за покупки/плащания на стоки и услуги — 15,8%, за стандартна Карта и
12,8% за златна Карта; за теглене на пари в брой - 17,8% за стандартна Карта и
14,8% за златна Карта, като лихвата се начислява върху ползваната част от
лимита за периода, през който е ползван. Съгласно т.9 от Договора, отчетния
период за ползване па Картата
приключва па 15-то число на всеки месец, като в т.13 е посочено
размера н минималната погасителна
вноска, която Картодържателят дължи - 5% от общата дължима сума, плюс не
погасени вноски от предходен период, плюс сумата на надвишаването на кредитния
лимит, но не по-малко от 10/десет/
лева/5/пет/евро, като срока на плащане на мин.погасителна вноска е в последния
ден от месеца.
Съгласно т.16 от Договора,
при изпяло или частично не плащане на МПВ в посочения в т.14 срок,
Банката начислява обезщетение за забава съгласно Тарифа за международна
кредитна карта върху забавената дължима от Картодържателя сума, а при не
плащане изцяло или частично за втори пореден месец, Банката блокира Картата. В
т.42 от Договора е посочен срокът на договора – три години.
Съгласно т.48 от
Договора — Банката има право ла обяви ползвания кредит за изцяло и предсрочно
изискуем, след писмено предизвестие до Картодържателя в случаи, че
Картодържателят не е спазил което и да е условие от Договора. Съгласно т.49 от Договора — Усвоеният и непогасен кредитен лимит, ведно
с дължимите такси и лихви става автоматично и незабавно изискуем и платим, без
да уведомява за това Картодържателя в случай, че картодържателят не плати четири поредни МПВ в пълен размер и в дължимия срок. От
приложено по делото извлечение от счетоводни книги е видно, че датата на
първото усвояване на кредита е посочено на 01.02.2008г., а датата на последното
плащане – 23.10.2008г. За дата на предсрочна изискуемост е визирана в същото
извлечение датата 17.04.2009г., а падежите на неплатените месечни погасителни
вноски преди настъпване на изискуемостта са посочени, както следва:15-30.01.2009г.;
15-30.02.2009г.; 15-30.03.2009г.; 15-30.04.2009г.
По делото е реализирана съдебно-счетоводна експертиза – от вещо лице М.И.. Предвид установеното от фактическа страна, СЪДЪТ
формулира следните изводи от правна страна: Предявените
искове, с правно основание чл. 422, ал.1 от ГПК, са за установяване вземането
на ищецът по отношение на ответника за сумите, за които е издадена заповед за
изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл. 417 от ГПК. Исковете са предявени
по реда на чл.422 от ГПК от заявителя срещу длъжника в преклузивния месечен
срок от уведомяването му за подаденото възражение, поради което се явяват
процесуално допустими и следва да бъдат разгледани по същество. Разпределението
на доказателствената тежест в процеса, съобразно разпоредбата на чл.154 от ГПК
изисква, при предявен положителен установителен иск с правно основание чл.422
от ГПК, ищецът да проведе пълно и главно доказване на фактите относно
съществуване на облигационно правоотношение между страните по цитирания
договор, възникване на задължението на ответника, основанието на същото,
настъпилата предсрочна изискуемост на задължението и неизпълнението от страна
на ответника, а ответникът следва да докаже фактите, които изключват,
унищожават или погасяват това вземане, както и да установи твърденията, досежно
настъпилата погасителна давност, а при доказване изложените обстоятелства от
ищеца, да установи, че е заплатил
процесната сума. Не се оспорва
обстоятелството, че между страните е налице
твърдяната договорна връзка, произтичаща от Договор
№ 0802010207996820 за
издаване и ползване на международна кредитна карта Viza/MasterCard от 01.02.2008
година . Спорни по делото са следните
факти: Какъв е размера на усвоеният
кредит; налице ли е неплащане от ответникът-кредитополучател на четири
последователни погасителни вноски, съгласно уговореното в чл.49 от Договора за кредит, за да е налице
право на Банката да обяви кредита за предсрочно изискуем, надлежно ли е
упражнено от кредитора правото му да обяви кредита за предсрочно изискуем,
както и настъпила ли твърдяната от ответника погасителна давност за вземането
на банката. Според заключението на вещото лице
по изготвената и приета като доказателство по делото като компетентна и обоснована
ССчЕ, експерта е отразил, че от предоставена му справка от „Райфайзенбанк(България)"
ЕАД за кредитополучателя М.Г.Р. с ЕГН: ********** е установявал, че в колона
„Усвоена главница" има отразени две записвания с текст „Теглене на ПОС терминал"
от дата 12.05.2008 г. - 1500,00 лв. и 14.05.2008 г. - 1000,00 лева. Сумите са записан със знак плюс в колона „Усвоена главница".
Според експерта, в същата справка с дата 30.05.2008 г. с обяснителен текст „Вноска на каса" в
колона „Усвоена главница" са записани две суми, но със знак минус /-12,50 лв./ и /-50,00 лв./, а от дата 23.10.2008 г. - с обяснителен текст
„Вноска на каса" в колона „Усвоена главница" е записана сумата със
знак минус - /-328,60 лв./. Според
експертизата, с отразяването на горе описаните пет броя цифри, Банката
посочва в последния ред на
справката и в колона „Усвоена
главница" че към 25.02.2014 г. дългът е в общ размер на 3'000,00 лева, но експерта е
категоричен, че не може да установи дали
така изчислената главница в размер на 3000,00
лева е вярна, тъй като
математически при събирането на посочените две положителни цифри и три цифри
със знак минус се получава сума с положителен знак 2 100,88 лева, което не отговаря на записаната сума в колона
„Усвоена главница". Вещото
лице е категорично, че не може да се установят начисленията за главница, лихви,
минимални погасителни вноски, както и счетоводни салда с аналитична партида за кредита
на М.Г.Р. с ЕГН: **********, тъй като „Райфайзенбанк(България)" ЕАД не
предоставя копие от първични документи и
хронология на счетоводните записвания, която да отразява стопанските
операции възникнали по повод сключения Договор № 0802010207996820 за издаване и
ползване на международна кредитна карта Visa/MasterCard. Според експерта, от
извлечението от счетоводните книги на „Райфайзенбанк(България)" ЕАД, което
не представлява хронология на подходяща счетоводна сметка, се установява
информация, че падежите на неплатените месечни погасителни вноски, преди
настъпване на предсрочната изискуемост са: 15-30.01.2009 г., 15-30.02.2009 г.,
15-30.03.2009 т. и 15-30.04.2009 г.. Банката е записала дата на настъпване на
автоматична предсрочна изискуемост — 17.04.2009
г.. С подадено от
банката заявление вх. № 1255/ 24.02.2014 г. за издаване на заповед за изпълнение по чл.
417 от ГПК, е посочено парично задължение в размер на 5'066,94 лв. ,
от което главница - 3'000,00 лева
и наказателна лихва за периода от 03.11.2008 г. до 24.02.2014 г. , в който
размер задължението се претендира и в настоящото установително производство. По
искане на ищцовата банка е допусната ССчЕ, с поставени въпроси, касаещи обстоятелства,
релевантни за доказване на исковата претенцията, а именно: преведени ли са суми
по отпуснатия кредит с Договор № 0802010207996820
от 01.02.2008 г., кога и в какъв размер?; Имало ли е просрочени
задължения към датата на подаване на заявлението за изпълнителен лист /
25.02.2014 г./; Какъв е размерът на непогасените задължения на М.Г.Р. по
договора за кредит към датата па подаване на заявлението за издаване па заповед
за изпълнение и към датата на изготвяне на заключението, какъв е общия размер
на вземанията към съответните дати; Каква част от вземанията/в какъв размер/,
са с редовно настъпил падеж, преди обявяване на предсрочната изискуемост; Върху
какви главници е определена заявената в исковата молба наказателна лихва, за
какви периоди и с какъв процент; Какъв е броят на дните просрочие към съответните дати:
25.02.2017 г. и на подаване на настоящата искова молба?; Какви плащания са постъпили след датата на
завеждане на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, до датата на
изготвяне на експертизата. Експерта е отразил, че не може да даде категоричен отговор на този
въпрос, тъй като „Райфайзенбанк(България)" ЕАД не предоставя копие от
първични документи, които документално да обосновават извършено плащане, както
и хронология на осчетоводяване по подходящи счетоводни сметки, от които може да
се установи кога и в какъв размер са преведени суми по одобрения кредит по
Договор № 0802010207996820 за издаване и ползване на международна кредитна
карта Visa/MasterCard; Не може
да се установи сумата на усвоената и непогасена главница, на начислената и
неплатена редовна лихва, сумата на начислените минимални погасителни вноски, които
картодържателят дължи, от които да може да се изчисли размера на лихвата за
забава, както към датата на подаване на заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 417 от ГПК, / 25.02.2014 г./, така и към дата на изготвяне на
експертизата 30.12.2019 г. Експерта е
категоричен, че не може да установи има ли плащания след датата на завеждане на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, а имение 25.02.2014 г. до датата на изготвяне на
експертизата 30.12.2019 г., защото
Райфайзенбанк(България)" ЕАД не представя хронология на счетоводните
записвания, които са възникнали от сключения Договор № 0802010207996820 за
издаване и ползване на международна кредитна карта Visa/MasterCard, от които може да се направи анализ за постъпили суми. В
заявлението за издаване на заповед за изпълнение Банката се позовава на
настъпило просрочие на задължението, като начална дата сочи 17.04.2009г.. В
счетоводните документи на банката е записана същата дата на изискуемост на
вземането, който факт е констатиран и от вещото лице. В предявената искова
молба се твърди, че падежът на всички вземания на банката е 01.02.2011г. За
настоящия състав не става ясно, от коя дата ищецът е започнал да начислява
наказателни лихви –от 17.04.2009г., когато
Банката се позовава на настъпило просрочие на задължението или от 01.02.2011г.,
когато е настъпил падежът на всички вноски. Това обстоятелство не е установено
и от вещото лице по допусната ССчЕ, като експертът е категоричен, че не може да
се установи от счетоводните записвания на банката, каква част от вземанията са
с редовно настъпил падеж, преди банката
да запише в счетоводните си книги датата на автоматична предсрочна изискуемост
-17.04.2009г. Предвид обусловеността на установителния иск по чл.422 от ГПК от
издадената заповед за изпълнение, то при предявена претенция по чл.422, ал.1 от ГПК, предмет на установяване и признаване по исков ред е заявеното и
обективирано в заповедното производство право. Предвид преюдициалния характер
на заповедното производство в исковото такова, съдът следва да установи дали
ищецът има вземане по основание и размер съвпадащи със заявеното в заповедното.
След като в заявлението въз основа на което е образувано производството по
ч.гр.д.№159/2014 г. на ТРС заявителя изрично е записал, че основанието на
паричното му вземане е извлечение от счетоводните книги, то съдът дължи
произнасяне по съществуването именно на това вземане – по размер - 5066.94 лева и основание -настъпила
предсрочна изискуемост. Изложените по-горе аргументи мотивират съда да
отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани.
По отношение допустимостта на осъдителните искове по
чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.86 от ЗЗД, предявени в условията на евентуалност: Уведомлението на длъжника, че кредитора
прави кредита предсрочно изискуем, направено с връчване на препис от исковата
молба, но направено след издаване на заповедта за изпълнение, има за последица
настъпването изискуемостта към този момент, но променя основанието, на което е
издадена заповедта. Изменението на основанието, от което произтича вземането по
издадената заповед за изпълнение е допустимо чрез предявяване на осъдителен иск при условията на
евентуалност. В този смисъл т.11 б от Тълкувателно Решение № 4/2013г. на ОСГТК
на ВКС. Предвид горното исковете по чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД са
допустими за разглеждане в производство по чл.422 от ГПК.
Евентуалния иск се счита предявен под условие, като
разглеждането му е обусловено от изхода на делото по главния иск. В случая
предвид отхвърляне на главния иск, съдът дължи произнасяне по основателността
на евентуалния осъдителен иск.
За установяване на валидно правоотношение между
страните, следва да бъде доказан правопораждащия факт – сключването на договор,
като в случая този факт е безспорно доказан. Изпълнението на ищеца – банка на
задължението по договора не беше доказано по безспорен и категоричен начин,
като в тази връзка съдът е изложил аргументи по-горе. Установено е от вещото
лице, че „Райфайзенбанк(България)" ЕАД не предоставя копие от първични
документи, които документално да обосновават извършено плащане, както и
хронология на осчетоводяване по подходящи счетоводни сметки, от които може да
се установи кога и в какъв размер са преведени суми по одобрения кредит по Договор
№ 0802010207996820 за издаване и ползване на международна кредитна карта Visa/MasterCard. Експерта е констатирал, че не може
да се установи сумата на усвоената и непогасена главница, на начислената и
неплатена редовна лихва, сумата на начислените минимални погасителни
вноски, от които да може да се изчисли
размера на лихвата за забава, както към датата на подаване на заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК / 25.02.2014 г./, така и
към дата на изготвяне на експертизата 30.12.2019 г. Вещото лице е категорично,
че не може да се установят начисленията за главница, лихви, минимални
погасителни вноски, както и счетоводни салда с аналитична партида за кредита на
М.Г.Р., по повод сключения Договор № 0802010207996820 за издаване и ползване на
международна кредитна карта Visa/MasterCard. Нещо
повече, експерта е отразил, че от
предоставена му справка от „Райфайзенбанк(България)" ЕАД е
установил несъответствие във връзка с претендираната главница, в смисъл, че „усвоената
главница“ /при извършените математически изчисления подробно отразени в
заключението/ следва да е в размер на 2100.88 лева, а не в претендирания размер на 3000 лева.
Изложените по-горе аргументи за недоказаност на
установителна искова претенция са релевантни и за осъдителната такава.
За пълнота на изложеното, съдът счита че претенцията е
погасена по давност, съобразно възражението на ответницата.
Съгласно чл.110 ЗЗД с изтичането на
пет годишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда
друг срок. Съгласно чл.111, б.в ЗЗД вземанията за наем, лихви и други
периодични плащания се погасяват с изтичане на три годишна давност. Съгласно
чл.114 ЗЗД , давността започва да тече от деня ,в който вземането е станало
изискуемо. В случая, кредитът е обявен за предсрочно изискуем на 17.04.2009г.,
от която дата е започнала да тече погасителната давност. По отношение на
главницата същата изтича на 18.04.2014г., а по отношение на лихвите –
18.04.2012г., поради следните съображения: Претендира се вземане, представляващо
неизплатени вноски по процесния договор за главницата, за което е приложим
общият петгодишен давностен срок по чл. 110 от ЗЗД. Разпоредбата на чл. 117,
ал. 2 ЗЗД е неприложима при заповедното производство, приключило без да се
стигне до иска за признаване на изпълнението. Заповедта по чл. 410 и чл. 417 от ГПК и издаденият изпълнителен лист нямат последиците на съдебно решение за
установяване на съществуването на вземането на кредитора по смисъла на чл. 117,
ал. 2 ЗЗД. Това е така, защото изпълнителният лист, издаден по реда на тези
производства се издава без да се провежда исково производство, в което със сила
на присъдено нещо да е установено съществуването на вземането на кредитора.
Срокът на новата давност по чл. 117, ал.1 ЗЗД съвпада с давностния срок за
погасяване на вземането, предмет на това производство, като разпоредбата на чл.
117, ал.2 ЗЗД не намира приложение. В настоящия случай вземанията на ответника
са установени със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК,
срещу която е подадено възражение и съответно е инициирано исково производство
по чл. 422 ГПК.
Съгласно мотивите на ТР№2/2013г. на ОСГТК на ВКС
започването на производство, в което длъжникът не участва (каквото действие е
подаването на заявление по чл. 417 от ГПК), не може да прекъсне давността, а
разпоредбата на чл. 116, б. "б" е изключителна и не може да бъде
тълкувана посредством аналогия на правото. Поради това подаването на заявление
за издаване на заповед за изпълнение не прекъсва давността, която е започнала
да тече за съответното вземане съобразно общите правила, нито с издаване на
заповедта за изпълнение, нито с издаването на изпълнителния лист.
Това разрешение се осланя на императивните норми на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД, в
които основания за спиране и/или прекъсване на давността свързани с
инициирането на заповедното производство и издаването на изпълнителен лист въз основа
на заповед за изпълнение не са предвидени, а както се посочи по-горе
последиците на чл. 117, ал.2 от ЗЗД, са неприложими в настоящия случай. Относно
спирането и прекъсването на давността в изпълнителното производство, съгласно
чл.116 б. „в” ЗЗД и разясненията, дадени в мотивите по т.10 от ТР№2/2013г. на
ОСГТК на ВКС, давността се прекъсва от предприемането на кое да е изпълнително
действие в рамките на определен изпълнителен способ. В цитираното тълкувателно
решение примерно и неизчерпателно са изброени изпълнителните действия, прекъсващи
давността – налагане на запор или възбрана, присъединяване на кредитор,
възлагането на вземане за събиране или вместо плащане и т.н., както и
действията, с които давността не се прекъсва – образуването на изпълнителното
дело, когато в молбата не е посочен изпълнителен способ, изпращане на призовка
за доброволно изпълнение, извършване на справки, изискване на удостоверение за
данъчна оценка, проучване на имущественото състояние на длъжника и др. В случая претенцията е предявена на
25.02.2014г., на която дата е депозирано заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл.417 от ГПК, по повод на което е образувано ч.гр.д.№159/2014г.
по описа на ТРС, а изискуемостта на вземането на ищеца е настъпила на 17.04.2009година,
видно от отразеното в заявлението и в счетоводните документи на банката, поради
което, предвидения в закона петгодишен срок следва да се приеме, че изтича на
18.04.2014г. От данните по ч.гр.д.№159/2014г. на ТРС е видно, че ПДИ на
длъжника е връчена лично на 19.11.2018г. от ДСИ при РС-Троян, т.е. към този
момент, пет годишния давностен срок е бил изтекъл /на 18.04.2014г./ и вземането е погасено по давност. По
отношение на лихвите е приложима нормата на чл. 111, б.“в“ от ЗЗД. С оглед
установената по-горе дата на настъпване на предсрочната изискуемост - 17.04.2009г., от която дата е започнала да тече погасителната
давност, по отношение на лихвите същата е изтекла на 18.04.2012г. С
оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.3 от ГПК, в тежест на ищцовата
страна, следва да бъдат възложени сторените от ответницата и доказани в размер
от 300.00 лева разноски за един адвокат. Направените
от ищцовата страна деловодни разноски следва да останат в нейна тежест.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният от "Райфайзенбанк
(България)" ЕАД, със седалище и адрес на управление: град ***,
вписана в Търговския регистър при Агенция по вписванията под ЕИК ***,
представлявана от *** - Изпълнителен директор и *** - Прокурист, действащи чрез
пълномощника си юрисконсулт ***, против М.Г.Р.,
ЕГН: ********** с адрес: ***, иск с правно основание чл.422 от ГПК, да бъде установено в отношенията
между страните, че спрямо ответника М.Г.Р. съществува
изискуемо вземане в полза на ищеца "Райфайзенбанк (България)" ЕАД произтичащо от Договор № 0802010207996820 за издаване и
ползване на международна кредитна карта Viza/MasterCard от 01.02.2008 година съгласно издадената заповед за изпълнение
по чл. 417 от ГПК по ч. гр. д. №159/2014г.
на РС-Троян за следните суми: сумата 3 000.00 /три хиляди/ лева - изискуема
главница, ведно със законната лихва за забава, считано от 25.02.2014 година до
окончателното изплащане на
вземането, сумата 2 066.94
/две хиляди шестдесет и шест лева и деветдесет и четири стотинки/ лева - наказателна лихва за периода 03.11.2008
година до 24.02.2014 година като неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от "Райфайзенбанк (България)" ЕАД, със седалище и адрес на
управление: ***, вписана в Търговския регистър при Агенция по вписванията под
ЕИК ***, представлявана от *** - Изпълнителен директор и ** - Прокурист,
действащи чрез пълномощника си юрисконсулт ***, против М.Г.Р., ЕГН: ********** с адрес: *** иск в условията на евентуалност,
за осъждане на ответникът М.Г.Р. да заплати в полза на ищеца в полза на ищеца "Райфайзенбанк
(България)" ЕАД сумите,
представляващи изискуеми вземания по № 0802010207996820 за
издаване и ползване на международна кредитна карта Viza/MasterCard от 01.02.2008 година, а именно: 3 000.00
/три хиляди/ лева - изискуема главница, ведно със законната лихва за забава,
считано от датата на завеждане на настоящата искова молба – 21.12.2018г. до
окончателното изплащане на задължението, сумата 2 066.94 /две хиляди
шестдесет и шест лева и деветдесет и четири стотинки/ лева - наказателна лихва за периода 03.11.2008
година до 24.02.2014 година, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА на основание чл.78,
ал.3 от ГПК Райфайзенбанк (България)" ЕАД, със седалище и адрес на
управление: ***, вписана в Търговския регистър при Агенция по вписванията под
ЕИК ***, представлявана от *** - Изпълнителен директор и *** - Прокурист, ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА М.Г.Р., ЕГН: ********** с адрес: *** сторени по делото съдебно-деловодни разноски, в размер на 300.00
лева за един адвокат.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Ловешки окръжен съд, в двуседмичен срок, считано от
съобщаването му на страните.
РЕШЕНИЕТО да се обяви в регистъра на съдебните
решения по чл.235, ал.5 от ГПК.
ПРЕПИС
от настоящето решение да се връчи на страните, заедно със съобщението за
постановяването му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: