Р Е Ш Е Н И Е
гр.М. 07.11.2018Г.
В ИМЕТО Н. НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД- гр. М., пети граждански състав, в открито заседание н. 08.10.2018Г. в състав:
Председател: ЕВГЕНИЯ ПЕТКОВА
при секретаря Димитър Цветанов, като разгледа докладваното от съдия Петкова гр.д.№. 959 по описа за 2018Г., за да се произнесе взе предвид следното :
Исковете са за: 1./ Признаване н. уволнение за незаконно и отмяна н. заповедта, с която е постановено наложеното дисциплинарно наказание; 2./ Възстановяване н. предишната работа; 3./ Обезщетение за времето, през което работникът е останал без работа поради уволнението; 4./ Обезщетение за неизползван платен годишен отпуск-обективно кумулативно съединени, с пр.осн. съответно чл.344 ал.1 т.1,т.2, т.З от КТ, чл.225, ал.1 и чл.224, ал.1 от КТ.
Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права от ищеца М.В.Г. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx, са изложени в исковата му молба и се свеждат до твърдения, че при ответника „А. Г. О. работи от 22.04.2013Г. като „търговски представител” в условията н. срочен трудов договор по см. н. чл.68, ал.1, т.1 КТ- Заповед №. 5 от същата датА.
Н. 28.02.2014 год. н. осн. чл.119 КТ с Допълнително споразумение, считано от 01.03.2014Г. срочният трудов договор бил редуциран в безсрочен съгл. чл.67, ал.1, т.1 КТ. Изпълнявал длъжността „търговски представител " в предприятието н. ответника до 14.12.2017Г. През този период вършел работата си без забележки от страна н. работодателя. С допълнително споразумение от 13.12.2017Г. е преназначен н. длъжност „У. н. б. М.", код по XXXX с основно трудово възнаграждение 1 250 лв. Трудовият му договор бил прекратен със заповед №.3/06.03.2018 год., издадена н. основание чл.190, ал.1, т.4 от КТ , връчена н. същата датА.
Счита, че прекратяването н. трудовото му правоотношение е извършено незаконосъобразно по следните съображения :
Голословно е твърдението в заповедта, че н. 26.02.2018Г. е злоупотребил с доверието н. работодателя като е разпространил сред служителите н. базата в гр. М. поверителни за него сведения, свързани с печалби, обороти, надценки и система за ДМС. Оспорва за тази цел да е провеждано н. 02.03.2018Г. изслушването му пред целия трудов колектив. Твърди, че не са му искани никакви обяснения съгл. чл.193, ал.1 КТ. Такива не са му искани и н. 06.03.2018Г., когато при връчване н. цитираната заповед лицето- връчител му казал:” сега ми дай обяснения по заповедта”.
Друго нарушение според него е това, че оспорванта заповед за налагане н. дисциплинарно наказание „уволнение” е подписана от г-н Л. З., който не му е работодател, не е У., а е съдружник в ответното дружествО. У. н. дружеството е Х. Х.. За това същата не може да бъде предпоставка за издаване н. Заповед №. 030/06.03.2018Г.
Твърди се още, че ответникът не му е заплатил обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за времето от 01.01.2018Г. до 06.03.2018Г.-за три дни, в размер н. сумата 179.90лв.
Претендира за присъждане н. направените по делото разноски.
Предвид изложеното претендира: да бъде признато уволнението му за незаконно и отменено от съда; да бъде възстановен н. заеманата преди уволнението длъжност- „У. н. б. М.”; ответникът да му заплати обезщетение н. осн. чл.225, ал.1 КТ за времето, през което е останал без работа поради същото наказание и уволнение- в общ размер н. сумата 7500 лв за период от 6 месеца, считано от 06.03.2018 год. до възстановяването му от съда, ведно със законната лихва „считано от датата н. уволнението до деня н. изплащането, както да му заплати обезщетение за неползван платен годишен отпуск през 2018 Г. за м. януари и февруари в размер н. сумата 179,70 лв /увеличен н. сумата 625.00 лв н. осн. чл.214, ал.1 ГПК/; да му бъдат присъдени законната лихва върху горните суми от завеждане н. исковата молба до окончателното им изплащане и деловодните разноски. По същество н. спора чрез упълномощения си процесуален представител-адв. М.М. поддържа предявените искове, представя списък за разноските по чл.80 ГПК и писмена защитА.
Ответникът- „А. Г., седалище и адрес н. управление гр. М. ул. Д. №. 1., XXXX , чрез пълномощиик-адвокат В.Д.,xxx е подал писмен отговор в рамките н. указания срок съобр. чл.131 от ГПК. Изразява становище за неоснователност н. предявените искове. Оспорва ги по изложени в отговора съображения. Счита, че е спазена процедурата по чл.193, ал.1 КТ, като н. 02.03.2018Г. е проведено изслушването н. ищеца в присъствие н. посочените в заповедта лицА. Твърди, че управителят н. ответното дружество е делегирал права н. лицето, заемащо длъжността "Търговски директор" за вземане обяснения от ищеца и за налагане н. дисциплинарното му наказание. Счита, че предявеният иск за отмяна н. атакуваната заповед за уволнение следва да бъде отхвърлен като неоснователен, както и останалите искови претенции.
По същество н. спора поддържа изразеното становище и претендира за присъждане н. разноските по делото по представен списък по чл.80 ГПК.
Доказателствата са писмени и гласни. Изслушано е заключение н. съдебно- трудова експертизА.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства във връзка с изразените становища и съобр. чл.235 от ГПК приема следното:
Безспорно е между страните и от писмените доказателства е установено, че ищецът М.В.Г. xxx, започнал работа при ответника „А. Г. О. от 22.04.2013Г. като „търговски представител” в условията н. срочен трудов договор по см. н. чл.68, ал.1, т.1 КТ, видно трудов договор №. 5 от същата датА.
Н. 28.02.2014 год. н. осн. чл.119 КТ с Допълнително споразумение, считано от 01.03.2014Г. срочният трудов договор бил изменен в безсрочен съгл. чл.67, ал.1, т.1 КТ. Изпълнявал длъжността „търговски представител " в предприятието н. ответника до 14.12.2017Г. През този период не е имал забележки от страна н. работодателя за неизпълнение н. възложената работА. С допълнително споразумение от 13.12.2017Г. към посочения трудов договор е преназначен н. длъжност „У. н. б. М.", код по XXXX с основно трудово възнаграждение 1 250 лв.
Със заповед №.3/06.03.2018 год., ответникът наложил н. ищеца „дисциплинарно уволнение”, н. основание чл.190, ал.1, т.4 от КТ. Заповедта му е връчена н. същата дата, видно от записването н. гърба й, където са записани с имена и подписи трима свидетели, за да удостоверят „отказ н. работника/ служителя да се запознае и/или да подпише заповедта”. Мотивите за налагане н. наказанието са: „Злоупотреба с доверието н. работодателя като разпространява сред служителите в б. М. н. фирма А. Г. О. поверителни за него сведения, свързани с печалби, обороти, надценки и система за допълнително материално стимулиране могат да доведат до загуба н. служители и понижаване н. мотивацията за работа н. служителите н. А. Г. О., което би довело от своя страна до значителни финансови загуби от страна н. работодателя”. В заповедта е записано още, че за извършеното от ищеца н. 26.02.2918Г. нарушение н. трудовата дисциплина чрез разпространяване сред служителите в б. М. н. поверителни за него сведения, квалифицирано като „злоупотреба с доверието” н. работодателя, ищецът е бил изслушан н. 02.03.2018Г. в присъствие н. изредени в заповедта лица- 7 служители н. фирматА. Отделно от това е записано и друго нарушение н. трудовата дисциплина от ищеца-отправяне н. писмена заплаха към работодателя- съдружник- „н. дата 03.03.2018Г. изпраща писмо със заглавие: уточнения-изисквания, в което заплашва с организиране н. неподчинение или подобни неприятности и проблеми работодателя си, които нарича цирк”.
Във връзка с горепосочената заповед е издадена последваща- №. 030/06.03.2018год., с която ответникът е прекратил трудовото правоотношение с ищеца н. осн. чл.330, ал.2, т.6 от КТ, връчена н. последния н. 07.03.2018Г.
Един от спорните въпроси в настоящия казус е свързан с оплакването н. ищеца за неизпълнение задължението н. работодателя по чл.193, ал.1 от КТ.
От показанията н. разпитаните по делото свидетели не се подкрепя тезата н. ответника за предварително изслушване и вземане н. писмени обяснения от ищеца, преди да бъде дисциплинарно наказан с ”уволнение” за визираните в оспорената заповед нарушения н. трудовата дисциплинА. От гласните доказателства се установява, че н. двете дати-02.03.2018Г. и 06.03.2018Г. са били проведени срещи н. работещите в производствена б.-М. н. ответника, по инициатива н. свид. Л. З.. Н. него като началник н. всички регионални управители ищецът е бил пряко подчинен. Н. посочените дати са присъствали и двамата, наред с останалите служители в б. М., поименно изредени в заповедта за уволнение /общо 11 души/. Повод е била състоялата се н. 26.02.2018 год. среща н. ищеца с работещи в базата и споделената информация от него за финансови резултати, обороти, надценки и др., касаещи допълнителното им материално стимулиране. Н. събирането н. 02.03.2018Г. е присъствал свид. З., който е подписал заповед №. 3/06.03.2018Г. като пореден свидетел трети и за „ работодател”, наложил дисциплинарното наказание”уволнение”. Последващата заповед с №. 030/06.03.2018Г. е подписана от управителя н. ответното дружество г-н Х. Х.. Проведените разговори между г-н З. и ищеца н. тази среща са свързани с изнесената от последния информация н. 26.02.2018Г., но няма данни да е бил уведомен, че за конкретни факти, квалифицирани от работодателя като нарушения н. трудовата дисциплина ще му бъде наложено дисциплинарното наказание „уволнение” и че за тази цел се иска предварителното му изслушване, съотв. даване н. писмени обяснения. Показанията н. свид. З. следва да се преценяват с оглед качеството му н. упълномощено от управителя н. ответното дружество лице за налагане уволнението н. ищеца и подписване н. заповедта за дисциплинарно наказание „уволнение”. Останалите свидетели, ангажирани от ответника, с показанията си не изясняват категорично спорния въпрос за спазване процедурата по чл.193, ал.1 от КТ от работодателя.
С оглед н. гореизложената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Уволнението н. ищеца, наложено с оспорената в процеса заповед н. ответника е незаконосъобразнО. Не е спазено изискването н. чл. 193 ал. 1 от КТ, което вменява задължение н. работодателя преди налагане н. дисциплинарното наказание да изслуша работника или служителя или да приеме писмените му обяснения, да събере и оцени посочените доказателствА. При създалата се обстановка в ответното предприятие в края н. м.02.2018Г. и началото н. м.03.2018Г., работодателят н. ищеца е следвало да събере и оцени фактите, от значение за квалифициране поведението н. ищеца като дисциплинарни нарушения и да изиска преди налагане н. дисциплинарното му уволнение изслушване или писмени обяснения от негова странА. По този начин ответникът е издал заповед за най- тежкото дисциплинарно наказание, която е в нарушение н. предвидената процедура в КТ в р.ІІІ „Дисциплинарна отговорност”. За това главният иск- за признаване незаконност н. уволнението е основателен и следва да бъде уважен без разглеждане н. спора по същество/чл.193, ал.2 КТ/, а атакуваната от ищеца заповед за налагането му- отменена като незаконосъобразнА. Свързаната и произтичаща от нея заповед за прекратяване н. труд.правоотношение между страните/ №. 030/06.03.2018Г. също се явява незаконосъобразна и следва да бъде отмененА.
С оглед изхода н. спора по главния иск останалите, с пр. осн. чл.344 ал.1 т.2-3 КТ също следва да бъдат приети за основателни. Ищецът следва да бъде възстановен н. работата преди уволнението- н. длъжност „У. б. М.", при ответното дружество, код по XXXX .
Претенцията за обезщетение по чл.225 ал.1 КТ е основателна с оглед признаване уволнението н. ищеца за незаконно и представените данни от трудовата му книжка и декларация. Н. ищеца следва да бъде присъдено такова обезщетение за периода н. принудителна безработица, но за не повече от шестмесечния законов срок и съобразно констатациите в заключението н. назначеното по делото вещо лице И.П.. Следва да бъде съобразен и факта, че ищецът от 13.08.2018Г. е в трудово правоотношение с друг работодател-„А. КГ” О., за което е представил декларация и трудов договор №. 11/10.08.2018Г./л.64 и л.65/. Основното трудово възнаграждение по този тр.договор е 950.00лв и допълнително от 0.6% за всяка прослужена годинА. При ответника е бил с основно трудово възнаграждение в размер н. сумата 1250 лв-за длъжността ”У. б. М.”. Това е брутното му трудово възнаграждение, начислено за последния пълен работен месец-м.02.2018год. Н. тази б. за периода от прекратяване н. трудовото правоотношение с ответника-06.03.2018Г. до 06.09.2018Г. обезщетението по чл.225, ал.1 КТ възлиза общо н. сумата 7500 лв. От нея следва да се извади трудовото му възнаграждение по трудов договор №. 11/10.08.2018Г. с „А. КГ” О.- 950 лв и остава разликата между двете суми-6550 лв за присъждане като обезщетение за времето н. принудителна безработица, резултат от незаконно уволнение по посочената законова разпоредбА.
Доводът н. ищеца за включване в брутното му трудово възнаграждение н. т.н. бонуси към основната заплата съдът намира за необоснован и неоснователен. Въпросните бонуси не са елемент от трудовото възнаграждение, не са уговаряни в писмения трудов договор между страните и нямат постоянен характер. Определят се по преценка н. работодателя и са различни за отделните работници/служители и месеци.
От заключението н. в.л. И.П., възприето от съда като обективно и безпристрастно, се установяват по размер и другите обективно съединени искове.
Претенцията с пр.осн. чл. 224 ал.1 КТ- за обезщетение за неизползван платен годишен отпуск е основателна и с оглед констатациите в заключението н. изслушаната експертиза следва да бъде уважена в рамките н. предявения размер от 654 лв- съответна н. 10 дни за 2018Г., полагащи се съразмерно н. времето преди уволнението, ведно със законната лихва върху нея от завеждане н. исковата молба- 27.04.2018Г. до окончателното й изплащане.
В писмената защита пълномощникът н. ищеца е заявил и претенция да бъде осъден ответникът да му заплати сумата 1250лв, която счита за незаконосъобразно удържана н. осн.чл.221 КТ / при невлязла в сила заповед за уволнение/. Това искане обаче не следва да бъде разглеждано, тъй като представлява нов иск, несвоевременно е заявен и е недопустимо приемането му н. този процесуален етап от производството по делотО.
Н. осн. чл.78 ал.1 ГПК н. ищеца следва да бъдат присъдени разноските, които е направил в производството, заявени в списък по чл.80 ГПК и съразмерно с уважените искове за парични претенции. Представен е списък н. разноските за сумата 2030,00 лв- адвокатско възнаграждениена адв. Мл. М.. При очертания изход н. спора по чл.225, ал.1 КТ ответникът следва да заплати н. ищеца сумата 1990 лв- разноски по водене н. делотО.
Н. осн. чл.78 ал. 6 от ГПК и Тарифа за държ. такси, които се събират от съдилищата по ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка н. Районен съд гр. М. сумата 80 лв или по 40 лв държавна такса върху исковете за отмяна н. уволнението и възстановяване н. предишната работа, както и сумата 262 лв- държавна такса върху останалите искове- по чл.225 ал.1 КТ и чл. 224 ал.1 КТ, както и сумата 250 лв- възнаграждение за вещо лице.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА Заповед №.3/06.03.2018 год., с която ответникът „А. Г., седалище и адрес н. управление гр. М. ул. Д. №. 1., XXXX , представлявано от управителя Х. В. Х. е наложил н. ищеца М.В.Г. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx „дисциплинарно уволнение”, н. основание чл.190, ал.1, т.4 от КТ., представлявано от управителя Ц. С. П., с която е наложено дисциплинарно наказание “уволнение” и Заповед №.030/06.03.2018год., с която ответникът е прекратил трудовото правоотношение с ищеца н. осн. чл.330, ал.2, т.6 от КТ, като незаконосъобразни.
ВЪЗСТАНОВЯВА М.В.Г., ЕГН xxxxxxxxxx н. заеманата преди уволнението с горепосочената заповед длъжност “ У. н. б. М.", код по XXXX при „А. Г., XXXX .
ОСЪЖДА „А. Г., XXXX , със седалище и адрес н. управление гр. М. ул. Д. №. 1., да заплати н. М.В.Г., ЕГН xxxxxxxxxx следните суми: 6550 лв- обезщетение по чл.225 ал.1 КТ за времето н. принудителна безработица/за срок от 6 месеца/, резултат от незаконно уволнение с горепосочените заповеди/06.03.2018Г., ведно със законната лихва върху нея от завеждане н. исковата молба- 27.04.2018Г. до окончателното й изплащане; 654 лв- обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 10 дни от 2018 Г., по чл. 224 ал.1 КТ, ведно със законната лихва върху нея от завеждане н. исковата молба- 27.04.2018Г. до окончателното й изплащане; 100 лв- деловодни разноски.
ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение по чл.225, ал.1 КТ в частта над уважения размер до предявения, като неоснователен.
ОСЪЖДА „А. Г., XXXX , със седалище и адрес н. управление гр. М. ул. Д. №. 1. да заплати по сметка н. Районен съд гр. М. сумата сумата 80 лв или по 40 лв държавна такса върху исковете за отмяна н. уволнението и възстановяване н. предишната работа, както и сумата 262 лв- държавна такса върху останалите искове- по чл.225 ал.1 КТ и чл. 224 ал.1 КТ, сумата 250 лв- възнаграждение за вещо лице, както и 5 лв- държ.такса при служебно издаване н. изпълнителен лист.
Решението подлежи н. въззивно обжалване пред Окръжен съд- М. в двуседмичен срок от връчването му н. страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: