Решение по дело №282/2022 на Административен съд - Русе

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 30 ноември 2022 г.
Съдия: Ивайло Йосифов Иванов
Дело: 20227200700282
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 27 май 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

      № 351

гр.Русе, 30.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РУСЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

Председател: ДИАН ВАСИЛЕВ

                   Членове: ИВАЙЛО ЙОСИФОВ

                                                                             ЙЪЛДЪЗ АГУШ                                                                        

при секретаря Цветелина Димитрова и с участието на прокурора Георги Манолов, като разгледа докладваното от съдия Йосифов а.н.д. № 282 по описа на съда за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на раздел VIII от глава трета от ЗАНН.

Образувано е по искане от „Макс-партс“ ЕООД, със седалище в гр.Русе, чрез процесуалния му представител, за възобновяване, на основание чл.70, ал.2, т.7 от ЗАНН, на административнонаказателното производство по АНД № 164 по описа за 2022 г. на Районен съд – Русе, прекратено с определение № 617/28.02.2022 г., оставено в сила с определение № 6/09.05.2022 г., постановено по ч.к.а.н.д. № 171 по описа за 2022 г. на Административен съд – Русе. В искането и в депозираната писмена защита се развиват подробни оплаквания за допуснати в извънсъдебната фаза на производството съществени нарушения на процесуалните правила по връчване на наказателното постановление, които нарушения не били констатирани и отстранени по реда на инстанционния съдебен контрол и в резултат на които подателят на искането бил лишен от възможността да реализира правото си на защита посредством обжалване на този санкционен акт. Навежда доводи, според които правилото на чл.58, ал.2 от ЗАНН регламентира фикция за връчване, поради което подлежи на ограничително тълкуване. Сочи, че общото правило е наказателното постановление да бъде връчено лично на законния или упълномощен представител на дружеството, за да може то да узнае за него и да осъществи защитата си посредством своевременното му обжалване. Заявява, че доколкото в чл.58 от ЗАНН не са регламентирани конкретни правила за връчване на санкционния акт, по силата на изричното препращане в чл.84 от ЗАНН се прилагат правилата на НПК. Твърди, че административнонаказващият орган е допуснал нарушение на чл.180, ал.5 и чл.178, ал.11 (предишна ал.8) от НПК, изискващи връчването на юридическите лица да става срещу подпис на длъжностно лице, натоварено да приема книжата и уреждащи възможността в бързи случаи призоваването да става и по телефона. Поддържа, че на административнонаказващия орган е било известно лицето, натоварено с получаването на всякакви изявления от страна на РИОСВ - Русе, а именно пълномощника А. И. П., упълномощен с нотариално заверено пълномощно с рег.№ 6691 от 03.11.2017 г. на нотариус Ж. Г., с рег. № 219 на Нотариалната камара, район на действие РРС, което обстоятелство било коментирано и в мотивите на НП. На това лице, след потърсено съдействие, на основание чл.43, ал.4 от ЗАНН, от полицейски служители от Второ РУ – Русе, бил връчен и актът за установено административно нарушение (АУАН). Заявява, че на наказващия орган бил служебно известен и телефонният номер на дружеството, като той бил вписан и в издаденото решение № 10-ДО-749-00/20.12.2019 г., с което същият орган му разрешил да извършва дейности с кодове R12 и R13 по третиране на отпадъци – излезли от употреба превозни средства. Сочи, че в нарушение на посочените разпоредби – чл.180, ал.5 и чл.178, ал.11 от НПК вр. чл.84 от ЗАНН, наказващият орган не връчил НП на лицето, което той бил натоварил със задължението да приема отправените от РИОСВ волеизявления – пълномощника А.П., нито пък бил извършен опит дружеството да бъде уведомено, с цел връчването на НП, на посочения телефонен номер. Твърди, че едва след безрезултатното извършване на посочените действия органът би разполагал с правото да пристъпи към фингираното връчване на санкционния акт по реда на чл.58, ал.2 от ЗАНН. Сочи, че посочените процесуални нарушения не били констатирани от двете съдебни инстанции. Моли съда да постанови решение, с което, на основание чл.73, ал.4, т.1 от ЗАНН, да отмени определенията на районния и административния съд и да възобнови административнонаказателното производство, образувано по неговата жалба като върне делото на районния съд за ново разглеждане. Претендира и присъждането на направените деловодни разноски.

Наказващият орган – директорът на РИОСВ – Русе, чрез процесуалния си представител, счита искането неоснователно. Сочи, че не са налице предпоставките по чл.70, ал.2, т.7 от ЗАНН, тъй като не са били допуснати твърдените от искателя процесуални нарушения, нито пък същия е бил лишен от възможността да участва в производството. Моли съда да постанови решение, с което искането да бъде без уважение. Претендира присъждането на направените деловодни разноски. Прави възражение по чл.63д, ал.2 от ЗАНН за прекомерност на заплатеното от искателя адвокатско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Русе дава заключение за неоснователност на искането и счита, че то следва да бъде оставено без уважение. Заявява, че не са допуснати сочените в него процесуални нарушения, поради което не са налице и предпоставките по чл.70, ал.2, т.7 от ЗАНН за възобновяване на производството.

Съдът, като съобрази становищата на страните и доказателствата по делото, намира следното:

Искането изхожда от процесуално легитимирана страна – от лицето, по отношение на което е издаден актът по чл.70, ал.1, т.1 от ЗАНН (наказателно постановление), съгласно чл.72, ал.1, т.2 от същия закон. Същото е подадено срещу подлежащ на проверка по този ред акт по чл.70, ал.1, т.6 от ЗАНН – срещу определение на Районен съд – Русе за прекратяване на съдебното производство, оставено в сила с определение на Административен съд – Русе. Искането е направено в преклузивния 6-месечен срок по чл.71, ал.1, т.3 от ЗАНН, който в случаите по чл. 70, ал. 2, т. 7, какъвто е и настоящия, тече от влизането в сила на акта по чл.70, ал.1, т.е. на наказателното постановление, което, макар и фингирано, е било връчено на искателя.

Според чл.64 от ЗАНН влизат в сила наказателните постановления, които: а) не подлежат на обжалване; б) не са били обжалвани в законния срок; в) са били обжалвани, но са били потвърдени или изменени от съда. Тази разпоредба обаче не указва кога влиза в сила наказателното постановление, което е било обжалвано, но жалбата срещу което не е била разгледана по същество, а съдебното производство е било прекратено. Поради това по този въпрос отново намират приложение правилата на НПК. Според чл.412, ал.2, т.2 от НПК, присъдите, решенията, определенията и разпорежданията влизат в сила от момента на постановяване на решението на касационната инстанция, когато жалбите и протестите са оставени без разглеждане или без уважение или присъдата е изменена. Следователно, оспореното пред районния съд наказателно постановление е влязло в сила на 09.05.2022 г., когато е постановено определение № 6/09.05.2022 г. по ч.к.а.н.д. № 171 по описа за 2022 г. на Административен съд – Русе. Считано от последната дата – 09.05.2022 г. 6-месечният срок по чл.71, ал.1, т.3 от ЗАНН не е изтекъл, тъй като искането е депозирано в съда на 27.05.2022 г., под вх.№ 2246. По тези съображения съдът намира искането допустимо.

         Административнонаказателното производство било образувано със съставяне, на основание чл.40, ал.2 от ЗАНН, в отсъствие на нарушителя, в лицето на искателя, на АУАН № 0002099/05.01.2021 г. В самия акт, при описание на нарушението, е посочено, че на датата, определена като краен срок за изпълнение на даденото предписание – 06.10.2020 г., се явило „…упълномощено от управителя лице“. Тъй като актът бил съставен в отсъствие на нарушителя, с писмо изх.№ И-132/15.01.2021 г., на основание чл.43, ал.4 от ЗАНН, било потърсено съдействието на ОД на МВР – Русе за връчване на така съставения акт на управителя на дружеството. С писмо вх.№ АО-560/01.02.2021 г. ВПД началник на Второ РУ – Русе изпратил обратно АУАН на наказващия орган с отбелязването, че същият е „надлежно оформен“. Към писмото било приложено и копие от пълномощно, издадено от нотариус Жанета Георгиева, с район на действие РРС. Видно от АУАН, на 22.01.2021 г. той бил връчен от полицейския инспектор М. на А. П. – пълномощник на дружеството съгласно представеното пълномощно с нотариална заверка с рег.№ 6691 от 03.11.2017 г. на Жанета Георгиева, нотариус с рег.№ 219 на Нотариалната камара и район на действие РРС. В т.7 от пълномощното обемът на представителната власт на пълномощника е дефинирана, в относимите части, по следния начин:“Да ме представлява пред органите на ….РИОСВ …. във връзка с дейността на фирмата и да подава от мое име всякаква информация на хартиен и електронен носител, включително подаване и получаване на сведения, удостоверения, справки, декларации, обяснения и други носители на информация, както и да приема електронни изявления, отнасящи се до упълномощителя. Да ползва правото ми за електронен обмен на данни с органите на …. РИОСВ …… Да ме представлява и подписва при всички процесуални действия като извършва всички фактически и правни действия и приема всякакви правни действия от мое име“.  

Видно от мотивите към НП, наказващият орган изрично е признал представителната власт на посоченото лице, действало като пълномощник на санкционираното дружество, не само в административнонаказателното производство, приключило в извънсъдебната си фаза с наказателно постановление № 13/28.04.2021 г., но и в предходното административнонаказателно производство, образувано със съставянето на АУАН № 2096 от 06.10.2020 г. и прекратено с мотивирана резолюция от наказващия орган, както и в административното производство, завършило с даване на предписания, представляващи по своето естество принудителна административна мярка, за чието неизпълнение е наложена санкцията. Така, в мотивите на санкционния акт изрично е записано следното: „На 06.10.2020 г. в РИОСВ – Русе се е явил пълномощника на г-жа М. – А. П., който е представил единствено отчетна книга с отразени 36 бр. ИУМПС, а не всички установени при предходната проверка 82 бр. Съставен АУАН № 2096 от 06.10.2020 г. на дружеството, в присъствието на господин П., за нарушение на чл.113, ал.3 от ЗУО – неизпълнено предписание. Срещу АУАН № 2096 от 06.10.2020 г. са постъпили възражения, които са приети за основателни и административнонаказателното производство е прекратено с резолюция“.

На следващо място, видно от представеното в настоящото производство решение № 10-ДО-749-00/20.12.2019 г., с което на искателя е разрешено извършването на дейности с кодове R12 и R13 по третиране на отпадъци – излезли от употреба превозни средства, на наказващия орган е бил служебно известен както телефонът, така и електронната поща на това дружество. Нещо повече, съгласно чл.45, ал.1, т.1 от ЗУО изпълнителният директор на ИАОС или оправомощено от него длъжностно лице води публични регистри на разрешенията по чл.67 (т.е. на разрешенията за извършване на дейности по третиране на отпадъци), в т. ч. на тези от тях с прекратено действие като според чл.45, ал.2, т.2 от същия закон в регистрите по ал.1 се вписват най-малко следните обстоятелства: лице за контакт, включително телефон, факс и електронна поща. Съдът извърши служебна проверка на интернет страницата на ИАОС [1] по фирма и ЕИК на искателя, при което бяха установени следните данни за издаденото разрешение за третиране на отпадъци и данни за контакт с искателя: „10-ДО-00000749-00/20.12.2019 - МАКС-ПАРТС, ЕИК: *********. ЛИЦЕ ЗА КОНТАКТ: Адриана Маринова/ ТЕЛЕФОН: 00359 *********/ E-MAIL: tcmc@abv.bg“.

Липсват данни наказващият орган да е изпращал за връчване НП на пълномощника на санкционираното дружество, нито пък да е търсил връзка със същото на посочените телефонен номер или електронна поща. НП е връчено на 29.06.2021 г., на основание чл.58, ал.2 от ЗАНН, чрез следното отбелязване, извършено от наказващия орган върху гърба на санкционния акт: „НП е изпратено на 04.06.2021 г. на адреса на дружеството и се е върнало като непотърсено на 29.06.2021 г., когато е направено и настоящото отбелязване и от когато НП се счита връчено на основание чл.58, ал.2 от ЗАНН“.  

За да прекрати производството пред себе си, с протоколно определение № 617/28.02.2022 г. районният съд е приел, че обстоятелството, че АУАН е връчен на пълномощник не лишава наказващият орган от възможността да връчи наказателното постановление на адреса на управление на дружеството, посочен в търговския регистър. Позовал се е на съдебна практика, изразяваща се в две определения на Административен съд – Русе. Това определение било оставено в сила с определение № 6/09.05.2022 г., постановено по ч.к.а.н.д.№ 171/2022 г. по описа на Административен съд – Русе. Касационната инстанция приела, че, доколкото се касае до административнонаказателно, а не до административно производство, разпоредбата на чл.18, ал.2 от АПК се явява неприложима в извънсъдебната фаза на същото, поради което за пълномощника П. не е възникнала представителна власт по отношение на дружеството – подател на искането. Посочено е, че в т.7 от представеното нотариално заверено пълномощно с рег.№ 6691 от 03.11.2017 г. няма надлежно упълномощаване за случаите на реализиране на юридическа отговорност на „Макс-Партс“ ЕООД. Направен е извод, че след като това дружество не е осигурило на адреса на управление лице, което да получава кореспонденцията, предназначена за него, поради което наказващият орган е приложил предвидената в закона процедура по фингирано връчване на санкционния акт, то неблагоприятните правни последици (изтичане на преклузивния срок за обжалването му) са резултат от поведението на самото дружество, а не на допуснато от наказващия орган или от въззивната инстанция процесуални нарушения.

От правна страна настоящият състав на Административен съд – Русе намира следното:

Искането за възобновяване се явява основателно. Разпоредбата на чл.58, ал.2 от ЗАНН урежда правна фикция, доколкото приравнява правните последици на личното връчване на санкционния акт с тези на неговото невръчване. Този извод недвусмислено следва от употребената от законодателя формулировка, типична за фикциите, според която наказателното постановление, при посочените в нормата предпоставки, „се счита връчено“ от деня на отбелязването. Както константно се приема в практиката на ВАС, фикционната норма е изключителна и представлява отклонение от общата уредба на съответната материя, поради което нейното тълкуване е само ограничително. Следователно, за да е осъществен фактическия състав на чл.58, ал.2 от ЗАНН, е необходимо да са налице точно посочените в нормата предпоставки – нарушителят да не е намерен на посочения от него адрес и новият адрес да е неизвестен.  Освен това, доколкото в чл.58 от ЗАНН не са регламентирани конкретни правила за връчването на НП, то се извършва по реда на чл.180 от НПК с оглед изричното препращане в чл.84 от ЗАНН към правилата за призоваване и връчване на призовки и съобщения по този кодекс (вж. решение № 534 от 14.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8569/2018 г., VI о.).

         Противно на приетото от районния съд, в НПК липсва правило, подобно на това по чл.50, ал.1 от ГПК, което да указва, че връчването на юридическо лице, което е вписано в съответния регистър (т.е. в търговския регистър и регистъра на ЮЛНЦ) непременно трябва да става на последния посочен в регистъра адрес. Разпоредбата на чл.180, ал.5 от НПК, приложима на основание чл.84 от ЗАНН, указва, че на юридическо лице връчването става срещу подпис на длъжностно лице, натоварено да поема книжата. Вярно е, че обикновено това длъжностно лице може да бъде намерено на адреса за управление, посочен в съответния регистър. Това положение обаче, както беше посочено, не е изведено в законова норма на НПК. Това законодателно разрешение позволява много по-голяма гъвкавост при връчването по последния кодекс, тъй като той не обвързва мястото на връчване само с регистрирания адрес на управление на юридическото лице. И това не е случайно, доколкото по наказателните дела гарантирането на правото на защита на подсъдимия е императив, а то би било сериозно компроментирано, ако се прилагаха ограничения, подобни на тези по чл.50, ал.1 от ГПК.

         На следващо място, „натоварването“ на длъжностното лице с правото да получава призовки и съобщения по смисъла на чл.180, ал.5 от НПК може да бъде извършено чрез различни по естество си правни актове – напр. въз основа на граждански договор (договор за поръчка), респ. търговски договор (напр. комисионен договор или друг договор, сключен с търговски представител или пълномощник по глава шеста от ТЗ), на трудов договор или на пълномощно. Това, което е необходимо, за да се породи надлежна пасивна представителна власт за съответното длъжностно лице, е в съответния правен акт недвусмислено да е изявена воля за това от страна на законния представител на юридическото лице.

Не може да бъде споделено становището, изразено в определението от 09.05.2022 г. на състава на Административен съд - Русе, че нотариалното пълномощно, дадено на пълномощника П., не водело до надлежно упълномощаване за случаите на реализиране на юридическа отговорност. Действително, това пълномощно не би породило активна представителна власт за пълномощника на наказаното търговско дружество, доколкото няма данни последният да упражнява адвокатска професия - чл.91, ал.1 от НПК, а качеството на юридическо лице на упълномощителя изключва хипотезата на упълномощаване на съпруг, възходящ или низходящ роднина по чл.91, ал.2 от НПК, данни за каквото качество за пълномощника също липсват. Както беше отбелязано обаче, чл.180, ал.5 от НПК не поставя никакви изисквания относно качеството, което трябва да притежава длъжностното лице, на което е възложено да приема призовките и съобщенията. Достатъчно е то да разполага с пасивна представителна власт, да е било „натоварено“ именно с посоченото правомощие, което условие, видно от т.7 от представеното нотариално заверено пълномощно, е изпълнено. Според посоченото в нея, обемът на учредената на П. представителна власт включва и правото „…да приема всякакви правни действия…“ от името на дружеството.

         От своя страна разпоредбата на чл.58, ал.2 от ЗАНН изисква нарушителят да не е бил намерен на посочения от него адрес, а новият му адрес е неизвестен. Както се каза, посоченият адрес ще е адресът на управление, вписан в търговския регистър, само ако лицето не е посочило друг адрес за призоваване по преписката или след щателно издирване такъв не е бил установен. Това следва от съвместното тълкуване на чл.43, ал.6 и чл.58, ал.2 от ЗАНН доколкото първата норма изисква, ако при щателното издирване на нарушителя той не може да бъде намерен, административнонаказателното производство да бъде спряно. В разглеждания случай, след възложено на служители на Второ РУ – Русе издирване на нарушителя, АУАН е връчен на пълномощника П. като извършеното връчване е прието за редовно от наказващия орган. Следователно, в резултат на издирването е било установено длъжностно лице, натоварено с правото да получава книжа и призовки по смисъла на чл.180, ал.5 от НПК вр.чл.84 от ЗАНН, именно на което лице е следвало да бъде връчено НП. Поради това в нарушение на процесуалния закон се явява направеният от районния съд извод, че връчването на АУАН на пълномощник не лишава наказващият орган от възможността да извърши фингирано връчване на санкционния акт след посещение на адреса, посочен в търговския регистър. Следва да се отбележи, че некоректно е цитирана съдебна практика на Административен съд – Русе, доколкото в нито едно от двете определения не е разглеждан казус за фингирано връчване на НП в случай като настоящия - когато санкционираното дружество има пълномощник с надлежно учредена пасивна представителна власт.

         На следващо място, наказващият орган е разполагал и с телефонния номер на дружеството искател, който е наличен и в горепосочения публичен регистър на издадените разрешения за третиране на отпадъци. Следователно, преди да пристъпи към фингирано връчване на НП, който способ създава най-малко гаранции за правото на защита на санкционирания субект, наказващият орган е бил длъжен, на основание чл.178, ал.11 от НПК вр.чл.84 от ЗАНН, да потърси представител на дружеството на посочения телефонен номер +359 *********, като му съобщи разпоредителната част на НП, респ. го покани в сградата на РИОСВ за връчването му и удостовери призоваването по телефона писмено – чрез съставяне на съответния протокол. Такъв документ по приложеното АНД № 164/2022 г. по описа на Районен съд – Русе липсва, а и наказващият орган не твърди, че е извършвал съобщаване на НП по телефона.

         Следователно, в случая са нарушени разпоредбите на чл.180, ал.5 и чл.178, ал.11 от НПК вр.чл.84 от ЗАНН, които процесуални нарушения не са били констатирани при инстанционния съдебен контрол. Нарушенията са съществени, доколкото в резултат на тях искателят е бил лишен от възможността да участва в съдебната фаза на административнонаказателното производство чрез разглеждане на жалбата му по същество. Ако същите не бяха извършени, то до фингираното връчване на наказателното постановление не би се стигнало и искателят би могъл да упражни правото си на жалба в срок. Тъй като посочените нарушения са неотстраними при едно вече известно на искателя наказателно постановление, следва да се приеме, че посоченото право е упражнено в срок, поради което районният съд е длъжен, след връщане на делото за ново разглеждане, да разгледа жалбата по същество.

По изложените съображения съдът, в настоящия състав, приема, че е налице основанието по чл.70, ал.2, т.7 от ЗАНН за възобновяване на административнонаказателното производство. Това, съгласно чл.73, ал.4, т.1 от ЗАНН, налага отмяната на определенията на двете съдебни инстанции и връщане делото за ново разглеждане на районния съд от фазата на разглеждане на жалбата по същество в открито съдебно заседание с призоваване на страните съгласно чл.61, ал.1 от ЗАНН.

         С оглед изхода на делото и на основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН искателят има право на деловодни разноски. Същите, видно от представения списък, се изчерпват със заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лева, чието заплащане в брой е удостоверено в представения договор за правна защита и съдействие от 02.11.2022 г., който в тази част има характер на разписка (вж. т.1 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК). Процесуалният представител на наказващия орган е направил възражение по чл.63д, ал.2 от ЗАНН за прекомерност на така заплатеното възнаграждение. Възражението е основателно. Настоящото дело не разкрива особена правна и фактическа сложност. Въпросът с прекомерността на адвокатското възнаграждение следва да бъде решен съобразно минимума, определен според разпоредбите на Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в редакцията им към датата на заплащане на възнаграждението – 02.11.2022 г. Последните изменения в наредбата, с които тези размери са увеличени, са извършени след тази дата - с ДВ бр. 88 от 04.11.2022 г., поради което при преценката следва да се прилагат размерите до изменението. Според чл.31, ал.1 вр. ал.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г., което правило се прилага по аналогия съгласно § 1 от ДР на същата наредба доколкото в нея не е уреден минималният размер на възнаграждението в производствата по възобновяване на административнонаказателни дела, за процесуално представителство, защита и съдействие в производства по възобновяване на наказателни дела, с явяване в съдебно заседание, възнаграждението е не по-малко от минимума за една инстанция. Съгласно чл.18, ал.2 от същата наредба, в относимите й части, ако административното наказание е под формата на имуществена санкция възнаграждението се определя по правилата на чл.7, ал.2 върху стойността на санкцията. В случая наложената с НП имуществена санкция е в размер на 10000 лева, поради което и съгласно чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. минималното адвокатско възнаграждение възлиза на 830 лева, до който размер следва да бъде уважено искането за присъждане на деловодни разноски. Същите, на основание § 1, т.6 от ДР на АПК вр.чл.63д, ал.1 от ЗАНН, следва да бъдат възложени в тежест на РИОСВ – Русе, която инспекция има качеството на юридическо лице съгласно чл.14, ал.2 вр. ал.1 от ЗООС.

Така мотивиран и на основание чл.73, ал.4, т.1 от ЗАНН, съдът

Р  Е  Ш  И :

ОТМЕНЯ определение № 6/09.05.2022 г., постановено по ч.к.а.н.д. № 171 по описа за 2022 г. на Административен съд – Русе и определение № 617/28.02.2022 г., постановено по АНД № 164 по описа за 2022 г. на Районен съд – Русе.

ВЪЗОБНОВЯВА административнонаказателното производство по АНД № 164 по описа за 2022 г. на Районен съд – Русе, прекратено с определение № 617/28.02.2022 г., постановено по същото дело, оставено в сила с определение № 6/09.05.2022 г., постановено по ч.к.а.н.д. № 171 по описа за 2022 г. на Административен съд – Русе.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане на Районен съд – Русе от стадия на разглеждане на жалбата на „Макс-партс“ ЕООД, с ЕИК *********, срещу наказателно постановление № 13/28.04.2021 г., издадено от директора на РИОСВ – Русе, в открито съдебно заседание с призоваване на страните.

ОСЪЖДА Регионална инспекция по околната среда и водите – Русе, със седалище и адрес на управление в гр.Русе, бул.“Придунавски булевард” № 20, представлявана от директора Ц. Х., да заплати на „Макс-партс“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.Русе, ул.“Плиска“ № 94, бл.“Домостроител“, вх.А, ет.3, представлявано от управителя А. Т. М., сумата от 830 лева – разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.

    Решението е окончателно.

   ПРЕДСЕДАТЕЛ:

  ЧЛЕНОВЕ:



[1] https://nwms.eea.government.bg/app/registers/waste-activities