№ 421
гр. Пловдив, 25.11.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Нестор Сп. Спасов
Членове:Емилия Ат. Брусева
Радка Д. Чолакова
като разгледа докладваното от Нестор Сп. Спасов Въззивно частно търговско
дело № 20225001000686 по описа за 2022 година
Производство по чл. 274 от ГПК.
Същото е започнало по повод изходяща от „Ф.“ ЕООД, ЕИК *********,
**** частна жалба против постановеното по т. дело № 1131/2019 г. по описа
на П.О.С., определение № 260668 от 27.07.2022 г. С него по искане на „Ф.“
ЕООД, ЕИК *********, с. О. на основание чл. 248 от ГПК е изменено
определение № 260520 от 13.06. 2022 г. в частта за присъдените разноски в
полза на „Е.Б.Е.“ ЕАД, ЕИК *********, гр. П. и същите са намалени от
18 929, 25 лв. на 18 900 лв. Съответно искането на това дружество за
изменение на определението в частта за разноските и относно присъденото в
полза на ответника възнаграждение за един адвокат чрез намаляването им до
предвидения законов минимум е отхвърлено.
В жалбата са изложени съображения за незаконосъобразност на
определението в цялост, поискана е отмяната му и постановяване на друго, с
което въобще да не се присъждат разноски на ответното дружество, респ.
присъдените такива в частта обхващаща възнаграждението за адвокат да се
намалят до дължимото минимално възнаграждение според Наредба №1 за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Въззиваемата страна е изразила становище за неоснователност на
жалбата.
Съдът, като се запозна с акта предмет на обжалване и данните по делото
1
намери за установено следното:
Търговско дело № 1131/2019 г. по описа на П.О.С. е било образувано по
повод на предявена на 20.12.2019 г. искова молба от „Ф.“ ЕООД, ЕИК
*********, **** против „Е.Б.Е.“ ЕАД, ЕИК *********, гр. П..
В нея се сочи, че ответникът изкупувал произведена електрическа
енергия от експлоатирана от ищеца ФЕЦ на основание Решение № СП-1 от
31.07.2015 г. по определената преференциална цена от 485, 60 лв. за МWh
/без ДДС/до размер на 1 188 кWh, а количеството произведена енергия над
този размер се изкупувало на по-ниски цени. Ищецът обаче е на мнение, че
цялото количество произведена енергия следвало да се изкупува на спомената
цена от 485, 60 лв. за МWh /без ДДС/ и прави извод за неизпълнение на поето
от ответното дружество задължение, т.е. за плащане на сума по- малка от
реално дължимата. Във връзка със същото е направена разбивка на платеното
по- малко по месеци в периода ноември 2016- декември 2018 г. Общият
размер на сумата, за която се твърди да не е платена на ищец е определен на
245 558, 94 лв. и е поискано осъждането на дружеството да му е заплати.
Основните доводи за дължимост на същата в обстоятелствената част са
свързани с това, че цитираното решение на КЕВР е отменено с влязло в сила
на 04.12.2018 г. решение на АССГ, която отмяна имала обратно действие.
С исковата молба е предявена и искова претенция по 86 от ЗЗД за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 49 553, 75 лв. с оглед
забавеното плащане на главните задължения за периода от 01.01.2017 г. до
20.12.2017 г.
В отговора на ИМ са изложени довод за недопустимост, респ. за
неоснователност на исковете. По повод неоснователността едно от
възраженията е свързано с това, че след отмяната на Решение № СП -1 от
31.07. 2015 г. на КЕВР, комисията е приела ново решение № СП - 3 от 06.03.
2019 г., с което е определила нетно специфично производство /НСП/ за
обекти за производство на електрическа енергия като този на ищеца и то било
в същия размер, както този по Решение № СП-1 от 31.07. 2015 г. НСП
съответно било определено считано от 31.07. 2015 г. Това и фактът, че този
акт на КЕВР подлежал на предварително изпълнение му давало основание да
твърди, че е платил всички дължимо по сключения с ищеца договор и че не
може да се приеме, че за исковия период за ФЕЦ на ищеца няма определено
2
нетно специфично производство.
С отговора е поискано по делото като трето лице помагач на ответника
да бъде конституирано „Н.“ ЕАД, гр. С.. Посочено е и, че се предявява
обратен иск срещу същото.
В допълнителната искова молба ищецът основно е взел отношение по
цитираното в отговора Решение № СП - 3 от 06.03.2019 г. на КЕВР. В тази
връзка той твърди, че то е нищожно, респ. незаконосъобразно. Тази
нищожност и отмяната на Решение № СП – 1 от 31.07. 2015 г на КЕВР му
дават повод отново да твърди, че с обратна сила е отпадало основанието, на
което ответникът е заплащал преференциална цена само за определеното в
решението НСП.
С определение от 14.02.2020 г. исканото привличане на „Н.“ АД е
допуснато. Приет е за съвместно разглеждане и предявеният от „Е.Б.Е.“ ЕАД
против „Н.“АД обратен иск.
С него се претендира осъждането на Н. да заплати на „Е.Б.Е.“ ЕАД на
основание чл. 94 от ЗЕ сумата от 166 394, 18 лв. представляваща сбора от
неплатени остатъци от цената на продадена в периодите: 19.11.2016 г.-
30.11.2016 г., 01.12.2016 г. - 31.12.2016 г. и 11.11.2018 г. - 17.11.2018 г.
електроенергия, както и за сумата 46 339, 39 лв. неустойка за забава в
плащането на тези главни вземания.
По повод на така описаните искове, подадените от страните отговори и
ДИМ е изготвен прокето доклад, проведени са открити съдебни заседания, в
които са извършени действия по събиране на поисканите от страните и
относими към спора доказателства.
С определение от 27.11.2020 г. производството по делото е било спряно
до приключването с влязъл в сила акт на адм. дело № 3659/2019 г. по описа на
АССГ с предмет законосъобразността на Решение № СП - 3 от 06.03.2019 г.
на КЕВР.
Производството по делото е било възобновено с определение от
27.04.2022 г. с оглед приключване на производството по делото на АССГ
поради прекратяване на същото.
След възобновяването е проведено открито заседание на 18.05.2022 г. и
делото е било обявено за решаване.
3
В срока за произнасяне от страна на ищеца е била подадена молба за
отказ от иска с оглед обстоятелството, че ВАС с решение по адм. дело №
13592/2019 г. е приел, че Решение № СП-3 от 06.03. 2019 г. на КЕВР е
законосъобразно.
По повод на отказа ПОС с определение от 13.06.2022 г. е отменил
определението, с което е даден ход на устните състезания и делото е обявено
за решаване и е прекратил производството по делото. Съответно „Ф.“ ЕООД,
ЕИК ********* на база представения списък за разноски и представените
доказателства за извършването им е било осъдено да заплати на „Е.Б.Е.“
ЕАД, ЕИК *********, гр. П. разноски в размер на 18 929, 25 лв.
На 07.07.2022 г. ищецът е подал молба по чл. 248 от ГПК за изменение
на решението в частта за разноските. В нея е поискано намаляване на същите
със сумата от 19, 25 лв. платени от ответника пощенски разходи, които
според ищеца не попадали в обхвата на съдено деловодните разноски по чл.
78, ал.1 от ГПК.
Поискано е също те да бъдат намалени и с част от размера на
включеното в присъдената сума адвокатско възнаграждение. В тази връзка е
изразено становище, че същото следва да се намали до размера изчислен
съобразно Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските
възнаграждения за двата обективно съединени иска предявени срещу
ответника. Посочено е какъв следва да бъде този минимум за всеки от тях и
респективно е поискано намаляване на възнаграждението до същия или до
сумата, която би се получила с увеличаването му с 20 % ДДС, ако
процесуалните представители на ответника са регистрирани по ЗДДС.
Съдът е постановил определение по чл. 248 от ГПК. С него е прието, че
на ответника не следва да се възстановяват направените от него разноски за
пощенски услуги. Така присъдените с определението от 13.06.2022 г.
разноски от 18 929, 25 лв. са намалени на 18 900 лв.
Искането за намаляване на разноските поради необходимостта от
редуциране на платеното от ответника възнаграждение за адвокат до
минималния размер определен с Наредба № 1 от 004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения е отхвърлено.
Недоволен от това определение е останал ищецът е и е обжалвал
същото в цялост.
4
В частната жалба станала повод за образуване на делото се иска
пълната му отмяна и постановяване на друго, с което искането за присъждане
на разноски от страна на ответника да се остави без уважение.
Отправено е и евентуално искане, че при неуважаване на тази
претенция то присъдените разноски следва да се намалят, до размер
съобразен с възнаграждение за адвокат равняващо се на минимума според
Наредба № 1 за минималните размери на адв. възнаграждения за двата
обективно съединени иска, а не с размера претендиран и платен от ответника
- 18 000 лв. с ДДС.
По повод на споменатата частна жалба следва да се посочи, че страните
имат интерес да обжалват постановените от съдилищата актове само в
случаите, при които с тях се отхвърлят, респ. оставят без уважение
адресираните до съда техни искания.
В случая с определение № 260668 от 27.07. 2022 г. в частта му
изменяща определение № 260520 от 13. 06. 2022 г. относно присъдените
разноски в полза на „Е.Б.Е.“ ЕАД ЕИК ********* гр.П. чрез намаляването им
от 18 929, 25 лв. на 18 900 лв. искането на „Ф.“ ЕООД по чл. 248 от ГПК е
уважено и жалбата се явява недопустима.
Това води до извод, че същата в тази й част ще се остави без
разглеждане, а производството по делото ще се прекрати.
Не така стоят нещата относно обжалването на определение № 260520 от
13.06.2022 г. в частта отхвърляща искането на „Ф.“ ЕООД за изменение на
определението в частта за разноските относно присъденото в полза на
ответника възнаграждение за един адвокат чрез редуциране до предвидения
законов минимум.
По повод на същата е нужно да се спомене, че определения от типа на
процесното, т.е. такива по чл. 248 от ГПК се постановяват ако в срока за
обжалване, а ако решението е необжалваемо в едномесечен срок от
постановяването му е отправено до съда искане от страна по делото да се
допълни или да се измени постановеното решение/определение/ в частта му
за разноските. Това води до извод, че при постановяване на определението си
съдът е обвързан от съдържането на молбата, с която е поискано изменението.
В случая процесната такава не е съдържа искане за изменение на
5
определението от 13.06.2022 г. изразяващо се в оставане без уважение на
искането за осъждане на ищеца да заплати на ответника направените от него
по делото разноски, а за изменение на същото в посока намалявате със сумите
за платени разходи за пощенски услуги и със сумата равняваща ес на
разликата между платеното от ответника възнаграждение за адвокат и
дължимото минимално такова според Наредба № 1 за минималните
адвокатски възнаграждения.
Така изложеното сочи, че изложените доводи за неправилност и
незаконосъобразност на акта на ПАС базиращи се на твърдението, че на
ответника въобще не се дължат разноски, защото е станал причина за
завеждане на делото са напълно неотносими към спора.
Независимо от това следва да ес посочи, че причина за започване на
процесния спор на 20.12.2019 г. е не ответника, а незаконосъобразното
становище на ищеца, че приетото девет месеца по- рано Решение № СП - 3 от
06.03.2019 г. на КЕВР е нищожно и не следва да намира приложение в
отношенията между страните.
Що се отнася до преценката дали по отношение на платеното от
ответника възнаграждение за адвокат е приложима разпоредбата на чл. 78, ал.
5 от ГПК първо следва да се даде отговор на това какво и за какво е платено.
Това е възможно при запознаване със съдържанието от намиращия се на
стр. 615 и сл. от делото на ПОС договор за правна защита и съдействие
сключен между „Е.Б.Е.“ ЕАД, ЕИК *********, гр. П. и Адвокатско дружество
„Д. и Л.“, гр. С.. В чл. 1 от същия е посочено, че договорът има за предмет
процесулано представителство и защита на „Е.Б.Е.“ ЕАД, ЕИК *********, гр.
П. по т. дело № 1131/2019 г., привличане на трето лице помагач по същото в
лицето на „Н.“ АД и предявяване срещу това трето лице на искове по чл. 219,
ал. 3 от ГПК, т.е. на обратни искове.
В чл. 10 от договора е уговорено, че адвокатското възнаграждение е
15 000 лв. без ДДС за една инстанция, респ. при регистрация по ДДС то се
равнява на 18 000 лв. В случая последната сума е водеща по причина, че
регистрацията по ЗДДС е безспорна.
Именно сумата от 18 000 лв. с ДДС е заплатена от ответника по делото
видно от представените на стр. 621 и 622 от делото на ПОС данъчна фактура
и платежно нареждане. Тя обаче видно от изложеното относно съдържанието
6
на чл. 1 от договора за правна защита и съдействие не включва само
възнаграждението за процесуалното представителство и защита по исковете
на „Ф.“ ЕООД, ЕИК *********, с. О., но и такова за обратните такива.
В чл. 78, ал. 3 от ГПК е казано, че ответникът също има право на
разноски съразмерно с отхвърлената част от иска. Това сочи, че на
присъждане подлежат направените от него разноски във връзка с предявения
против него от ищеца иск. В случая това са двата обективно съединени
главни иска. По обратните искове ищецът не е страна, като предявяването на
същите с оглед чл. 219, ал. 3 от ГПК не е в пряка причинна връзка с
предявения от него иск, а зависи изцяло от волята на ответника привлякъл
третото лице помагач. Това сочи, че в случая на ответника с оглед
разпоредбата на чл. 78, ал.4 ГПК, във вр. с чл. 78, ал. 3 от ГПК се дължат
направените разноски за адвокат само във връзка с предявените от ищеца
против него обективно съединени искове.
В случая в договора за правна защита и съдействие разделение на
възнагражденията по двете групи искове не е направено. Това обаче не значи,
че то не е определяемо. Последното е възможно чрез използване на често
цитираната до тук Наредба № 1 за минималните адвокатски възнаградения.
Така според същата възнаграждението по двата иска на „Ф.“ ЕООД с
ДДС е 7 729, 42 лв. и 2 419, 93 лв. или общо 10 149, 35 лв. Това по обратните
искове пък е 6 778, 06 лв. и 1 355, 62 лв. или общо 8 133, 68 лв. Сборът от
всички тези възнаграждения съобразно Наредбата е 18 283, 03 лв., което сочи,
че в тази обща сума исковете на „Ф.“ ЕООД участват с 56 %, а обратните с 44
%.
С оглед така определеното процентно съотношение следва извод, че от
сумата 18 000 лв. с ДДС платено адвокатско възнаграждение за всички искове
предмет на разглеждане по делото на ПОС това за тези на „Ф.“ ЕООД е равно
на 10 080 лв. Това би следвало да е сумата, която се дължи на ответника с
оглед текста на чл. 78, ал.4 от ГПК, т.е. на същия от ПОС са му присъдени в
повече разноски в размер на 7 920 лв.
С молбата по чл. 248 от ГПК обаче адв. възнаграждение се иска да се
намали до сумата от 10 149, 35 лв. Съдът е обвързан от това искане и
присъдените от ПОС разноски следва да се намалят със сумата от 7 850, 65
лв.
7
Водим от това съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба на „Ф.“ ЕООД, ЕИК
*********, с. О. против постановеното по т. дело № 1131/2019 г. по описа на
П.О.С., определение № 260668 от 27.07.2022 г. в частта , с която по искане на
„Ф.“ ЕООД, ЕИК *********, с. О. на основание чл. 248 от ГПК е изменено
определение № 260520 от 13.06.2022 г. в частта за присъдените разноски в
полза на „Е.Б.Е.“ ЕАД, ЕИК *********, гр. П. и същите са намалени от
18 929, 25 лв. на 18 900 лв. и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази
му част.
ОТМЕНЯ постановеното по т. дело № 1131/2019 г. по описа на П.О.С.,
определение № 260668 от 27.07.2022 г. в частта, с която искането на „Ф.“
ЕООД, ЕИК *********, с. О. за изменение на определение № 260520 от
13.06.2022 г. в частта за разноските относно присъденото в полза на
ответника възнаграждение за един адвокат чрез редуцирането им до
предвидения законов минимум е отхвърлено, като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ определение № 260520 от 13.06.2022 г. в частта за
присъдените разноски в полза на „Е.Б.Е.“ ЕАД, ЕИК *********, гр. П., като
намалява същите и със сумата от 7 850, 65 лв., с което дължимите разноски
стават 11 049, 35 лв.
Определението подлежи на обжалване в 1 седмичен срок от получаване
на съобщението за изготвянето му пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8