№ 12998
гр. С., 03.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА
при участието на секретаря ХРИСТИЯНА Р. РАЧЕВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско
дело № 20251110107409 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК, вр. чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба на „Застрахователно еднолично акционерно дружество
„Б.В.И.Г.““ ЕАД срещу С.О., с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 410,
ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД.
Ищецът твърди, че на 15.05.2024 г. в гр. С., на ул. „П.Н.Б.“ № 10 е настъпило ПТП,
при което собственикът и водач на лек автомобил „Мерцедес Е500“ с рег. № СВ **** КС – К.
Й. Ч., попаднал на необезопасена, необозначена и несигнализирана неравност на пътното
платно – дупка, при което били нанесени щети на автомобила. Посочва, че лек автомобил
„Мерцедес Е500“ с рег. № СВ **** КС към датата на ПТП е бил застрахован при ищеца по
силата на имуществена застраховка „Каско Стандарт“, застрахователна полица №
47042317241002657 със срок на застрахователно покритие от 27.09.2023 г. до 26.09.2024 г.
Твърди, че във връзка с процесното ПТП била образувана преписка по щета №
470423242427827, като въз основа на доклад по щета ищецът одобрил да се изплати на
собственика на автомобила обезщетение в размер на 319,03 лв., което било изплатено с
преводно нареждане на 16.08.2024 г. Ищецът твърди, че процесният пътен участък, на който
е настъпило ПТП, се стопанисва от С.О., чрез нейни служители, като съгласно чл. 31 ЗП
изграждането, ремонтът и поддържането на общинските пътища се осъществява от лицето,
което управлява процесния пътен участък. Поддържа, че вредите са причинени от лица, на
които ответникът е възложил работата по поддържането на пътното платно и са в резултат
от противоправно бездействие на С.О. по повод възложената работа, поради което следва да
се ангажира гаранционно-обезпечителната й отговорност. Твърди, че до ответника била
изпратена регресна покана за възстановяване на заплатеното обезщетение в размер на 319,03
лв. с писмо с изх. № 2303/16.10.2024 г., получено на 21.10.2024 г., но с писмо с изх. №
1
СОА24-ТД26-13991/25.10.2024. г. ответникът отказал плащане по щетата. Моли съда да
постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 319,03 лв. –
заплатено застрахователно обезщетение по щета № 470423242427827, ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба – 07.02.2025 г., до окончателното изплащане
на вземането. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който оспорва предявения
иск като неоснователен. Оспорва механизма на ПТП, че е настъпило ПТП и причина за него
е попадането на автомобила в неравност на пътното платно, съответно че на пътното платно
е имало дупка, в причинна връзка с попадането в която на МПС са били нанесени щети.
Твърди, че по делото няма представен протокол за ПТП, съставянето на който в случая е
задължително. Счита, че от представените доказателства не може да се направи извод за
поведението на водача, който е следвало да се движи със съобразена с пътните условия
скорост, така че да избегне препятствието. Евентуално прави възражение за съпричиняване
на вредоносния резултат като твърди, че водачът е нарушил чл. 20, ал. 2 ЗДвП (скоростта му
на движение не е била съобразена с пътните условия). Излага доводи, че липсват данни и
увредените части да са били в изрядно състояние към датата на ПТП. Оспорва размера на
иска като завишен. Твърди, че С.О. е изпълнила задълженията си да поддържа пътната
настилка във визирания участък, за което е сключен Договор № СОА23-ДГ55-491/26.07.2023
г., с който С.О. е възложила на „Х.“ АД дейността по ремонт и поддържане на процесния
пътен участък, като на 09.01.2024 г. е възложен ремонт и по ул. „Н.Б.“ във връзка с
констатации за разрушена пътна настилка, който ремонт е бил извършен преди датата на
ПТП. Моли за отхвърляне на предявения иск, евентуално за намаляване размера на
застрахователното обезщетение и за присъждане на разноски.
Третото лице - помагач - „Х.“ АД, не е изразило становище по предявения иск.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и
възраженията на ответната страна, намира от фактическа и правна страна следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД.
По предявения иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД в тежест
на ищеца е да докаже, че е налице валиден договор за имуществено застраховане, в срока на
застрахователното покритие по който и вследствие виновно и противоправно поведение на
лица, чийто възложител на работата е ответникът, е настъпило застрахователно събитие, за
което застрахователят носи риска; в частност - настъпването на описаните в исковата молба
вреди в претендирания размер в резултат на ПТП, причинено от наличието на необезопасен
и несигнализиран участък от пътното платно на общински път, дължащо се на
противоправно бездействие на лица, на които ответникът е възложил дейностите по
поддържането на общинските пътища; че в изпълнение на договорното си задължение
застрахователят е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на
действителните вреди; че пътят, на който е реализирано ПТП, се стопанисва от ответника; че
е отправил към ответника регресна покана за плащане на вземането, която е получена от
2
последния.
При установяване на тези факти в тежест на ответника е да докаже всички свои
възражения, включително, че отговорно за поддържането на съответния участък от пътя е
„Х.“ АД, както и възражението си за съпричиняване – че водачът е управлявал
застрахованото при ищеца МПС с несъобразена с пътните условия скорост, евентуално, че е
погасил вземанията на ищеца чрез плащане.
С приетия без възражения доклад по делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4
ГПК са отделени за безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните
обстоятелствата, че ищецът е заплатил за увредения лек автомобил „Мерцедес Е500“ с рег.
№ СВ **** КС във връзка с твърдяното ПТП застрахователно обезщетение в размер на
319,03 лв. на 16.08.2024 г.; че процесният пътен участък, на който се твърди да е настъпило
ПТП – гр. С., ул. „П.Н.Б.“ № 10 е част от общинската пътна мрежа на С.О.; че с писмо с изх.
№ 2303/16.10.2024 г. ищецът е предявил регресна покана до ответника за възстановяване на
изплатеното застрахователно обезщетение, което писмо е получено от ответника на
21.10.2024 г., но плащане не е последвало.
От събраните по делото доказателства, в т. ч. и представената застрахователна
полица, се установява наличие на застрахователно правоотношение между ищеца и
собственика на увреденото МПС – „Мерцедес Е500“ с рег. № СВ **** КС, възникнало по
силата на договор за имуществена застраховка „Каско Стандарт”, сключен на 21.09.2023 г.,
във формата на комбинирана застрахователна полица № 47042317241002657, със срок на
действие от 00:00 ч. на 27.09.2023 г. до 23:59 ч. на 26.09.2024 г., с която ищецът е приел да
покрива риска от повреди по процесния автомобил, собственост на К. Й. Ч., клауза „Пълно
Каско“ и допълнително покритие „Изплащане на обезщетение само по експертна оценка“ -
за този договор е предвидена писмена форма за действителност, която е спазена, а доколкото
е сключен във формата на застрахователна полица, същата съдържа всички необходими
задължителни реквизити по чл. 345, ал. 1 КЗ. Несъмнено е също така, че съществувалия
между страните договор за застраховка е включвал обезщетяване при настъпването на щети
на застрахованата вещ в резултат на пътнотранспортно произшествие.
В тази връзка по делото са приети приложимите към застрахователния договор Общи
условия за застраховка „Каско Стандарт“, като от тях се установява, че настъпилото
застрахователно събитие е покрит застрахователен риск. В Раздел „Каско“, Глава втора
„Покрити рискове и изключения“ е предвидено, че отговорността на застрахователя е
съобразно покритите рискове, групирани в клаузи, по избор на застрахования, сред които - т.
4 клауза „Пълно каско“. Като допълнителни покрития към клауза „Пожар, природни
бедствия и ПТП“, клауза „Пожар, природни бедствия, ПТП и злоумишлени действия“,
клауза „Пълно каско“ и клауза „Бонус каско“ са уредени 6. 1. „Помощ на пътя“ (Асистанс), 7.
1. „Механична повреда“. Съгласно т. 8 допълнителните покрития се предоставят в изрично
предвидените в тези условия случаи при заплащане на допълнителна премия.
Видно от уредбата на клауза „Пълно каско“, по нея застрахователят покрива щети,
причинени от застрахователно събитие, посочено в клауза „Пожар, природни бедствия, ПТП
3
и злоумишлени действия“, както и други изброени хипотези. Според посоченото в клауза
„Пожар, природни бедствия, ПТП и злоумишлени действия“ застрахователят покрива щети,
причинени от застрахователно събитие, посочено в клауза „Пожар, природни бедствия и
ПТП“, както и други допълнително изброени рискове – злоумишлени действия на трети
лица. В клауза „Пожар, природни бедствия и ПТП на МПС“ е посочено, че се покриват
щети, причинени от застрахователно събитие, посочено в клауза „Пожар и природно
бедствие“, както и от пътнотранспортно произшествие /ПТП/, като е пояснено, че
последното представлява събитие, възникнало в процеса на движение на пътното превозно
средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътното превозно
средство, път, пътно съображение, товар или други материални щети.
Тълкувайки посочените клаузи съдът намира, че в уредбата на клауза „Пълно каско“ е
предвидено да се покриват щети от ПТП. За последното в Общите условия е дадена
дефиниция, от която не може да се изключи преминаването през дупка на пътното платно и
нанасянето на щети по гумите на автомобила, като попадането в дупка на платното за
движение и увреда на гумите не е и сред изключенията, посочени в Раздел VI, нито в тези,
посочени в Раздел „Общи положения“, Глава Х „Общи изключения“, т. 1. 1. – т. 1. 22, при
които застрахователят не изплаща застрахователно обезщетение. В настоящия случай се
твърди, че вредите са причинени в резултат от необозначена неравност на пътното платно,
поради което твърдяното застрахователно събитие представлява покрит застрахователен
риск.
Между страните не се спори, че във връзка с процесното ПТП е подадено заявление
за изплащане на обезщетение за вреди на „Мерцедес Е500“ с рег. № СВ **** КС от К. Й. Ч.
от 15.05.2024 г. за настъпило застрахователно събитие, като в графа „данни за събитието“ е
посочено, че същото е настъпило при следния механизъм: на 15.05.2024 г. на ул. „П.Н.Б.“ №
10 автомобилът преминал през локва, под която имало трап, като са описани щети по две
гуми, две джанти, предна броня и др.; към заявлението е приложена декларация от водача, в
която е описан следният механизъм на ПТП: „на 15.05.2024 г. в гр. С., на ул. „П.Н.Б.“ № 10
при проливен дъжд автомобилът попадна в локва, при което са увредени две гуми и две
джанти“, както и декларация от Л.О.В. – свидетел на ПТП, който е удостоверил, че на
посочената дата и място процесният автомобил по време на движение е попаднал в дупка,
при което са увредени две гуми и две джанти. Въз основа на подадените документи е
образувана преписка по щета № 470423242427827 от 15.05.2024 г. – видно и от талон за
оглед на автомобил, опис-заключение по претенция № 51-01600-07484/24/15.05.2024 г. от
14.08.2024 г., с който е определена сума за отстраняване на щетите в размер на 319,03 лв.,
описи на щетите от 15.05.2024 г. и от 08.08.2024 г. (с констатирани увреждания – облицовка
предна броня, задна лява гума и предна лява гума за подмяна и предна и задна леви джанти
за боядисване), доклад по щета № 470423242427827 от 15.08.2024 г., видно от който е
определено застрахователно обезщетение в размер на 319,03 лв., възлагателно писмо до
автосервиз „А.-ДК“ ООД за извършване на ремонт на процесния лек автомобил. Установява
се от събраните писмени доказателства, че ищецът е заплатил посочената сума съгласно
4
калкулация – ремонт и преводно нареждане от 16.08.2024 г. за кредитен превод в полза на
собственика на автомобила К. Й. Ч..
При тези данни съдът приема, че спорни между страните са обстоятелствата относно
механизма на настъпване на произшествието, налице ли е съпричиняване на вредоносния
резултат, както и какъв е действителният размер на вредите, настъпили за застрахования по
застраховка „Каско на МПС“ лек автомобил, намиращи се в пряка причинно - следствена
връзка с произшествието, за които ищецът е заплатил застрахователно обезщетение.
За установяване на механизма на настъпване на ПТП, освен посочените по-горе
писмени доказателства – декларация и заявление за изплащане на застрахователно
обезщетение, са събрани и гласни доказателствени средства чрез разпит на водача на
увредения автомобил – К. Й. Ч.. Същият заявява, че към 2024 г. управлявал лек автомобил
,,Мерцедес‘‘ с рег. № СВ **** КС. Спомня си за инцидент на ул. ,,П.Н.Б.‘‘ № 10 – в близост
до сградата на Нова телевизия - през пролетта, дъждовно време, между 10,00 – 12,00 часа.
Излизал от една пряка, карал с около 40 км/ч и попаднал в дупка. Спукал предна лява гума и
задна лява гума и джантите били изкривени, спрял на 50 м, защото колата му клекнала,
извикал Пътна помощ. Заявява, че на място нямало сигнализация, обозначения, че има
неравности, трафикът бил много натоварен. Пояснява, че дупката била около 80 см широка
и 3 м дълга, не била изрязана и подготвена за ремонт. Нямало как да я заобиколи, защото
имало локви. Дупката се намирала пред сградата на Нова телевизия и била показана в
сутрешния блок над три пъти.
По делото е прието и заключение на съдебно-автотехническа експертиза (САТЕ),
неоспорено от страните, което съдът кредитира като обосновано, компетентно изготвено и в
пълнота отговарящо на поставените задачи. Въз основа на представените по делото
документи вещото лице е приело, че ПТП е настъпило при следния механизъм: на
15.05.2024 г. лек автомобил „Мерцедес Е500“ с рег. № СВ **** КС се движи по ул. „Н.Б.“ и в
района на № 10 превозното средство преминава през дупка на пътното платно, при което са
увредени две гуми, две джанти, предна броня в лявата част на автомобила. Според експерта
описаните щети по лек автомобил „Мерцедес Е500“ с рег. № СВ **** КС се намират в пряка
причинно-следствена връзка с настъпилото на 15.05.2024 г. произшествие в гр. С.. Към
датата на застрахователното събитие – 15.05.2024 г., процесният автомобил е бил в
експлоатация около 20 години, считано от годината на първоначална регистрация – 2004 г.
Стойността, необходима за възстановяване на автомобила, изчислена на база средни пазарни
цени към датата на ПТП е 1413,17 лв., а съгласно калкулация на застрахователя – 324,14 лв.
Въз основа на съвкупната преценка на събраните писмени доказателства, гласните
доказателствени средства чрез разпит на свидетеля К. Й. Ч., които следва да бъдат ценени
като преки, логични и кореспондиращи с останалите доказателства по делото, както и от
заключението на вещото лице по автотехническата експертиза, което при преценката му по
реда на чл. 202 ГПК подлежи на кредитиране, настоящият съдебен състав приема за
установено, че в срока на действие на застрахователния договор е настъпило
застрахователно събитие – на 15.05.2024 г. лек автомобил „Мерцедес Е500“ с рег. № СВ ****
5
КС се движи по ул. „П.Н.Б.“ № 10 в гр. С., при което преминава през дупка на пътното
платно. Няма основание показанията на свидетеля да не бъдат кредитирани, тъй като
отразяват непосредствените му възприятия за настъпване на инцидента, а доказателства в
противна посока не са ангажирани. Субективните възприятия на свидетеля по отношение на
правнорелевантните факти са формирани непосредствено и не са взаимоизключващи се.
Свидетелят си спомня за ПТП на посочената дата в гр. С., че то е настъпило в резултат на
неравност на платното за движение, която не е била обозначена, както и описва конкретно
настъпилите увреждания по автомобила, като същевременно описаното отговаря на
механизма на настъпване на ПТП, заявен пред застрахователя. Въз основа на събраните
доказателства настоящият съдебен състав приема, че водачът е попаднал в необозначена
неравност на пътното платно – дупка с вода.
Следва да се посочи, че обстоятелството, че на процесния пътен участък е бил
извършван ремонт непосредствено преди и към датата на настъпване на ПТП се
потвърждава и от представените от ответника такива – Договор № СОА23-ДГ55-
491/26.07.2023 г., с който С.О. е възложила на „Х.“ АД дейността по „Текущ ремонт и
поддържане на уличната мрежа и пътните съоръжения, строителство, основен ремонт и
реконструкция на тротоари и ремонт по съществуващо положение на пътната
инфраструктура на територията на С.О.“, в частност обособена позиция № 6, „VI зона,
включваща райони „И.“, „И.“, „С.“ и „С.“, включващ и процесния пътен участък - въз основа
на конкретни възлагания е възложен ремонт и по ул. „Н.Б.“ – с възлагателно писмо №
СОА24-ТД26-324/09.01.2024 г. и с възлагателно писмо № СОА24-ТД26-1698/02.02.2024 г.
Същите потвърждават достоверността на заявеното от свидетеля в документите за
изплащане на застрахователно обезщетение относно механизма на настъпване на
уврежданията.
Съвкупно от всички събрани доказателства се установяват както мястото и датата на
настъпване на произшествието, така и механизмът на настъпване на ПТП - увредите са
причинени именно от неравност на пътното платно - дупка, на което е бил извършван
ремонт, като доказателства, които да сочат на различен механизъм за настъпване на
произшествието не са ангажирани по делото. В същото време от заключението по
изготвената автотехническа експертиза, която не е оспорена от ответника, се изяснява, че
всички увреждания по процесния лек автомобил „Мерцедес Е500“ с рег. № СВ **** КС,
отразени в описа на застрахователя, се намират в пряка причинно-следствена връзка с
механизма на процесното събитие.
Оплакванията на ответника относно това, че за процесния инцидент не е бил
съставен от компетентен служител на органите на реда протокол за ПТП също не е от
естество да обоснове друг извод. Съгласно чл. 6, ал. 1 от Наредба № Iз - 41/12.01.2009 г. за
документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за
информиране между МВР, КФН и Информационния център към Гаранционния фонд
(издадена на основание чл. 125а, ал. 2 ЗДвП и чл. 294, ал. 7 КЗ (отм.)) – не се посещават от
органите на МВР – „Пътна полиция“ и не се съставят документи за: 1. повреди на МПС,
6
възникнали в резултат на природни бедствия; 2. пожар на МПС; 3. повреди на МПС,
възникнали в паркирано състояние; 4. повреди на МПС, които не са причинени от друго
ППС; 5. повреди по стъклата на автомобила. Процесният случай попада в приложното поле
на хипотезата по т. 4. Действително свидетелят Ч. е посочил, че увреденият автомобил не е
бил в състояние да се движи на собствен ход, поради което е била извикана и Пътна помощ,
като на основание чл. 125, ал. 1, т. 8 ЗДвП мястото на ПТП се посещава и при произшествие
с един участник и МПС, което не е в състояние да се придвижва на собствен ход. В
заявлението до застрахователя е посочено, че органите на Пътна полиция са отказали да
посетят местопроизшествието. Непосещаването на местопроизшествието от органите на
МВР не може да обоснове извод за недоказаност на обстоятелствата около настъпването на
ПТП. Протоколът за ПТП е официален удостоверителен документ, обвързващ съда с
материална доказателствена сила относно обстоятелствата, които са възприети от органите
на МВР, като тази доказателствена сила не зависи от това дали посещението на
местопроизшествието от тях е било задължително. Органите на МВР могат да съставят
протокол за ПТП, дори ако това не е задължително, и този протокол би имал същата
доказателствена сила като протокола, съставен при наличие на хипотеза по чл. 125 ЗДвП.
Ако протокол за ПТП не е съставен, въпреки че са били налице условията за задължително
посещение на местопроизшествието от органите на МВР и съставяне на протокол за ПТП,
няма пречка обстоятелствата около настъпване на ПТП да се установят с всички допустими
от ГПК доказателствени средства. Така е, защото дори съставеният от органите на МВР
протокол за ПТП подлежи на оспорване и констатациите в него могат да бъдат оборени.
Различна е само доказателствената тежест, но във всички случаи за страната съществува
правна възможност в рамките на спорното съдебно производство да установи или обори
факта на настъпване на ПТП, както и механизма му и участниците в него, с всички
доказателствени средства. При това положение и кредитирайки събраните по делото
доказателства, в т. ч. гласните доказателства, кореспондиращи с изслушаната автотехническа
експертиза, съдът приема, че при управлението на застрахования автомобил са причинени
вреди от навлизането в нарушена цялост на пътното платно - дупка.
Установено е, че водачът на застрахования лек автомобил своевременно е уведомил
застрахователя за настъпилото ПТП, като е представил доказателства за установяването му,
а с изплащането на застрахователно обезщетение ищецът е приел, че общите условия към
застрахователния договор във връзка с регистрирането, уведомяването и доказването на
настъпването на застрахователно събитие, са били спазени. ПТП е настъпило при описания
механизъм, в която насока следва да бъде отчетено, че и според приетото заключение по
изслушаната съдебно-автотехническа експертиза механизмът на ПТП е какъвто е
възприетият и описаните щети могат да бъдат получени при описания механизъм. Предвид
това и при липса на събрани доказателства в различна насока, следва да се приеме, че
вредите са причинени именно при посочения от ищеца механизъм на ПТП.
Според разпоредбата на чл. 49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква
работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази
7
работа. Касае се за уреден от закона случай на гаранционно-обезпечителна отговорност за
вреди, причинени виновно от другиго, която има обективен характер, защото не произтича
от вината на възложителя на работата, а от тази на нейния изпълнител.
В настоящия случай следва да се установи дали ответникът е имал задължение да
поддържа пътя и дали процесните вреди са в причинна връзка с това неизпълнение.
Въпросният пътен участник е собственост на С.О. съгласно § 7, ал. 1, т. 4 ЗМСМА, вр. с чл.
2, ал. 1, т. 2 ЗОбС. Общината съгласно чл. 11, ал. 1 ЗОбС следва да го управлява с грижата на
добър стопанин, като е налице обективна възможност за обезопасяване на улицата. Така и
съгласно разпоредбата на чл. 31 ЗП, ремонтът и поддържането на общинските пътища се
осъществяват от общините. Съгласно чл. 167, ал. 1 и ал. 2, т. 1 ЗДвП, службите за контрол,
определени от кметовете на общините, контролират в населените места изправността на
състоянието на пътната настилка, пътните съоръжения и пътната маркировка, като
администрацията сигнализира незабавно за препятствията и ги отстранява във възможно
най-кратък срок. Следователно, на С.О. е вменено задължение да стопанисва и поддържа
улиците в гр. С., което включва и недопускането, съответно отстраняването на
неизправности и неравности по тях. Общината изпълнява тези дейности чрез служителите
си или други лица, на които е възложила изпълнението на посочените задължения, като носи
обективна гаранционно - обезпечителна отговорност при действията/бездействията на
лицата, натоварени с извършването на възложената работа по поддръжката на улиците на
територията на съответното населено място. Установената неравност по пътното платно
представлява „препятствие на пътя“ по смисъла на § 1, т. 19 от ДР на ППЗДвП, тъй като
нарушава целостта на пътното покритие и създава опасност за движението. Наличието на
несигнализирана и необозначена неравност на пътното платно, явяваща се причина за ПТП,
е резултат именно от бездействието на длъжностни лица да изпълняват задълженията си по
чл. 31 ЗП и чл. 13 ЗДвП, възложени от С.О.. Не се установява ответникът или трето лице по
възлагане да е изпълнил задължението си за сигнализиране за опасност по пътя или за
обезопасяване с нарочен пътен знак на процесния участък на пътното платно, поради което
Общината отговаря спрямо увреденото лице на основание чл. 49 ЗЗД, в качеството й на
възложител на ремонта на процесния пътен участък. Възражението на С.О. в противен
смисъл с доводи за осъщественото възлагане на „Х.“ АД на ремонта на ул. „Н.Б.“ в момент,
предхождаш произшествието, не е от естество да освободи ответника от отговорност, тъй
като отговорността му е гаранционно-обезпечителна.
Не се спори, а и видно от представените по делото доказателства, за претърпените
вреди ищецът е заплатил на 16.08.2024 г. застрахователно обезщетение в размер на 319,03
лв., като за факта, удостоверяващ извършеното плащане е прието като доказателство
платежно нареждане за кредитен превод, поради което застрахователят е встъпил в правата
на увредения срещу причинителя на увреждането, доколкото самият увреден има такива
права.
Размерът на дължимото застрахователно обезщетение се определя към момента на
настъпване на застрахователното събитие и зависи от причинените вреди.
8
Застрахователното обезщетение не може да надвишава действителната стойност на
увреденото имущество, а действителната стойност не може да бъде по-голяма от пазарната
му стойност (пазарната му цена) към деня на настъпването на събитието. За действителна
пазарна стойност на увреденото МПС следва да се приеме тази към момента на
увреждането, т. е. в случая обезщетението следва да бъде определено по пазарната стойност
на ремонта за отстраняване на настъпилата вреда. От допуснатата и приета САТЕ се
установява размерът на вредите (които са на стойност, по-висока от заплатената (1413,17
лв.), поради което с оглед принципа на диспозитивното начало в гражданския процес
регресното вземане е основателно до размера на претендираната сума), както и причинно-
следствената връзка с настъпилото застрахователно събитие.
Възражението на ответника за съпричиняване по чл. 51, ал. 2 ЗЗД на вредоносния
резултат по мнение на настоящия състав на съда е неоснователно. С решение №
92/24.07.2013 г. по т. д. № 540/2012 г. по описа на ВКС, I т. о., мотивите на което се споделят
от настоящия състав, е прието, че приносът на пострадалия следва да бъде надлежно
релевиран от застрахователя чрез защитно възражение пред първоинстанционния съд и
навеждане на конкретни обстоятелства, на които се основава възражението и то в срока за
отговор на исковата молба, респективно и след изтичане на този срок, ако застрахователят не
е могъл да узнае конкретните обстоятелства своевременно.
Приложението на правилото на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е обусловено от наличието на
причинна връзка между вредоносния резултат и поведението на пострадалия, с което той
обективно е създал предпоставки и/или възможност за настъпване на увреждането.
Застъпеното становище в трайната практика на ВКС, че приносът трябва да е конкретен - да
се изразява в извършването на определени действия или въздържане от такива от страна на
пострадалото лице, както и да е доказан, а не хипотетичен и предполагаем, сочи, че
обстоятелствата, които навежда страната и на които основава възражението си по чл. 51, ал.
2 ЗЗД, също трябва да са конкретни.
В случая твърдението за съпричиняване е обосновано с нарушаване от страна на
водача на застрахования при ищеца автомобил на чл. 20, ал. 2 ЗДвП. Съгласно чл. 20, ал. 2
ЗДвП „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на
движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със
състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние
да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в
случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението“. По делото не се
установи поведение на водача на процесното МПС, което да нарушава правилата за
движение по пътищата и това да е довело до попадането му в процесната неравност. Не се
установява водачът да се е движел с висока скорост, несъобразена с пътните условия, с което
да е допринесъл за настъпване на увреждането, напротив – свидетелят Ч. заявява, че е
управлявал автомобила с 40 км/ч поради наличието на трафик. Ответникът не е провел
пълно и главно доказване на релевираното възражение за съпричиняване на вредоносния
9
резултат, като следва да се посочи, че в дължимата грижа при управление на МПС не се
включва изискване за знание за неравностите по пътя или презумиране за наличие на такива.
Необозначената и несигнализирана неравност на пътя не представлява предвидимо
препятствие по смисъла на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, за да е налице задължение за водача да избира
скоростта, така че да може да спре. Липсват данни щетите по лекия автомобил да се намират
в причинна връзка именно със скоростта, с която се е движил водачът, както и такива, че при
движение със съобразена скорост щетите по лекия автомобил е нямало да настъпят. Ето
защо съдът приема, че единствена причина за настъпилото ПТП с материални увреждания
по автомобила е състоянието на пътя и възражението за съпричиняване е неоснователно.
Поради изложеното предявеният иск е основателен за сумата от 319,03 лв. -
изплатено застрахователно обезщетение и следва да бъде уважен изцяло.
Като законна последица от уважаването на иска за главница следва да се присъди и
законна лихва от датата на подаване на исковата молба – 07.02.2025 г. до окончателното
плащане.
По разноските:
При този изход на спора разноски се дължат единствено на ищеца, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК.
От ищеца се претендира сумата от общо 950 лв. (50 лв. – държавна такса, 450 лв. –
депозит за експертиза, 50 лв. – депозит за призоваване на свидетел и 400 лв. – адвокатско
възнаграждение съгласно договор за правно обслужване от 26.01.2017 г.), които на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да се възложат в тежест на ответника.
От третото лице – помагач не се претендират разноски и такива не му се дължат – чл.
78, ал. 10 ГПК.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА С.О., БУЛСТАТ ******, с адрес: гр. С., ул. „М.“ № 33, да заплати на
„Застрахователно еднолично акционерно дружество „Б.В.И.Г.““ АД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление: гр. С., пл. „П.“ № 5, на основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр.
чл. 49 ЗЗД сумата от 319,03 лв., представляваща регресно вземане за изплатено
застрахователно обезщетение по застраховка „Каско Стандарт” за вреди, причинени на лек
автомобил „Мерцедес Е500“ с рег. № СВ **** КС, настъпили в резултат на застрахователно
събитие от 15.05.2024 г. в гр. С., на ул. „П.Н.Б.“ № 10 – попадане в дупка на пътното платно,
в резултат от противоправно поведение на служители на С.О., изразяващо се в
необезопасяване и необозначаване на препятствието на пътното платно, за което при ищеца
е образувана преписка по щета № 470423242427827 от 15.05.2024 г., ведно със законната
лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба - 07.02.2025 г., до
окончателното й изплащане.
10
ОСЪЖДА С.О., БУЛСТАТ ******, с адрес: гр. С., ул. „М.“ № 33, да заплати на
„Застрахователно еднолично акционерно дружество „Б.В.И.Г.““ АД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление: гр. С., пл. „П.“ № 5, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата
от 950 лв. – представляваща сторените разноски по делото.
Решението е постановено при участието на „Х.“ АД, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление: гр. С., район „С.“, бул. „Ц.О.“ № 6, като трето лице – помагач на
страната на ответника С.О., БУЛСТАТ ******.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11