Р
Е Ш Е Н И Е №
гр. Варна, 05.07.2013г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Варненски окръжен
съд, Гражданско отделение в съдебнo заседание на първи юли през две хиляди и
тринадесета
гoдина в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕН СЛАВОВ
РОСИЦАСТАНЧЕВА
при участието
на секретаря Г. С. катo разгледа
дoкладванoтo oт
съдия М. Славов
в.гр. делo
№ 1777 пo oписа за 2013 гoд., за да се
прoизнесе, взе
предвид следнoтo:
Настоящото
производство е образувано по въззивната жалба
на М.А.В. *** против решение № 1940/25.04.13г. по гр.д. №
1533/13г. на ВРС, VІІІ състав, с което са отхвърлени исковете
на въззивника против Общинско предприятие ”Спортни имоти”,
с адрес: гр.Варна, ул.”Селиолу”
№39А, представлявано от Управителя Н.С.Г., за признаване на
прекратяването на трудовото правоотношение, извършено със Заповед № 4 от
23.01.2013г. на Управителя
на ОП ”СИ”, за незаконно и неговата отмяна и за възстановяване
на работника на заеманата преди
уволнението длъжност-”Помпиер
в ПК ”Приморски””, като неоснователни. В жалбата е изложено, че решението е порочно и неправилно и в нарушение на чл.
21 от ЗЗДискр.
Приведени са аргументи и са сочени факти, които
да обосноват твърденията на въззивника, че уволнението е направено тенденциозно и при злоупотреба със служебното положение на длъжностни лица
от предприятието, които „кадруват” задкулисно. В тази
връзка са отправени искания да се приемат
доказателства в подкрепа на твърденията, както и за новонастъпили
факти,
които с определение от разпоредително заседание въззивния
съд не е уважил. В с.з. жалбата се поддържа лично и
чрез процесуален представител, който претендира отмяна на решението и връщане
на делото на ВРС, тъй като първоинстанционният съд не
се е произнесъл по всички наведени от ищеца основания за незаконосъобразност
/по-специално това за дискриминация по признака „възраст”, с което му е
нарушено правото да упражнява труд/. Връщането се обосновава с необходимостта
от произнасяне на две инстанции по всички релевирани
от ищеца основания, тъй като произнасянето за първи път от въззивния
съд ще лиши ищеца от произнасянето на една съдебна инстанция. Претендират се
направените по делото разноски.
В
предвидения срок не е депозиран отговор на въззивната
жалба, а в с.з. не се явява представител на въззиваемата
страна, нито е изразено писмено становище.
За да се произнесе настоящия състав на
съда съобрази следното:
Производството
е било образувано по исковата молба на М.А.В. *** против Общинско предприятие ”Спортни имоти”, гр.Варна, за признаване на
прекратяването на трудовото правоотношение, извършено със Заповед
№ 4 от 23.01.2013г. на Управителя на ОП ”СИ”, за незаконно и неговата отмяна и за възстановяване на работника на
заеманата преди уволнението длъжност-”Помпиер в
ПК ”Приморски”” /искът по чл. 344, ал. 1,
т. 3 вр чл. 225, ал. 1 от КТ не е бил приет от съда
за разглеждане, тъй като е предявен несвоевременно – протоколно определение от
11.04.13г. на ВРС/. В молбата се твърди, че ищецът е работил при ответника от
м.10.08г. на посочената длъжност „помпиер” и по време
на това трудово правоотношение е придобил право на пенсия при условията на
първа категория труд. Считано от 01.01.11г. се е пенсионирал, а от 11.01.12г. е
бил сключен нов трудов договор при същите условия. На 21.01.13г. е бил извикан
да подпише предизвестие за прекратяване на трудовото му правоотношение с
обяснението, че се съкращават две длъжности, едната от които е на ищеца. На
23.01.13г. на ищеца е била връчена процесната
заповед, която не е била подписана от управителя и е била без печат. Въпреки
това ищецът я подписал с особено мнение и едва на 25.01.13г. заповедта му е
била връчена. Сочи се, че на работа са останали 4 човека, които също са
пенсионери и заемат същата длъжност, което според ищеца е форма на
дискриминация. Счита се, че уволнението е неправилно, незаконно и немотивирано,
тъй като не са посочени причини за уволнението, заповедта не е съгласувана с
гл.счетоводител. С молба от 04.04.13г. преди първото по делото с.з. ищецът е
уточнил, че при прекратяването на трудовото правоотношение с него,
работодателят е изхождал от позицията, че е пенсионер, което е нарушение на чл.
21 от ЗЗДискр. Отново е посочено, че с изключение на
ищеца и на Хайредин Мехмед Сали,
който също е уволнен на 23.01.13г.от длъжността „помпиер”,
то останалите на работа лица, заемащи тази длъжност са също пенсионери. Нещо
повече, твърди се, че на целия басейн около 20% от всички работещите са
пенсионери. В с.з. ищецът е поддържал исковете си лично.
Пред
ВРС ответникът е депозирал отговор в предвидения процесуален срок, признавайки
прекратяването на трудовото правоотношение с ищеца на посоченото основание и от
посочената длъжност. Счита се обаче, че
исковете са неоснователни, тъй като последното трудово правоотношение между
страните е възникнало, след като същият преди това е придобил и упражнил
правото си на пенсия. В тази насока се излага, че са били налице и двете
предпоставки от хипотезата на чл. 328, ал. 1, т. 10а от КТ, което основание е
послужило за прекратяване на правоотношението с предизвестие – отпусната пенсия
за осигурителен стаж и възраст от 01.01.11г., пожизнено, на осн.
§ 4, ал. 1 от ПЗР на КСО и възникване след това на прекратеното с процесната заповед правоотношение. В тази хипотеза
работодателят не е задължен да извършва и подбор по реда на чл. 329 от КТ.
От фактическа страна съдът намира следното:
Страните не спорят, а и видно от събраните пред ВРС
писмени доказателства, че ищецът е работил по трудов договор с ответното предприятие,
сключен на 20.10.08г., за длъжността „помпиер”, при
условията на чл. 70 от КТ – с 6-месечен срок за изпитване, уговорен в полза на
работодателя. С молба от 23.11.10г. ищецът е поискал от работодателя си да му
бъде прекратено трудовото правоотношение поради придобиване право на пенсия за
„ранно пенсиониране”, считано от 01.01.11г. Със заповед № 22/30.12.10г.
трудовото правоотношение между страните е било прекратено на осн. чл. 325, т. 1 от КТ, считано от 01.01.11г., като е
записано, че е поради придобиване на пенсия за осигурителен стаж и възраст.
Разпоредено е изплащането на обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ.
Видно от разпореждане № ********** от 01.02.11г. на
ръководителя на ТП на НОИ-Варна, че на ищеца считано от 01.01.11г. е отпусната
пенсия за осигурителен стаж и възраст, пожизнено, на осн.
§ 4, ал. 1 от ПЗР на КСО.
Със
заявление от 04.01.11г. ищецът е поискал назначаването му отново на длъжността
„помпиер” в ответното предприятие и заявлението е
прието с посочване от работодателя, че това следва да е считано от 12.01.11г. С
трудов договор № 1/10.01.11г. е учредено последното трудово правоотношение
между страните, считано от 12.01.11г., за неопределено време и за длъжността „помпиер” на басейн „Приморски”, гр. Варна. Изпратено е до
НАП на 10.01.11г. и уведомление по чл. 62, ал. 4 от ГПК за така сключения
трудов договор с ищеца.
С
предизвестие изх. № 100/18.01.13г., връчено на ищеца на 21.01.13г., последният
е уведомен от управителя на предприятието, че на осн.
чл. 328, ал. 1, т. 10а от КТ и след изтичане на 30 дни ще бъде прекратено
трудовото правоотношение между страните. Предизвестието е подписано от ищеца с
особено мнение, мотивирано в отделна молба от същата дата 21.01.13г. В нея е
възразил, че не е налице хипотезата на посочената норма за прекратяване на
правоотношението, тъй като не са налице условията за пенсиониране по чл. 67 от КСО, а тези по §4, ал. 1 от ПЗР на КСО. Освен това не е бил спазен и чл. 329 от КТ и не е извършен подбор. Изразено е становище, че в интерес на работата не е
нормално да остават на работа действителни пенсионери на възраст 67-68 години с
придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, а освен това има и
пенсионер, който няма действителен документ за здравословното си състояние
(медицинско удостоверение).
С процесната заповед № 4/23.01.13г., връчена на ищеца на
същата дата, надлежно подписана от управителя на предприятието, трудовото
правоотношение с ищеца е прекратено на осн. чл. 328,
ал. 1, т. 10а от КТ, считано от 24.01.13г. Разпоредено е изплащането на
обезщетения по чл. 220, ал. 1 и чл. 224, ал. 1 от КТ.
От
представения от ответника пред ВРС списък на лицата, придобили право на пенсия
за осигурителен стаж и възраст и заемащи длъжността „помпиер”
на ПК „Приморски”, гр. Варна се установява, че това са трима работници, като А.
К. ., роден на ***г., е на работа от 01.01.1997г., С Г И, роден на ***г. е на
работа от 05.06.08г. и Д. Т. Д., роден на 30.09.44г. е на работа от 12
години.
От съвкупния анализ на събраните
и обсъдени по-горе писмени доказателства съдът достигна
до следните правни изводи:
Съдът
намира, че макар и първоинстанционният съд да не е
формирал мотиви относно наведеното от ищеца основание за незаконосъобразност
на уволнението поради нарушение на изискването на чл. 8, ал. 3 от КТ да не се
допуска дискриминация при упражняване на трудовите права, то е налице надлежно
произнасяне по предявения иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ. Отделните
основания не съставляват отделни искове и поради това и не се налага нито
връщане на делото за допълване на обжалваното решение, нито неговата отмяна на
това основание. Важно е въззивният съд, който също е
съд по съществото на спора, да обсъди и се произнесе и по така наведеното
основание за незаконосъобразност при формиране на
мотивите относно основателността на предявения иск.
И
така, работодателят носи доказателствената тежест по пътя на главното и пълно
доказване да установи наличието на предпоставките на цитираната в процесната заповед правна норма на чл. 328, ал. 1, т. 10а
от КТ.
Безспорно
е между страните, а и това се установи от подробно цитираните по-горе
доказателства, че първоначално учреденото трудово правоотношение между страните
от 2008г. е било прекратено, считано от 01.01.11г. по молба на работника, тъй
като считано от същата дата същият е придобил и упражнил правото си на пенсия
за осигурителен стаж и възраст по §4, ал. 1 от ПЗР на КСО. На 12.01.11г. е
възникнало новото трудово правоотношение, което е прекратено на осн. чл. 328, ал. 1, т. 10а от КТ. Съобразно тази норма, в
редакцията й в сила от 01.01.11г., работодателят може да прекрати трудовия
договор с предизвестие, когато трудовото правоотношение е възникнало, след като работникът или служителят е придобил и упражнил правото си на
пенсия за осигурителен стаж и възраст.
Съдът
намира, че са били налице предпоставките от хипотезата на цитираната правна
норма, тъй като прекратяваното трудово правоотношение е възникнало именно след
като ищецът е придобил и упражнил правото си на пенсия за осигурителен стаж и
възраст /считано от 01.01.11г./. И това обстоятелство е било известно на двете спрани по трудовото правоотношение, защото предходното
съществувало такова между тях е било прекратено, тъй като именно ищецът е
желаел да упражни и е упражнил правото си на пенсия и на същия е било
разпоредено изплащането и на обезщетението по чл. 222, ал. 3 от КТ. В
редакцията на действащата към момента на прекратяване на трудовото
правоотношение норма на чл. 328, ал. 1, т. 10а от КТ не е направено уточнение
на кое от основанията по КСО работникът или служителят е следвало да е придобил
и упражнил правото си на пенсия при учредяване на трудовото правоотношение /за
разлика от първоначалната редакция на текста съобразно ДВ, бр. 46 от 2010г.,
когато е било предвидено придобиването и упражняването на правото на пенсия да
е при наличието на условията на чл. 68 от КСО/. Следователно, към 24.01.13г. са
били налице предпоставките на цитираната от работодателя правна норма,
послужила като основание за прекратяване на трудовото правоотношение. В случая
работодателят не е длъжен да извършва подбор, тъй като в хипотезата на чл. 329
от КТ не е предвидено, че тя има приложение и при прекратяването на осн. чл. 328, ал. 1, т. 10а от КТ.
Липсата
на други предпоставки за прекратяване на трудовото правоотношение, освен
посочените в хипотезата на правната норма на чл. 328, ал. 1, т. 10а от КТ, е
прието като тълкуване на закона с оглед предоляване
на противоречива съдебна практика и в постановеното по реда на чл. 290 от ГПК
Решение № 349/18.10.11г. на ВКС, ІV г.о. по гр.д. №
374/10г.
Отделно от това заповедта е достатъчно
мотивирана, тъй като макар и да не са посочени словесно причините за
прекратяване на трудовия договор, то е цитирана точно нормата на чл. 328, ал.
1, т. 10а от КТ, която съдържа само една хипотеза и не създава неяснота относно
основанието за прекратяване на трудовото правоотношение, а оттам и не може да
се мисли за накърняване на правото на защита на работника. В тази насока и на
основание чл. 272 от ГПК съдът препраща към мотивите на първоинстанционния
съд и цитираната там задължителна съдебна практика.
Съдът
намира, че не е налице и извършване на дискриминация от страна на работодателя
при прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца. Самият ищец сочи като
признак, по който е извършена дискриминацията „възраст”. Забраната на всяка дискриминация,
основана в частност на възрастта, е включена в член 21 от Хартата на основните права
на Европейския съюз, която от
1 декември 2009 г. има същата правна сила
като Договорите. Общият принцип на правото на
Съюза за недопускане на дискриминация, основана на възраст е конкретизиран
с Директива 2000/78 в областта на заетостта и професиите. Целта на директивата е да установи обща
рамка, за да се осигури
на всяко лице равно третиране
"в областта на заетостта и професиите", като му се
предостави ефикасна защита срещу дискриминацията,
основана на някой от признаците,
посочени в член 1 от нея, сред
които е възрастта. В член 2, § 2-4
от Директива 2000/78 се определя кои
практики се смятат за дискриминация
по смисъла на член 2, параграф
1 от тази директива; В чл. 2, § 5 е посочено, че тя не засяга
мерките, регламентирани от национален закон,
които в демократичното общество са необходими
за обществената сигурност, поддържането на обществения ред и предотвратяването на престъпни деяния,
защитата на здравето, правата и свободите на другите;
В чл. 6, §1- "независимо
от член 2, параграф 2, държавите-членки могат да регламентират,
че разлики в третирането на основание възраст не представлява дискриминация, ако в контекста на национално
право, те са обективно и обосновано оправдани от законосъобразна цел, включително законосъобразна политика по заетостта, трудов
пазар и цели на професионалното обучение и, ако средствата за постигане
на тази цел
са подходящи и необходими.
Според
настоящият състав на съда, целта на правната норма на чл. 328, ал. 1 , т. 10а
от КТ е да даде възможност на работодателя да прекрати трудовото правоотношение
с лице, което по някакъв начин вече е обезпечено чрез получаването на пенсия,
за да може да останат на работа например лица, които не са пенсионери. Не е
преследвана обаче целта на работа да останат по-младите на възраст пенсионери
за сметка на по-старите пенсионери.
В
случая е вярно, че на работа са останали други лица, които също са придобили
правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст и са го упражнили това право
към момента на учредяване на тяхното правоотношение с ответното предприятие /така
и списъка, представен от самия работодател на л. 49 от делото на ВРС/. Но няма
данни тяхната по-висока възраст
/респективно по-младата възраст на ищеца/ да е била решаващия фактор, за
да не бъдат техните правоотношения прекратени /те да бъдат предпочетени при
оставането на работа/. А и самата норма на
чл. 328, ал. 1, т. 10а от КТ не включва извършването на преценка относно
възрастта на пенсионера, защото противното би означавало при равни други
условия /пенсионирани лица, започнали работа по трудово правоотношение/,
възрастта да е определяща за прекратяването на трудовото правоотношение и то
без с това да се преследва законосъобразна цел.
Още
по-малко може да се приеме, че е налице дискриминация по признака „лично
положение” /макар и този признак да не е въведен от ищеца/ – че е прекратено
трудовото правоотношение на пенсионер, а не на друго лице. В тази връзка самият
ищец сочи, че другият помпиер Хайридин
Мехмед Сали също е с прекратено трудово
правоотношение от датата на прекратяване това и на ищеца, но самият ищец отново
сочи, че това лице не е било пенсионер.
Не
е налице по-неблагоприятно третиране на
ищеца и на някой друг от признаците по чл. 8, ал. 3 от КТ или чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр., спрямо другите лица при сравнимите и сходни в
случая обстоятелства, нито пък ищецът е бил поставен в по-неблагоприятно
положение в сравнение с други лица чрез привидно неутрален критерий или практика.
Следователно, и на посоченото основание извършеното
уволнение не се явява незаконосъобразно, а поради това предявения иск за
отмяната му е неоснователен. При това положение и искът по чл. 344, ал. 1, т. 2
от КТ е неоснователен и следва да се отхвърли. Първоинстанционното
решение следва да се потвърди изцяло.
Въззиваемата страна не е претендирала разноски по делото, поради
което и такива не следва да й се присъждат.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло
решение № 1940/25.04.13г. по гр.д.
№ 1533/13г. на
ВРС, VІІІ състав.
Решението може да се
обжалва в 1-месечен срок от 05.07.2013г., с касационна жалба пред ВКС при наличието
на основанията за допустимост на касационно обжалване
съгласно чл. 280, ал. 1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: