Решение по дело №609/2018 на Административен съд - Враца

Номер на акта: 20
Дата: 18 януари 2019 г. (в сила от 20 ноември 2019 г.)
Съдия: Татяна Любенова Коцева
Дело: 20187080700609
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 5 ноември 2018 г.

Съдържание на акта

 

 

РЕШЕНИЕ

 

№ 20

 

гр. Враца, 18.01.2019 г.

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА, шести състав, в публично заседание на 20.12.2018г./ двадесети декември две хиляди и осемнадесета година/  в състав:

 

АДМ. СЪДИЯ: ТАТЯНА КОЦЕВА

 

при секретаря  Даниела Монова,  като разгледа докладваното от съдия Коцева  адм. дело №609 по описа на АдмС – Враца за 2018г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

               Производството е по чл.145 и сл. АПК във вр. с чл.215  ЗУТ.

               Образувано е по жалба на „И.“ ООД ***, ЕИК *********, представлявано от В.И.В. против  ЗАПОВЕД № ДК-10-СЗР-12/04.10.2018г. на Началника на РДНСК-СЗР. В жалбата се твърди, че  издадената заповед е неправилна и незаконосъобразна, като постановена в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необоснована. Иска се нейната отмяна по подробно изложени съображения в жалбата.

               В с.з. жалбоподателят се представлява от *.М.М.. Поддържа се жалбата и съображенията изложени в нея. Моли за отмяна на оспорената заповед, като незаконосъобразна, за което се излагат съображения. Съображения за незаконосъобразност на заповедта са изложени и в представена по делото писмена защита.

               Ответникът – Началникът на РДНСК-СЗР в с.з. чрез процесуалния си представител * Х. моли за решение, с което да се потвърди оспорената заповед. Излагат се съображения за това.

               Заинтересованата страна –Главен архитект на Община Мездра не ангажира становище по делото.

                   Административният съд, като се запозна с доводите на страните и доказателствата в административната преписка, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

                   Жалбата е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, поради което същата е процесуално допустима. Разгледана по същество е  неоснователна.

                   Със заявление вх.№2600-885/30.07.2018г., депозирано от „И.“ ООД ***  е поискано издаване на разрешение за строеж, съгласно представен изработен инвестиционен проект за „оптична свързаност между „И.“ ООД ***, представляващ изтегляне на оптичен кабел в съществуваща канална мрежа на БТК от Ш- IV1010/сградата на БТК/ до Ш - IV103/сграда на Интерсат/. Към заявлението за издаване на разрешение за строеж са приложени съответните документи, подробно изброени от т.1 до т.7 на същото и приложени по преписката. /стр.109-168/. Във вр. с подаденото заявление за издаване на разрешение за строеж е издадено писмо рег. № 26.00-885/03.08.2018г. от  Гл.архитект на Община Мездра, с което е направен отказ за издаване на исканото разрешение за строеж. В същото е посочено, че за извършване на описаните дейности в представения проект към заявлението не се издава  разрешение за строеж. Дейностите, съгласно приложения проект не се разрешават по реда на ЗУТ, а се извършват по реда на ЗЕСМФИ, който е специален по отношение на ЗУТ/стр.114/.

                   От „И.“ ООД *** е депозирана до Гл.архитект на Община Мездра и Началника на РДНСК-СЗР гр.Враца  жалба рег.№ Ж-77/13.08.2018г., с която е оспорил мълчалив отказ на Гл.архитект на Община Мездра, обективиран в писмо рег.№ 26.00-885/03.08.2018г.за издаване на разрешение за строеж/стр.34-40/. С писмо рег.№ 24.00-384/17.08.2018г. на Гл.архитект на Община Мездра жалбата е изпратена  по компетентност на Началника на РДНСК-СЗР гр.Враца, ведно с документите по отказа за издаване на разрешението за строеж, като е посочено, че е налице произнасяне по подаденото заявление с писмо от изх.№ 26.00-885/03.08.2018г./стр.33/. Във вр. с депозираната жалба от дружеството с писмо изх.№ ДК-04-77-00-217/04.09.2018г. от жалбоподателя са изискани допълнителни уточнения, като същите са представени в определения му срок с писмо вх.№ ДК-04-77-00-787/19.09.2018г./стр.178 и стр.181-182/. Данни са изискани и от Гл.архитект на Община Мездра с писмо изх.№ ДК-04-77-00-218/04.09.2018г./стр.180/ и съответно представени по преписката.

                   Във връзка с исканото разрешение за строеж по делото са приложени и предходни две заявления от „И.“ ООД, вх.№ 26.00-613/25.05.2018г., по което Гл.архитект на Община Мездра е издал разрешение за строеж №32/30.05.2018г., отменено от Началника на РО“НСК“-Враца със заповед № ДК-11-Вр-3/15.06.2018г., която не е оспорена и е влязла в сила/стр.46-56/. Налице е и заявление вх.№ 26.00-823/17.07.2018г., по което Гл.архитект се е произнесъл с отказ  рег.                  № 26.00-823/24.07.2018г. за издаване на разрешение за строеж/стр.105/. Срещу този отказ е депозирана също жалба до Началника на РДНСК-СЗР гр.Враца, който се е произнесъл със  заповед  № ДК-10-СЗР-11/02.10.2018г., с която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу изричния отказ и същия е оставен в сила/стр.192-196/. Заповедта е оспорена по съдебен ред и е образувано адм.дело № 590/2018г.  на  АдмС-Враца.

                   В Констативен  протокол №216-Вр-5/31.08.2018г., съставен от служители  на  РОНСК-Враца са отразени фактите и обстоятелствата по депозираните заявления от дружеството за издаване на разрешение за строеж, направени са констатации по приложимостта на съответните правни норми, в резултат на което е предложено да бъде отменен мълчалив отказ на Гл.архитект на Община Мездра, обективиран в писмо рег.№26.00-885/03.08.2018г. за издаване на разрешение за строеж/стр.169-176/. Налице е и съставен КП от 20.08.2018г. от служители на РОНСК-Враца /стр.44/.

                   Със Заповед № ДК-10-СЗР-12/04.10.2018г.  на Началника на РДНСК-СЗР на основание чл.216, ал.6 ЗУТ е отхвърлена жалбата на „И.“ ООД ***, представлявано от * В.В. срещу мълчалив отказ, представляващ по съществото си изричен такъв, обективиран в писмо рег.№ 26.00-885/03.08.2018г. на Гл.архитект на Община Мездра. Със заповедта  е оставен в сила изричен отказ, обективиран в писмо рег.№ 26.00-885/03.08.2018г. на Гл.архитект на Община Мездра  за издаване на разрешение за строеж на „оптична свързаност между „И.“ ООД *** в съществуваща канална мрежа на БТК от шахта IV1010 /сграда на БТК/ до шахта IV103/сграда на Интерсат/, находящ се в гр.Мездра, общ.Мездра, обл.Враца. В оспорената заповед е прието, че посочените дейности не се разрешават по реда предвиден в ЗУТ, а се извършват по реда на ЗЕСМФИ, който е специален закон по отношение на общия ЗУТ, като са  изложени мотиви за това, в резултат на които е прието, че  обективирания в горепосоченото писмо изричен отказ за издаване на разрешение за строеж е законосъобразен/стр.24-29/. Заповедта е връчена на дружеството на 16.10.2018г., видно от приложеното известие за доставяне, а жалбата срещу нея е депозирана на 30.10.2018г.

                   При така установената фактическа обстановка, която не се оспорва от страните по делото, съдът намира от правна страна следното:  

                   Съгласно разпоредбата на чл.168 АПК, съдът преценява законосъобразността на АА, като проверява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са разпоредбите при издаването и съобразен ли е с целта, която преследва законът. При преценката си съда изхожда от правните  и  фактическите  основания посочени в АА. Видно от оспорената заповед, същата е издадена  от оправомощен  за  това орган, заповедта съдържа, както  правни, така и фактически основания и отговаря на изискванията за форма  на  акта  по  чл.59, ал.2 АПК. При издаването на оспорения акт от страна на адм.орган правилно е установена фактическата обстановка, изяснени са всички факти и обстоятелства във вр. с  постановения акт. В тази насока възраженията на жалбоподателя са неоснователни.

                   Съдът намира, че оспорената заповед е издадена и в съответствие с материалния закон. В  конкретния случай със заявление вх.№ 26.00-885/30.07.2018г. до Община Мездра от страна на жалбоподателя е поискано издаване на разрешение за строеж на „оптична свързаност между „И.“ ООД *** в съществуваща канална мрежа на БТК от шахта IV1010 /сграда на БТК/ до шахта IV103/сграда на Интерсат/, находящ се в гр.Мездра. Съгласно приложеното към заявлението конструктивно становище и технически проект по част електронни съобщения, строежът  представлява  изграждане  на нова оптична кабелна линя в съществуваща подземна канална мрежа на „БТК“ ЕАД за оптична свързаност между „И.“ ООД и „БТК“ ЕАД, чрез изтегляне на защитна тръба от полиетилен с висока плътност HDPE ф25, в която тръба ще се изтегли оптичен кабел с дължина 280м. и монтаж на оптични разпределители в съществуващи телекомуникационни шкафове в специализирани технически помещения на двете сгради и термиране на оптичния кабел в тях.

                   С влизането в сила на Закона за електронните  съобщителни мрежи и физическа инфраструктура/ЗЕСМФИ/ДВ бр.21/9.03.2018г./ се регламентира кои от дейностите по изграждане на електронни съобщителни мрежи и физическа инфраструктура се извършват по реда на ЗУТ, като проектирането и полагането на кабели е извадено от приложното поле на ЗУТ. В  конкретния случай за  посочените дейности  не е необходимо разрешение за строеж, същите не се разрешават по реда на ЗУТ, тъй като не представлява физическа инфраструктура, съгласно легална дефиниция на §1,т.10 ДР на ЗЕСМФИ. Не се касае за изграждане на физическа инфраструктура за разполагането на електронно съобщителна мрежа от страна на жалбоподателя, съгласно чл.47, ал.1 ЗЕСМФИ, за  която  се прилага реда по ЗУТ. В случая установения строеж не попада в разрешителния режим на чл.148, ал.1 ЗУТ. Съгласно чл.49 ЗЕСМФИ разполагането и монтажът на електронна съобщителна мрежа, която не представлява физическа инфраструктура се извършва по реда на този закон. От данните по делото е видно, че изтеглянето на кабел ще  се извърши в съществуваща канална мрежа на БТК, като полагането на същия в защитна тръба не означава, че следва да се квалифицира, като физическа инфраструктура по см. а §1,т.10 ЗЕСМФИ и съответно да бъде издадено разрешение за строеж.

                   Правилно адм. орган е приел, че съгласно чл.47, ал.4 и чл.49 ЗЕСМФИ, във вр. с чл.51, ал.1 от същия закон, въпросния строеж не се разрешава по реда на ЗУТ, а се извършва по реда на ЗЕСМФИ, който е специален закон по отношение на общия ЗУТ. Разпоредбата на чл.52 от ЗЕСМФИ, дейностите по разполагане на електронни съобщителни мрежи по чл.51, ал.1 ,т.1 от същия закон  се извършват въз основа на проект, изработен от лице, притежаващо необходимата проектантска правоспособност и становище на инженер конструктор и инженер с професионална квалификация в областта на съобщенията с указания за извършване на инсталационните работи. Освен това операторите на електронни съобщителни мрежи съгласуват предварително проектите, изработени в съответствие с ал.1, т.1 с мрежовите оператори, стопанисващи съответната физическа инфраструктура, с оглед на спазването на изискванията на специалните закони, регламентиращи нейното изграждане или експлоатация. С оглед на изложеното и възраженията на жалбоподателя, че въпросния строеж попада в определението на §1,т.10 ЗЕСМФИ и следва да бъде издадено разрешение за строеж по реда на ЗУТ са  неоснователни. В действителност дружеството е подало няколко заявления за издаване на разрешение за строеж за един и същи строеж и е налице различно произнасяне от органа, но това не води до незаконосъобразност на оспорения акт, тъй като жалбоподателя е имал възможност да оспорва всеки един от тях. Не възприемане на становището на комисията, обективирано в КП № 216-ВР-5/31.08.2018г./а не посочения от жалбоподателя КП №216-ВР-3/24.08.2018г., тъй като такъв не се съдържа в преписката/ за отмяна на отказа на гл.архитект от страна на ответника и не излагане на мотиви за това  в каквато насока се прави възражение от жалбоподателя не може да се приеме за съществено процесуално нарушение, тъй като в акта са изложени мотиви, в резултат на които е прието, че отказа е законосъобразен.

               С оглед на изложеното  и доказателствата по делото оспорената заповед се явява правилна и законосъобразна, като постановена в съответствие с процесуалния и материалния закон и като такава следва да остане в сила. Жалбата е неоснователна и следва да се остави без уважение.

                   Водим от горното и на основание чл.172, ал.2 АПК, Съдът

 

Р  Е  Ш И :

 

               ОТХВЪРЛЯ жалбата на „И.“ ООД ***, ЕИК *********, представлявано от В.И.В. против  ЗАПОВЕД № ДК-10-СЗР-12/04.10.2018г. на  Началника на РДНСК-СЗР.

               Решението подлежи на обжалване чрез АдмС-Враца  пред ВАС –София в 14-дневен срок от уведомяване на страните, на които на основание чл.138 АПК  да  се  изпрати препис от същото.

 

АДМ.СЪДИЯ: