Разпореждане по дело №520/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 313 и сл. вр. чл. 375 и сл. от НПК.

С Решение № 12/26.04.2011 г., постановено по Н.А.Х.Д. № 40/2011 г. по описа на РС – К., съдът е признал подс. С. Ш. О., роден на * г. в Г. К., обл. К., с постоянен и настоящ адрес с. Б., М. Н. М.” №, О. К., обл. К., б.гр., н., н., с о. о., б., с ЕГН *, за виновен в това, че на 24.10.2010 г. в с. Б., М. Н. М.” № , О. К., като пълнолетно лице, без да е сключил брак, заживял съпружески с лице от женски пол, ненавършило шестнадесетгодишна възраст – четиринадесетгодишната Р. Б. Д., с ЕГН *, от с. С., О. К. – престъпление по чл. 191, ал. 1 от НК, като на основание чл. 78а от НК го е освободил от наказателна отговорност за извършеното престъпление и му е наложил административно наказание „Глоба” в размер на 1000 лева. Подс. О. е осъден още да заплати по сметка на РС – К. сумата от 240 лева – разноски по делото и 5 лева държавна такса за служебно издаване на изпълнителÕн лист.

Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от подсъдимия. С жалбата се иска да бъде изменено решението, като бъде намален размерът на наказанието „Глоба” предвид липсата на финансова възможност за заплащането й. Сочи се още и това, че жалбоподателят не е знаел, че извършваното от него деяние съставлява престъпление. Възразява се във връзка с възпроизвеждането на фактическата обстановка, изложена от държавното обвинение в акта, с който обвиняемият е предаден на съд, в мотивите към обжалваното решение.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция прокурорът от ОП – К. изразява становище за неоснователност на жалба. Намира, че е доказано по несъмнен начин това, че подсъдимият е знаел за възрастта на Д. към момента, в който е заживял с нея на съпружески начала. Счита наложеното от първоинстанционния съд наказание за съобразено с разпоредбата на чл. 78а от НК.

Защитникът на подс. О. заявява, че поддържа подадената въззивна жалба.

Подсъдимият се присъединява към изложеното от защитника си и моли вторионстанционния съд да намали размера на наложеното наказание.

Въззивният съд намира, че процесната жалба е подадена в законоустановения срок, от лице, което има право да обжалва, П. спазване на изискванията за форма и съдържание, поради което се явява допустима за разглеждане от настоящата инстанция.

Съдът, след като провери изцяло - по реда на чл. 314 от НПК - обжалваното решение, независимо от основанията, посочени във въззивната жалба, намира следното:

По делото се установява следната релевантна фактическа обстановка:

Подс. О. се запознал с четиринадесетгодишната Р. Б. Д. през месец септември 2010 г. в с. П., където последната учела. Д. намерила телефонния номер на подсъдимия и започнала да му се обажда почти ежедневно. Така след няколко дни двамата се срещнали, харесали се и впоследствие решили да избягат и да заживеят заедно. В изпълнение на това си решение момичето и подс. О. отишли в с. С.. След като разбрали, че са издирвани от полицейски служители, те се укрили в гората П. селото, където правили секс. След сношението Д. казала на О., че е на 15 години. По-късно местонахождението им било установено от полицейските служители. Двамата отишли в сградата на съответното структурно звено на МВР, където дошъл и бащата на Р. Д., св. Б. Д. Той казал на С. О. на колко години е дъщеря му. Св. Д. не приела принудителната си раздяла с подсъдимия, като заплашвала, че ще се самоубие. Това принудило Б. Д да уговори с О. и неговите родители организирането на сватбено тържество между последния и Р. Д.. На 24.10.2010 г. било организирано такова сватбено тържество съгласно обичая на общността, част от която били подсъдимият и Д.. След това подс. О. и св. Д., съгласно взаимното тяхно желание, заживели заедно в жилището на С. О. в с. Б., О. К.. Двамата осъществявали полови контакти с намерение в бъдеще да имат деца. В жилището на подсъдимия Д. се занимавала и с домакинска работа.

Р. Д. е разбирала свойството и значението на извършеното спрямо нея. Личностното й развитие и структура са на добро ниво, въпреки непълнолетната й възраст.

Подс. О. е роден през 1987 г. Има добри характеристични данни, не е осъждан. Същият е б. и не получава доходи. Към момента на извършване на деянието С. О. нямал представа за забраната на закона касателно деянията по чл. 191, ал. 1 от НК.

Горната фактическа обстановка се установява от: обясненията на подсъдимия както в съдебното производство, така и на досъдебната фаза; дадените в хода на съдебното и на досъдебното производство показания на свидетелите Д., Д, З.Д., Д., П., О.,А.; заключението на назначената съдебно-психиатрично-психологична експертиза и изложеното от вещите лица П.и Б. в съдебно заседание; заверен препис от Решение № 50/19.08.2010 г. на РС – К. относно настаняване на св. Д.; писмо от 03.02.2011 г. на Дирекция „Социално подпомагане”, Г. К. ведно с приложените към него заверени преписи от документи; справка за съдимост относно подс. О.; характеристична справка за подсъдимия; служебна бележка от Кметство с. К., О. К., относно трудова заетост и доходи на подс. С. О.; писмо от 28.06.2011 г. на Община К. ведно с приложеното в оригинал удостоверение за раждане на Р. Д.; декларация за семейно и материално положение и имотно състояние на подсъдимия.

П. така установената фактическа обстановка следва правният извод, че от обективна страна подс. С. О., на 24.10.2010 г. в с. Б., М. Н. М.” №, О. К., като пълнолетно лице, без да е сключил брак, заживял съпружески с лице от женски пол, ненавършило шестнадесетгодишна възраст – четиринадесетгодишната Р. Б. Д. – престъпление по чл. 191, ал. 1 от НК, относно което деяние е повдигнато обвинение на подс. О. и за което той е признат за виновен от първоинстанционния съд. От субективна страна деянието е извършено виновно, П. условията на пряк умисъл – деецът е съзнавал общественоопасния характер на инкриминираното деяние, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал тяхното настъпване (чл. 11, ал. 2, пр. 1 от НК). В частност, необходимо е да бъде отбелязано, че към 24.10.2010 г. подсъдимият е знаел за обстоятелството, че момичето, с което заживява на семейни начала, не е навършило 16 годишна възраст.

Единствено за уточнение следва да бъде посочено, че организирането на сватбено тържество съгласно традициите на съответната културна общност не представлява сключване на брак по смисъла на чл. 191, ал. 1 от НК. От друга страна, налага се да се подчертае, че наличието на своеобразна култура в рамките на дадена общност, чиито традиции имат отношение към брака като социално явление, не означава, че членовете на съответната общност са освободени от задълженията, вменени им от законодателството на Република България.

Касателно определеното на подсъдимия с първоинстанционната присъда наказание, настоящата съдебна инстанция съобрази следното:

Законосъобразен е изводът на първоинстанционния съд относно наличието на предпоставките по чл. 78а от НК за освобождаване на дееца от наказателна отговорност с налагане на административно наказание „Глоба”, доколкото са налице предпоставките по ал. 1 от посочената разпоредба и не е налице някоя от пречките по ал. 7 от същия член. Така определеното на подс. О. административно наказание „Глоба” съответства на наличните смекчаващи отговорността обстоятелства – младата възраст на подсъдимия, липсата на минала съдимост и добрите му характеристични данни, силното желание на св. Р. Д. (която имала адекватна представа за случващото се) да живее заедно с него и взаимната обич между двамата, съдействието на подсъдимия за изясняване на обективната истина, липсата на знание относно законовия запрет на деянията по чл. 191, ал. 1 от НК, културните традиции на неговата общност, тежкото му материално положение. Отегчаващи обстоятелства не са констатирани от първата инстанция, а такива не се установяват и от настоящия съдебен състав. Размерът на наложеното административно наказание е минималният възможен съгласно действащата както към момента на извършване на деянието, така и към настоящия момент редакция на закона. Поради това следва изводът, че решението на първата съдебна инстанция е законосъобразно, включително като е съобразено с наличните по делото смекчаващи обстоятелства.

Предвид разпоредбата на чл. 189, ал. 3 от НПК законосъобразно се явява и осъждането на подсъдимия да понесе разноските по делото. Налага се да се посочи, че осъждането на С. О. за сумата от 5 лева - държавна такса за служебното издаване на изпълнителен лист - също се явява произнасяне по разноските по смисъла на чл. 189 от НПК.

П. извършената цялостна служебна проверка настоящият съд не констатира наличието на нарушения на процесуалните правила, които да представляват основание за връщане на делото за ново разглеждане по реда на чл. 335 от НПК било на прокурора, било на първоинстанционния съд. Във връзка с изложеното във въззивната жалба следва да се посочи, че възпроизвеждането на фактическата обстановка от постановлението на прокурора, с което обвиняемият е предаден на съд (с оглед провеждане на производство по реда на Глава XXVIII от НПК), не представлява каквото и да било нарушение на процесуалните правила, щом съдът, ±лед като е събрал необходимите доказателства и ги е анализирал с необходимата пълнота, всестранност и обективност (както е сторено в случая), е достигнал до същите фактически изводи, до които е достигнал и прокурорът. Това не означава, че съдът изземва функциите на обвинителната власт.

Като бъде съобразено изложеното, следва изводът, че не са налице основания за отмяна или изменение на обжалваното решение.

От друга страна, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, подсъдимият следва да бъде осъден да понесе и разноските, направени в хода на въззивното производство във връзка с участието на П. И. В. – И. П. РУ „Полиция” – К., а именно – 10 лева пътни разноски и 10 лева дневни разноски или общо сумата от 20 лева, дължими на последния на основание протоколно определение на настоящия съд от 23.06.2011 г.

Ето защо и на основание чл. 338 вр. чл. 334, т. 6 от НПК въззивният съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 12/26.04.2011 г., постановено по Н.А.Х.Д. № 40/2011 г. по описа на РС – К..

ОСЪЖДА подс. С. Ш. О., със снета по делото самоличност, да заплати по сметка на ОС – К. сумата от 20 лева – разноски по въззивното производство.

Настоящото решение не подлежи на обжалване или протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1: 2: