Р Е Ш
Е Н И Е № 96
гр. Самоков, 05.06.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
САМОКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, втори състав,в публично заседание, проведено на
четиринадесети февруари две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: М.
ТРИФОНОВА
при секретаря Параскева Георгиева, като разгледа докладваното от съдията
гр.дело № 1098-Н/2019г. по описа на същия съд, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 7 и сл.
от ЗЗДН.
Постъпила е
молба от Д.А.К. ***, чрез
пълномощника й адв.Николай Хаджигеновза
защита от домашно насилие срещу Г.Г.В. и Г.Д.В.,*** ,с искане за
постановяване на заповед за незабавна защита от домашно насилие по чл.18, ал.1
от Закона за защита от домашно насилие/ЗЗДН/.
В рамките на правомощията си по
чл.18 от ЗЗДН, след сезирането си, съдът е издал заповед за незабавна защита.
Молителката Д.К.
сочи ,че с ответника Г.Г.В.
са съпрузи ,двамата са във фактическа раздяла от
около една година и са в процес на развод.Твърди ,че на 01.11.2019 год. около
20.30 часа в гр.Самоков ,ул.”А.В.”
№ 48 отишла да вземе малолетното им дете Г. Г. Георгиева, на осем години ,което
било при баща си –Г.Г.В..Молителката сочи ,че след като влязла в двора на къщата на посочената улица ,ответниците Г.Г.В. и баща му Г.Д.В., се нахвърлили върху нея, започнали да я дърпат ,да
й стискат ръцете и да крещят ,че няма да й дадат детето.Отправили й обиди и
ругатни .Ответникът Г.Д.В.
я ударил с юмрук в лицето.Сестра й, която била с нея звъннала на телефон 112 за
съдействие.На място дошъл автопатрул ,който прекратил инцидента и молителката
успяла да вземе детето.
В молбата е отправено искане съдът да
задължи ответниците да се въздържат от домашно насилие спрямо молителката и да
им бъде забранено да приближават жилището ,местоработата и местата за социални
контакти и отдих.
По делото е постъпил отговор на молбата
от ответниците Г.Д.В. и Г.Г.В.
чрез пълномощника им адв.Весела Илиева, които
оспорват молбата и считат ,че е неоснователна. Оспорват изцяло изложените
твърдения в молбата и в декларацията по чл.9,ал.3 от ЗЗДН,че са осъществили
действия ,представляващи акт на домашно насилие срещу молителката Д.К.
Твърдят ,че на
01.11.2019 год. около 20.30 часа в дома на отв.Г.Д.В. *** дошла молителката Д.К. ,за да вземе детето Г.,
което било на домашно лечение от 22.10.2019 год. до 31.10.2019 год. включително
с диагноза „остър тонзилит”.Родителите на съпруга се
грижели за него.К. дошла по предварителна уговорка с
ответника Г.Г.В.. Последният излязъл на улицата ,за
да я посрещне ,тъй като молителката след раздялата й с ответника В. не влизала
в дома му.С нея била и братовчедка й М. К..Ответникът
Г.Г.В. твърди,че изненадващо
за него и противно на добрия тон ,който поддържат след раздялата ,Д.К. нахлула в дома на родителите му, заедно с братовчедка
й М. и започнали да крещят и да отправят обидни думи към него и родителите му –Г.Д.В. и З.В..По това време в
дома била и Е.В. –дъщеря на Г.Д.В.
и сестра на ответника Г.Г.В..Твърдят ,че помолили Д. и братовчедка й М. да напуснат къщата ,но
те отказали .Сочат ,че
детето Г. било силно стресирано от случващото се ,уплашило се и започнало да плаче.Е.В. го отвела в другата стая.Твърди
се ,че М. Карджинова
започнала да блъска Г.Д.В. и съпругата му –З.В.,която паднала на пода.Започнала
да чупи посудата ,съборила масата и табуретките във всекидневната,ритала
играчките на детето.Отвенникът Г.Г.В.
звъннал на телефон 112 и потърсил съдействието на полицията.Твърдят ,че
молителката ударила шамар на ответника Г.Г.В.,след
което се насочила към Г.Д.В.. Двамата ответници
успели да се защитят ,като хванали молителката за ръката.Сочат ,че малко преди
да дойде екип на полицията ,на входната врата на къщата се появила П. К.-сестра на молителката, която също се държала
агресивно спрямо тях.Твърдят ,че не са упражнявали физически и психическо
насилие спрямо молителката Д.К..
В с.з. молителката
Д.К. се представлява от пълномощника й адв.Хаджигенов ,който поддържа молбата.
Ответниците се
явяват лично и с пълномощника им адв.Илиева, които
оспорват молбата.
Съдът, след като
обсъди събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа
страна следното:
Не е спорно по
делото, че молителката Д. Караджнова и Г.Г.В. са съпрузи ,от една година
са във фактическа раздяла и са в процес на развод.
От показанията на
свидетелката М. Н. К. –братовчедка на молителката се установява ,че на
01.11.2019 год. Д.К. й се обадила по телефона и я
помолила да отидат с нейната кола да вземат детето Г. от дома на баща му и
неговите родители, на ул.”А.В.” в гр.Самоков.При
нея бил племенникът й Никола,на четири години,за когото трябвало да се грижи
вечерта. Свидетелката, молителката и четиригодишното дете отишли пред дома на
ответниците В..Съпругът на молетелката
Г.Г.В. чакал пред къщата,с
видимо светещи очи под въздействието на алкохола.Държал
се грубо.Д.К. попитала къде е Г..Последвал
отговор ,че няма да доведе детето и нарекъл домът на
молителката бардак и че има извън брачна връзка.Молителката отново казала на
ответника Г.Г.В. да доведе детето. Последният отказал
и й заявил ,че няма повече да я види.Молителката К.
слязла от автомобила и отишла да вземе детето от дома на съпруга й.Свидетелката
изчакала известно време и като видяла ,че Д. не се
връща ,се притеснила и излязла от колата.Тръгнала към тях,но объркала къщата
,но по писъците на детето Г. и на братовчедка й Д. се ориентирала и влязла в
двора ,където живеят ответницете
В..Почукала на външната врата ,но било
заключено.Почукала отново,но никой не й отворил.Върнала са в колата ,защото се
притеснявала за племенника й.Третият път ,когато влязла в двора на къщата,външната
врата се отворила и се показал ответникът Г.Г.В. ,когото помолила да извика Д. и Г. ,защото бързала и била
притеснена за племенника й Никола.Ответникът я бутнал вътре и заключил вратата.
Качила се малко по-нагоре по стълби ,видяла врата и братовчедка й Д..Отишла до вратата и видяла ответникът Г.Д.В. –баща на ответника Г. Г. В. да удря Д.К. в лицето с юмрук.Свидетелката помолила да я
пуснат,защото племенникът й е сам в колата.Твърди ,че двамата ответници са я
бутали.Успяла да се обади по телефона на П. К.
–сестрата на Д..Твърди ,че
сестрата на Г.Г.В. –Е.В. я
е ударила в корема, докато се опитвала да гушне Г., която плачела и била много
изплашена.Свидетелката паднала на земята ,падала върху масата, върху телевизора.Д.К. също падала.Твърди,че
Г.Д.В. ударил молителката два пъти по лицето.Не е
видяла ответникът Г.Г.В. да удря Д..Той
и баща му ответникът Г.Д.В. бутали със сила
молителката и свидетелката ,които падали на земята.
От показанията на
свидетелката П. А.К.-сестра
на молителката се установява ,че на 01.11.2019година около 20.46 часа братовчедка
й М. К. е звъннала по телефона за съдействие.Веднага свидетелката тръгнала към
дома на ответниците.Пред къщата стояла самодоволно
майката на ответника Г.Г.В..Входната врата на къщата
била затворена.Започнала да крещи, отвътре излязъл ответникът Г.Г.В. ,видимо употребил алкохол и
учуден от появата й споделил някои детайли от личния живот на сестра
й.Свидетелката чувала викове „Помощ ,бият ни”, „Како П., Никола е сам”.Не след дълго пристигнали полицейските
органи,които съдействали на молителката а вземе детето.Заявява ,че сестра й
видимо е била ударена в профила.Имала насиняване.Споделила
й ,че Г.Д.В. я е ударил.Свидетелката сочи още ,че молителката й е споделяла
,че многократно съпругът й Г.Г.В. я е следил, чакал я
преди работа и след работа ,вдигал скандали
От показанията на
свидетелите З.Т.В.-майка на ответника Г.Г.В. и съпруга на ответника Г.Д.В.
и Е.Г.В. –сестра на първия ответник и дъщеря на
втория се установява,че на 01.11.2019 год. ответникът Г.Г.В.
се е обадил на молителката Д.К. да дойде да вземе
детето Г. ,което 10 дни е било в дома им ,тъй като е било болно и той излязъл
навън да изчака.Около 08.30 часа молителката нахлула в дома им заедно с
братовчедка й М. К. и започнали да им отправят обидни думи.Били невъздържани, държали
се грубо ,М. К. чупела чаши, чинии,бутнала масата
,ритала играчките на детето ,блъснала свидетелката З.В. и тя паднала на пода.Молителката
К. ударила шамар на ответника Г.Г.В..Детето било
силно изплашено и плачело .Свидетелката Е.В. го отвела в другата стая.Ответникът
Г.Г.В. звъннал на телефон 112.Малко преди да дойде
полицейски автопатрул дошли П. К. и Д.Л..Свидетелката Е.В. сочи ,че е не е видяла ответниците да удрят Д.К..Свидетелките
заявяват ,че преди завеждането на делото за развод от
молителката ,двамата с Г.Г.В.
са имали нормални отношения въпреки че не са живеели заедно ,свързани с грижите
за детето.
По сигнал и от
двете страни на място са дошли полицейски служители –свидетелите К.С.Б. и И.М.Д.. На молителката и
на ответника Г.Г.В. са съставени протоколи за
предупреждение да не се саморазправят.От показанията им се установява ,че
когато са пристигнали инцидентът е бил приключил.Не са влизали в вътре в
къщата.Не си спомнят дали някои от присъстващите се е оплакал да е бил ударен.
По делото са
представени:съдебно-медицинско удостоверение, издадено от д-р Александър
Апостолов-специалист по съдебна медицина/Катедра по съдебна медицина и деонтология при Медицински университет -София, от
заключението на което е видно ,че при прегледа на Д.К.
са установени кръвонасядания в областта на долния ляв
клепач, по двете мишници и лявата предмишница;фиш за
спешна медицинска помощ; удостоверение за сключен граждански брак;
удостоверение за раждане на Г. Г. Георгиева;Справка от Дирекция „Национална
система
По делото е
представена подписана от молителката декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН.Съгласно
разпоредбата на чл.12, ал.2, т.3 от ЗЗДН
горепосочената декларация представлява доказателствено средство за установяване
на факти от предмета на доказване в настоящото производство.Съдът кредитира
съдържанието на декларацията, тъй като то се подкрепя от събраните по делото
гласни доказателства/ показанията на свидетелката М. К. и показанията на
свидетелката П. К./.В нея е
индивидуализиран начина на извършване– конкретния акт на домашно насилие,
извършен от ответниците.
Установи се от
показанията на свидетелката М. К., че на посочената в молбата дата ответникът Г.Д.В. е ударил с юмрук в лицето молителката Д.К..Този факт индиректно се потвърди и от показанията на
свидетелката П. К. ,която е чула викове „Помощ ,бият
ни” от къщата на ответниците, както и че е видяла ,че молителката е била
ударена в профил и е имала насинявания по лицето след инцидента.Установи се пак
от показанията на свидетелката М. К.,че ответникът Г.Г.В. и ответникът Г.Д.В. са
бутали със сила молителката Д.К. ,както
и свидетелката ,при което те са падали на земята.
Показанията на
двете групи свидетели са противоречиви относно възникналия инцидент на
01.11.2019 год. За съда няма съмнение ,че отношенията между страните
–молителката Д.К. и ответникът Г.Д.Г.
са се изострили и ескалирали след като К. *** за
прекратяване на брака с ответника чрез развод поради дълбоко и непоправимо
разстройство на брака.У съда се създава вътрешното убеждение ,че емоционалната
невъздържаност на двете страни и вербална агресия е довела и до възникване на
инцидента на 01.11.2019 год.
Безспорно
установени обаче по делото факти са нанесения от ответника Г.Д.В.
удар с юмрук по лицето на молителката Д.К. ,както и действията на двамата ответници спрямо
последната,изразяващи се в дърпане и бутане със сила.Съдът не кредитира
показанията на свидетелите З.В. и Е.В.
в частта относно твърденията им ,че не са видели ответникът Г.Д.В.
да удря молителката по лицето,тъй като тези показания не кореспондират със събрания
по делото доказателствен материал.
При така
установените факти, правните изводи на съда са следните:
Съдът е сезиран с
молба за постановяване на мерки за защита от домашно насилие, която е
допустима.Същата е подадена от процесуално легитимирано лице с оглед
разпоредбата на чл. 8, т. 1 от ЗЗДН,
а именно от Д.А.К. – лично от свое име ,за която в
молбата са изложени твърдения,че е пострадала от акт на домашно насилие,
осъществен от ответниците.Молбата е подадена пред комП.нтния съд в срока по чл. 10, ал. 1 от ЗЗДН
с оглед изложените в нея твърдения за времето на осъществяване на фактите,
съставляващи домашно насилие.
По съществото на
молбата съдът намира следното:
На първо място, Законът за защита
срещу домашното насилие урежда закрилата на лицата, пострадали от всеки акт на
домашно насилие от кръга на изброените в чл. 2.Право на закрила имат лицата,
които са пострадали от такова насилие.
По смисъла на чл.2 от ЗЗДН домашно насилие
е всеки
акт на физическо,
сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие,
принудителното ограничаване
на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които
се намират в родствена връзка, които са или
са били в семейна връзка или във фактическо
съпружеско съжителство.Законът осигурява възможност за защита на
всяко лице, пострадало от домашно
насилие, извършено от съпруг /чл.
3, т.1 от ЗЗДН/ или от лице
,с което се намира или е било в родство по сватовство до трета степен
включително/чл.3,т.7 от ЗЗДН/.
Ответниците по
молбата са извършили спрямо молителката акт на физическо насилие по смисъла на
чл.2 от ЗЗДН, като на 01.11.2019 г. в гр.Самоков, в
дома им на ул.”А.В.” Г.Д.Г.
е ударил с юмрук по лицето Д.А.К. ,както и с ответника Г.Г.В. са
дърпали и бутали със сила молителката Д.К..
Молителката и
ответникът Г.Г.В. са били във фактическо съпружеско съжителство,а с ответника Г.Д.В.
в родство по сватовство, поради което с оглед разпоредбата на чл.3,т.2 и т.7 от ЗЗДН посочените по-горе и
приети за установени действия на ответниците по молбата спрямо молителката
представляват акт на домашно насилие.
С оглед вида и
интензитета на осъщественото домашно насилие, съдът следва да постанови
следните мерки за защита от домашно насилие:
На основание чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН
съдът задължава ответниците да се въздържат от извършване на домашно насилие,
изразяващо се в какъвто и да е акт на физическо, сексуално, психическо,
емоционално или икономическо насилие, както и от опит за такова насилие, от
принудително ограничаване на личната свобода и на личните права по отношение на
Д.А.К. – безсрочно.
На основание чл. 5,ал.4 от ЗЗДН
съдът следва да наложи на извършителите на домашното насилие – Г.Г.В. и Г.Д.В., глоба в
минималния законоустановен размер, а именно по 200 лв.
На основание чл.11, ал.2 от ЗЗДН
ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на РС – Самоков сумата 25 лв.,
представляващи разноските по делото за държавна такса за разглеждане на
молбата.
Неизпълнението на заповедта за
защита ще доведе до прилагането на предвидените в чл. 21, ал. 2 ЗЗДН последици.
Воден от
горното ,съдът
Р
Е Ш И :
ПОСТАНАВЯВА МЕРКИ ЗА ЗАЩИТА
по чл.5 от Закона за защита от домашното насилие/ЗЗДН/ по молба на Д.А.К. ***, ЕГН:*********** срещу Г.Г.В. ***, ЕГН:**********с
и Г.Д.В. ***, ЕГН:**********, както следва:
ЗАДЪЛЖАВА,на основание чл.5,ал.1,т.1
от ЗЗДН, Г.Г.В. *** да се въздържа от домашно насилие
,изразяващо се в какъвто и да е акт на физическо ,сексуално, психическо
,емоционално или икономическо насилие,както и опитът за такова
насилие,принудително ограничаване на личния живот ,личната свобода и личните
права по отношение на молителката Д.А.К..
ЗАДЪЛЖАВА,на основание чл.5,ал.1,т.1
от ЗЗДН, Г.Д.В. *** да се въздържа от домашно насилие
,изразяващо се в какъвто и да е акт на физическо ,сексуално, психическо
,емоционално или икономическо насилие,както и опитът за такова
насилие,принудително ограничаване на личния живот ,личната свобода и личните
права по отношение на молителката Д.А.К..
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за защита за
постановените мерки за защита,която подлежи на незабавно изпълнение ,като
обжалването на решението не спира изпълнението на заповедта.
ПРЕДУПРЕЖДАВА
Г.Г.В. и Г.Д.В.,че при
неизпълнение на издадената заповед по силата на настоящото решение ,на
основание чл.21,ал.3 от ЗЗДН, полицейските органи са длъжни да го задържат и
незабавно да уведомят органите на прокуратурата.
ПРЕПИС от
издадената заповед за защита да се връчи на страните и да се изпрати на
Началника на РУП-Самоков.
НАЛАГА на Г.Г.В.
и Г.Д.В. глоба в размер на по 200 лева.
ОСЪЖДА Г.Г.В. и Г.Д.В. на основание чл.11,ал.2 от ЗЗДН да заплатят по сметка на Самоковски районен съд държавна такса в размер на
25.00 лева.
След влизане в сила на решението
да се издаде изпълнителен лист за присъдената държавна такса.
Решението
може да се обжалва пред Софийски окръжен съд в 7-дневен срок от връчването на препис.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: