Присъда по дело №2282/2021 на Районен съд - Варна

МОТИВИ към присъда от 27.06.2022г по НОХД № 2282/2021г. по описа на
Варненския Районен Съд
ХХІІІ -ти наказателен състав

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по депозиран от
Варненска Районна Прокуратура обвинителен акт против Т. СТ. П.-ЕГН **********
за престъпление от общ характер по чл. 343 ал.3 пр. 8 б.»а» пр.2 вр. ал.1 б. »б» вр.
чл.342 ал.1 от НК за това, че на 09.03.2019 г. в гр. Варна при управление на МПС - лек
автомобил „Мазда СХ 5", с per. № В 6238 ВК, нарушила правилата за движение по чл.
119, ал. 1 от ЗДвП: „При приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово
пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или
преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре" и по
непредпазливост причинила две средни телесни повреди на Б. Р. ЯГ., изразяващи се в
счупване на тибия и фабула /голям и малък пищял/ в дясно и счупване на тялото на
талуса /скочната кост/ в ляво, обусловили поотделно и в съвкупност трайно
затруднение в движението на двата крата за период по-голям от един месец, като
деянието е извършено на пешеходна пътека.
В наказателното производство, съобразно направеното искане, като частен
обвинител лично и чрез процесуалният си представител бе конституирана св. Б.Я. .
Производството по делото протече по реда на чл.371 т.1 от НПК, като
подсъдимата и нейния защитник изразиха съгласие да не се провежда разпит на
свидетелите Ц. П., М.Н., Д.Л., И.И. Д.Т.Д., П. Я. и С.Г. Съдът прецени, че тези
действия по разследването са извършени при условията и по реда на НПК и одобри
изразеното съгласие, като обяви че при постановяване на присъдата ще се ползва от
съдържанието на съответните протоколи за разпит на свидетелите от досъдебното
производство.
Участващият в производството представител на ВРП поддържа изцяло
предявеното против подс. Т.П. обвинение като счита, че същото е доказано както от
обективна, така и от субективна страна със събраните в хода на предварителното и
съдебното производство безпротиворечиви и категорични доказателства, чрез които е
потвърдена фактическата обстановка, описана в обвинителния акт.Прокурорът
изразява становище, че следва да бъде кредитирана комплексната експертиза,
изготвена от в.л. инж. А.Б. и проф.Р., а не тази, назначена в хода на съдебното
следствие и изготвена от в.л. д-р С.М., инж.М.П. и инж.Т.Т., както и да бъде прието, че
произшествието е настъпило на пешеходна пътека. Представителят на ВРП сочи, че
заключението на последната изслушана по делото експертиза е било неубедително и
противоречи на събраните по делото доказателства.Поради това и прокурорът пледира
подс.П. да бъде призната за виновна и да й бъде наложено наказание „Лишаване от
свобода“ при условията на чл.55 а.1 от НК, под минималния предвиден в закона
минимален размер, изтърпяването на което да бъде отложено с изпитателен срок.
Повереникът на частният обвинител Б.Я. - адв. А. А. се присъединява към
становището на ВРП относно обективната и субективна съставомерност на деянието ,
извършено от подс. П., което счита, че безспорно е осъществено на пешеходната
пътека, както и с поисканото за него наказание като вид и размер.Той изразява
позиция, че с оглед зачестилите пътно-транспортни произшествия с пострадали и
загинали хора, наказателната политика следва да е по-строга.Адв.А. пледира подс.П. да
1

бъде лишена от право да управлява МПС, както и да бъде осъдена да заплати
направените от частният обвинител разноски за адвокатски хонорар.
Подс. Т.П. участва в производството лично и с надлежно упълномощен
процесуален представител. В хода на съдебното следствие тя дава обяснения по
предявеното й обвинение, като сочи, че се е движела бавно, търсейки място за
паркиране, че е спряла пред пешеходната пътека и след като не е видяла пресичащи
пешеходци е потеглила отново бавно напред.Подс.П. заявява, че при излизане от
пешеходната пътека в дясната част на колата и по-точно в десния ъгъл видяла „ нещо
синьо“ , веднага натиснала спирачки , усетила съприкосновение с „нещо“ и спряла.
Когато тя и спътниците й слезли от колата видели, че в близост до предната дясна част
на колата , успоредно на тротоара лежи жена, като главата й била между калника и
гумата, а краката й били в противоположната посока.Подс.П. сочи още, че веднага е
отишла при жената, попитала я как се чувства, тъй като имала намерение да я качи в
колата и да я заведе на лекар.Пострадалата обаче казала, че я боли крака.Тогава
подс.П. казала на дъщеря си да се обади на тел.112, а самата тя отишла до магазин,
намиращ се в близост и купила минерална вода за пострадалата.Подсъдимата сочи
още, че автомобилът не е бил местен след инцидента.Тя разказва, че е направила опит
да окаже помощ на пострадалата докато е била настанена в болничното заведение, но
жената отказала. В последната си дума подс.П. изразява съжаление за случилото се,
поднася извинения към пострадалата и заявява, че е готова да понесе наказанието си,
но е категорична, че ударът е настъпил извън пешеходната пътека.Подсъдимата моли
още да не бъде лишавана от право да управлява МПС.
Процесуалният представител на подс. П. – адв. М.Р. прави задълбочен анализ
на събраните по делото писмени и гласни доказателства и изразява становище, че
безспорно е била установена посоката на движение на св.Я. спрямо автомобила, а
именно от ляво на дясно, вида и характера на причинените телесни увреждания, както
и че същата е била ударена с изключително ниска скорост от предния десен ръб на
автомобила, по който е имало единствено обезпрашаване и никакви други
деформации.Адв.Р. счита, че заключението на назначената и изготвена в хода на
съдебно следствие повторна комплексна експертиза следва да бъде кредитира изцяло,
като същото в частта относно мястото на удара , а именно извън очертанията на
пешеходната пътека, се потвърждава и след извършването на прости аритметични
действия , основани на данните от разположението на превозното средство,
обективирани в протокола за оглед на местопроизшествие, височината на пострадалата
и заявеното от всички по делото падане от собствен ръст без отхвърляне и
влачене.Поради това и той безапелационно пледира подс.П. да бъде оправдана за това,
че е извършила деянието на пешеходна пътека, а да бъде призната за виновна в това, че
нарушавайки разпоредбите на чл.20 ал.2 от ЗДвП по непредпазливост е причинила на
св.Я. средна теледна повреда, като след извършване на деянието е направила всичко
зависещо от нея за оказване помощ на пострадалата. В тази връзка адв.Р. счита, че
подсъдимата следва да бъде освободена от наказателна отговорност с приложението на
чл.78 „а“ от НК и да й бъде наложено административно наказание „Глоба“, което с
оглед наличието само на смекчаващи отговорността обстоятелства и
продължителността на разследването, да бъде в минималния предвиден от закона
размер. Защитникът на подсъдимата пледира същата да не бъде лишавана от право да
управлява МПС, доколкото това сериозно би затруднило осъществяването на
служебните й задължения.
След преценка на събраните по делото релевантни гласни и писмени
2

доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от
фактическа страна следното:
На 09.03.2019 г. около 13:40 ч. в гр. Варна подс. Т.П. управлявала собственият
си л.а. „Мазда СХ 5", с per. № В 6238 ВК , като се движела по бул.“Съборни“,
преминала покрай сградата на МБАЛ „Св.Клементина“ /“Градска болница“/ и на
светофара с бул.“Христо Ботев“ продължила по ул.“Бачо Киро“ , като се насочила към
обръщача на тролейбусите. В автомобила се намирали дъщерята на подсъдимата- св.Ц.
П. и сестра й св.М.Н. , който седели на задната седалка. Времето било слънчево и
видимостта била добра. Подс.П. управлявала превозното средство с ниска скорост ,
като се оглеждала за свободно място за паркиране.
В същото време св.Б.Я. се намирала на тротоара на ул.“Бачо Киро“ от страната
на „ синия пазар“. Тя имала намерение да пресече улицата по маркираната там
пешеходна пътека, намираща се в близост до училище „Димчо Дебелянов“, поради
което и се огледала в двете посоки.От към гарата идвал автомобил, който спрял и я
пропуснал да мине.Тогава св.Я. започнала да пресича, като когато се намирала около
средата на пешеходната пътека видяла и идващият от към бул.“Христо Ботев „
автомобил, управляван от подс.П., който се намирал в близост до кръстовището, и
ускорила хода си. Действията на свидетелката били видени от св.Т.Р., който в този
момент се намирал на десният тротоар на ул.“Русе“ и имал намерение да пресече
улицата в посока „синия пазар“. Докато пресичала пътното платно и се намирала по-
близо до тротоара от страната на училище „Димчо Дебелянов“ , св.Я. почувствала
удар в дясното бедро , в следствие на което „ подскочила“ на горе и паднала странично
с лявата част на тялото си на пътното платно. Този удар бил причинен от дясната част
на предната броня на автомобила, управляван от подс.П..Тя, както и спътничките й не
били забелязали пресичащата жена.Когато подс.П. усетила удара , веднага натиснала
спирачки и спряла.След това тя и двете свидетелки слезли от автомобила и отишли при
св.Я..При тях отишъл и св.Р..Св.Я. била в съзнание , като усещала болка в областта на
краката.Главата й била разположена в близост до намиращите се там отводнителни
шахти и в близост до предната дясна гума на автомобила в посока към ЖП Гара-
Варна, а краката й сочели към бул.“Христо Ботев“. Подс.П. й донесла вода, като
междувременно казала на дъщеря си – св.Ц. П., да подаде сигнал за случилото се на
тел.112, което тя и направила.Св.Р. от своя страна позвънил на своя позната лекарка, с
която имал среща и тя пристигнала на мястото, като предположила че жената има
фрактури и на двата крака.Св.Я. също се обадила на съпруга си- св.П. Я., който бързо
дошъл на място. Не след дълго пристигнал екип на „Спешна помощ“ и пострадалата
била отведена в МБАЛ „Св.Анна“-Варна. Установило се, че тя е получила
множествени счупвания на подбедрицата и по-конкретно фрактура на тибия и фибула /
голям и малък пищял/ в дясно и на тялото на талуса/ скочната кост/ в ляво.
На място пристигнали и полицейски служители, като бил направен оглед на
местопроизшествие и било започнато настоящото досъдебно производство. Подс.П.
била изследвана за употреба на алкохол, като резултатът бил отрицателен.
хода на разследването , за изясняване на вида и характера на причинените на св.Я.
телесни увреждания, била назначена и изготвена съдебно-медицинска експертиза,
чието заключение като обективно, компетентно и пълно поддържано от вещото лице в
съдебно заседание , съдът кредитира изцяло.От него е видно , че св.Я. е получила
фрактура на тибия и фибула / голям и малък пищял/ в дясно и на тялото на талуса/
скочната кост/ в ляво.Тези механични увреждания са получени по общия механизъм на
удари съсъ или върху твърти тъпи предмети и могат да бъдат получени при
3

конкретното пътно-транспортно произшествие.Вещото лице е посочило, че обикновено
глезенните счупвания са резултат на индиректни травми, които причиняват
прекомерни движения на глезенната става: пронация, супинация, външно въртене и
комплесия.В случая десният крак на св.Я. е бил опорен.Тези увреждания са
обусловили трайно затрудняване на движенията и на двата крака на свидетелката за
период, по-голям от един месец.
По делото е била назначена и изготвена комплексна авто-техническа и
съдебно-медицинска експертиза, чието заключение съдът кредитира отчасти.По
отношение на авто-техническата част от експертизата вещото лице е установило, че
скоростта на автомобила към момента на настъпване на удара е била около 11 км/ч, а
по време на движение по ул.“Бачо Киро“ и преди подс.П. да реагира на опасността, тя
се е движела с около 34 км/ч.Ударът е бил реализиран на около 1.5 -2.00м. след
основния ориентир, на около 2.00-2.309м. в ляво от него и на около 1,3 м. в ляво от
десния бордюр по протежението на пешеходната пътека в дясната пътна лента на
платното за движение по ул.“Бачо Киро“ посока ул.“Русе“.При установената скорост
на движение преди удара от 34 км/ч. вещото лице е изчислило, че дължината на
опасната зона е 21м., а при скорост на движение от 20-25 км/ч-10-14 метра.Било е
прието още, че лекият автомобил се е намирал на отстояние около 72м. преди мястото
на удара, в момента в който св.Я. е предприела пресичане по пешеходната пътека.В
този смисъл и водачът на автомобила е имал техническата възможност да предотврати
произшествието, спирайки го преди мястото на удара, доколкото е имал пряка
видимост на разстояние не по- малко от 100м. В случая обаче водачът е реагирал на
създалата се ситуация когато пострадала вече е била в обхвата на опасната зона за
спиране , поради което и подс.П. не е успяла да спре напълно автомобила преди
мястото на удара.В следствие на това пресичане на траекториите е настъпил удар, като
първоначалният контакт между пострадала и автомобила е бил в предната му дясна
част , на нивото на предната броня, на около 30-50см. в ляво от десния габарит, в
областта над фара, като е било констатирано обезпрашаване. По отношение на
причинените телесни увреждания вещите лица са дали заключение, че пешеходката е
пресичала от ляво на дясно спрямо движението на автомобила, както и че десния й
крак в момента на удара е бил опорен и тя е получила двуглезенно счупване на десния
глезен от пронационен вид с псевдолуксация на ставата.При това ходилото се огъва
прекомерно навън, при което вътрешната странична връзка се опъва и откъсва
външния глезен, за която се залавя / отломъчен механизъм/.Когато пронационната сила
продължи да действа, се отчупва и външния глезе по същия механизъм.Вещото лице е
посочило, че счупването на скочната кост на лявото ходило е било причинено от
директна травма- при удара на крака в пътното платно.
С оглед на наведените в хода на досъдебното производство твърдения за това, че
произшествието не е настъпило на пешеходната пътека, по делото е била назначена и
изготвена тройна съдебно-медицинска и автотехническа експертиза. В нея вещото
лице-съдебен медик, е приело, че движението на пешеходката е било в посока от
дясно на ляво относно движението на лекия автомобил, като съответните авто-
технически изчисления са били извършени въз основа на това заключение.В хода на
съдебното следствие обаче д-р М. се присъединява към становището на проф.Р., че
посоката на удара е от дясно на ляво, реализиран в областта на горна трета на дясното
бедро, дясна подбедрица и вътрешната повърхност на левия глезен, както и че
пострадалата се е движела от „Синия пазар“ към училище „Димчо Дебелянов“ и е била
с дясната си страна към автомобила, т.е от ляво на дясно спрямо посоката на
4

движение на автомобила, а не от дясно на ляво както се сочи в експертизата.Поради
това и вещите лица в хода на съдебното следствие заявиха, че не поддържат
заключението, дадено в хода на досъдебното производство, поради което и съдът им
назначи отново експертиза със същите въпроси, чието заключение по тях кредитира
отчасти.
От последната повторна комплексна съдебно-медицинска и автотехническа
експертиза се установява, че посоката на движение на пострадала е била от ляво на
дясно спрямо посоката на движение на автомобила.След извършване на съответните
изчисления, съобразени с данните , фиксирани в протокола за оглед на
местопроизшествие вещите лица са стигнали до извода, че най – вероятното място на
удара се е намирало от около 1,75м. до около 1,95м. в ляво от ориентир 1 и на около
3.00м. след него, т.е. на около 0,50м. след пешеходната пътека, като тялото на
пешеходката е било отхвърлено на разстояние , съизмеримо с ръста на пешеходката,
мерено по посока на огледа.Вещите лица са приели още, че непосредствено преди
удара скоростта на автомобила е била 10,78 км/ч. Изчислена е била и дължината на
пътя, изминат от пешеходката при пресичането спрямо посоката на движение на
автомобила, като същата е била около 10,88м. от момента на слизане на св.Я. от левия
бордюр до мястото на удара и 2,88м. от момента на навлизане в пътната лента , по
която се е движел автомобилът до мястото на удара. Вещите лица са установили, че
дължината на опасната зона на спиране на автомобила при скорост на движение от
10,78 км/ч е 4,20м. Били са разработени варианти за наличието на техническа
възможност подс.П. да предотврати произшествието, като е било установено че
подсъдимата не е имала възможност своевременно да реагира на движещата се от ляво
на дясно пешеходка към момента, когато е пресичала осовата линия на пътното платно
и съответно да спре преди мястото на удара, тъй като дължината на опасната зона на
спиране е по-голяма от отстоянието, на което се е намирал автомобила преди мястото
на удара.От техническа гледна точка обаче подс.П. е имала възможност своевременно
да възприеме движещата се о т ляво на дясно пешеходка / от ляв бордюр/ и да не
предприема навлизане върху пешеходната пътека, а да изчака преминаването й, като е
било прието че автомобилът е бил в покой около 4,66 сек., докато пешеходката се е
движила от ляво на дясно. В хода на съдебното следствие в.л.Т. дава разяснения , като
обяснява , че автомобилът се е движел в права посока и след удара се е придвижил на
разстояние 4,20м., колкото е дължината на опасната му зона. Самият удар е бил
реализиран с предния десен ръб на автомобила, който е силно скосен.Така тялото на
пострадалата е било избутано едновременно малко напред и е реализирано
своеобразно оттласкване и на дясно, като в случая няма типичен удар с носене,
отхвърляне, падане и претъркаляне на тялото, а падането е от собствен ръст, при който
дължината на падане е съизмерима с ръста на пешеходката. В.л.Т. е категоричен, че
ако скоростта на автомобила в момента на удара е била по-висока от посочената в
експертизата, то разстоянието на отхвърляне на тялото е щяло да бъде значително
повече от ръста на пешеходката.Той сочи още, че посоченото място на удара от не по-
малко от 0,50м. след пешеходната пътека е най-неблагоприятния вариант за подс.П.
при анализиране на това обстоятелство. Това място пък е било уточнено въз основа на
събраните по делото гласни доказателства за местоположението на пострадалата след
удара и данните, отразени в протокола за оглед на местопроизшествие.
Подс. Т. СТ. П. е българска гражданка, с висше образование, омъжена ,
работи. Към момента на извършване на деянието и към настоящият момент тя не е
била освобождавана от наказателна отговорност и не е била осъждана за извършени
5

престъпления от олщ характер.Видно от приобщената по делото характеристимчна
справка е,че същата е отговорен и дисциплиниран човек и се ползва с добро име сред
приятелите си.Подс.П. е правоспособен водач на МПС от 1983г., като към настоящият
момент по отношение на нея е било издадено едно наказателно постановление за
нарушение на ЗДП, извършено на 01.11.1994г. и два ел. фиша за управление на МПС с
превишена скорост през 2017г. и 2018г.
Горната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на
гласните доказателства – отчасти от обясненията на подс. П., от показанията на св.
Б.Я. и св.Т.Р., депозирани в хода на съдебното следствие, от показанията на св. Я.,
приобщени на основание чл.281 ал.5 вр. ал.1 т.1 от НПК, от показанията на св. Ц. П.,
св.М.Н., св.И.И., св.Д.Д. , св.П. Я. и св.С.Г. и отчасти от показанията на св.Д.Л., дадени
в хода на досъдебното производство и приобщени по реда на чл.283 в чл.371 .1 от
НПК, от заключението на назначената и изготвена по делото от проф.Р. съдебно -
медицинска експертиза, отчасти от заключението на комплексната съдебно-
медицинска и автотехническа експертиза, назначена хода на досъдебното
производство, поддържано от вещите лица в съдебно заседание, отчасти от
заключението на назначената в хода на съдебното следствие повторна тройна
комплексна съдебно-медицинска и автотехническа експертиза, поддържано от
вещите лица в съдебно заседание, от писмените доказателства по досъдебно
производство № 88/2019г по описа на сектор «ПП» при ОД –МВР- Варна ,
инкорпорирани по реда на чл.283 от НПК – докладна записка , протокол за оглед на
ПТП и фотоалбум към него, протокол за химическа експертиза, заверени копия от
медицинска документация , справка за нарушител от района, справка за съдимост и
др., както и от приобщените в хода на съдебното следствие писмени доказателства :
характеристична справка за подс.П., които са последователни, безпротиворечиви,
взаимно обвързани и допълващи се по отношение на главните подлежащи на доказване
факти, и съвкупният им анализ не налага различни изводи.Съдът изключва от
доказателствата по делото заключението на назначената в хода на досъдебното
производство повторна комплексна тройна съдебно-медицинска и автотехническа
експертиза, доколкото вещите лица в хода на съдебното следствие заявяват, че не го
поддържат.
За да приеме така описаната фактическа обстановка , съдът прецени събраните по
делото писмени и гласни доказателства по отделно и в тяхната съвкупност .От техния
анализ се установява, че безспорно установените факти по делото са свързани с това,
че на 09.03.2019г. на ул.»Бачо Киро» в близост до училище «Димчо Дебелянов» в
посока ул.»Русе» е възникнало пътно-транспортно произшествие, като подс.П. е била
водач на л.а. «Мазда СХ 5» с рег. № В 62 38 ВК, а св.Я. е пресичала пътното платно.
Безспорно е също така, че в следствие на пътния инцидент на св.Я. са били причинени
две средни телесни повреди, а именно счупване на тибия и фабула /голям и малък
пищял/ в дясно и счупване на тялото на талуса /скочната кост/ в ляво, обусловили
поотделно и в съвкупност трайно затруднение в движението на двата крата за период
по-голям от един месец.Доказано е и че непосредствено след произшествието подс.П. е
отишла при пострадалата, занесла й е вода, изчакала е идването на медицинския екип,
а в последствие я е потърсила в болничното заведение, в което е била настанена с цел
да й окаже помощ, която свидетелката е отказала.
Спорните обстоятелства в настоящият казус между държавното и частното
обвинение и защитата на подс. П. са свързани с мястото на възникване на
произшествието – дали е било на или извън пешеходната пътека, респективно с
6

причините за него.
Доказателствата по делото са категорични и непротиворечиви за това, че св.Я. е
предприела пресичане на пътното платно на ул.»Бачо Киро» по намираща се там
пешеходна пътека, като посоката й на движение е била от «Синия пазар» в посока
училище «Димчо Дебелянов», т.е. от ляво на дясно спрямо посоката на движение на
автомобила, управляван от подс.П..Това обстоятелство се установява от показанията на
самата пострадала и от тези на св.Р., който е непосредствен очевидец на случилото се,
както и косвено от показанията на св.С.Г., с която св.Я. непосредствено преди
инцидента е имала среща.Посоката на движение на пострадалата безапелационно се
доказва и от заключенията на съдебно-медицинската експертиза, изготвена от проф.Р.,
както и от съдебно-медицинските части и на останалите назначени и изготвени по
делото експертизи.Вещите лица са категорични, че св.Я. е била ударена в дясната си
част на тялото, като в този момент десния крак е бил опорен, поради което и се е
получило двойното счупване на вътрешен и външен глезен с частично изкълчване.В
следствие на удара, тя е « подскочила» нагоре и е последвало « падане» на левия крак,
което е довело до счупване и на левия глезен. Поради тези съображения съдът не
кредитира показанията на св.Д.Л. от досъдебното производство, за това, че
пострадалата се е намирала на десния тротоар и от там е предприела пресичане.По
същите съображения съдът намира за неотносими частите от заключението на
повторната комплексна съдебно-медицинска и автотехническа експертиза, свързани с
обсъждане на причините и механизма за настъпване на пътно-транспортното
произшествие при движение на пешеходката от дясно на ляво. В тази връзка следва да
се отбележи, че и подс.П. и нейните спътници в колата не сочат да са възприели св.Я.
да пресича от дясно на ляво, а сочат че са видели силует на човек в дясно от
автомобила, където в същност е настъпили и удара. Поради това и съдът намира за
безспорно установено, че св.Я. е пресичала пътното платно от ляво на дясно спрямо
посоката на движение на лекия автомобил, както и че като е започнала това пресичане
се е движела по пешеходната пътека.Това обстоятелство се потвърждава отново от
нейните показания и от тези на св.Р., които са последователни , логични и
непротиворечиви и съдът ги кредитира изцяло.
Съобразно заключението на назначената в хода на съдебното следствие повторна
комплексна експертиза съдът намира, че ударът не е настъпил на пешеходната
пътека.Този извод на вещите лица е в съобразен с данните, описани в протокола за
оглед на местопроизшествие относно разположението на пешеходната пътека и
автомобила, който е спрял непосредствено след удара и не е преместван, с показанията
на св.Р. и св.П.Я., които лично са възприели къде се намирало тялото на св.Я., както и с
величината на нейния ръст.В тази връзка следва да се отбележи, че и в двете
комплексни експертизи, в авто-техническите им части, вещите лица сочат, че към
момента на удара автомобила на подс.П. се е движел с около 11 км/ч. , като
обстоятелството дали е намалявал или ускорявал преди това съдът намира, че не е от
съществено значение за подлежащите на доказване факти. При доказаното движение
на св.Я. от ляво на дясно спрямо посоката на движение на автомобила, тя е изминала
разстояние от 10,88м. по пътното платно и 2,88м. в пътната лента, в която се е движел
автомобила. Съдът възприема свидетелските показания и заявеното от съдебните
медици в хода на съдебното следствие за това, че след удара при пострадалата не са
били налице носене, отхвърляне, падане и претъркаляне, а падане от собствен ръст.
Това е обяснимо както с ниската скорост на автомобила, така и с мястото, с което е бил
реализиран удара- десния преден ръб на автомобила, който е силно скосен и по който е
7

било установено единствено обезпрашаване . Други деформации и повреди по
превозното средство не са били констатирани , което е видно от протокола за оглед.
Доказано е също така, че след падането, тялото на св.Я. се е намирало успоредно
между автомобила и десния тротоар, като главата й е била в близост до първата от три
отводнителни шахти и на нивото на предната дясна гума на автомобила, която пък се е
намирала на 5,5 метра след ориентира на огледа и на 1,8м. от ръба на десния
бордюр.При тези изходни данни, съобразявайки и отстоянията , фиксирани в
протокола за оглед на местопроизшествие, вещите лица са достигнали до обоснования
извод, че ударът е настъпил на не по-малко от 50см. от края на пешеходната
пътека.Това тяхно заключение е лесно проверимо с прости аритметични действия. От
протоколът за оглед на местопроизшествие е видно , че края на пешеходната пътека се
намира на 2,40м. след ориентира, а предната дясна гума на 5,5 м. Св.Я. в показанията
си сочи, че е висока 158см. и че е била с боти с платформи. Вещото .лице инж. Т. в
хода на съдебното следствие пояснява, че автомобилът след удара се е придвижил на
разстояние от 4,20м., колкото е дължината на опасната му зона при движение с 11
км/ч. В този смисъл, като се вземе предвид доказано падане от собствен ръст на
пострадалата, което като разстояние вещите лица приемат да е около 1,70см.,
установеното разстояние от 5,50м. , на което се е намирала от ориентира предната
дясна гума на автомобила, които пък да се съпоставят с отстоянието на края на
пешеходната пътека от ориентира, което е 2,40м. , става ясно, че мястото на удара е
извън очертанията на пешеходната пътека, най- малко на 50см. от нея, което както
сочи в.л. инж. Т. е най-неблагоприятния вариант за подсъдимата. С оглед на това съдът
кредитира заключението на тази експертиза .При анализа на доказателствата съдът
съобрази, че вещите лица при изготвяне на различните експертизи са използвали едни
и същи изходни данни, като са приели и еднаква скорост на движение на автомобила в
момента на удара.Различията им в заключенията за това дали ударът е бил върху или
извън пешеходната пътека , съдът счита, че се дължат на обстоятелството, че в.л. Б. не
е съобразила в заключението си местоположението на автомобила след удара и
разположението на пострадала спрямо него, което е видно от съдържанието на
аналитичната част тази експертиза. Поради изложеното до тук съдът намира, че
произшествието не е настъпило на пешеходната пътека, а извън нейните очертания.
При така установената по делото фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
Подс. Т. СТ. П. е осъществила от обективна и субективна страна състава на
престъпление от общ характер по чл. 343 «а» ал.1 б.»а» вр. чл.343 ал.1 б.»б» от НК,
тъй като на 09.03.2019г. в гр. Варна при управление на МПС – лек автомобил „Мазда
СХ 5“ с рег. № В 6238 ВК, е нарушила правилата за движение по чл. 116 от ЗДвП
„Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към
пешеходците.“ и по непредпазливост причинила две средни телесни повреди на Б. Р.
ЯГ., изразяващи се в счупване на тибия и фабула /голям и малък пищял/ в дясно и
счупване на тялото на талуса /скочната кост/ в ляво, обусловили поотделно и в
съвкупност трайно затруднение в движението на двата крака за период по-голям от
един месец, като след извършване на деянието е направила всичко зависещо от нея за
оказване помощ на пострадалата.
От обективна страна изпълнителното деяние е осъществено от обвиняемата чрез
действие - управление на МПС, при което тя е нарушила императивна разпоредба,
установена със специалния ЗДвП. С оглед на установеното в хода на съдебното
следствие, че произшествието не е възникнало на пешеходната пътека, съдът прие, че
8

подс. П. не е нарушила разпоредбата на чл.119 от ЗДП, а тази на чл.116 от ЗДП, която я
задължава като водач да бъде внимателна и предпазлива към пешеходците.В случая
безспорно е установено, че св.Я. е била пешеходец по смисъла на ЗДП, както и че
подсъдимата очевидно не е била внимателна и предпазлива към нея, доколкото не я е
възприела своевременно след като е била длъжна и е имала обективна възможност за
това . Съдът намира, че нарушението именно на тази норма е в причинно - следствена
връзка с настъпилия инцидент, а не на чл.20 ал.2 от ЗДП, каквото становище изразява
адв.Р.. От заключението на повторната комплексна авто-техническа експертиза се
установява, че към момента на удара скоростта на автомобила е била 10,58 км/ч.
Разпоредбата на чл.20 ал.2 от ЗДП задължава водачите на ППС при избиране
скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на
местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с
характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да
бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие, както и да намалят
скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за
движението. С оглед на това за „ съобразена” скорост следва да се приеме онази, при
която ПТП не би могло да бъде допуснато. Тази скорост е обективно понятие и следва
да се изясни дали е налице причинна връзка между движението с несъобразена скорост
и допускането на ПТП. От събраните по делото писмени и гласни доказателства
безспорно се установява, че скоростта, с която подс. П. е управлявала автомобила е
била в рамките на разрешената за населено място и е била съобразена с характера и
интензивността на движението. Дори да се приеме, че подсъдимата е спряла преди
пешеходната пътека както твърди тя и нейните спътнички, то същата е имала реална и
обективна възможност да възприеме пресичащата пешеходка, която е представлявала
опасност за нея още от момента на слизане от левия тротоар.Тя обаче въобще не я е
видяла, макар да е била длъжна. В този смисъл съдът намира, че произшествието не е
възникнало поради движение с несъобразена скорост, доколкото подс.П. е имала
възможност да спре когато е възникнала опасността за движението, а именно при
стъпването на пострадалата на пътното платно, когато е била на 10,88м. от мястото на
удара.Такива факти , свързани с управление на автомобила с несъобразена скорост, не
са описани и в обстоятелствената част на обвинителния акт, за да е налице принципно
процесуална възможност за съда , съгласно т.7 от Тълкувателно решение № 2 от 2016г.
на ВКС , да приеме, че е допуснато нарушение на чл.20 ал.2 от ЗДвП.С оглед на това ,
като съобрази изложеното в обвинителния акт и установените в хода на съдебното
следствие фактически положения съдът прие, че именно нарушението на чл.116 от
ЗДвП е в пряка причинно следствена връзка с настъпилия пътен инцидент и
причинения от него съставомерен резултат. Поради изложените съображения съдът
оправда подс. П. да е извършила деянието на пешеходна пътека и при нарушение на
чл.119 от ЗДП.
При анализа на доказателства съдът прецени , че не е налице съпричиняване от
страна на св. Я..За нея безспорно е доказано, че е започнала да пресича пътното
платно и когато е видяла приближаващият автомобил, е ускорила темпа си на
движение, за да се изтегли от пътя.Както бе посочено по-горе св.Я. е станала опасност
за движението при слизане от левия тротоар и предприетото пресичане, като
разстоянието на което са били отдалечени тя и автомобила е било достатъчно подс.П.
да спре и да я пропусне да премине, което тя не е сторила. Поради това съдът намира,
че св. Я. с поведението си не е допринесла за настъпване на съставомерния резултат.
На следващо място съдът съобрази събраните по делото доказателства за
9

поведението на подс. П. непосредствено след извършване на деянието.От нейните
обяснения и от показанията на Я., св.Ц. П. и св.М.Н. е видно, че подсъдимата веднага
е спряла автомобила, отишла е при пострадалата и й дала вода. В този смисъл и с оглед
константната съдебна практика, съдът приема за безспорно доказано, че подс. П. след
деянието е направила всичко зависещо от нея за оказване помощ на пострадалата
.Поради това съдът квалифицира обвинението на подс. П. в горния смисъл.
От субективна страна изпълнителното деяние е извършено при форма на вината
непредпазливост по смисъла на чл.11 ал.3 пр.1-во от НК, и конкретно – несъзнавана
непредпазливост/ небрежност/,тъй като подс. П. не е целяла пряко и не е предвиждала
настъпването на общественоопасните последици, но е била длъжна и е била в
обективна възможност да ги предвиди и предотврати чрез изпълнение на задълженията
си по смисъла ЗДвП , което не е сторила.
При горните констатации, и тъй като прецени, че обвинението против
подсъдимия е доказано по несъмнен начин по см.чл.303 ал.2 от НПК със събраните в
производството доказателства, съдът призна подс. Т.П. за виновна в извършването
на деяние по чл. 343 «а» ал.1 б.»а» вр. чл.343 ал.1 б.»б» от НК, и я оправда по
първоначално възведеното му обвинение.
При определяне вида и размера на наказанието съдът взе предвид следното:
На първо място, съдът прецени кумулативното наличие на предвидените в
разпоредбата на чл.78 ”а” ал.1 от НК предпоставки- деянието на подс.П. е
извършено непредпазливо и за него е предвидено наказание лишаване от свобода за
срок до две години или пробация, П. не е осъждана за престъпления от общ характер и
не е освобождавана от наказателна отговорност по реда на глава VIII, раздел IV от НК.
Предвид горното, съдът освободи подс.Т.П. от наказателна отговорност и й наложи
административно наказание – «Глоба».
При определяне размера на глобата съдът съобрази от една страна степента на
обществена опасност на деянието , както и тежестта на причинения съставомерен
резултат - нанесените средни телесни повреди на пострадалата. Като смекчаващи
отговорността обстоятелства съдът приема добрите характеристични данни на
подс.П. и изразеното от нея съжаление за случилото се.Отегчаващи отговорността
обстоятелства съдът не установи.
При горните констатации , при превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства , и като съобрази изминалия период от време от извършване на
деянието, съдът наложи на Т.П. административно наказание «Глоба» в
минималния предвиден с разпоредбата на чл.78а ал.1 от НК размер , а именно – 1
000лв.
Съдът счете, че с оглед постигане целите както на генералната, така и на
специалната превенция, не е необходимо подс. П. да бъде лишавана от право да
управлява МПС.На първо място същата е правоспособен водач от 1993г. и до момента
на деянието е било санкционирана само за три нарушения на правилата за движение,
последното от които е от 2018г., а самите нарушения не са свързани с причиняване
на пътно-транспортно произшествие, .От този факт може да бъде направен извод, че
настоящият случай е инцидентен, а не проява на утвърден модел на противоправно
поведение.Поради това и съдът прецени, че целите на наказанието да превъзпитат
наказаните да се съобразяват с установените правила в обществото, ще бъдат
изпълнени и без подс. П. да бъде лишена от право да управлява МПС.
Съдът прецени, че с така наложеното по вид и размер наказание подсъдимата
10

успешно ще бъде превъзпитана към спазване на установените със специалните закони
правила за движение.
В хипотезата на чл.189 ал.3 от НПК съдът осъди подс. П. да заплати направените
по делото разноски в размер на 3 178,17 лв. в полза на бюджета на ОД-МВР-Варна, 2
298, 48лв. в полза на ВРС и 1 300лв. в полза на ч.обв. Б.Я. , представляващи разноски
за адвокатско възнаграждение съобразно направеното искане и представените
доказателства.
Като причини за осъществяване на деянието съдът възприе незачитане на
установения в страната правов ред и самонадеяност.
По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
11

Номер на акта:	138
Дата:	27 юни 2022 г. (в сила от 13 юли 2022 г.)
Съдия:	Даниела Михайлова

Дело:	20213110202282
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	15 юни 2021 г.

Присъда по дело №2282/2021 на Районен съд - Варна

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите