Р Е Ш Е Н И Е
№…….../...........04.2019 г.
гр. Варна
В И М Е
Т О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, в публично съдебно заседание, проведено на петнадесети март през
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ЕЛИНА КАРАГЬОЗОВА
при участието на секретаря Христина Атанасова,
като разгледа докладваното от съдията,
т.д. № 943/2018 г., по
описа на ВОС, ТО,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано по предявени от Д.С., род. *** г. в *********, гражданин на Г.,
притежаващ Удостоверение за пребиваване № ********* от 25.05.2016 г. на МВР
срещу „ФЛОРИАНИ 75" ЕООД, ЕИК *********, представлявано от Д.К.П.-Я.-
управител, със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул. „..................”
№ 15А и И.П.П. с ЕГН **********, с адрес ***, обективно и субективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 135, ал.1 от ЗЗД за обявяване за
относително недействителни по отношение на ищеца на сключените между
ответниците едностранни сделки, както следва: 1.Запис на заповед от 29.10.2013
г. - за сумата от 200 000 лв. с падеж 29.10.2017 г.; 2.3апис на заповед от
02.04.2014 г. - за сумата от 170 000 лв.с падеж 02.04.2017 г.; 3.Запис на
заповед от 18.01.2016 г. - за сумата от 100 000 лЕ.с падеж 18.01.2018 г.;
4.3апис на заповед от 12.07.2017 г. - за сумата от 95 000 лв. с падеж
12.04.2018 г.; 5.Запис на заповед от 30.10.2017 г. - за сумата от 35 000 лв.с
падеж 30.04.2018 г.
В исковата молба се твърди, че ищецът се легитимира
като кредитор на ответника „ФЛОРИАНИ 75" ЕООД по силата на договори за
заем от 08.06.2011г. и 09.06.2011г. за сумите съответно 4000 лв.и 70403 евро.
Вземанията на ищеца са установени с влязло в сила осъдително Решение
№122/19.02.2018г., по т.д. №565/2017г. на ВОС, въз основа на което
ищецът се е снабдил с изпълнителен лист и е образувал изп.д. №882/2018г. на ЧСИ
Л.С., рег. №895 на КЧСИ. В хода на провеждане на
принудителното изпълнение по издадения изпълнителен лист към изпълнителното
производство се е присъединила като взискател и ответницата И.П.П., която се легитимира с изпълнителни листи, издадени въз
основа на заповеди за незабавно изпълнение по процесните записи на заповеди.
Ищецът твърди, че атакуваните пет сделки са увреждащи спрямо него, тъй като
поемането на задължения на значителна стойност намаляват имуществото на
длъжника и затруднява удовлетворяването на вземанията на ищеца. Имуществото на
длъжника не е достатъчно да удовлетвори едновременно вземанията на ищеца и на
присъединения взискател, поради което при евентуалното разпределение интересите
на ищеца биха били увредени. Всички записи на заповед са издадени след датата
на падежа на вземанията на ищеца и при знание от страна на длъжника за
съществуването им. Те са антидатирани, нямат достоверна дата по отношение на
ищеца, поради което не са му противопоставими. Поддържа се, че не съществува
каузално правоотношение, което да е обезпечено с процесните записи на заповед,
поради което ги счита за безвъзмездни. По тези съображения поддържа, че не е
необходимо знание на поемателя за задълженията на ищеца, макар че в случая
такова е налице с оглед родствената му връзка с управителя на дружеството
длъжник. Доколкото двамата ответници са свързани лица по смисъла на пар.1 от ДР
на ТЗ, знанието за увреждането се презумира на основание чл.135, ал.2 от ЗЗД.
Отправеното до съда искане е да бъдат обявени за недействителни спрямо ищеца
увреждащите го едностранни сделки, като обосновава правния си интерес с
привилегията по чл.135, ал.4 от ЗЗД, предвидена в полза на кредитора, спрямо
когото е обявена недействителността спрямо третото участващо в разпределението
лице, както и с доводите, че искът с правно основание чл.464 от ГПК би бил
преждевременно предявен.
Ответникът
„ФЛОРИАНИ 75" ЕООД, по реда на чл. 367 ГПК, оспорва предявените
искове с твърдения за липса на активна материална легитимация поради нищожност
на договорите на заем, от които ищецът черпи права и наличие на основания за
отмяна на постановеното въз основа на тях неприсъствено решение, поради премълчаване
от страна на ищеца на актуалния адрес на ответника. Оспорват се и анексите към
договорите за заем с твърдения, че представляват злоупотреба с право, тъй като
удължават първоначалния падеж с цел от една страна да се избегне погасяване на
задълженията по давност, а от друга - да се преклудира шестмесечният срок за
ангажиране на отговорността на ищеца като предходен управител на дружеството.
Поддържа се, че ответното дружество в лицето на управителния му орган Д.П. не е
знаело за сключените с ищеца договори за заем. Балансите на дружеството са
съставяни от нает от ищеца счетоводител, а управителят Д.П., който няма
икономическа грамотност, само ги е подписвал. Относно сумата от 142000 лЕ.управителят
Д.П. е смятал, че е осчетоводена поради закупуването на имота, придобиването на
който е единствена цел за учредяване на дружеството. Не се оспорва, че
ответницата И.П. е майка на управителя на ответното дружество Д.П.-Я., но се
твърди, че са във влошени отношения от 2012г., поради несъгласие на майката с
връзката на дъщеря й с ищеца. Отношенията са влошени до степен, че си общуват
само с викове, крясъци и заплахи. Твърди се, че ответницата И.П. страда от
деменция и склероза и не осъзнава какво означава кредитор. Изложени са
пространни фактически твърдения за личните и финансови взаимоотношения между
ищеца и Д.П.-Я., които са били уредени чрез поредица от сделки с недвижими
имоти. Твърди се, че ищецът е използвал близките си отношения с управителя Д.П.-Я.,
за да я измами.
Ответникът
И.П., по реда на чл. 367 ГПК, оспорва предявените искове с твърдения, че
презумпцията за знание е неприложима спрямо нея, тъй като е в роднински връзки
с Д.П., която не е длъжник на ищеца. Дори да се приеме, че ответниците са
свързани лица, в случая презумпцията за знание се опровергава от това, че
отношенията между майка и дъщеря са влошени от години, не поддържат контакти,
нито нормални връзки на близост, като конфликтът е ескалирал до степен дъщерята
да заплашва майка си с физическа саморазправа и поставяне под запрещение и да
се държи агресивно спрямо нея. За да комуникират двете се нуждаят от
посредничеството на трето лице. Излагат се подробни фактически твърдения за
обстоятелствата, предхождащи подписаните записи на заповед, издадени като
гаранция срещу инвестиция на ответницата в плановете на Д.П. за осъществяване
на строителна дейност чрез ответното дружество и като обезщетение за продажбата
на собствени на ответницата жилищни и поземлени имоти. Поддържа се, че между
свързаните лица няма фактическа близост, поради което ответницата не е знаела
за задълженията на дружеството към ищеца. Налице е позоваване на даденото в ТР
№25/1969-ОСГК разрешение, според което проявената от страна на третото лице
небрежност за узнаване за увреждането не дава основание за обявяване
недействителността на действието.
В срока по чл. 372, ищецът
депозира допълнителна искова молба, в която поддържа доводи за недопустимост
на всички оспорвания и възражения на ответното дружество предвид преклудирането
им с влязло в сила решение по т.д. №656/2017г. на ВОС, което се е стабилизирало
окончателно поради неупражняване на извънредните способи за отмяната му.
Поддържа, че в по-голямата си част оспорванията касаят лични отношения между
ищеца, ответницата и дъщеря й Д.П., която не е страна в настоящия процес и тези
отношения не са предмет на производството, тъй като спорът не касае засягане на
семейни права. Твърди, че освен неотносими, изложените в отговора факти са
неверни или неправилно интерпретирани и вътрешно противоречиви. Знанието на
органния представител на ответното дружество за задълженията към ищеца се
установява от ежегодно подписваните от него финансови отчети и счетоводни
баланси, в които това задължение е включвано. Индиция за знание представлява и
представеният Договор за продажба на дружествени дялове от 16.03.2012г., от
който се установява, че дружество с актив на стойност 180000 лЕ.е продадено за
200 лева, именно заради включените в пасива задължения. Твърди се, че
управителят Д.П. има висше икономическо образование, била е директор на
предприятие и е възнамерявала да се занимава със строителство, поради което
изложените в отговора твърдения, че не е икономически грамотна са
несъстоятелни. Оспорват се твърденията, че ответницата И.П. страда от деменция,
като същите се опровергават от активното й процесуално поведение спрямо
ответното дружество в образуваните заповедни и изпълнителни производства.
Излага се, че при издаване на записите на заповед ответницата И.П. е била
длъжна да се информира за възможността на гаранта да даде при необходимост
обезпечението, т.е. за имущественото състояние на дружеството чрез справка с
обявените в ТР ежегодни счетоводни отчети, поради което не следва да черпи
права от недобросъвестното си поведение. Оспорва се съществуването на
въведените в отговора каузални правоотношения, за които ответното дружество
твърди, че са обезпечени с процесните записи на заповед, поради липса на
обезпечителна нужда и поради несъответствие на страните по каузалните и
абстрактните сделки. Изложените в отговора признания, че всички записи на
заповеди, издадени от ответното дружество, обезпечават отношенията между майка
и дъщеря, само по себе си установяват увреждащия характер на оспорените сделки
спрямо правата на действителния кредитор – ищец по делото.
В срока по чл. 373 ГПК, ответникът „ФЛОРИАНИ 75"
ЕООД депозира допълнителен отговор, в който поддържа изцяло становището,
възраженията и твърденията изложени в отговора и репликира възраженията в
допълнителната искова молба.
В срока по чл.373 ГПК, ответникът
И.П. депозира допълнителен отговор, в който твърди, че не разполага с
компютърна грамотност, за да извършва справки за обявени актове по партидата на
ответното дружество, както и че към момента на издаване на първия от процесните
записи на заповед в ТР не е имало обявени ГФО. Отделно от това в ГФО
задълженията не са индивидуализирани с титуляр, поради което ответницата би
могла да възприеме, че в тях са отразени нейните задължения, а не тези на
ищеца.
В с.з. страните, чрез процесуални представители, поддържат изложените
съображения, възражения и оплаквания.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните
по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:
С влязло в сила Неприсъствено решение №122/19.02.2018г. по
т.д. №565/2017г. на ВОС, „ФЛОРИАНИ 75“ ЕООД, ЕИК *********, е осъдено
да заплати на Д.С., роден на ***г. в *********, гражданин на Г. сумата от
70403.00 евро, представляваща главница по договор за заем от 09.06.2011г.,
сумата от 5477.35 евро, представляваща договорна лихва в размер на 7.78% върху
заетата сума за периода 09.06.2011г. до 31.12.2012г., сумата от 35764.57лв.,
представляваща обезщетение за забава върху главниците от 70403.00 евро и
5477.35 евро за периода 01.01.2015г. до 15.05.2017г., сумата от 4000.00 лева,
представляваща главница по договор за заем от 08.06.2011г., сумата от 311.20
лева, представляваща договорна лихва в размер на 7.78% върху заетата сума за
периода 08.06.2011г. до 31.12.2012г., сумата от 1038.94лв., представляваща
обезщетение за забава върху главниците от 4000.00лв. и 4311.20лв. за периода
01.01.2015г. до 15.05.2017г., ведно със законната лихва върху главниците,
считано от датата на подаване на исковата молба 15.05.2017г. до окончателното
им изплащане, както и разноски в размер на 16632.90лв. Решението не е било
предмет на извънредния способ за защита срещу неприсъствени решения, поради
което с изтичане на преклузивния срок по чл.240 от ГПК същото е окончателно
стабилизирано.
Въз
основа на цитираното решение ищецът Д.С. се е снабдил с изпълнителен лист срещу ответника „ФЛОРИАНИ 75“ ЕООД и е
образувал изп.д. №882/2018г. на ЧСИ Л.С., рег. №895 на КЧСИ.
Ответницата
И.П.П. е конституирана като присъединен взискател в изпълнителното производство,
легитимирайки се с изпълнителни листи, издадени въз основа на заповеди за
изпълнение по чл.417, т. 9 от ГПК по ч.гр.д. №6541/2018г., ч.гр.д. №6538/2018г. ч.гр.д. №6540/2018г., ч.гр.д. №6539/ 2018г. и ч.гр.д. №7089/2018г. на ВРС. Като
изпълнителни основания за издаване на заповедите за незабавно изпълнение са
послужили процесните менителнични ефекти, издадени от „ФЛОРИАНИ 75“ ЕООД
в полза на И.П.П., както следва: 1. Запис на заповед от
29.10.2013 г. - за сумата от 200 000 лв.с падеж 29.10.2017 г.; 2. 3апис на
заповед от 02.04.2014 г. - за сумата от 170 000 лЕ.с падеж 02.04.2017 г.; 3.
Запис на заповед от 18.01.2016 г. - за сумата от 100 000 лв. с падеж 18.01.2018
г.; 4. 3апис на заповед от 12.07.2017 г. - за сумата от 95 000 лв.с падеж 12.04.2018
г. и 5. Запис на заповед от 30.10.2017 г. - за сумата от 35 000 лв. с падеж
30.04.2018 г.
С постановени в настоящото производство протоколни
определения от 01.02.2019г. на основание чл.146, ал.1, т. 3 и 4 от ГПК е прието
за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че ответницата И.П.П.
е майка на Д.П.-Я. - управител и едноличен собственик на капитала на „ФЛОРИАНИ 75“
ЕООД, както и че процесните записи на
заповед имат безвъзмезден характер, доколкото между страните по тях не са
извършвани парични разплащания.
Прието е за безспорно също така, че имуществото на
ответното дружество „Флориани 75“ ЕООД се изчерпва с имота, индивидуализиран в представения по делото Нотариален
акт № 92, том. І, рег.№ 2559, дело № 74 от 09.06.2011 г. на нотариус Никола
Дюлгеров, рег. № 484 от НК, представляващ еднофамилна жилищна сграда с
идентификатор 10135.2551.70 на два етажа със застроена площ 145 кв.м., ведно с
1/3 ид.ч. от поземления имот, в който същата е построена, целият с площ 1251
кв.м., а по скица 1322 кв.м., находящ се в с.о. „Франга дере и Кокарджа“
гр.Варна, придобити от праводателя Даниел Иванов Йорданов срещу продажна цена
от 70000 евро.
От заключението на
допуснатата ССЕ се установява, че задълженията по процесните 5 броя записи на
заповед не са осчетоводени в дружеството издател и не са отразени в ГФО и
приложенията към тях, въпреки че според счетоводните стандарти е следвало да бъдат
осчетоводени и оповестени в ГФО.
Според отразеното в хронологичната ведомост на 09.06.2011г. по разплащателната
сметка на „ФЛОРИАНИ 75“ ЕООД са постъпили суми в размер на 70403 евро с вносител Д.С..
В основанието за превода на посочената сума е записано „погасяване на кредит“.
В счетоводството на дружеството с посочена сума е кредитирана сметка 422
„Подотчетни лица“ по аналитичната партида на Д.С., т.е. отнесена е счетоводно
като задължение към ищеца. В хронологичната ведомост за 2011г. няма отразен
друг кредитор освен ищеца. Продажната цена на имотите по НА №92/09.06.2011г. е 70000 евро, като са заплатени
допълнително нотариални такси, такса за вписване и данък по ЗМДТ. Счетоводните
операции във връзка с извършената сделка и придобитите с нея активи са отразени
в хронологичната ведомост на „ФЛОРИАНИ 75“ ЕООД като увеличение на стойността
на ДМА срещу задължения по кредита на сметка 422 „Подотчетни лица“ аналитична
партида „Д.С.“ на обща стойност 142 256.29 лева. Общата сума на
задълженията на дружеството съгласно счетоводните записвания към партидата на Д.С.
за 2011г. са в размер на 142 256.29 лева. Видно от публикувания в ТР
баланс на дружеството, задължението от 142 хил.лв. е отразено като краткосрочно
задължение към свързани лица. Аналогично е отразяването на задължението и в
следващите календарни години до 2014г. В ГФО за 2015г. и 2016г. задължението е
заведено като дългосрочно, тъй като според счетоводните стандарти задължение,
което не е погасено след 12 месечния период, се трансформира от краткосрочно в
дългосрочно. Във връзка с промяна на ЗСч. след 2016г. дружествата, които не
развиват дейност, не публикуват ГФО, а само уведомяват ТР към АВ. В
публикуваните ГФО в периода 2011г.-2015г. не се съдържат пояснения относно кредитора,
основанието, срока и условията на задължението от 142 256.29 лева.
Задължението на дружеството към ищеца е единственото перо в пасива на баланса.
В останалата им част
събраните доказвателства са неотносими към предмета на спора, поради което не
следва да бъдат обсъждани.
При тази фактическа установеност, настоящият състав
на Варненски окръжен съд, достигна до следните правни изводи:
Относителната недействителност по чл. 135 от ЗЗД е
установена от законодателя с оглед защита интересите на кредитора от
съзнателните действия на длъжника, които го увреждат. Отменителният иск по чл. 135 от ЗЗД е основателен, когато длъжникът се лишава от свое
имущество, намалява го или извършва други правни действия, с които се създават
трудности за удовлетворение на кредитора. Длъжникът винаги знае за увреждането,
когато разпоредителната сделка е извършена след възникне на кредиторовото
вземане. Когато разпореждането с длъжниково имущество е безвъзмездно, е
достатъчно кредиторът да докаже, че длъжникът е знаел за съществуването на
задължението му към него, а когато увреждащата сделка е възмездна, кредиторът
трябва да докаже, че за увреждането е знаело и третото лице, с което длъжникът
е договарял, т. е. - че третото лице е знаело фактите и обстоятелствата, които
пораждат кредиторовото вземане, освен в случаите, когато знанието на третото
лице се презумира - чл. 135, ал. 2 от ЗЗД.
За да
може да упражни правата си по чл. 135, ал.1 ЗЗД, ищецът трябва да установи
качеството си на кредитор с вземане, което е валидно възникнало и е
съществуващо. Според константната съдебна практика за спора по чл. 135 от ЗЗД е ирелевантно дали вземането е изискуемо и ликвидно
към момента на осъществяване на разпоредителната сделка - достатъчно е да е
възникнало и да не е погасено чрез плащане. В разглеждания случай вземането на
ищеца спрямо ответника е установено с влязло в сила решение, поради което
настоящият съдебен състав намира, че ищецът разполага с активна материална
легитимация за водене на отменителния иск.
Следва да се има предвид, че на основание чл. 298, ал.1 ГПК в настоящото
производство е изключена преценката относно фактите, преклудирани от
силата на пресъдено нещо на Решение №122/19.02.2018г., по т.д. №565/2017г. на ВОС и по-конкретно
валидността на договори за заем от 08.06.2011г. и 09.06.2011г. и съществуването
и изискуемостта на установените с него вземания към момента на влизане в сила
на решението. Извън предмета на настоящото производство са и фактите, свързани
с допуснати евентуални процесуални нарушения при призоваването, обуславящи
предпоставки за отмяна на решението по извънредните способи на основанията,
предвидени в чл.240 от ГПК. Пропускът за иницииране на специалното производство
по отмяна на неприсъствено решение в законоустановения срок има за последица
окончателното му стабилизиране, респективно преклудиране на възможността за
инцидентното му оспорване в последващ процес. Формираната сила на пресъдено
нещо изключва възможността за преразглеждане на спора относно съществуването на
вземането, поради което първата предпоставка на чл.135 от ЗЗД следва да се
приеме за доказана.
Същевременно
съдът съобрази, че процесните записи на заповеди са увреждащи кредитора сделки,
тъй като водят до увеличаване пасива на имуществото на длъжника, което служи за
общо обезпечение за изпълнение на задълженията му към кредитора, като по този
начин затруднява удовлетворяването му. Увреждащият характер на
сделката не предполага непременно действието на длъжника изцяло да препятства възможността кредиторът да
се удовлетвори, достатъчно е създаването на рискове и затруднения в тази
насока. Увреждането е обективен факт и не зависи нито от субективното
отношение на длъжника, нито от преценката на кредитора. При преценката за увреждащия характер на сделките не е необходимо да се изследва възможността
дали кредиторът може да се удовлетвори за вземането си от имуществото на
длъжника. За пълнота на изложението следва да се посочи, че факта, че ответното
дружество не извършва търговска дейност и понастоящем активите му се изчерпват
с един недвижим имот, прави малко вероятна възможността за пълно
удовлетворяване и на двамата кредитори, предвид размера на вземанията им. В случая вземането на ищеца не е обезпечено, поради което не е
налице нито една от посочените в разпоредбата на чл. 136, ал. 1 от ЗЗД
хипотези, даващи право на предпочтително удовлетворяване. Вземанията на двамата
хирографарни кредитори подлежат на съразмерно
удовлетворяване по реда на чл. 133 от ЗЗД. Следователно в случай, че имуществото на длъжника не е достатъчно да удовлетвори едновременно
вземанията и на двамата кредитори, интересите на ищеца при евентуалното
разпределение биха били увредени. Налага се изводът, че с извършването на процесните
сделки ответното дружество е намалило чистата стойност на имуществото, спрямо
което ищецът би могъл да предприеме действия за принудително събиране на
вземането си, като по този начин е затруднило осъществяването на правата на
кредитора. В този смисъл съдът намира
и втората предпоставка от фактическия състав за доказана.
Основателността
на иска по чл. 135 от ЗЗД е обусловена от субективен елемент - наличие на
знание /представа/ у длъжника, че извършвайки определено правно действие с
имуществото си, уврежда свой кредитор. В съдебната практика се приема, че не е
необходимо намерение за увреждане, а е достатъчно простото знание на длъжника,
че има кредитори и че вследствие на съответната сделка се увреждат техните
интереси. При юридическите лица за субективните факти изводи са правят въз
основа на извършваните от тях счетоводни отразявания. Без правно значение са
индивидуалните представи на физическите лица, представляващи персонален
субстрат на дружествените органи. Евентуалните погрешни възприятия на органния
представител относно съдържанието на подписваните от него счетоводни документи или
липсата на икономически познания не води до отпадане на обвързващия им спрямо
дружеството характер, тъй като в качеството си на управител същият носи
отговорност за правилното водене на счетоводната отчетност. Ирелевантни са и
настъпилите междувременно промени в персоналния състав на органите на юридическото
лице.
В
разглеждания случай от ангажираните специални знания се установява, че преведената
по банков път сума от 70403 евро е счетоводно отразена от ответното дружество
като задължение към ищеца на датата на сключване на договора за заем от 09.06.2011г.
На същата дата дружеството е придобило недвижим имот на същата стойност, за
което в счетоводството са извършени две счетоводни операции – увеличена е стойността на ДМА,
а заплатената за придобиването на актива продажна цена е отнесена като
задължение към ищеца. Посочените счетоводни статии са намерили съответно
отражение в ГФО за 2011г. На 20.03.2012 г. в ТР към
АВ е вписано заличаването на Д.С. като управител на ответното дружество
и е вписан новият управител Д.К. П.-Я.. Задължението на дружеството е отразено в годишните финансови отчети в
периода 2011г. – 2016г., като всички те са подписани и обявени в ТР от новия
управител Д. П.. Налага се извод за приемственост в счетоводното отразяване на
задължението на ответника към ищеца през годините, което е равнозначно на
признание (знание) на ответника за неговото съществуване. Признанието на
неизгоден факт се ползва с материална доказателствена сила, която не може да
бъде разколебана от използваната в платежното нареждане непрецизна формулировка
на основанието за плащане „погасяване на кредит“, особено при липсата на
наведени твърдения и представени доказателства за предоставен от дружеството на
ищеца заем в този размер. Процесните записи на заповед са издадени в периода 29.10.2013 г. - 30.10.2017 г., т.е. след възникване на задължението на
дружеството към ищеца по договорите за заем от 08.06.2011г. и 09.06.2011г., след счетоводното му отразяване през 2011г.
и след оповестяването от новия управител на ГФО за 2011г. – 2016г. По
изложените съображения съдът намира, че знанието на длъжника „ФЛОРИАНИ 75“ ЕООД
за задължението му към ищеца Д.С.
се явява доказано по недвусмислен начин.
Знанието
на насрещната страна по едностранните сделки И.П.П. в случая е ирелевантно по
аргумент от чл.135, ал.1, изр.2 от ЗЗД предвид безвъзмездния им характер, който
е приет за безспорен и ненуждаещ се от доказване на основание чл.146, ал.1, т.
3 и 4 от ГПК. В този смисъл са и наведените от самите ответници твърдения, че процесните
записи на заповед не обезпечават конкретна престационна сделка, а са
издадени за гарантиране на възнамерявано финансово участие на ответницата И.П.
в инвестиционни намерения на „ФЛОРИАНИ
75“ ЕООД, за реализирането на което по делото не са представени доказателства. Второто
въведено от ответниците основание за издаване на записите на заповед е
неотносимо към спора, поради несъответствие на страните по абстрактните и
каузалните сделки, доколкото се сочи правоотношение между поемателя и дъщеря
му, която е трето за спора лице. За пълнота на изложението следва да се посочи,
че дори процесните сделки да се квалифицират като възмездни, знанието на насрещната страна за увреждането се презумира на основание
чл.135, ал.2 от ЗЗД, доколкото двамата ответници са свързани лица по смисъла на
пар.1 от ДР на ТЗ. За провеждането на обратно насрещно доказване, оборващо
презумирания факт, е необходимо да се установи обективна невъзможност за
узнаване, каквато в случая не се доказа, доколкото влошените отношения между
съконтрагентите не е в състояние да изключи дефинитивно знанието за определени
факти с правно значение.
С оглед
изложеното съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл.135 от ЗЗД е
основателен и доказан и следва да бъде уважен.
По отговорността за
разноските:
С оглед изхода от спора и на основание чл.78, ал.1
от ГПК в тежест на ответниците следва да бъдат възложени сторените от ищеца
разноски в размер на 24243.20 лева, представляващи заплатена държавна такса
(24000 лева), депозит за вещо лице (238.40 лева) и преводни такси (4.80 лева).
Искането на ищеца за присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 15000
лЕ.се явява неоснователно, с оглед липсата на представени годни доказателства
за реалното му заплащане. За сумите, чийто размер изключва разплащане в брой, в
чл.3, ал.1 от Закона за ограничаване на плащанията в брой е предвидена форма за
доказване, а именно документ за извършена банкова транзакция, какъвто по делото
не е представен.
Мотивиран от
изложеното, съдът
Р Е
Ш И:
ОБЯВЯВА за относително недействителни по отношение на Д.С., род. *** г.
в *********, гражданин на Г., притежаващ Удостоверение за пребиваване № *********
от 25.05.2016 г. на МВР, сключените
между ответниците „ФЛОРИАНИ 75"
ЕООД, ЕИК *********, представлявано от Д.К.П.-Я.- управител, със
седалище и адрес на управление гр.Варна, ул. „..................” № 15А и И.П.П.
с ЕГН **********, с адрес ***, едностранни сделки, както следва: 1.Запис на заповед от 29.10.2013 г. - за сумата от
200 000 лв. с падеж 29.10.2017 г.; 2.3апис на заповед от 02.04.2014 г. - за
сумата от 170 000 лв.с падеж 02.04.2017 г.; 3.Запис на заповед от 18.01.2016 г.
- за сумата от 100 000 лв. с падеж 18.01.2018 г.; 4.3апис на заповед от
12.07.2017 г. - за сумата от 95 000 лЕ.с падеж 12.04.2018 г.; 5.Запис на
заповед от 30.10.2017 г. - за сумата от 35 000 лв. с падеж 30.04.2018 г.,
всички с издател „ФЛОРИАНИ 75" ЕООД, ЕИК ********* и с поемател И.П.П. с ЕГН
**********, на основание чл. 135, ал.1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА „ФЛОРИАНИ 75" ЕООД, ЕИК *********,
представлявано от Д.К.П.-Я.- управител, със седалище и адрес на управление
гр.Варна, ул. „..................” № 15А и И.П.П. с ЕГН **********, с
адрес ***, ДА ЗАПЛАТЯТ на Д.С., род. *** г.
в *********, гражданин на Г., притежаващ Удостоверение за пребиваване № *********
от 25.05.2016 г. на МВР, разделно при равни части сумата от 24243.20 лева, представляваща сторени в първоинстанционното производство
разноски, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ в ОКРЪЖЕН СЪД: