Р Е
Ш Е Н
И Е № 214
гр.Стара Загора, 03.08.2020г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Старозагорският
административен съд, в публично заседание на осми юли през две хиляди и двадесета
година в състав:
Председател: БОЙКА ТАБАКОВА
Членове: КРЕМЕНА
КОСТОВА-ГРОЗЕВА
СТИЛИЯН МАНОЛОВ
при секретаря: Минка Петкова
и с участието на
прокурора: Нейка Тенева
като разгледа
докладваното от съдия СТИЛИЯН МАНОЛОВ КАН дело № 180 по описа за 2020г., за да
се произнесе съобрази следното:
Производството е с
правно основание чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл.63, ал.1, предл.2 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба от ТД на НАП Пловдив, чрез ст. юрисконсулт
Л., против Решение № 167 от 11.03.2020г.,
постановено по АНД № 3500/2019г. по описа на Старозагорския районен съд, с
което е отменено Наказателно постановление № 482412-F494972 от 05.12.2019г. на
Директор на Дирекция „Контрол“ в ТД на НАП – Пловдив, с наложена на ответника
по касация имуществена санкция в размер
на 400 лв. за нарушение на чл.86, ал.1, т.2 и т.3 от ЗДДС. В жалбата се развиват оплаквания за
незаконосъобразност на решението, като постановено в нарушение на приложимия
закон и при съществени нарушения на процесуалните правила – касационни основания по
чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Оспорва се извода
на съда, че при издаване на наказателното постановление са допуснати непълноти, представляващи съществени процесуални нарушения.
Моли за отмяна на решението на РС и постановяване на друго, с което да бъде
потвърден санкционния акт, като в полза на НАП да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. В случай, че жалбата не бъде
уважена прави възражение за прекомерност за претендираните разноски за
адвокатско възнаграждение от ответника.
Ответникът по касационната жалба „МСД Хелас“
ЕООД Стара Загора, редовно и своевременно призован, не се явява в съдебно
заседание и не взема становище по основателността на жалбата.
Представителят на
Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава заключение за неоснователност
на касационната жалба и предлага решението да бъде оставено в сила като
правилно и законосъобразно.
Касационният състав на съда, след
като обсъди събраните по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя
касационно основание, доводите и становищата на страните и като извърши на
основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и
съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за
установено следното:
Касационната жалба е подадена в законово установения
срок, от надлежна страна за която съдебният акт е неблагоприятен и е
процесуално допустима.
Разгледана по същество е основателна.
Производството пред Районен съд
– Стара Загора се е развило по жалба на „МСД Хелас“
ЕООД Стара Загора срещу Наказателно постановление №482412-F494472 от 05.12.2019г.,
издадено от Директора на Дирекция „Контрол“ в ТД на НАП гр.Пловдив,
с което въз основа на АУАН № F494972/26.06.2019г., на основание чл.180, ал.4 от ЗДДС на „МСД Хелaс“ ЕООД, е
наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 400 лв. Като административно нарушение са
преценени обстоятелствата, че при извършена проверка на счетоводните документи
и регистрите по ЗДДС се установява, че лицето е извършило продажба на товарен
автомобил „Ивеко“, с рег. №***, по фактура
№2/06.06.2018г., с ДО 416,67 лв. и ДДС 83,33 лв., издадена на А. Н.. Е., ЕГН **********.
Получено е плащане по банков път на 06.06.2018г. За извършената продажба „МСД Хелас“ ЕООД е издало фактура №2/06.06.2018г., в която е
посочен ДДС 83,33 лева. За извършената продажба лицето дължи ДДС 83,33 лева. В
подадения дневник за продажби и СД за м.06.2018г. с вх.
№24002037835/04.07.2018г., издадената фактура не е отразена и дължимият ДДС не
е начислен, като издадения данъчен
документ не е отразен в дневника за продажби за данъчен период 06/2018г. и не е
взет предвид при определяне на
резултатът за м. 06/2018г. Съгласно чл.25, ал.2 от ЗДДС данъчното
събитие е възникнало на датата на прехвърляне на собствеността – 06.06.2018г. и
на основание чл.25, ал.6, т.1 ЗДДС данъкът за извършената доставка е изискуем
на 06.06.2018г. и за „МСД Хелас“ ЕООД възниква
задължение да начисли дължимия за доставката ДДС. Съгласно чл.86, ал.2 от ЗДДС
данъкът е дължим от регистрираното лице за данъчния период, в който данъкът е
станал изискуем – 06/2018г. Издадената от „МСД Хелас“ ЕООД
фактура №2/06.06.2018г., в която е
посочен ДДС 83,33 лв., е отразена в подадения дневник за продажби и СД за
м.05/2019г. с вх. №24002156915/06.06.2019г. Нарушението е извършено на
17.07.2018г. в гр.Стара Загора и е констатирано в
хода на извършена проверка за установяване на факти и обстоятелства, приключила
с протокол обр. Кд
73№П-16002419079038-073-001/17.06.2019г. С това
деяние са посочени за нарушени разпоредбите на чл. 86, ал.1, т.2 у т.3 от ЗДДС,
като нарушението е установено за първи път.
С обжалваното съдебно решение,
Районен съд Стара Загора е отменил посоченото наказателно постановление. Прието
е, че в хода на административнонаказателното
производство са допуснати съществени процесуални нарушения, налагащи отмяната
на обжалвания санкционен акт. Обосновано е, че актосъставителят
и наказващият орган са допуснали непълноти при описанието
на извършеното нарушение, като не са вписали в АУАН и наказателното
постановление в какъв срок дружеството е трябвало да начисли дължимия ДДС по
издадената фактура и не са посочили дали нарушителят е регистриран по ЗДДС,
което според въззивния съд е от значение при определяне на приложимата
санкционна норма. Посочено е, че констатираните непълноти
представляват нарушение съответно на чл.42, т.4 от ЗАНН и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Прието е още, че АНО не е посочил точно нарушените законови разпоредби,
като в АУАН и наказателното постановление е отразено, че се касае за нарушение
на чл.86, ал.1, т.2 и т.3 ЗДДС, поради което описаното нарушение е следвало да
бъде квалифицирано като такова по чл.184, ал.1, вр.
ал.4, вр. чл.86, ал.1, т.2 и т.3, вр.
чл.125, ал.5 от ЗДДС. В заключение съдът е отбелязал, че всички останали
елементи от фактическия състав на нарушението са правилно посочени, не се оспорват
от жалбоподателя и се потвърждават от събраните гласни и писмени доказателства
в хода на съдебното следствие.
Така постановеното
решение на Районен съд Стара Загора е неправилно.
Ангажирана е административнонаказателната отговорност на МСД „Хелас“ ЕООД за неизпълнение на задължението му по чл.86,
ал.1, т.2 и т.3 от ЗДДС, а именно – да начисли изискуем данък, като размерът му
да бъде включен при определяне на резултата за съответния данъчен период в
справка-декларация по чл.125 за този данъчен период и да посочи издадения
данъчен документ в дневника за продажбите за съответния данъчен период. Съгласно
чл.87, ал.2 от ЗДДС данъчният период е едномесечен за
всички регистрирани лица и съвпада с календарния месец освен в случаите по
глава осемнадесета. Според разпоредбата
на чл.124, ал.1 от ЗДДС регистрираните
лица по този закон водят задължително дневник за покупките и дневник за
продажбите или т.нар. отчетни регистри. В текста на чл.125, ал.1 от
същия закон е предвидено задължение, за всеки данъчен период регистрираното
лице подава справка-декларация, съставена въз основа на отчетните регистри по
чл.124, с изключение на случаите по чл.159б, като според ал.3 заедно със
справка-декларацията по ал.1 регистрираното лице подава и отчетните регистри по
чл.124 за съответния данъчен период. Декларациите по ал.1 и ал.2 и отчетните
регистри по ал.3 се подават до 14-о число включително на месеца, следващ
данъчния период, за който се отнасят (чл.125, ал.5 от ЗДДС). Когато срокът изтича в неприсъствен ден, този ден не се
брои и срокът изтича в следващия след него присъствен ден (чл.22, ал.7
от ДОПК).
От посочените
законови текстове се установява, че всяко регистрирано по ЗДДС лице има
задължение до 14-о число включително на месеца да начисли изискуем данък, като размерът му да бъде включен при определяне на
резултата за съответния данъчен период в справка-декларация по чл.125 за този
данъчен период и да посочи издадения данъчен документ в дневника за продажбите
за съответния данъчен период. В разглеждания случай
санкционираното лице е издало фактура през месец юни 2018г., следователно
задължението му да начисли изискуем данък, като включи размера му при
определяне на резултата за съответния данъчен период в справка-декларация по
чл.125 за този данъчен период и посочи издадения данъчен документ в дневника за
продажбите за съответния данъчен период, е следвало да бъде изпълнено най-късно
до 14.07.2018г. Този ден обаче е неприсъствен (събота), поради което
задължението е следвало да бъде изпълнено до 16.07.2018г., като от следващия
ден 17.07.2018г. задълженото лице е в нарушение. Именно тази дата –
17.07.2018г., е посочена като дата на извършване на нарушението, което е
достатъчно, за да са изпълнени изискванията на чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, макар и конкретното деяние да се изразява в бездействие и да представлява
едно продължено нарушение. В този смисъл извода на районния съд, че в
констативния и санкционния акт не е посочен в какъв срок е трябвало да бъде
начислен данъкът не се споделя от настоящата касационна инстанция.
Не се споделят и доводите на
въззивното решение, че е налице неправилна правна квалификация на деянието,
както и че в санкционния акт не е посочено дали санкционираното дружество е
регистрирано по ЗДДС. В обстоятелствената част на наказателното постановление изрично
е посочено, че „данъкът е дължим от регистрираното лице“, което е достатъчно,
за да стане ясно на съда, че се касае именно за такова лице. Сочената от съда
санкционна разпоредба на чл.184, ал.1 от ЗДДС, която се обосновава, че е правилна
по отношение на процесното деяние, касае случаи на неподаване
на декларация по чл.168, ал.2 от ЗДД от нерегистрирано по ЗДДС лице по повод вътреобщностно придобиване или вътрешнообщностна
доставка на ново превозно средство, какъвто разглеждания случай не е, а ал.4 на
този законов текст въобще липсва. Поради това и се явяват неправилни
съображенията на въззивния съд за неправилна правна квалификация на извършеното
в разглеждания случай деяние.
Предвид на горното и оглед верния
извод на районния съд, че всички елементи на фактическия състав на нарушението са
налице и се потвърждават от събраните писмени и гласни доказателства, се налага
извод за законосъобразност на издадения санкционен акт, включително и по
отношение на наложеното с него административно наказание. Това налага отмяна на
оспореното решение и потвърждаване на издаденото наказателно постановление.
Предвид изхода на
спора е основателно искането на касатора за
присъждане на разноски и за двете инстанции, като на основание чл.27е от
Наредбата за заплащането на правната помощ съдът определя дължимото в случая юрисконсултско възнаграждение за въззивната и касационната
инстанция в размер на по 80 лева за всяка, или общо 160 лева за двете съдебни
инстанции.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.221, ал.2 предл. второ от АПК, Административен съд Стара
Загора
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 167 от 11.03.2020г., постановено
по АНД №3500/2019г. по описа на Районен съд – Стара Загора и вместо него
постановява:
ПОТВЪРЖДАВА
Наказателно постановление № 482412-F494972 от 05.12.2019г.
на Директор на Дирекция „Контрол“ в ТД на НАП – Пловдив.
ОСЪЖДА „МСД ХЕЛАС“ ЕООД гр.Стара Загора, Булстат *********, да заплати на Национална агенция по приходите гр.София
съдебно-деловодни разноски в размер на 160
(сто и шестдесет) лева.
Решението не подлежи на обжалване и/или
протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.