Определение по дело №185/2017 на Софийски градски съд

Номер на акта: 6826
Дата: 15 ноември 2017 г.
Съдия: Мария Иванова Райкинска
Дело: 20171100900185
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 12 януари 2017 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

гр. С., 15.11.2017 г.

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, VІ ТО, 5 състав, в открито заседание на втори ноември две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ РАЙКИНСКА

 

разгледа докладваното от съдия Райкинска т. д. № 185 по описа за 2017 година, и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по чл. 692 ТЗ.

Образувано е по възражения срещу списъците с приетите от синдика на "К.М." АД, ЕИК ********(наричано по-долу Длъжника) вземания на кредиторите, предявени в срока по чл. 685, ал.1 ТЗ.    

С решение от 23.06.2017 г. е обявена неплатежоспособността на длъжника "К.М." АД, определена е началната й дата, открито е производство по несъстоятелност и е назначен временен синдик, на основание чл. 630, ал. 1 ТЗ. Същото е обявено в търговския регистър на 27.06.2017 г.  

В изпълнение на правомощията си, синдикът е изготвил списъците по чл. 686 от ТЗ на приетите и неприетите предявени вземания, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ, които са обявени в търговския регистър на 09.08.2017 г.

 В срока по чл. 690, ал. 1 ТЗ са постъпили възражения от кредитори срещу списъците на приети и неприети вземания, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ, по които своевременно и в срока по чл. 690, ал. 2 ТЗ са постъпили становища от синдика. Възраженията са разгледани в открито съдебно заседание на 02.11.2017 г. 

Относно производството.

 

 

 

 

Съгласно разпоредбата на чл. 685 от ТЗ, кредиторите на неплатежоспособния длъжник предявяват вземанията си писмено пред съда по несъстоятелността в срок от един месец, считано от вписването на решението за откриване на производството по несъстоятелност, или в случая този срок е изтекъл на 04.05.2017 г.

Съгласно чл. 688, ал. 1 ТЗ, вземане, което е предявено след срока по чл. 685, ал. 1, но не по-късно от два месеца от изтичането му, се вписва в списъка на предявените вземания и се приема по предвидения от закона ред. След изтичането на този срок вземания, възникнали до датата на откриване на производството по несъстоятелност не могат да се предявяват.

В молбата за предявяване на вземането кредиторите трябва да са посочили всички факти, от които претендират да произтича тяхното вземане, а ако съществуват две и повече групи факти, всяка от които формира отделно основание на вземането (напр. договор, а евентуално неоснователно обогатяване), кредиторът е длъжен да ги посочи при условия на евентуалност. В противен случай преклудиращият ефект на сроковете за предявяване на вземанията ще бъде пречка за последващото им предявяване. Недопустимо е кредиторът да навежда едва във възражението си по списъците ново фактическо основание на своето вземане, незаявено в сроковете по чл. 685, ал. 1 ТЗ и чл. 688, ал. 1 ТЗ. Както синдикът, така и съдът са обвързани и разглеждат предявеното вземане само при заявеното от кредитора основание.

Синдикът разглежда предявените вземания в 7-дневен срок от изтичане на срока по чл. 685, ал. 1 от ТЗ, съотв. – чл. 688, ал. 1 ТЗ  и ги включва в списък на приетите вземания, списък на неприетите вземания, както и списък на вземанията по чл. 687 от ТЗ - тези на работниците и служителите, както и тези, установени с влязъл в сила акт за установяване на публично вземане. Вземанията се предявяват пред съда, но компетентен да се произнесе по тях е синдикът, като впоследствие, по постъпило възражение от кредитор или от длъжника, съдът упражнява контрол върху списъците, за което се провежда производството по чл. 692 от ТЗ. Процесуално легитимиран да депозира възражение е само кредитор, който е предявил вземане, независимо в кой списък е включено то, както и длъжника.

Съдът разглежда възраженията в открито съдебно заседание с призоваване на синдика, длъжника и възразилия кредитор, а ако се възразява по прието вземане на друг кредитор – и кредитора, чието вземане се оспорва.

Съдът одобрява списъка на приетите вземания след като разгледа възраженията. На изрично одобрение подлежат само списъка на приетите вземания и списъка на служебно вписаните вземания (по аргумент от заглавието на чл. 692 ТЗ – „Списък на приетите вземания“ и ал. 1 на тази норма, според която съдът одобрява списъка на приетите и служебно вписаните вземания), тъй като целта на производството е да се установят кредиторите на длъжника, а това са именно тези, които са включени в списъка на приетите вземания. При преценката си дали едно вземане следва да бъде включено, съответно изключено от списъка на приетите вземания съдът изхожда само от събраните писмени доказателства. Вписванията в търговските книги на длъжника имат доказателствено значение по отношение вземанията по чл. 687 ТЗ, тъй като именно въз основа на тях синдикът изготвя списъка на служебно вписаните вземания. По отношение на останалите вземания търговските книги имат само спомагателно значение, тъй като тези вземания подлежат на предявяване и доказване с писмени доказателства.

Производството по разглеждане на възраженията от съда няма за цел да установи със сила на пресъдено нещо предявените вземания, а само да установи вероятното им съществуване, когато от събраните писмени доказателства и преценката им от външна страна може да обоснове извод, че вземанията са  валидно възникнали и няма данни да са погасени. В това производство на кредитора не могат да се противопоставят и да се доказват оспорвания и  възражения, типични за исковото производство (по отношение истинността на представените писмени доказателства, липсата или опорочаването волята на договарящите, привидност в съглашенията и др.), освен ако същите не могат да бъдат установени въз основа на външна оценка на събраните доказателства. Целта на този междинен етап е да се установят онези вземания, които са или безспорни, или за чието съществуване има убедителни писмени доказателства, като не са налице основателни съмнения относно възникването или погасяването им. Ако такива са налице, то съдът следва да отхвърли възражението, като спорът се пренася в исковото производство по чл. 694, ал. 1 ТЗ, където може да бъде разрешен със сила на пресъдено нещо, при използване всички доказателствени и защитни средства по ГПК, допустими във всяко исково производство. Аргумент за посочените особености на производството по чл. 692 ТЗ е изискването на чл. 686, ал. 1, т.1 от ТЗ в молбата за предявяване на вземането да бъде посочено само основанието и размера на вземането, страните по материално-правното отношение и наличието или липсата на обезпечения и привилегии, като бъдат представени писмени доказателства за основанието, размера, обезпеченията и привилегиите.

Следователно, в настоящото производство съдът не следва да установява окончателно и категорично съществуването на предявените вземания, а само да формира извод за верността на изводите на синдика въз основа на събраните писмени доказателства (включително представени в открито съдебно заседание – така Определение № 1085/30.12.2011 г. по ч.т.д. № 735/2011 г. на ВКС, II т.о.), като основание за изключване на вземания от списъка на приетите вземания следва да бъдат обстоятелства, установени с писмените доказателства, които изключат възникването или съществуването на вземането, или пък пълната липса на доказателства за възникване на вземането.

При съобразяване на изложеното, по отделните възражения съдът намира следното:

Предявено е Възражение вх. № 107583/14.08.2017 г., депозирано от кредитора „Б.Д.“ ЕАД, против списъка на приетите вземания, обявен в търговския регистър на 09.08.2017 г., в който е включено предявено вземане с вх. № 98209/21.07.2017 г. на „М.“ ЕООД. Вземането е предявено като необезпечено в размер на 33 009 250 лева, от които 30 000 000 лева главница, 3 000 000 лева присъдена неустойка и 9259 лева – присъдени разноски.

Синдикът е изразил становище за неоснователност на възражението, тъй като направените от кредитора възражения не могат да бъдат установени в производството по приемане на вземания.

В проведеното на 02.11.2017 г. съдебно заседание възразилият кредитор поддържа. възражението си, а синдикът – становището си за неговата неоснователност. Длъжникът, чрез адв. Д. изразява становище за неоснователност на възражението.

Съдът, след като разгледа възражението и взе предвид становищата на страните, съобразно доказателствата по делото, намира следното: Възражението е депозирано от легитимирано лице, в срока по чл. 690 ТЗ. Разгледано по същество, същото е неоснователно, предвид следното:

Във възражението си „Б.Д.“ ЕАД твърди, че договорът за продажба на акции от 05.01.2016 г. е нищожен, непротивопоставим е на кредиторите на несъстоятелността, такъв не е подписван, създаден е само за нуждите на производства по несъстоятелност на длъжниците по него. Цената на продаваните акции е завишена толкова, колкото е необходимо за нуждите на производството по несъстоятелност. Сочи, че производства по несъстоятелност са образувани и срещу останалите длъжници, които били свързани лица. Антидатирано било и джирото върху временното удостоверение за акциите. Поддържа, че липсват доказателства за реално прехвърляне на акциите. Стойността на акциите била завишена с цел увреда на останалите кредитори. Оспорваната сделка била симулативна и антидатирана, тъй като не е основана на реални задължения. Поддържа доводи за нищожност на последвалото арбитражно решение, тъй като арбитражно производство по нищожно арбитражно споразумение водело до постановяване на нищожно арбитражно решение. В договора липсвала уговорка за заплащане на неустойка поради което такава не се дължала. Въз основа на изложеното моли съдът да изключи вземането на “М.“ ЕООД от списъка на приетите вземания. В подкрепа на твърденията си за свързаност на продавача и солидарните длъжници банката е представила множество писмени доказателства.

Видно от молба вх. № 98209/21.07.2017 г., предявеното от „М.“ ЕООД и прието вземане за главница и неустойка произтича от Договор за покупко-продажба на акции от 05.01.2016 г., сключен между „М.“ ЕООД, в качеството му на продавач и „Р.С.“ ООД, в качеството му на продавач. По силата на същия договор „К.М.“ АД е поело солидарна отговорност с купувача на акциите за изплащане цената по договора, както и евентуалните дължими неустойки. Кредиторът „М.“ ЕООД е посочил, че поради неплащане на цената на акциите в срок, предявил иск пред арбитражен съд против длъжника и солидарно отговорните длъжници, което приключило с осъдително арбитражно решение от 23.12.2016 г., което е връчено  на страните. Към вземането е представен договор за продажба на акции от 05.01.2016 г., от който се установява, че „М.“ ЕООД – продавач и „Р.С.“ ООД – купувач, както и още шест търговски дружества, сред които и „К.М.“ АД – солидарни длъжници, са сключили договор, с който продавачът се е съгласил да продаде, а купувачът да купи продаваните акции (60 000 броя акции от капитала на „М.“ АД). Уговорена е продажна цена от 30 000 000 лева, платима в срок до 3 месеца от подписването на договора. В чл. 4 е уговорено, че ако купувачът изпадне в забава за плащането на цената с повече от 30 дни, той дължи на продавача неустойка в размер на 0.5% на ден, но не повече от 10 % от продажната цена. В чл. 5.13 от договора е уговорено, че всички спорове във връзка с договора ще се разглеждат от едноличен арбитър С.Й.П.съобразно Правилника за разглеждане на арбитражни спорове на АС при БТПП.

Представено е и арбитражно решение от 23.12.2016 г. на С. П., едноличен арбитър, с което „Р.С.“ ООД и солидарните длъжници, сред които и „К.М.“ АД, са осъдени да платят 30 000 000 лева – цена на продадени акции по договор от 05.01.2016 г., 3 000 000 лева – дължима неустойка за забава по силата на същия договор и 9 250 лева – разноски в арбитражното производство. Решението е получено лично от изпълнителния директор на „К.М.“ АД – Р.Б., на 23.12.2016 г. На 27.12.2016 г. длъжникът „К.М.“ АД е получил покана за доброволно плащане.

Съдът намира, че при така събраните доказателства възражението на „Б.Д.“ ЕАД е неоснователно. Вземането на „М.“ ЕООД е установено с влязло в сила арбитражно решение, като датата на влизането му в сила предхожда датата на решението за откриване производството по несъстоятелност. Арбитражното решение представлява волеизявление с частноправен характер, но то има публичноправни последици по силата на законова делегация (чл. 19 ГПК). Тези последици се състоят в сила на пресъдено нещо и с изпълнителна сила, които произтичат от правораздавателната функция на арбитража. С връчване на арбитражното решение на една от страните, то влиза в сила, става задължително за страните и подлежи на принудително изпълнение. Влязлото в сила решение е задължително за страните и за техните правоприемници, за съда, който го е издал и за всички други съдилища и учреждения в Републиката - чл. 297 ГПК.  С представеното арбитражно решение е установено вземането на „М.“ ЕООД за главница и неустойка, както и за арбитражни разноски по задължителен за настоящия състав начин, като в това производство въпросите относно възникването и съществуването на вземанията не може да бъде пререшаван. Изобщо, откриването на производство по несъстоятелност не създава нова възможност за пререшаване на спорове, разрешение със сила на пресъдено нещо. Установено с влязло в сила решение вземане от трето за правоотношението лице допустимо в случая, при който решението е нищожно или когато решението е постановено след датата на откриване на производството по несъстоятелност, по което синдикът не е взел участие (така определение № 384/14.06.2017 г. по т.д. № 963/2017 г. на ВКС, ІІ т.о.).

В настоящото производство не може да бъде разрешен и въпроса за нищожността на арбитражното решение. Освен това, твърдението за нищожност на арбитражното решение при конкретно изложените от банката доводи е всъщност твърдение за неговата отменяемост по чл. 47, ал. 1, т. 2 ЗМТА, поради което същото може да бъде релевирано само в специалното отменително производство пред ВКС по чл. 47 и сл. ЗМТА. Следва да бъде посочено за пълнота, че арбитражното споразумение (клауза) като процесуалноправно споразумение, има самостоятелен живот, независимо от действителността на договора, в който е включено, поради което и при нищожност на договора, арбитражното споразумение е действително, освен ако няма пороци, които да засягат конкретно него, а в процесния случай не се установяват основания за неговата нищожност.

Предвид изложеното, възражението на „Б.Д.“ ЕАД следва да бъде оставено без уважение.

Предявени са възражение вх. № 108321/16.08.2017 г., депозирано от кредитора „М.“ ЕООД и възражение вх. № 108278/16.08.2017 г., депозирано от длъжника „К.М.“ АД против списъка на приетите вземания, обявен в търговския регистър на 09.08.2017 г., в който е включено предявено вземане с вх. № 98738/24.07.2017 г. на „Б.Д.“ ЕАД, в частта, в която е прието, че вземането, произтичащо от договор за кредит № 1207/23.05.2013 г. е обезпечено с ипотека, учредена с нотариален акт № 90, т. ІV, дело № 565/04.06.2013 г. на нотариус М.Г.и особен залог върху вземания и банкови сметки, вписан в ЦРОЗ под № 2014090402434.

Оспорване наличието само на обезпечението на предявеното вземане е допустимо (така определение № 120 от 26.01.2011 г. по т.д. № 85482010 г. на ВКС, ІІ т.о.)

В двете възражения са изложени идентични доводи. Твърди се, че ипотеката не е надлежно учредена, тъй като не е вписана в имотния регистър. Дори да е надлежно учредена, ипотеката, а и особения залог, те не обезпечават актуалното вземане на банката. Посочената ипотека и особен залог било договорено да обезпечават задължението на кредитополучателя при първоначалните договорни условия, а именно – кредит, предоставен като кредитна линия с погасителен план. При определени условия кредитополучателят е можело да продължи ползването на кредитната линия, като в този случай се е подписвал друг погасителен план, като ползваният кредит следва да се погаси не по-късно от шест месеца от датата на изтичане на първоначалния или всеки следващ годишен срок за ползване на кредита. В Анекс № 6/14.07.2015 г. била уговорена промяна в кредита – кредитната линия била превърната в револвираща. При револвиращата линия кредитът се усвоявал и погасявал в рамките на договорения срок, като погасената част от кредитната линия се считала за предоставена за повторно усвояване. Тази промяна не просто променила сроковете за погасяване на кредита, а променила изцяло вида на отпуснатия кредит, променила коренно кредитното правоотношение. Изрично бил променен и чл. 14.1 от договора за кредит. С Анекс № 7 била променено и целевото предназначение на кредита. Така извършените промени, преценени в тяхната съвкупност, обосновавали извод за извършено подновяване на обезпеченото задължение. Единствено непроменен останал размера на отпуснатия кредит, който не можел да обоснове идентичност на обезпеченото задължение. Тъй като подновяването не било извършено с нотариална заверка на подписа и вписано, съобразно изискванията на чл. 171 ЗЗД, съотв. – чл. 26, ал. 2 ЗОЗ, то същото нямало действие спрямо ипотеката и особения залог. Въз основа на изложеното кредиторът „М.“ ЕООД и длъжникът „К.М.“ АД молят приетото вземане на „Б.Д.“ ЕАД да бъде включено в списъка на приетите вземания като обезпечено само с особен залог върху движими вещи, вписан в ЦРОЗ под № 2016112402422.

Молят също списъкът да бъде изменен така, че да става ясно кое вземане с кое обезпечение е включено в списъка, тъй като към момента не било ясно.

Синдикът е изразил становище за неоснователност на възражението.

В проведеното на 02.11.2017 г. съдебно заседание възразилият кредитор и длъжникът поддържат възражението си, а синдикът – становището си за неговата неоснователност.

Съдът, след като разгледа възраженията и взе предвид становищата на страните, съобразно доказателствата по делото, намира следното: Възражението е депозирано от легитимирано лице, в срока по чл. 690 ТЗ. Разгледано по същество, същото е неоснователно, предвид следното:

С молба за предявяване на вземане вх. № 98738/24.07.2017 г. „Б.Д.“ ЕАД е предявила свои парични вземания за главница и лихви по следните договори за кредит: Договор за кредит № 1207/23.05.2013 г., договор за кредит № 1208/23.05.2013 г., договор за кредит № 1633/14.07.2015 г., договор за кредит-овърдрафт № 163414.07.2015 г. Посочено е, че вземанията по договор за кредит № 1207/23.05.2013 г. са обезпечени с ипотека по нотариален акт № 90, т. ІV, дело № 565/04.06.2013 г. на нотариус М.Г., особен залог върху вземания и банкови сметки, вписан в ЦРОЗ под № 2014090402434 и особен залог върху вземания и банкови сметки, вписан в ЦРОЗ под № 2016112402422. Вземането по договор за кредит № 1208/23.05.2013 г. е посочено като обезпечено с особен залог върху движими вещи - ДМА, вписан в ЦРОЗ под № 2013060701400.

Представен е Договор за кредит № 1207/23.05.2013 г., видно от който на кредитополучателя „Р.С.“ ООД (при четири съдлъжници, измежду които и „К.М.“ АД) е предоставен кредит за оборотни средства в размер на 16 000 000 лева за рефинансиране на задължения по договор за кредит към „Б.П.Б.“ АД с разрешен размер 6 700 000 евро и разликата до одобрения размер за оборотни средства с цел финансиране покупки на отпадъци от черни, цветни М.и, НУБА и електрическо и електронно оборудване. Кредитът се усвоява на 2 транша и се предоставя като кредитна линия с погасителен план. Срокът на договора е 60 месеца, като крайният срок за погасяване на кредита е до 23.05.2018 г. Първоначалният срок на ползване е 12 месеца, през който кредитът се усвоява и погасява по нареждане на кредитополучателя. В случай, че не бъде извършено продължаване в ползването на кредитната линия, ползваният кредит се погасява съгласно погасителен план не по-късно от 6 месеца след изтичането на първоначалния или всеки следващ годишен срок за ползване на кредита. Продължаването на кредита става по искане на кредитополучателя, направено най-малко 30 дни преди изтичане на  съответния 12-месечен период. При всяко продължаване на кредита се подписва нов погасителен план. Видно от представения първи погасителен план, погасяването става на шест вноски от 25 май до 25 октомври 2014 г.

В чл. 14.1 и чл. 14.2 е записано следното: Извън случаите на т.3.3 (когато не бъде продължено ползването на кредитната линия) и т. 5 (когато бъде продължено ползването на кредита с 12 месеца) от настоящия договор кредитополучателят има право да погасява изцяло или частично ползвания кредит в размери и срокове по негова преценка. При погасяване на част от кредита, кредитополучателят има право да усвоява отново кредит, но не повече от договорения размер по т. 1. При погашения по кредита, се погасяват първо начислените към датата на плащане дължими такси, а остатъкът се отнася за погасяване на главницата.

С Анекс № 1/30.05.2013 г.  кредиторът е дал съгласие за учредяване на ипотеки върху частичен материален интерес на съответните недвижими имоти в размер на 130%.

С Анекс № 2/28.05.2014 г. срокът на ползване на кредита е продължен до 23.07.2014 г., като е подписан нов погасителен план.

С Анекс № 3/22.07.2014 г. срокът на ползване на кредита е продължен до 23.08.2014 г., като е подписан нов погасителен план.

С Анекс № 4822.08.2014 г. срокът на ползване на кредита е продължен до 23.05.2015 г., като е подписан нов погасителен план. Направени са промени и по лихвата и дължимите такси.

С Анекс № 5/22.05.2015 г. срокът на ползване на кредита е продължен до 23.07.2015 г., като е подписан нов погасителен план. Изменена е лихвата. Изменени са незначително и условията по чл. 14, т. 1 и 2: Извън случаите на т.3.3 (когато не бъде продължено ползването на кредитната линия) и т. 5 (когато бъде продължено ползването на кредита с 12 месеца) от настоящия договор кредитополучателят има право да погасява изцяло или частично ползвания кредит в размери и срокове по негова преценка. При погасяване на част от кредита, кредитополучателят има право да усвоява отново средства по кредита, но не повече от действащия договорен размер по т. 1. При погашения по кредита, включително и при предсрочно погасяване се погасяват първо начислените към датата на плащане такси, разноски и лихви с настъпил падеж, а остатъкът се отнася за погасяване на главницата. Лихви с ненастъпил падеж се събират само в случаите на погасяване на цялото вземане на банката и прекратяване действието на настоящия договор.

С Анекс № 6/14.07.2015 г. срокът на ползване на кредита е продължен до 23.05.2016 г., като е подписан нов погасителен план. Направени са промени и по лихвата и таксите. В т. 5 е записано, че в следващите 12 месеца кредитополучателят се задължава да револвира кредитната линия, като извършва погасяване по кредита  общ размер на 16 000 000 лева.

С Анекс № 7/09.12.2015 г. страните са променили целевото предназначение на онази част от кредита за оборотни средства, която не е за рефинансиране на дълг към „Б.П.Б.“ АД, като същата е предназначена за оборотни средства за  разходи за закупуване и обработка на суровини, електроенергия, заплати и осигуровки, гориво, транспорт и др. Променени са траншовете на усвояване, като 13 500 000 лева са останали за рефинансиране, а 2 500 000 лева за новата цел. Променен е начинът на усвояване на кредита (по коя сметка и при какви условия)

С Анекс № 8/27.01.2016 г. е променена лихвата.

С Анекс № 9/19.05.2016 г. е променен срокът за ползване на кредита до 14.07.2016 г. Уговорени са вноски за погасяване на формиран към момента дълг.

С Анекс № 10/22.07.2016 г. е променен срокът за ползване на кредита до 14.09.2016 г. Уговорен е нов погасителен план за времето след изтичане на посочения срок. Уговорено е ново обезпечение чрез поръчителство от страна на Р.Б..

С Анекс № 11/21.09.2016 г. е променен срокът за ползване на кредита до 14.11.2016 г. Уговорен е нов погасителен план за времето след изтичане на посочения срок.

С Анекс № 12 е променен срокът за ползване на кредита до 14.07.2017 г. Уговорен е нов погасителен план за времето след изтичане на посочения срок. Уговорени са промени в лихвите и обезпеченията.

С Анекс № 13/30.12.2016 г. е променена лихвата.

С Анекс № 14/13.01.2017 г. отново е направено изменение в санкционната лихва.

Във всеки анекс страните са вписвали клауза, според която „Страните се съгласяват, че разпоредбите на договора да кредит, които се изменят, допълват или противоречат на постигнатите договорености с този анекс отпадат, а останалите разпоредби запазват действието си“.

Представен е нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижими имоти № 90, т. ІV, дело № 565/04.06.2013 г. на нотариус М.Г., акт № 170, т. Х, дело 19042, вх. № 25699/04.06.2013 г. на Службата по вписвания. Нотариалният акт е сключен между „Б.Д.“ ЕАД - кредитор, „Р.С.“ ООД, „Р.М.“ ООД, „С.М.“ ООД, „Р.ФМ“ АД и „К.М.“ АД – солидарни длъжници за обезпечаване задължения по договор за кредит № 1207/30.5.2013 г., с който на „Р.С.“ ООД са отпуснати 16 000 000 лева за оборотни средства.

Представен е и договор за учредяване на особени залози върху вземания и банкови сметки от 27.08.2014 г., сключен между „Б.Д.“ ЕАД и „К.М.“ АД за обезпечаване на цялото вземане по Договор за кредит № 1207/23.05.2013 г. Видно от представеното Потвърждение за вписване от ЦРОЗ договорът е вписан с първоначално вписване № 2014090402434.

Представен е договор за учредяване на особени залози върху движими вещи от 11.11.2016 г., сключен между „Б.Д.“ ЕАД и „К.М.“ АД за обезпечаване на цялото вземане по Договор за кредит № 1207/23.05.2013 г. Видно от представеното Потвърждение за вписване от ЦРОЗ договорът е вписан с първоначално вписване № 2016112402422.

Представен е Договор за кредит № 1208/23.05.2013 г., както и договор за учредяване на особени залози върху движими вещи от 30.05.2013 г., сключен между „Б.Д.“ ЕАД и „К.М.“ АД за обезпечаване на цялото вземане по Договор за кредит № 1208/23.05.2013 г. Видно от представеното Потвърждение за вписване от ЦРОЗ договорът е вписан с първоначално вписване № 2013060701400.

Към възраженията на длъжника и „М.“ ЕООД е представена Справка по лице от Службата по вписвания по партидата на „К.М.“ АД към 14.08.2017 г., като видно от записа на л. 29 от нея, в имотния регистър е вписана договорна ипотека акт № 170, т. Х, дело 19042, вх. № 25699/04.06.2013 г. на Службата по вписвания, с кредитор „Б.Д.“ ЕАД и ипотекарен длъжник „К.М.“ АД. Вписването на посочената договорна ипотека се установява и от Удостоверението за вписвания, отбелязвания и заличавания за имот от 08.07.2013 г., според което по партидата на „К.М.“ АД е вписана договорна ипотека акт № 170, т. Х, дело 19042, вх. № 25699/04.06.2013 г. на Службата по вписвания. Именно този номер акт, дело и вх. регистър са вписани и в представения от банката нотариален акт за договорна ипотека, поради което не може да има никакво съмнение, че договорната ипотека е надлежно вписана в службата по вписвания, при което в полза на банката е възникнало валидно ипотечно право върху имот на длъжника при условията на чл. 166, ал. 1 ЗЗД. Неоснователно е следователно възражението, че ипотеката не е надлежно учредена.

По твърденията на кредитора „М.“ ЕООД и длъжника, че обезпеченото вземане по Договор за кредит № 1207/23.05.2013 г. е новирано, без новацията да е отбелязана по ипотеката, настоящият състав намира следното:

Константна и безпротиворечива е практиката на ВКС, в която се приема, че отсрочването, разсрочването или друго преструктуриране на задължение по договор за банков кредит в рамките на общия размер на дълга, което не е съпроводено с ясно изразена воля на страните за погасяване на породените от договора задължения и за поемане в замяна на тях на ново задължение, различно по основание или предмет, не представлява обективна новация по смисъла на чл.107 ЗЗД (така решение № 138/22.08.13г. по т.д.№ 27/12г. на ІІ т.о.; решение № 210/22.12.14 г. по т.д.№ 4090/13г. на I т.о.; решение № 110/17.07.15г. по т.д.№ 1568/14г. на І т.о.; решение №136/06.11.15г. по т.д.№ 2483/14г. на II т.о.; решение № 175/25.02.16г. по т.д.№ 2602/14г. на II т.о.; решение № 225/03.08.16г. по т.д.№ 3696/14г. на I т.о.; решение № 118/08.06.16г. по т.д.№ 729/15г. на I т.о) В случая страните по договор за кредит № 1207/23.05.2017 г. не са новирали задължението по него в нито един последващ сключването му момент. Кредитът е отпуснат под формата на кредитна линия, т.е., в определен срок кредитополучателят може да усвоява на траншове отпуснатата му сума до изчерпването й, като са уговорили погасителен план за връщането й. В същото време е договорена възможност за последващи 12 месечни продължавания на ползването на кредита в рамките на общия срок от 60 месеца до 25.05.2018 г. Уговорено е още в т. 14.1 от договора, че в кредитополучателят, при спазване правилата на чл. 3.3 и 5 може да погасява и ползва кредита в размери и в срокове каквито намери за добре, като при погасяване на кредита може отново да усвоява кредит, но до уговорения размер от 16 000 000 лева. Т.е., още в началото между страните е постигната договореност и възможност за револвиране на кредита в рамките на всеки 12-месечен период. В Анекс № 5 просто е уговорено задължително револвиране до пълния размер от 16 000 000 лева, а не е изменен договора от такъв по кредитна линия в револвиращ кредит. Условията по кредитната линия и възможността за револвирането на кредитната сума съществуват паралелно във всеки един момент след сключването на договора. Това се установява и от обстоятелството, че и в следващите на Анекс № 5 анекси е уговарян погасителен план.

Останалите изменения касаят лихвите, погасителния план и продължават първоначалния едногодишен срок на ползване на кредита, според уговореното в първоначалния договор.

В нито един от анексите не личи воля на страните да изменят предмета или основанието на договора за кредит. Напротив, измененията следват или правилата на първоначалния договор (напр. при продължването на срока за ползване на кредита и новия погасителен план, а и при следване възможността за револвиране), или изменят лихвата и падежните вноски за погасяване на кредита, но всичко се прави в рамките на условията и възможностите на първоначалния договор за кредит, чийто краен срок си остава 23.05.2018 г., както и се запазва размера и структурата на кредитната линия на два транша и размера на кредита. Довод за липсата на воля за новация е и изявлението на страните във всеки анекс, че освен изменените с анекса клаузи, всички клаузи на първоначалния договор остават непроменени.

Не обосновава извод за обективна новация и промяната в предназначението на втория транш от кредитната линия, направена с Анекс № 7. На първо място, целта на кредита остава все покриване на оборотни средства и в този смисъл същинска промяна в целта няма. На следващо място, промяната в конкретните разходи, за които се предвиждат оборотни средства е несъществено изменение и само по себе си не може да обоснове нито промяна в предмета, нито в основанието на задължението.

Изложеното обосновава неоснователност на възраженията на „К.М.“ АД и „М.“ ЕООД за обективна новация в обезпеченото с договор за ипотека и договор за залог, вписан под № 2014090402434 на ЦРОЗ вземане по договор за кредит № 1207/23.05.2013 г.

По отношение възражението, че в списъка на приетите вземания не е ясно посочено кое обезпечение към кое вземане се отнася, същото е основателно. Синдикът просто е посочил какви са наличните обезпечения в полза на “Б.Д.“ ЕАД без обаче да посочи кое от тях, кои вземания по няколкото договора за банков кредит обезпечават. Както от предявеното вземане, така и от събраните писмени доказателства се установява, че всички вземания по договор за кредит № 1207/23.05.2013 г. са обезпечени с ипотека по нотариален акт № 90, т. ІV, дело № 565/04.06.2013 г. на нотариус М.Г., особен залог върху вземания и банкови сметки, вписан в ЦРОЗ под № 2014090402434 и особен залог върху вземания и банкови сметки, вписан в ЦРОЗ под № 2016112402422, а всички вземания по договор за кредит № 1208/23.05.2013 г. са обезпечени с особен залог върху движими вещи - ДМА, вписан в ЦРОЗ под № 2013060701400. Вземанията по останалите договори - договор за кредит № 1633/14.07.2015 г., договор за кредит-овърдрафт № 163414.07.2015 г., са предявени като необезпечени. Списъкът на приетите вземания следва да бъде одобрен с посочената конкретизация в обезпеченията на банката. Предвид липсата на възражение относно реда, в който са поставени необезпечените вземания, в настоящото производство същият не може да бъде изменен, но несъмнено наличието или липсата на обезпечения по различните договори за банков кредит ще бъде взето предвид при изготвяне на бъдеща сметка за разпределение.

Съобразно изричната норма на чл. 674, ал. 2 ТЗ, следва да бъде свикано събрание на кредиторите на „К.М.“ АД с дневен ред по чл. 677, т. 8 ТЗ.

Воден от изложеното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражение вх. № 107583/14.08.2017 г., депозирано от кредитора „Б.Д.“ ЕАД против списъка на приетите вземания, обявен в търговския регистър на 09.08.2017 г., в който е включено предявено вземане с вх. № 98209/21.07.2017 г. на „М.“ ЕООД.

ИЗМЕНЯ по възражение вх. № 108321/16.08.2017 г., депозирано от кредитора „М.“ ЕООД и възражение вх. № 108278/16.08.2017 г., депозирано от длъжника „К.М.“ АД списъка на приетите вземания в частта по обезпеченията на кредитора „Б.Д.“ ЕАД, като конкретизира същите по следния начин: Договорна ипотека по нотариален акт № 90, т. ІV, дело № 565/04.06.2013 г. на нотариус М.Г., особен залог върху вземания и банкови сметки, вписан в ЦРОЗ под № 2014090402434 и особен залог върху вземания и банкови сметки, вписан в ЦРОЗ под № 2016112402422 обезпечават всички вземания по договор за кредит № 1207/23.05.2013 г., а Договор за особен залог върху движими вещи - ДМА, вписан в ЦРОЗ под № 2013060701400 обезпечава всички вземания по договор за кредит № 1208/23.05.2013 г.

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражение вх. № 108321/16.08.2017 г., депозирано от кредитора „М.“ ЕООД и възражение вх. № 108278/16.08.2017 г., депозирано от длъжника „К.М.“ АД против списъка на приетите вземания, обявен в търговския регистър на 09.08.2017 г., в който е включено предявено вземане с вх. № 98738/24.07.2017 г. на „Б.Д.“ ЕАД, в частта, в която е прието, че вземането, произтичащо от договор за кредит № 1207/23.05.2013 г. е обезпечено с ипотека, учредена с нотариален акт № 90, т. ІV, дело № 565/04.06.2013 г. на нотариус М.Г.и особен залог върху вземания и банкови сметки, вписан в ЦРОЗ под № 2014090402434.

ОДОБРЯВА ТАКА ИЗМЕНЕНИЯ СПИСЪК НА ПРИЕТИТЕ ВЗЕМАНИЯ, ОБЯВЕН В ТЪРГОВСКИЯ РЕГИСТЪР НА 09.08.2017 Г.

 

СВИКВА, на основание чл. 674, ал. 2 ТЗ, СЪБРАНИЕ НА КРЕДИТОРИТЕ НА „К.М.“ АД  на 14.12.2017 г. от 16.00 ч., в Съдебната палата в гр. С., бул. „******2, в заседателната зала на VІ-5 състав, с дневен ред по чл. 677, ал. 1, т. 8 ТЗ: определяне реда и начина за осребряване на имуществото на длъжника, метода и условията на оценка на имуществото, избор на оценители и определяне на възнаграждението им.

 

            Определението не подлежи на обжалване.

 

            ПОКАНАТА за събранието на кредиторите да се обяви в търговския регистър.

 

            Определението да се впише в книгата по чл. 634в ТЗ, водена при СГС.

 

            ПРЕПИС от определението да се изпрати за вписване на Агенцията по вписвания, Търговски регистър, на основание чл. 692, ал. 5 ТЗ.

 

 

 

                                                                                              СЪДИЯ: