Р Е Ш Е Н И Е № 436
гр. Сливен, 18.10.2018 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СЛИВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, наказателно отделение, І-ви
наказателен състав в публично заседание на първи октомври, през две хиляди и осемнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН МАНЧЕВ
при секретаря РОСИЦА НЕНЧЕВА, като разгледа докладваното от районния съдия АНД № 1018 по описа за
Производството е по реда на чл.
59 – чл. 63 от ЗАНН.
Постъпила е жалба от Г.Б.Л. срещу
НП № F390152/16.07.2018 г. на Директор Офис - Сливен на ТД на НАП гр. Бургас, с
което на основание чл. 355 ал.1 от КСО на жалбоподателя му е наложено
адм.наказание – глоба в размер на 50 лв.,
за нарушение на чл. 5 ал. 4 т.1 от КСО, вр. чл. 3 ал.1 т.2 б. „а” от Наредба №
Н-8/29.12.2005 г., с която иска НП да бъде отменено.
В с.з. жалбоподателя иска да бъде
намалено наложеното му с НП наказание.
В с.з. въззиваемата страна, административно - наказващият орган, чрез своя
процесуален представител – юриск. Дочев, иска НП да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно.
Съдът като съобрази събраните по делото
гласни и писмени доказателства – поотделно и в тяхната съвкупност, прие за
установена следната фактическа обстановка:
На 18.06.2018 г.
жалбоподателят посетил ТД на НАП – Бургас, офис Сливен в качеството си на
самоосигуряващо се лице по смисъла на чл. 5 ал. 2 от КСО
подал данни с декларация образец № 1 - „Данни за осигуреното лице” за м.
Инспектор по
приходите при обработка на данните на гише установила, че жалбоподателят не е
спазил законоустановения срок по чл.3 ал.1 т.2 б.”а” от Н-ба № Н-8/29.12.2005
г. , който е до 25-то число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят
данните, а именно до 25.05.2018 г.
Жалбоподателят е
подала декларация образец № 1 за м. април
За извършеното нарушение на
жалбоподателя бил съставен АУАН № F390152/18.06.2018
г., с който извършеното деяние е квалифицирано като нарушение по чл. 5 ал. 4 т.
1 от КСО във вр. с чл. 3 ал. 1 т. 2 б. „а” от Наредба Н-8/29.12.2005
г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на
данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от
самоосигуряващите се лица, издадена от МФ /ДВ бр. 7/23.01.2006 г./. Акта е
предявен на жалбоподателя, който след като се е запознал със съдържането му е
направила възражение.
Въз основа на съставения АУАН е
издадено и обжалваното НП № F 390152/16.07.2018 г., с което му е
наложено посоченото по-горе наказание.
Горната фактическа обстановка се
установява по несъмнен начин от представените и събрани по делото писмени и
гласни доказателства и доказателствени средства, преценени поотделно и в
тяхната съвкупност.
Съдът даде вяра на АУАН № F390152/18.06.2018 г. и НП № F 390152/16.07.2018 г., кредитира показанията на разпитания по делото
свидетел.
Въз основа на така приетото за
установено от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима -
подадена е в рамките на преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от надлежна
страна / лице, което е санкционирано /. Разгледана по същество, тя е основателна.
Действително жалбоподателят не е
изпълнил свое правно задължение – да подаде в компетентната ТД на НАП данни с декларация по утвърден образец в
законоустановения срок по чл. 3 ал.1 т.2 б. „а” от Наредба Н-8/29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина
и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за
осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица, издадена от МФ.
Нарушението извършено от жалбоподателят е формално, с не подаването в
определения срок на декларацията, то е извършено. Процесната декларация е
подадена на 18.06.2018 г. и той е изпаднал в забава по малко месец. От друга
страна макар и да може да се приеме, че жалб. Лазов е осъществил състава на
описаното по горе нарушение, деянието е класически пример за маловажен случай. За да е такова, то следва от него да не са
настъпили никакви вредни последици, каквито в случая липсват, закъснението в подаването на
процесната декларация е единичен и инцидентен случай на административно
нарушение, при което общественоопасните последици са ограничени до минимум;
общественият интерес не е засегнат във висока степен; нарушението е извършено
за първи път. Едно деяние представлява
маловажен случай, когато степента на засягане на охраняваните от закона
обществени отношения е много ниска. Преценката дали дадено деяние следва да се
квалифицира, като маловажно е строго индивидуална. Преценящия орган следва да
изхожда освен от накърнените обществени отношения, така също и от личността на
дееца, на пострадалия, както и от сферата на самите обществени отношения, които
се засягат. Необходимо е да се изследват и начина на извършване на деянието,
мотивите и подбудите водили дееца при извършването му, не на последно място и
отзвука който деянието има в обществото.
В процесния случай извършеното от жалбоподателя е
точно такова. Самата забава е с под
месец, деянието е извършено от 64год. мъж,пенсионер, осигуряващ се защото има
пчелин. Ето защо административно-наказващият орган след
като се е запознал с фактите и обстоятелствата е следвало да квалифицира случая
като маловажен и да приложи чл. 28 от ЗАНН.
Преценката за маловажност на
деянието подлежи на съдебен контрол и когато съдът намери, че АНО не е приложил
правилно закона, то това нарушение следва да бъде отстранено. В този смисъл е
Тълкувателно решение № 1/12.12.2007 год. на ВКС, ОСНК, постановено по Т.Н.Д. №
1/2007 год. по описа на ВКС.
В този смисъл е и
Решение № 225/21.07.2016г. по КАНД 198/16г. на Адм. съд Сливен.
Мотивиран от
посоченото съдът,
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ НП F 390152/16.07.2018 г. на Директор Офис - Сливен на ТД на
НАП - Бургас, с което на Г.Б. ЛАЗОВ с ЕГН **********,*** му е наложено
административно наказание ГЛОБА в размер на 50 лв., на осн. чл. 355 ал. 1 от КСО, като НЕПРАВИЛНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд – гр. Сливен в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: