№ 2778
гр. София, 19.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ
при участието на секретаря ДИМИТРИНА Д. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело №
20241110151761 по описа за 2024 година
Предявен е иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД от В. С. А. срещу „ЮЛ за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 767.20 лв., представляваща
недължимо платена сума по договор за потребителски кредит № *************** от
10.03.2023 г., ведно със законната лихва от 30.08.2024г. до окончателното изплащане на
вземането.
Ищецът твърди, че между него и „ЮЛ е сключен договор за потребителски кредит ЮЛ
№ *************** от 10.03.2023 г. за сумата от 3500 лв. със задължение за връщането й на
30 погасителни вноски. В договора е посочено, че ГПР е в размер на 48.08 %, а ГЛП е в
размер на 40.90 %. Страните уговорили и възнаграждение за закупена допълнителна услуга
„Фаст“ в размер и допълнителна услуга „Флекси“ в общ размер от 4200 лв. Кредитът бил
погасен на 05.05.2023 г., като била заплатена сума в общ размер от 4267.20 лв., от която
възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Фаст“ в размер на 331 лв. и
допълнителна услуга „Флекси“ в размер на 3936.20 лв. Ищецът твърди, че процесният
договор за кредит е недействителен на основание чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т.10 ЗПК, тъй
като таксите за услуги „Фаст“ и „Флекси“ не били включени в ГПР, поради което има
неправилно посочване на ГПР, в нарушение на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Намира, че неправилно е
отразен размерът на ГПР, тъй като таксите за услугите „Фаст“ и „Флекси“ погрешно не били
включени в него, а същите представляват пряк разход по. Намира, че тъй като отразеният
размер на ГПР не е реално прилагания в отношенията между страните, то целия договор се
явява нищожен на осн. чл. 22 ЗПК вр. чл.11, т. 10 ЗПК. Отделно сочи, че не е упоменато в
договора точно кои разходи са включени в ПР и кой разход какъв процент от ГПР формира
при уговорен ГПР от 48.08 %, лихвен процент в размер на 40.90 %. Поддържа, че по
смисъла на чл. 68 бук. „д“ от ЗЗП била налице нелоялна търговска практика, която се
използва с цел свръхпечалба на кредитора. В исковата молба е посочено, че клаузите за
услуга „Фаст“ и услуга „Флекси“ били нищожни, както и неравноправни по смисъла на чл.
143, ал. 2, т.19 ЗЗП. Поддържа, че в случая е налице хипотезата на чл. 10а, ал.2 ЗПК,
доколкото договорените услуги по същността си са такива по управление на кредита,
стойността за които не могат да бъдат изисквани. Отделно от изложеното
кредитополучателят нямал възможност да влияе върху тях, тъй като същите били
подготвени предварително. Моли за уважаването на предявения иск. Претендира разноски.
Пред съда страната поддържа исковата молба, претендира разноски, за което представя
1
списък по чл. 80 от ГПК.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който
оспорва като неоснователни предявените искове В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор
от ответника, с който оспорва предявените искове като необосновани, неоснователни и
недоказани. Счита, че всички императивни изисквания на закона (ЗПК) са спазени, поради
което сключеният договор е действителен и не съдържа неравноправни клаузи.С тези
аргументи моли исковете да бъдат отхвърлени. Претендира разноски. Пред съда страната
поддържа отговора на исковата молба, претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
Представения договор за потребителски кредит ЮЛ № *************** от 10.03.2023
г., сключен между „ЮЛ и В. С. А., по силата на който на В. С. А. е предоставен заемна сума
в размер на 3500 лв. за срок за погасяване на кредита 30 месеца. Съгласно договора е
уговорено сумата да бъде върната на тридесет вноски в размер на 182.32 лв., като е посочен
размерът на фиксирания лихвен процент по кредита в размер на 41 %, като годишния
размер на разходите е посочен в размер на 48.83 %. В договора е посочено, че се сключвал
при предоставяне на допълнителна услуга „Фаст“, която представлява право на приоритетно
разглеждане и изплащане на потребителския кредит, както и допълнителна услуга „Флекси“,
представляваща право на промяна на погасителния план на потребителския кредит.
Съгласно договорът размерът на възнаграждението за услугата „Фаст“ възлизало на 1400
лв., а възнаграждението на допълнителна услуга „Флекси“ възлизало на сумата от 2800 лв.,
като размерът на вноската по закупената допълнителна услуга е 140 лв., и била дължима
заедно с месечната погасителна вноска по кредита. В договора е посочено, че общия размер
на задължението по кредита бил 9849.49 лв., а общия размер на вноската бил 328.32 лв.
По делото са представени Общи условия на „ЮЛ към договор за потребителски
кредит. Съгласно чл. 15.1 всеки клиент пожелал и закупил допълнителна незадължителна
услуга „Фаст“, получавал приоритетно разглеждане на искането си за отпускане на
потребителски кредит преди клиент, без закупена допълнителна услуга „Фаст“. В чл. 15.2 е
посочено, че всеки клиент пожелал и закупил допълнителна незадължителна услуга
„Флекси“, получавал правото да променя погасителния си план при изпълнение на
съответните специфични изисквания описани в чл. 15.2.1, чл. 15.2.2 и чл. 15.2.3.
По делото е представено удостоверение от 09.05.2023 г. от „ЮЛ, в което е посочено, че
задълженията по договор за потребителски кредит № *************** към дата 09.05.2023
г. били погасени и В. С. А. нямал задължения по същия.
По делото е представено платежно нареждане от 25.04.2023 г., съгласно което ищецът е
превел на ответника сумата от 331 лв. с посочено основание вноска. Като е представено и
платежно нареждане от 05.05.2023 г., съгласно което ищецът е превел на ответника сумата от
3936.20 лв. с основание договор № ***************.
По делото е приета съдебно-счетоводна експертиза, която настоящият съдебен състав
кредитира като компетентно изготвена, от която се установява, че по договор №
*************** от 10.03.2023 г. били извършени плащания в общ размер на 4267.20 лв.,
като сумата била заплатена на дата 25.04.2023 г. в размер на 331 лв. и на 05.05.20213 г. в
размер на 3936.20 лв. Вещото лице е посочило, че с платената сума била погасена главница в
размер на 3500 лв., възнаградителна лихва в размер на 197.73 лв., такса „Фаст“ в размер на
93.34 лв., такса „Флекси“ в размер на 186.66 лв., такса приоритетно разглеждане в размер на
233.34 лв., такса предсрочно погасяване в размер на 34.31 лв., лихва за просрочие в размер
на 1.82 лв., такса по тарифа в размер на 20 лв. Вещото лице посочва, че в случай, че
разходите за допълнителните за услугите „Фаст“ и „Флекси“ бъдат включени в ГПР, то
неговият размер би бил 168.79 %.
Настоящият състав намира, че договор за потребителски кредит ЮЛ №
*************** от 10.03.2023 г. е потребителски – страни по него са потребител по
смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП /ищецът е физическо лице, което използва заетата сума за свои
лични нужди/, и небанкова финансова институция – търговец по смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП.
Според легалната дефиниция, дадена в разпоредба на чл. 9 от ЗПК, въз основа на договора за
2
потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на
потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма
на улеснение за плащане срещу задължение на длъжника потребител да върне
предоставената парична сума. Доколкото по настоящото дело не се твърди и не е доказано
сумата по предоставения заем да е използвана за свързани с професионалната и търговска
дейност на кредитополучателя, то следва да се приеме, че средствата, предоставени по
договора за заем /кредит/ са използвани за цели, извън професионална и търговска дейност
на потребителите, а представеният по делото договор за заем е по правната си същност
договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от ЗПК. Поради това процесният
договор се подчинява на правилата на Закон за потребителския кредит и на чл. 143 – 147б
ЗЗП, в това число и забраната за неравноправни клаузи, за наличието на които съдът следи
служебно.
По делото е несъмнено установено, че на 10.03.2023 г. между страните е възникнало
валидно облигационно правоотношение, произтичащо от договор за потребителски, сключен
при действието на Закона за потребителския кредит-Обн., ДВ, бр. 18 от 05.03.2010 г., в сила
от 12.05.2010 г. Регламентацията му се съдържа в нормата на чл. 9 от закона, по силата на
който ответното дружество предоставило парична сума от 3500 лв. за срок от 35 месеца, при
размер на вноската по кредита: 328.32 лв., годишен процент на разходите /ГПР/ 48.83 %,
годишен лихвен процент /ГЛП/ 41 %, като по силата на договора са предоставени
допълнителни услуги „Фаст“ на стойност на 1400 лв. и „Флекси“ на стойност 2800 лв.
Съгласно разпоредбата на чл. 24 ЗПК изрично препраща към разпоредбите на чл.143 –
146 ЗЗП, уреждащи неравноправност на договорни клаузи, които водят до тяхната
нищожност. Съгласно разпоредбата на чл. 143 ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключен
с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискванията за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на
търговеца и потребителя. Неравноправните клаузи не са обвързващи за потребителя – по арг.
от чл. 6, параграф 1 от Директива 93/13/ЕИО. Неравноправният характер на клаузи в
потребителския договор, които обосновават тяхната нищожност, съдът е длъжен да
преценява служебно. Съгласно разпоредбата на чл. 146, ал.1 ЗЗП неравноправните клаузи в
договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. Следователно, за да се
приложи разпоредбата на чл. 146, ал. 1 ЗЗП, което да доведе до нищожност, освен че
клаузата трябва да е неравнопоставена, трябва да не е индивидуално уговорена между
страните по договора. По аргумент от противното на чл. 146, ал. 2 ЗЗП, индивидуално
уговорени клаузи са тези, които не са били изготвени предварително и потребителят е имал
възможност да влияе върху съдържанието им. В случая, въпреки че с доклада по делото
съдът на основание чл. 146, ал. 2 от ГПК указа на ответника, че не сочи доказателства, че
процесните клаузи са индивидуално уговорени, то по делото не са ангажирани нито са
правени доказателствени искания в тази насока, откъдето да се направи извод, че оспорените
клаузи от договора са били индивидуално договорен. Поради което съдът намира, че
оспорените клаузи не са индивидуално уговорени - изготвени са предварително,
представянето им на заемателя от страна на заемодателя е формално, който като потребител
не е имал възможност да влияе върху съдържанието им.
Настоящият състав намира, че допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“ съставлява
разход по кредита, който следва да бъде включен при изчисляването на годишния процент
на разходите - ГПР, съгласно императивното изискване на чл. 19, ал. 1 и ал. 2 ЗПК. На
основание чл. 19, ал. 4 ЗПК годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от
пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове или във валута,
определена с постановление на Министерския съвет на Република България. В противен
случай и на основание чл. 19, ал. 5 ЗПК тези клаузи са нищожни. Дефиницията на понятието
„общ разход по кредита за потребителя“ се съдържа в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, съгласно който
това са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждения
за кредитни посредници и всички други разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да
заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и
по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за
услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато
3
предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия, като
общият разход по кредита за потребителя не включва нотариални такси.
Следва да се отбележи също така, че в случая приложение намира определението,
съдържащо се в чл. 3, буква „ж“ на Директива 2008/48/ЕО на Европейския Парламент и на
Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна
на Директива 87/102/ЕИО на Съвета, съгласно който „общи разходи по кредита за
потребителя“ означава всички разходи, включително лихва, комисиони, такси и всякакви
други видове разходи, които потребителят следва да заплати във връзка с договора за кредит
и които са известни на кредитора, с изключение на нотариалните разходи, разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, по-специално застрахователни премии,
също се включват, ако в допълнение към това сключването на договор за услугата е
задължително условие за получаване на кредита или получаването му при предлаганите
условия.
В разглеждания случай общият размер на задължението на ответника е формирано
като сбор от различни компоненти, описани в изготвения погасителен план, включително
задължението за експресно разглеждане. Плащането на тези услуги не е отразено като
разход при формирането на оповестения ГПР от 48.83 %, въпреки че са включени в общия
дълг. По този начин е нарушено изискването на чл. 19, ал. 1 ЗПК за оповестяване на всички
разходи по кредита. По делото се установи, че получаването на кредита при предлаганите
условия включва заплащането на допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“. Следователно
тази услуги съставляват разход, който е следвало да бъде включен в ГПР и липсата на този
разход в договора при изчисляването на ГПР е в противоречие с императивната разпоредба
на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Последица от това нарушение е недействителност на договора,
съгласно нормата на чл. 22 ЗПК.
Съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК годишния процент на разходите не може да надвишава 5
пъти законна лихва, която към датата на сключване на договора за кредит е 10 % /10 пункта +
ОЛП, който е 0/, следователно ГПР по кредита не може да надвишава 50 %. В настоящия
случай сумата по договор за потребителски кредит ЮЛ № *************** от 10.03.2023 г.
е в размер на 3500 лева, а допълнителни услуги „Фаст“ е на стойност на 1400 лв. и „Флекси“
е на стойност 2800 лв., представлява 120 % от сумата по заема, без да се включват
останалите суми, формиращи ГПР. Видно от приетия по делото договор за заем, останалите
суми, формиращи ГПР по договор за потребителски кредит № *************** от
10.03.2023 г., са в размер на 48.83 %. С оглед на заключението по приетата по делото
съдебно-счетоводна експертиза при включване на допълнителните услуги „Фаст“ и
„Флекси“ към параметрите по договора за кредит то тогава ГПР е в размер на 168.79 %. Така
уговорените възнаграждения, които не са включени в оскъпяването на ползваната сума и
които водят до нарушение на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК, поради което
процесния договор се явява нищожен на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.
По отношение на предявения иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за ищецът
се позовават на изначална липса на основание на ответника да получи описаните суми, която
е специфичен белег на фактическия състав на неоснователното обогатяване, установен в чл.
55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД. Фактическият състав на посочената норма изисква предаване, съответно
получаване, на нещо при начална липса на основание, т.е., когато още при самото
получаване, липсва основание за преминаване на блага от имуществото на едно лице в
имуществото на друго /типичен случай е получаването на нещо въз основа на нищожен акт/.
Освен това основанието трябва да липсва не само при получаване на имуществената
ценност, но и при предявяване на претенцията за реституция на даденото.
Съгласно изложеното по-горе настоящият състав прие, че процесният договор за
кредит за нищожен. По делото не се спори, а и от представените два броя платежни
нареждани и от приетата съдебно-счетоводна експертиза се установява, че ищецът бил
извършил плащания по процесния договор за кредит в общ размер на 4267.20 лв. В случая
сумата от 767.20 лв., се явява общия сбор на заплатената сума по процесния договор над
дължимата му чиста стойност, доколкото при недействителност на договора, съгласно
разпоредбата на чл. 23 ЗПК, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не
дължи лихва или други разходи по кредита. Поради което този иск се явява основателен за
сумата от 767.20 лв., като така предявеният иск следва да бъде уважен в пълен размер.
4
По отговорността на страните за разноски:
При този изход на спора с оглед основателност на исковата претенция на основание чл.
78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в размер на сумата от 50
лв., представляваща платена държавна такса, 200 лв. депозит за вещо лице а на основание
чл. 38, ал. 2 от ЗА на процесуалния представител на ищеца се дължат разноски за първата
инстанция в размер на 400 лв. При този изход на спора на ответника не се дължат разноски.
Воден от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЮЛ, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление ***********, да
заплати на В. С. А., ЕГН ********** с адрес в ***********, по предявения иск с правно
основание чл. 55, ал.1, предл.1 ЗЗД сумата от 767.20 лв., представляваща недължимо платена
сума по договор за потребителски кредит № *************** от 10.03.2023 г., ведно със
законната лихва от 30.08.2024г. до окончателното изплащане на вземането..
ОСЪЖДА „ЮЛ, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление ***********, да
заплати на В. С. А., ЕГН ********** с адрес в ***********, на основание чл. 78, ал. 1 от
ГПК сумата в размер на 250 лв., представляваща разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА „ЮЛ, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление ***********, да
заплати на адвокат П.С.П., БУЛСТАТ ********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК във вр. с чл.
38, ал. 2 ЗА, сумата от 400 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство на В. С. А. пред СРС.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5