№ 2846
гр. София, 31.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Здравка И.а
Членове:Наталия П. Лаловска
Теодора М. Петрова
при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Наталия П. Лаловска Въззивно гражданско
дело № 20221100506812 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ответника „Т-У.“ ЕООД, чрез адв. Д., срещу
решение № 229/12.01.2022г., постановено по гр.д. № 34481/2021г. по описа на СРС, 40-
и състав, в частта, в която на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД,
вр. чл. 327, ал. 1 ТЗ и чл. 266, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, е признато за установено, че
ответникът „Т-У.“ ЕООД, дължи на ищеца „К.С. И.“ ЕООД, сумата от 4 129.72 лева,
дължима по фактура № 1874/18.06.2020г. за продажба на 26 метра гумено транспортна
лента /ГЛТ/ с ширина 1000мм, ЕР630/4 5+2=12 мм Y, вулканизиране на 1000 мм /100
см/ ГЛТ, лепене на барабан и продажба на 1 бр.транспортна ролка ф108х380 мм за
ГЛТ, ведно със законната лихва от 08.03.2021г. до изплащане на вземането, 230.58
лева, представляваща лихва за забава върху главното вземане за периода от
15.07.2020г. до 31.01.2021г., 1 020.60 лева, дължима по фактура № 1908/26.08.2020г. за
продажба на 37 бр. скоби с размер 2 цола, репарация на 1 бр. ГЛТ 1200 мм и
транспорт, ведно със законната лихва от 08.03.2021г. до изплащане на вземането, 39.41
лева, представляваща лихва за забава върху главното вземане за периода от
15.09.2020г. до 31.01.2021г. и на ищеца са присъдени разноски.
Жалбоподателят излага доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт.
Позовава се на допуснато от СРС нарушение на процесуалните правила -
първоинстанционният съд не обсъдил доводите и възраженията на страните и основал
1
решението си само на част от събраните доказателства и то оспорени от ответника
такива. По делото останали недоказани твърденията на ищеца за възникването и
съществуването задължение на ответника да заплати възнаграждение, процесните
фактури не били предявени на представителя на ответното дружество и не били
подписани от него. СРС не обсъдил възраженията на ответника, че договорът не бил
изпълнен, за отклонения от обичайната търговска практика, за некачествена доставка,
за отбив от цената. Не били налице основания първоинстанционният съд да кредитира
изслушаната ССчЕ. Отделно фактура № 1908/20.08.2020г., видно от заключението, не
била осчетоводена от ответника, неправилно СРС кредитирал показанията на
разпитания свидетел. Моли обжалваното решение да бъде отменено в обжалваните
части, а предявените искове – изцяло отхвърлени като неоснователни. Претендира
разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна „К.С. И.“ ЕООД не депозира
писмен отговор на въззивната жалба. В хода на въззивното производство оспорва
същата като неоснователна. Моли въззивния съд да потвърди първоинстанционното
решение в обжалваната част. Претендира разноски за производството пред СГС.
Предвид нормата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за
валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за
правилността му единствено на въведените в жалбата основания.
При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав
намира обжалваното решение за валидно и допустимо.
Настоящият съдебен състав намира постановеното първоинстанционно решение
за частично неправилно на въведените във въззивната жалба основания по следните
мотиви:
Предявени са искове за установяване на парични задължения по договор за
търговска продажба, съчетан с договор за изработка по чл. 258 ЗЗД, доколкото освен
доставки са уговорени и услуги, а именно извършване на работа – вулканизация,
лепене, репарация, със средства /техника/ и сили на ищеца срещу възнаграждение,
платимо от ответника, съчетан и с договор за транспорт - фактура № 1908/26.08.2020г.
За основателността на исковете в тежест на ищеца е да докаже, че между страните било
налице валидно облигационно отношение, по силата на което престирал точно
съобразно уговореното и с дължимата грижа, а за ответника възникнало задължение за
плащане на възнаграждение в претендирания размер.
Процесните смесени договори, обективирани в издадените от ищеца фактури
№№ 1874/18.06.2020г. и 1908/26.08.2020г. са консенсуални и неформални, предвид
липсата на законово изискване за форма за действителността им, като в този смисъл е и
разпоредбата на чл. 293, ал. 1 ТЗ. Постигнатото съгласие по облигацията по горните
мотиви може да бъде установявано с различни доказателствени средства, в т.ч.
2
фактури, приемо-предавателни протоколи, гласни доказателства, ССчЕ.
От събраните по делото писмени доказателства - фактура № 1874/18.06.2020г. и
неоспореното заключение на ССчЕ, изготвено след проучване на писмените
доказателства по делото и проверка в счетоводството на ответника, съдът приема за
установено, че страните постигнали съгласие ищецът да достави на ответника гумено
транспортна лента 1000мм ЕР630/4 5+2 d=12 мм Y и транспортна ролка ф 108х380 мм,
както и да извърши вулканизация на гуменотранспортна лента 1000мм и лепене на
барабан ф300 мм с RAU-TEC, а ответникът да заплати посоченото във фактурата
възнаграждение в общ размер 4 129.72 лева с ДДС.
При преценката си по реда на чл. 202 ГПК настоящият съдебен състав намира,
че заключението на изслушаната по делото ССчЕ е обективно и компетентно
изготвено. Същото не е оспорено от страните и напълно кореспондира със събраните
по делото доказателства. Ето защо общото възражение на въззивника, че СРС
неправилно кредитирал заключението е напълно неоснователно.
От заключението по изслушаната ССчЕ се установява, че процесната издадена
от ищеца фактура № 1874/18.06.2020г., надлежно била осчетоводена от ответника през
м.07.2020г. по счетоводна сметка 401 „Задължения към доставчици“ по партидата на
ищеца. Ответникът подал справка-декларация по ЗДДС в НАП с вх. № 2206-
1442562/14.08.2020г. и ползвал данъчен кредит по фактурата. В счетоводството на
ответника не било отразено плащане по същата фактура и като крайно салдо в
счетоводните регистри фигурирало задължение към ищеца в размер на 4 129.72 лева с
ДДС по фактура № 1874/18.06.2020г.
От съвкупната преценка на събраните по делото доказателства съдът приема, че
между страните бил сключен валиден смесен договор при уговорено и платимо от
ответника възнаграждение с ДДС в размер на записаната във фактура №
1874/18.06.2020г. сума.
Реалното получаване на стоките и оказването на услугите се установява, във
връзка с чл. 301 ТЗ, от извършената при ответника счетоводна операция. От
заключението по изслушаната ССчЕ, неоспорено от страните, се установява, че
процесната фактура № 1874/18.06.2020г. надлежно била осчетоводена от ответника.
Отразяването на фактурата в счетоводството на ответното дружество и включването й
в дневника за покупко-продажбите по ДДС представлява недвусмислено признание на
задължението по същата и доказва съществуването му. В този смисъл е и трайната
съдебна практика, в т.ч. застъпена в Решение № 42/19.04.2010г., т.д. № 593/2009г. II т.о.
на ВКС, Решение № 46 от 27.03.2009 г. по т. д. № 454/2008 г., Решение №
46/27.03.2009г., т.д. № 454/2008г., II т.о. на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК.
По гореизложените мотиви и при съблюдаване на горната задължителна съдебна
практика, настоящият съдебен състав намира, че с осчетоводяването на фактура №
3
1874/18.06.2020г. ответникът признал, че получил стоките, описани в същата и
осъществяването на описаните услуги, предвид на което дължи да заплати на ищеца
договореното възнаграждение. Доколкото липсват доказателства ответникът да
направил възражения за некачествено изпълнение на оказаните услуги, приложение
намира и презумпцията по чл. 264, ал. 3 ЗЗД за правилно изпълнена работа. Предвид
така извършеното извънсъдебно признание посредством осчетоводяването на
фактурата, неоснователни се явяват поддържаните от ответника възражения за
неизпълнен договор, отклонения от обичайната търговска практика, некачествена
доставка и възражение за отбив от цената.
По изложените по-горе мотиви ищецът изпълнил своите задължения по
договора, обективиран във фактура № 1874/18.06.2020г., а за ответника възникнало
задължението за заплащане на договореното възнаграждение в размер на сумата
4 129.72 лева с ДДС. Предвид липсата на доказателства по делото за извършено
плащане на фактурираната цена на стоките и услугите, съгласно процесната фактура №
1874/18.06.2020г., съдът намира предявения иск по чл. 422, ал. 1 ГПК за основателен в
частта за това вземане, предвид на което правилно е уважен от първоинстанционния
съд.
Понеже във въззивната жалба липсва конкретно оспорване и не се излагат
никакви съображения по отношение изпадането на ответника в забава, както и относно
установения от СРС размер на лихвата за забава върху вземането по фактура №
1874/18.06.2020г., съдът не намира основание за промяна изводите на СРС и по този
въпрос, доколкото при въззивната проверка съдът е ограничен до доводите изложени в
жалбата по смисъла на чл. 269 ГПК.
Предвид нарочното оспорване от страна на ответника и при носена от ищеца
доказатествена тежест по чл. 154, ал. 1 ГПК, изрично указана му от СРС с доклада на
делото, по делото не се установява възникване на валидно облигационно
правоотношение между страните по смесения договор, обективиран в издадената от
ищеца фактура № 1908/26.08.2020г., на посочената във фактурата стойност, в т.ч. не се
установява ответникът да получил стоките – 37 бр. скоби 2 цола, да приел работата
репарация /ремонт/ на гумено транспортна лента и да възникнало задължението му за
осъществен транспорт за 473 км, описани в същата процесна фактура.
Представената по делото фактура № 1908/26.08.2020г. не е подписана за
ответника и по делото не са ангажирани никакви доказателства ответникът да узнал
издадената от ищеца фактура № 1908/26.08.2020г. преди депозирането на заявлението
по чл. 410 ГПК в съда.
От изслушаното по делото неоспорено заключение на ССчЕ се установява, че
процесната фактура № 1908/26.08.2020г. не била отразена в счетоводните регистри на
ответното дружество и в дневниците за покупки при ЗДДС. При разпита си по чл. 200
4
ГПК вещото лице излага, че извършило справка в дневниците за покупки на ответника
в едногодишен период напред, тъй като в такъв период последният имал право да
включи фактурата в дневниците. В дневниците за покупки автоматично се натрупвали
данни от всички счетоводни сметки и дори фактурата да била в друга сметка,
счетоводната програма автоматично я изтегляла. При това положение вещото лице
излага, че щом фактурата не се откривала в дневника за покупки, то тя със сигурност
не била осчетоводена. Допълва, че последните осчетоводени от ответното дружество
фактури били от месец септември 2020г., след което дружеството не осчетоводило
фактури, нямало дейност.
Единственото ангажирано от ищеца доказателство за установяване на
твърдението му, че извършил доставка на описаните във фактура № 1908/26.08.2020г.
стоки и услуги са гласните доказателства, събрани посредством разпита на св. Илхан Я.
– работник при ищеца.
Разпитан св. Я. излага, че втората доставка ищцовото дружество направило през
лятото през м. август 2020г. Тогава доставили скоби за ремонт на гумено транспортни
ленти в Драгоман. Свидетелят Я. не носил фактура. Извършил ремонта на гумено
транспортната лента и механикът на машината приел извършеното без възражения.
Свидетелят знае, че машините, за които доставили оборудване, били собственост на
ответника. Сочи друг работник на ищеца, който бил с него при доставките – Б.С.Д..
Така депозираните от св. Я. показания съдът намира, че не са конкретни –
свидетелят не сочи мястото в Драгоман, където доставил скоби и извършил ремонт на
гумено транспортна лента – обект, цех, площадка или др., не сочи обстоятелства, от
които се убедил, че мястото, на което доставил лентата и извършвал ремонт, било
свързано с ответника, не сочи факти, от които се убедил, че доставката била извършена
на ответника, респ. че репарацията на гумено транспортната лента била възложена от
ответното дружество, не сочи и факти, от които се убедил, че механикът на машината
бил работник в ответното дружество. От така депозираните от свидетеля Я. показания
и при въведено от ответника с отговора на исковата молба нарочно възражение, че не
правил поръчка и доставка не му била извършвана, от доказателствата по делото не се
установява при дължимото от ищеца пълно доказване твърдението му, че доставил на
ответника стоките и осъществил услугите, посочени във фактура № 1908/26.08.2020г.
Други доказателства в тази връзка по делото не са ангажирани. Макар и с
определението си по реда на чл. 140 ГПК СРС да уважил искането на ищеца за
допускане до разпит на двама свидетели, в последното по делото о.с.з. ищецът, чрез
процесуалния си представител, оттеглил искането си и други гласни доказателства по
делото не са събрани.
При носена от ищеца доказателствена тежест, изрично указана му с доклада на
делото и доказателствената непълнота, ищецът следва да понесе неблагоприятните
5
последици от недоказването. Ето защо предявеният иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.
79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 327, ал. 1 ТЗ и чл. 266, ал. 1 ЗЗД, за установяване на вземането на
ищеца по процесната фактура № 1908/26.08.2020г. в размер на 1 020.60 лева, като
неоснователен следва да бъде отхвърлен от съда.
Искът по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за обезщетение за забавено
изпълнение на вземането по фактура № 1908/26.08.2020г. е акцесорна спрямо главния
дълг и предвид горния извод на съда за неоснователност на иска за главница, също
следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Предвид изложеното, поради частичното несъвпадане с изводите на
първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, в
която е уважен предявеният установителен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1,
пр. 1, вр. чл. 327, ал. 1 ТЗ и чл. 266, ал. 1 ЗЗД, за сумата 1 020.60 лева, дължима по
процесната фактура № 1908/26.08.2020г. и в частта, в която във вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД
съдът е признал за установено задължението за лихва за забава върху същата главница
за периода от 15.09.2020г. до 31.01.2021г. в размер на сумата 39.41 лева, като вместо
това исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК за същите вземания бъдат отхвърлени като
неоснователни. В останалата част, в която на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 327, ал. 1 ТЗ и чл. 266, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, е признато
за установено, че ответникът „Т-У.“ ЕООД, дължи на ищеца „К.С. И.“ ЕООД, сумата
от 4 129.72 лева, дължима по фактура № 1874/18.06.2020г. за продажба на 26 метра
гумено транспортна лента /ГЛТ/ с ширина 1000мм, ЕР630/4 5+2=12 мм Y,
вулканизиране на 1000 мм /100 см/ ГЛТ, лепене на барабан и продажба на 1
бр.транспортна ролка ф108х380 мм за ГЛТ, ведно със законната лихва от 08.03.2021г.
до изплащане на вземането, 230.58 лева, представляваща лихва за забава върху
главното вземане за периода от 15.07.2020г. до 31.01.2021г., като правилно и
законосъобразно, решението следва да бъде потвърдено.
В частта, в която СРС е отхвърлил предявените установителни искове, като
необжалвано, първоинстанционното съдебно решение е влязло в законна сила.
По разноските:
При този изход на делото право на разноски имат и двете страни.
Пред СРС ищецът е сторил разноски в общ размер 1 255.18 лева, като на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК има право на разноски в размер на 1 003.20 лева. СРС е
присъдил разноски в размер на 1 247.08 лева. Първоинстанционното съдебно решение
следва да бъде отменено в частта, в която на ищеца са присъдени разноски над сумата
от 1 003.20 лева.
Пред СРС ответникът не доказва сторени разноски, предвид на което такива не
следва да му бъдат присъждани.
6
В заповедното производство ищецът е сторил разноски в размер на 690 лева,
като на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на разноски в размер на 551.48
лева. СРС е присъдил разноски в размер на 685.55 лева. Първоинстанционното съдебно
решение следва да бъде отменено в частта, в която на ищеца са присъдени разноски
над сумата от 551.48 лева.
Пред въззивния съд ищецът доказва разноски в размер на 1 000 лева за
адвокатско възнаграждение, като на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да му бъдат
присъдени 804.44 лева – разноски по делото, сторени пред СГС.
Пред въззивния съд ответникът доказва разноски в размер на 157.59 лева –
заплатена държавна такса. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК следва да му бъдат
присъдени 30.82 лева.
Мотивиран от горното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 229/12.01.2022г., постановено по гр.д. № 34481/2021г. по
описа на СРС, 40-и състав, в частта, в която, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 327, ал. 1 ТЗ и чл. 266, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, е
признато за установено, че „Т-У.“ ЕООД, ЕИК *******, дължи на „К.С. И.“ ЕООД,
ЕИК *******, сумата 1 020.60 лева, дължима по фактура № 1908/26.08.2020г. за
продажба на 37 бр. скоби с размер 2 цола, репарация на 1 бр. ГЛТ 1200 мм и
транспорт, ведно със законната лихва от 08.03.2021г. до изплащане на вземането, и
сумата 39.41 лева, представляваща лихва за забава върху главното вземане за периода
от 15.09.2020г. до 31.01.2021г., и в частта, в която на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на
„К.С. И.“ ЕООД, ЕИК *******, са присъдени разноски в производството пред СРС над
сумата 1 003.20 лева, и над сумата 551.48 лева – разноски, сторени в заповедното
производство по ч.гр.д. № 135152021г. по описа на СРС, 40-и състав, като ВМЕСТО
ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „К.С. И.“ ЕООД, ЕИК *******, срещу „Т-У.“
ЕООД, ЕИК *******, искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 327, ал. 1 ТЗ и чл. 266, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за признаване за
установено, че „Т-У.“ ЕООД, ЕИК *******, дължи на „К.С. И.“ ЕООД, ЕИК *******,
сумата 1 020.60 лева, дължима по фактура № 1908/26.08.2020г. за продажба на 37 бр.
скоби с размер 2 цола, репарация на 1 бр. ГЛТ 1200 мм и транспорт, ведно със
законната лихва от 08.03.2021г. до изплащане на вземането, и за сумата 39.41 лева,
представляваща лихва за забава върху главното вземане за периода от 15.09.2020г. до
31.01.2021г., като неоснователни.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 229/12.01.2022г., постановено по гр.д. №
7
34481/2021г. по описа на СРС, 40-и състав, в частта, в която, на основание чл. 422, ал.
1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 327, ал. 1 ТЗ и чл. 266, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал.
1 ЗЗД, е признато за установено, че „Т-У.“ ЕООД, ЕИК *******, дължи на „К.С. И.“
ЕООД, ЕИК *******, сумата от 4 129.72 лева, дължима по фактура №
1874/18.06.2020г. за продажба на 26 метра гумено транспортна лента /ГЛТ/ с ширина
1000мм, ЕР630/4 5+2=12 мм Y, вулканизиране на 1000 мм /100 см/ ГЛТ, лепене на
барабан и продажба на 1 бр.транспортна ролка ф108х380 мм за ГЛТ, ведно със
законната лихва от 08.03.2021г. до изплащане на вземането, и сумата 230.58 лева,
представляваща лихва за забава върху главното вземане за периода от 15.07.2020г. до
31.01.2021г., за които вземания по ч.гр.д. № 13515/2021г. по описа на СРС, 40-и състав
на 16.03.2021г. е издадена заповед по чл. 410 ГПК.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, „Т-У.“ ЕООД, ЕИК *******, да
заплати на „К.С. И.“ ЕООД, ЕИК *******, сумата 804.44 лева – разноски по делото,
сторени пред СГС.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, „К.С. И.“ ЕООД, ЕИК *******, да
заплати на „Т-У.“ ЕООД, ЕИК *******, сумата 30.82 лева – разноски по делото,
сторени пред СГС.
В останалата необжалвана част, в която СРС е отхвърлил установителните
искове по чл. 422, ал. 1 ГПК, като необжалвано, първоинстанционното съдебно
решение е влязло в законна сила.
Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 3
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8