О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер 260329
09.09.2020 година град
Бургас
Бургаски Окръжен съд
Трети
състав
На девети септември година 2020
В закрито съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росен Парашкевов
ЧЛЕНОВЕ: 1. Кремена Лазарова
2. Йорданка Майска
Секретар
Прокурор
като разгледа докладваното от съдия Майска
въззивно гражданско дело № 1548 по описа за 2020г., съобрази следното:
Производството е по чл.248 ГПК.
По делото е
постановено решение № ІІІ-295/14.08.2020г. по в.гр.д.№ 1548/2020г. по описа на
БОС, с което съдът обжалваното от ГДГП-МВР решение е потвърдено, но въззивният
съд е отказал да присъди претендирани от въззиваемия Д.Д., чрез адв.К. съдебни
разноски за въззивното производство поради липса на представени по делото
доказателства за действително сторени такива.
В срока по
чл.248, ал.1 ГПК въззиваемият е депозирал молба за изменение на решението в
частта по разноските, като му бъдат присъдени действително сторените такива за
заплатено адв.възнаграждение. Заявява, че в отговора на въззивната жалба е представил
пълномощно и договор за правна защита и съдействие с процесуалния му
представител адв.Б.К., сключен на 22.06.2020г.. Твърди, че поради погрешно
администриране, пълномощното и договора са приложени към втория екземпляр от
писмения отговор на въззивната жалба и заедно с него прикрепени към последната
корица на делото, където след справка е установил, че се намират и към момента.
Моли за определение в горния смисъл.
Постъпил е
писмен отговор по реда на чл.248, ал.2 ГПК от ГД „Гранична полиция“ при МВР, с
който молбата се оспорва като неоснователна.
Съдът, след като
съобрази фактическата обстановка по делото и закона, приема следното:
Производството
по в.гр.д.№ 1548/20г. БОС е образувано на 26.06.2020г. по въззивна жалба вх.№ 21204/12.06.2020г.
на БРС от ГД „ГП“ при МВР против решение № 1160/27.05.2020г. по гр.д. № 303/2020г.
на БРС. Срещу въззивната жалба е подаден отговор вх.№ 23002/23.06.2020г. по
описа на БРС от Д.Д., чрез адв.Б.К., по реда на чл.263 ГПК с искане за потвърждаване
на първоинстанционното решение. Претендират се разноски за въззивната
инстанция, като в отговора е посочено, че се прилагат препис от писмения
отговор на въззивната жалба, пълномощно и договор за правна защита и
съдействие, но към отговора, пришит към делото не е приложен нито договор за
правна помощ и съдействие, нито доказателства за извършени разноски, поради
което и с решението на БОС искането за присъждане на разноски е отхвърлено. Съдебният
състав е преценил, че находящото се на л.7 от гр.д. № 303/20г. на БРС
адвокатско пълномощно удостоверява валидна представителна власт за всички
инстанции до приключване на производството. С оглед твърденията в молбата по
чл.248 ГПК се установи, че действително към последната корица на делото са
прикрепени екземпляр от писмения отговор на въззивната жалба, пълномощно от Д.Д.,
с което упълномощава адв.Б.К. от БАК да изготви от негово име и за негова
сметка отговор на въззивна жалба срещу решение № 1160/27.05.2020г. по гр.д. №
303/20г. на БРС и договор за правна защита и съдействие от 22.06.2020г. в
оригинал, като съгласно договора въззиваемия е заплатил на адв.К. на
22.06.2020г. възнаграждение в размер на 300лв. за изготвяне на писмен отговор и
процесуално представителство по въззивното производство. Начина на
прикрепването на тези екземпляри към последната корица от делото, отговаря на
начина, по който в деловодството се прикрепват представени от страните в повече
от необходимия брой екземпляри от молби, искания, отговори, искови молби,
доказателства и т.н.. Следователно грешка при административно-деловодното
обработване на подадените от страните документи не следва да се тълкува в
тежест на страната. Липсва изрично изявление от въззиваемия, че не се
претендират разноски за тази инстанция; същият е надлежно представляван от
упълномощен адвокат, който има право на възнаграждение за всяка инстанция и не
е правил изявление, че осъществява защита и процесуално представителство по
това въззивно производство про боно. Ето защо искането се приема за
основателно. Досежно размера е въведено от въззивника възражение по реда на
чл.78, ал.5 ГПК, което в случая се явява неоснователно, тъй като претендирания
размер за заплатено адвокатско възнаграждение е под минимума по чл.7, от Наредба № 1 от 9.07.2004г., с измененията
от 15.05.2020г.. Така по делото е осъществена защита по две претенции – главна
за изплащане на допълнително трудово възнаграждение за извънреден труд в размер
на 1806,16лв. и акцесорна по чл.86 ЗЗД за обезщетение за забавено плащане в
размер на 244,88лв.. Съобразно Наредба № 1 при искове с материален интерес до
1000лв.-минималното адв.възнаграждение е 100лв., а при претенции с материален
интерес от 1000лв. до 5000лв., адв.възнаграждение е 200лв. + 6% за горницата
над 1000лв.. В конкретния случай се претендира и са налични доказателства за
договорено и изплатено адв.възнаграждение от 300лв., т.е. под минимума по
наредбата, поради което искането подлежи на уважаване в посочения размер.
С оглед изложеното молбата по реда на
чл.248 ГПК се явява основателна и следва да бъде уважна.
Мотивиран от това БОС
О
П Р Е Д Е Л И :
ДОПЪЛВА на осн.чл.248, ал.1,
пр.1-во от ГПК Решение №
ІІІ-295/14.08.2020г. по в.гр.д.№ 1548/2020г. по описа на БОС в частта за
разноските както следва:
ОСЪЖДА Главна Дирекция
„Гранична полиция“ към МВР, със седалище и адрес на управление: гр. София 1202,
бул. „Княгиня Мария Луиза“ №46 да заплати на Д.Д. Димов с ЕГН-**********
сторените във въззовното производство съдебни разноски за заплатено
адв.възнаграждение в размер на 300лв./триста/лева.
Определението подлежи
на обжалване в 1-седмичен срок от връчване на препис от него на страните пред БАС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: